Мартин Табаков за ФрогНюз: Не е време за протяжен европейски хленч, а за стратегическа автономност на Стария континент

Това посочи пред ФрогНюз международният анализатор и политолог д-р Мартин Табаков.

„Това стечение на обстоятелствата обаче не е повод за протяжен европейски хленч, а възможност действително Европа да вземе нещата в свои ръце и да започне да подрежда както собствената си къщичка, така и дворното пространство около нея. Чисто концептуално, това ще рече спечелване на нови привърженици за отколешната френска концепция за стратегическа автономност на Стария континент, която Европейската комисия, поради специфични за европейската политическа история съображения, предпочита да брандира като „отворена стратегическа автономия”, посочи още той.

„В дългосрочен аспект успех за Украйна би било, ако страната постепенно започне да се еманципира от „финландизацията”, която ѝ готвят Тръмп и Путин, в посока суверенитизация, така че тя да може да води и самостоятелна външна политика.   

А по отношение на войната и възможното европейско участие в нея, нека да се огранича с думите на Джордж Вашингтон, според когото най-доброто средство за съхраняване на мира е приготвянето за война. Да имаш мир е висша ценност, но ако имаш и танкове – тогава ще можеш да се радваш на мира по-дълго време”. 

Ето и цялото интервю:

Президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи, че е провел разговор с президента на Руската федерация Владимир Путин, разговорът е включвал темата за край на войната срещу Украйна. Тръмп обаче не я нарича така, за него това е “войната с Русия/Украйна”. Притеснителни ли за знаците, които дава президентът Тръмп с реториката в тази публикация? 

Още преди този разговор между американския и руския президент, Доналд Тръмп бе излъчил дискусионни знаци. Един път, заявявайки, че Украйна също е виновна за войната, която ѝ бе натрапена. Втори път, споделяйки пред журналист, че един ден Украйна може да бъде или да не бъде руска. Трети път, когато специалният пратеник на Тръмп по казуса Кийт Келог заяви, в синхрон с позицията на Москва, че Киев трябва да проведе избори.

Това са проблематични послания, защото отслабват и украинската позиция, и самата такава на американците преди да започнат преговорите. Това е малко като адвокат, който не защитава клиента си, а другата страната. Но пък Тръмп заплаши Русия с още санкции и по-ниски цени на петрола, ако Москва не желае да води преговори. Работата е там, че Владимир Путин с удоволствие ще проведе преговори с Доналд Тръмп, защото ръководителят на Белия дом вече е извадил картите си на масата – без американски гаранции за сигурността на Украйна и без членство на Украйна в НАТО. В допълнение към тези американски подаръци за Кремъл, Путин ще получи вниманието на световната общност, споделяйки един дипломатически подиум с Тръмп в Саудитска Арабия.  

От въпросната публикация на Тръмп разбираме още, че след разговора с Путин ще информита и президента Зеленски, малко по-късно – че Тръмп е говорил с украинския държавен глава. Можем ли да кажем, че провеждайки разговор първо с Путин, след това със Зеленски, Тръмп се дистанцира от позицията на подкрепа към Украйна в евентуални преговори и дори напротив – симпатизира по някакъв начин на руската страна?

Всъщност Доналд Тръмп счупи съществуващия между Вашингтон, Брюксел и Киев консенсус, че във всеки разговор за бъдещето на Украйна трябва да участва и тя. Когато украинският президент Зеленски разбра, че що се касае до преговорния формат, то той е хвърлен зад борда, поиска поне преди предстоящите преговори между Тръмп и Путин да има среща, на която да бъде консолидирана позицията на съюзниците във Вашингтон и Киев. И Зеленски ще се срещне с американците, но в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио. Интересен формат би бил този, предвид че Джей Ди Ванс е още по-сериозен критик на американската помощ за Украйна и от Тръмп, а Рубио е адаптирал вижданията си спрямо войната в Европа според текущата конюнктура.

Володимир Зеленски е поставен в трудна ситуация – на военния фронт настъплението на Русия продължава, а на дипломатическия има отстъпление на подкрепата за Киев от САЩ. Но не бих интерпретирал поведението на Тръмп като функция на симпатия към която и да е от двете враждуващи страни, а по-скоро като желание да смени ролята, която Вашингтон има в този конфликт: от тази на съюзник към тази на арбитър. Това, естествено, е добро стечение на обстоятелствата за Москва.

Веднага след съобщението на Тръмп в публичното пространство се направи аналогия между настоящите събития и събитията преди Втората световна война, Чембърлейн, обяснението защо се е съгласил Хитлер да получи част от Чехословакия, позицията на Чърчил, че е избрано безчестието, но войната ще е резултатът. Докъде се простира тази аналогия?

Всяка аналогия има своите естествени ограничения. Но идеята на тази е следната. Владимир Путин практикува „machtpolitik”. Това е политика,  която контактува със света посредством националния интерес, сложен на върха на свития юмрук. Тоест на силата. Международното право и норми нямат значение, споделените ценности, на които те стъпват – също. Агресията спрямо други държави е оправдана, ако тя е аргументирана на базата на частния интерес на агресора. Направените компромиси и отстъпки пред агресора, както е постъпил британският министър-председател Невил Чембърлейн, не само, че не са довели до установяване на мир в Европа, но били разтълкувани от нацистка Германия като слабост и като покана за още агресия. Затова след германската абсорбация на Австрия и Судетската област следва нападението върху Полша и започването на Втората световна война. За да се пресече подобно разпиляване на агресията върху картата на Европа, е необходимо „machtpolitik”-ът на Владимир Путин да бъде посрещнат от по-голяма сила. Понеже силата разбира само от по-голяма сила. 

В украинските Telegram канали и в социалните мрежи най-общото усещане от действията на Тръмп е на предателство спрямо Украйна. Наблюдаваме ли предателство от предходно заявените обещания за подкрепа? 

Тръмп никога не се е обричал в „добро и лошо” на Украйна, така че поведението му е по-скоро естествено продължение на позициите му досега, отколкото да е преживял някаква промяна спрямо казуса в Украйна. Това, че изказванията на американската администрация от онзи ден получиха положителен отзвук в Русия и отрицателен в Украйна, е показателно само по себе си за техния ефект. Руският външен министър заяви, че „когато двама възпитани хора покажат как се прави политика, това ще отрезви малко онези, които са забравили как се прави това“. Да, разбира се, че Москва ще се възползва от подаръците, които получава от Тръмп. Но както казваме, не е луд тоя, който яде баницата. Чувството на предателство в Киев е логично оттук нататък.  

До момента Европа сякаш е отдръпната от случващото се, някои украинци наричат ЕС импотентен съюз. Има ли основание за това?

Напълно разбираемо е, че властите в Киев са изнервени. Включително и затова, че ЕС реагира твърде мудно в оказването на хуманитарна и военна помощ за Украйна от началото на войната насам. Но нека все пак да не подценяваме и това, че без помощта на европейските държави Украйна щеше да е още по-сложна ситуация. А днес, въпреки дипломатическите авантюри на Вашингтон, Брюксел продължава да има солидарност с Киев, която далеч не се изчерпва само с реториката. Иначе дълго може да си говорим за всички проблеми и дефицити на ЕС. Но това е нашият дом и никой не е поканен да упражнява пейоративното си говорене на европейския гръб. Без значение дали това е Русия, САЩ или Украйна. Ако ми позволите хумористично наклонение, нали знаете какво би казал един човек, израснал на чист въздух и хапващ органичен зеленчук директно от градината: жена ми може да е всякаква, ама само аз имам право да я бия. Така е и с ЕС – може да е всякакъв, но чуждите посегателства не трябва да се толерират.  

Ще се стигне ли до преговори според Вас или е възможно да наблюдаваме началото на дълъг процес от демонстрации, които обаче да не стигат до фактически действия? 

Заявявайки, че иска да спре войната в Украйна, Доналд Тръмп постави акцент върху целта, а не спрямо средствата. Това е наистина слаба стартова позиция, която ще бъде експлоатирана от Владимир Путин. Руският президент знае, че на суетата на Тръмп ѝ е важно да спази своята заявка за спиране на войната, оттук американецът очевидно ще е готов да направи много отстъпки пред руския си колега. Вече коментирахме тези отстъпки. Путин просто ще друса дървото и ще събира плодовете. 

Каква ще е позицията на Европейския съюз в евентуални преговори – ще успее ли Европа да заяви по-твърда позиция, да предпази Украйна, да подобри собствената си отбрана?

Това е големият проблем за Европа от визията на Тръмп за войната: тя е изключена от разговора между американския президент и руския му колега. Вашингтон поставя Стария континент в позицията, в която Европа ще трябва да изпълнява споразумението между САЩ и Москва, без да е участвала в неговото изготвяне. Това е все едно ние двамата с Вас да постигнем консенсус спрямо рутината на трети човек, без да го питаме дали той наистина е съгласен да чисти понеделник и вторник у Вас, а четвъртък и петък – у нас. Същото важи и за Украйна – Киев е сведен до обект на двустранното съглашенство между Тръмп и Путин, а не третиран като субект, който, като жертва на руската агресия, има основно отношение по казуса. В такъв случай, напълно естествената позиция на всеки европейски патриот е да отклони, нелюбезно ако трябва, тези опити за чуждо програмиране на Европа, без значение дали те идват от Изток или Запад. 

Това стечение на обстоятелствата обаче не е повод за протяжен европейски хленч, а възможност действително Европа да вземе нещата в свои ръце и да започне да подрежда както собствената си къщичка, така и дворното пространство около нея. Чисто концептуално, това ще рече спечелване на нови привърженици за отколешната френска концепция за стратегическа автономност на Стария континент, която Европейската комисия, поради специфични за европейската политическа история съображения, предпочита да брандира като „отворена стратегическа автономия”. Тази френска идея винаги е била окуражавана и от Москва, тъй като вбиването на клин между САЩ и Европа, разбира се, би донесло нови възможности за Русия. Но Европа, въпреки структурните дефицити на военно-промишления си комплекс, свиването на дела си в световната икономика и слоя прах върху идентичността си, е далеч от това да бъде беззащитна. А каквито и процеси на деблоковизация и отдалечаване да се случат между Брюксел и Вашингтон, всеки паралелен опит за сближаване между Европа и Русия ще бъде затрудняван от спомена за Украйна. 

Да приемем, че преговори има. Те ще отнемат време, през това време Русия ще продължава да тероризира украинците, войниците ще умират в окопите. Съдейки от видяното досега, ако Украйна не излезе от войната като категоричен победител, ще видим ли следващи военни действия в близките години – нещо, за което предупреждават военните разузнавания на редица натовски държави: война на Русия срещу ЕС?

Ето, вие ми подсказвате за един елемент, който можеше да бъде поставен от Вашингтон като предварително условие за предстоящите преговори: действията на фронта да бъдат преустановени, докато преговорите се случват. Но за такова нещо се изисква дълбочинен и комплексен подход, какъвто не мисля, че е американският. Иначе няма реалистична перспектива Украйна да излезе победител от този конфликт, по-скоро успех за Украйна би било, ако тя минимализира щетите. Това ще рече, поне базово, да не се стига до допълнителни териториални отстъпки, а Киев да изгради атрибутите на суверенната държава, част от които са независимо управление, контрол върху границите си и боеспособни въоръжени сили.

В дългосрочен аспект успех за Украйна би било, ако страната постепенно започне да се еманципира от „финландизацията”, която ѝ готвят Тръмп и Путин, в посока суверенитизация, така че тя да може да води и самостоятелна външна политика.   

А по отношение на войната и възможното европейско участие в нея, доколкото мисля, че вече засегнахме този въпрос, нека в случая просто да се огранича с думите на Джордж Вашингтон, според когото най-доброто средство за съхраняване на мира е приготвянето за война. Да имаш мир е висша ценност, но ако имаш и танкове – тогава ще можеш да се радваш на мира по-дълго време. 

Интервю на Илияна Маринкова