Мартин Заимов пред Фрог: Не е важно просто да се състави правителство, а накъде отиваме

Това заяви в интервю за ФрогНюз Мартин Заимов, банкер и граждански активист.

Ето и цялото интервю:

Какво смятате за всичко, което преживя страната ни през последната една година. Натрупа ли се едно напрежение, което в един момент изби на площада? 

Много съм обнадежден и ентусиазиран. Гордея се от това, че съм българин и виждам народа ни по този начин. В един момент едно общество достига до точка на нетърпимост и реагира. Винаги реагира някаква част. При нас така се случи на практика след края на 1989 г. - имаше една част от обществото, което се чувстваше свободно. И сега по същия начин - има една част от обществото, която просто казва “Край. Дотук!”. 

 

Кое беше камъчето, което обърна каруцата? 

Не мога да преценя. Има кръг от хора, за които погазването на тяхното достойнство и душевно равновесие, погазването на фундаментални принципи на морала в един момент води до реакция. Другата страна е страхът, когато човек не се чувства свободен. Между тези отделни части на съзнанието в един момент човек, който е достатъчно свободен и смята, че случващото се около него е неприемливо, той реагира. 

Смятате ли, че сме закотвени в един неслучил се Преход?

Не мисля, че има такова понятие. То е измислено от част от хора във властта или елита, за да обясняват собствената си некомпетентност и бездействие. Няма такова понятие. Има комунистически режим, авторитарен, който се срива по най-различни причини, след което обществото е свободно и трябва да подреди тази свобода. Постепенно я загубва, защото по същите причини част от елита е недобронамерена, себецентрирана, вторачена в собствения си интерес. Неадекватна често като знания. И създава на нова сметка загуба на свобода. 

Смятате ли, че управлението на ГЕРБ и Борисов през последните 12 г. бе тъкмо това? Заговорихте за падането на един авторитарен режим, но през последните години по доста авторитарен начин се вземаха редица решения. Поне такова бе впечатлението. 

Разбира се. И не само той. Всички тези 30 години са пълни с моменти на злоупотреба с властта. Винаги има съучастие на обществото. Нито в днешна Бразилия, Унгария, Русия, Турция няма ситуация, в която някаква личност има способността да контролира всичко. Винаги има огромен административен апарат и още по-огромно общество, което му се подчинява. 

В този смисъл - закъсняла ли беше обществената реакция у нас? 

Не мога да преценя. Всеки има различно усещане. За мен всяка една минута в подобна ситуация е нетърпима. Ако ме бяхте попитали една седмица след като е направена злоупотреба с властта, щях да кажа, че вече е късно. 

Може да се каже обективно обаче, че българското общество в един момент реагира и възстанови в някаква степен свободата си. 

Очаквате ли, че тази вълна ще доведе до нещо или по-скоро ще се разбие в скалите и ще остане само пяна? 

Не съм съгласен с тази метафорична картина. Няма скали. Има хора, които се страхуват. На този страх може да се реагира по различен начин - да се скриеш под земята, да бягаш, да решиш да се биеш, да опиташ да се примириш. 

В случая струва ми се, че хората реагираха категорично. Въпросът не е дали една вълна ще се разбие някъде. Въпросът е какво ще конструираш. Свободата не е просто чувство, а изграждане на правила, в които всеки да се чувства добре, да не се чувства ограничен от останалите, не създава за тях ограничения. Това е сложна система, създавана в света от хиляди години. Въпросът е как ние ще се справим, а не дали има скали, в които да се разбием. 

Предстоят обаче трети парламентарни избори. Усеща се една невъзможност да се състави правителство. Дали този порив у хората, които търсят изход от модела, няма да приключи в поредната задънена улица и хората да се обезверят?

Имам точно обратното мнение. За мен несъставянето на правителство е нещо много положително. То изисква още по-голямо усилие от хората, домогващи се до власт да я заслужат. Сюжетната линия тук не е “Много ни трябва правителство, за да може да управлява страната”. Важната линия е къде отиваме, какво искаме, какви са мечтите ни, кои са хората, които могат да свършат работата, за да сме добре. Немалка част от тази работа трябва да свършим самите ние. 

Къде искате да отидем? 

На мен ми се иска да успеем да започнем помежду си да обсъждаме къде сме и къде бихме искали да отидем. Това не са лични сюжети. 

 

Как си представяте България след 10 години, да речем? 

Мога да отговоря семпло. На първо място хората, осъзнали своята абсолютна симбиоза от земята в смисъла на гръцката дума “гая” - ние ми се струва, че сме хора, които много повече от други могат да осъзнаят степента, в която сме неразделни от околния свят - жив и по-малко жив. Тоест да можем да живеем в хармония с този свят и да намерим нова форма на общуване и хармония помежду ни. Тези две неща ми се струват нелоши като мечта и реализация за 10 години. 

интервю на Джесика Вълчева