Украински журналист: Бог да благослови Америка, но да помогне на Украйна и Европа да се оправят сами!

Ето сега вече знаем по-точно какво е подготвила новата администрация на американския президент Доналд Тръмп за Украйна и Европа в по-широк план.

И вероятно то е дори по-лошо и страшно, отколкото си мислехме.

Първо, Тръмп неочаквано проведе „дълъг и изключително продуктивен“ телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин късно в сряда, 12 февруари.

Разговорът, който изглежда е бил съсредоточен главно върху спирането на войната, водена от Русия срещу Украйна, очевидно е бил осъществен без предварителна консултация със Зеленски.

Тръмп похвали предполагаемата възприемчивост на Путин, двамата се поканиха взаимно да посетят съответните си столици, а американският лидер разкри също, че са се договорили да се срещнат скоро в Саудитска Арабия.

Въпреки че президентът на САЩ незабавно информира Зеленски по телефона за това, което е било обсъдено, украинският държавен глава, който разбираемо е загрижен за ситуацията, в която се намират той и страната му, не предостави никакви подробности за това, което му е било казано.

По-рано новият министър на отбраната на Тръмп Пийт Хегсет беше казал на Украйна и нейните европейски поддръжници на среща в Германия:

„Съединените щати не вярват, че членството на Украйна в НАТО е реалистичен резултат от преговорите за уреждане на конфликта“ и „връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистична цел“. Той хвърли и истинска бомба, като заяви съвсем откровено, че САЩ вече не са „основно фокусирани“ върху европейската сигурност.

След разговора си с Путин в сряда Тръмп заяви, че преговорите за слагане на край на войната в Украйна, започнала с нахлуването на Русия преди почти три години, ще започнат „незабавно“.

Преди това специалният пратеник на Тръмп за Украйна и Русия Кийт Келог предложи Украйна да проведе избори въпреки продължаващата война и военното положение, а Майк Уолц, новият съветник на Тръмп по националната сигурност на САЩ, заяви „И след това, що се отнася до гаранциите за сигурност, те ще бъдат изцяло в ръцете на европейците“.

И така, какво можем да извлечем от тези изводи? Грубо, но кратко казано: САЩ прехвърлят отговорността на Европа. „Справете се сами с тази каша и не разчитайте повече на нас“, изглежда е посланието. Освен това виртуално дезертьорство, администрацията на Тръмп е готова да сключи сделка с Русия за сметка на територията, сигурността, бъдещето и благосъстоянието на Украйна, като дори тогава настоява това, което е останало от Украйна, да плати с минералните си ресурси за привидната американска подкрепа.

В този мрачен момент, в навечерието на третата годишнина от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, докато се надяваме на най-доброто, засега е необходимо да се подготвим за най-лошото.

Вместо да помогне на сродна демократична държава, атакувана от психотичен, деспотичен, международен тиранин, новото ръководство във Вашингтон казва на пребитата и посинена жертва: „Бъдете благодарни, че се опитваме да ви дадем отсрочка, но изпразнете джобовете си, защото ценностите и принципите са минало и днес очакваме всеки да плати за нашата помощ или по-скоро за нашите услуги.“

Отчаян от всякаква подкрепа, която все още може да получи от САЩ, Зеленски, разбираемо, се опитва да придаде на нещата смело лице и да запази надеждата, че с помощта на европейските поддръжници на Украйна администрацията на Тръмп няма да може да продаде Украйна толкова цинично.

Добре, Доналд Тръмп спечели изборите с акцента върху „Да направим Америка отново велика“, като се съсредоточи главно върху вътрешните въпроси, които са от първостепенно значение за гражданите на САЩ, но също така обеща, наред с други неща, че ще може да спре варварската война на Русия срещу Украйна в рамките на 24 часа. Как и на каква цена за Украйна не беше казано.

Така че, да, волята на мнозинството американски избиратели да преизберат Тръмп за втори мандат трябва да бъде уважена, но това не означава пасивно и безкритично да приемем фундаменталните му политически промени и техните последици у дома и в чужбина.

Това, което се случва у дома, трябва да бъде преценено от американската общественост и да реагира на него. Но когато става въпрос за Украйна - и нейната борба за свобода с нейното далечно значение за целия демократичен свят - пренебрежението, безразличието или цинизмът не са на място.

Това се отнася и за други изявления и действия на новата американска администрация, които поставят под въпрос принципите и солидарността на демократичния, правов свят: отвръщане от Европа и НАТО, санкции срещу Международния съд, закриване на USAID, тревожни коментари за Канада, Гренландия, Панамския канал, Газа и др.

Можем да се запитаме: „Какво стана със САЩ, които познавахме и уважавахме толкова дълго време?“ Америка, която отстояваше демократичните ценности у дома и в чужбина, готова да подкрепи каузата на свободата по света с действия, а не само с думи. Америка с Републиканската партия, представлявана от президента Роналд Рейгън, който се изправи срещу съветската „империя на злото“, и с военен герой като Джон Маккейн, който беше убеден поддръжник на Украйна.

Има и много други въпроси. Ще приеме ли Америка посещението на руския военнопрестъпник Путин само защото администрацията на Тръмп е решила да пренебрегне международните механизми за правосъдие? Дали Саудитска Арабия ще бъде готова да приеме Тръмп и Путин за мирни преговори след коментарите на американския президент относно Израел и Газа? И, което е по-основно, ще могат ли Европа и НАТО да се прегрупират и да преосмислят как да гарантират сигурността си в лицето на отвръщането на Америка от тях при управлението на Тръмп?

В този мрачен момент, в навечерието на третата годишнина от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, докато се надяваме на най-доброто, засега е необходимо да се подготвим за най-лошото.

Може би този момент на истината е и необходимият стимул, за да се разсее самодоволството и да се адаптираме по-ефективно към променящите се реалности и към предизвикателствата, които бяха изрично посочени. Сигурен съм, че това не е убягнало от вниманието на мнозина в Съединените щати и особено в Украйна и Европа.

Богдан Нахайло, главен редактор на Kyiv Post, британско-украински журналист и ветеран в наблюдението на Украйна, живеещ между Киев и Барселона. Преди това е бил висш служител на ООН и политически съветник, както и директор на украинската служба на Радио „Свобода“.