Методи Андреев: Гешев да разследва бившите главни прокурори. Как близката на Борисов жена взе СИБанк?

Г-н Андреев, прокуратурата възложи на ДАНС да извърши проверка на приватизационните сделки. Вярвате ли, че ще има възмездие за тези, които излъгаха държавата? 

Засега няма сигнали, че това намерение на прокуратурата е поредният кьорфишек. Спомняме  си, че преди време самият Бойко Борисов пожела да се проверят редица сделки. Бившият главен прокурор Сотир  Цацаров също говореше в тази посока. Смятам, че с тази задача трябваше да се ангажират минали правителства. Факт е, че има давност. Тя спуска завесата пред очите на обществото, защото говорим за  сделките отпреди 20-ина години. 

Политически анализатори твърдят, че благодарение на приватизацията у нас се родиха олигарсите. Това така ли е?  

Истината е, че и левите и десните бяха излъгани от една шепа тарикати, които бяха подкрепени  от държавата и стимулирани в законодателен и финансов план. Точно по този начин бе създадена съвременната олигархия. Ако прокуратурата има смелост да се занимава с приватизацията, тя трябва да започне с онези сделки, на които още не им е изтекла давността. 

Например с кои?

Да речем с “Булгартабак”. Или пък със  сделките по времето на Сакскобургготски. Разследването ще удари на камък, ако тръгне в посока защо едно предприятие е било продадено на еди каква си цена. 

А това не е ли от най-голямо значение?

 Важно е, но е много трудно да се определи реалната оценка,, тъй като става въпрос за пазарна конюнктура. Важно е разследващите да проверят  следприватизационните договори, които са били под наблюдението на следприватизационен контрол. И в тях тези юридически или физически лица, които са извършили съответно приватизационната сделка са се ангажирали с определени клаузи, които са били в защита на държавния и обществен интерес. Те са били подписани с българската държава. Ако прокуратурата се разрови в тези договори, тя може да открие драстични неизпълнения. И тогава вече е възможно, без да се отива до института на давността, прокуратурата да има възможност да извърши редица действия. 

При какви случаи би трябвало да се извърши проверка?  

-Например приватизирана е крупно предприятие. То е трябвало да поддържа определен състав от работници. Трябвало е да запази своята дейност в продължение на еди колко си години. Трябвало е да запази своите пазари. След време това предприятие е разрязано за скрап,  а работниците са съкратени. И е заличено. Много е ясно, че този, който е приватизирал това предприятие, е излъгал държавата. Той не е изпълнил договора си с държавата и е излъгал обществото. Възползвал се е от тази благина, като не е успял да развие предприятието съгласно договора. Този човек или физическо лице при това положение трябва да изплати едни не малки суми неустойка. 

Ами ако и тук сме в хипотезата на давността? 

Тогава може да се приеме, че лицето е незаконно забогатяло. Разрязало е предприятието, изконсумирало  е неговите активи и тези пари са отишли в джобовете на собствениците. Затова КПКОНПИ спокойно може да започне да проверява имотното състояние на хората, които са участвали в тази приватизация. Това е една възможност да се върне справедливостта.  След това, ако търсим някаква справедливост, нека тези лица, които не са си спазили следприватизационните ангажименти, да станат известни и тогава да се наложат санкции- да не могат да участват в обществени поръчки на държавата и общините. Нито пък да могат да участват по усвояване на европроекти.

Защото все пак тези лица са извършили веднъж измама. Те са измамили обществото и държавата, когато са купили предприятието. Следователно държавата не би трябвало да има доверие на тези лица. И би трябвало да се ограничат възможностите им да правят нови измами. Много от тези лица, които приватизираха предприятията и ги съсипаха, продължават бизнес  с други фирми. Държавата ги търпи и толелира през целия преход. Тези хора са в основата на съвременната българска олигархия. Който и олигарх да вземете, ако се върнете назад, ще видите, че ще стигнете до неизпълнени следприватизационни задължения. Затова сега прокуратурата ще се сблъска с огромната съпротива, включително и в лицето на управляващите.  Вие как мислите, самият премиер дали няма близки приятели, които да са участвали в тази приватизация? 

Изненадахте ме с този въпрос. 

Нека  само да си спомним за странния начин, по който една банка премина в ръцете на близката до сърцето на Борисов жена Цветелина Бориславова, която дотогава не бе нито известна бизнесменка, нито известна банкерка. В един ден се разбра, че тя става собственик на СИБанк. Случайно по това време започна възхода на сегашния премиер по йерархията на държавните институции. Та мисълта ми е, че когато дойде време за същинска проверка, доста тъмни сили ще бъдат активирани. Слушам и бившият главен прокурор Никола  Филчев. Той също се изказа по тази тема. Оплака се, че видите ли по времето на Костов НС гласувало закон, който забранил на прокуратурата да разваля приватизационни сделки.

-  Да, имаше такъв закон. 

 Но той по никой начин не отнемаше задължението на прокуратурата да разследва съмнителни сделки. Ако прокуратурата е могла нещо да направи, то това е да разследва онези сделки, които е имало престъпления. За съжаление държавното обвинение вдигаше много пушилка, но без резултат. Както виждате по времето на Борис Велчев и на Цацаров нямаше нито едно подобно разследване. Сега няма разследвания срещу корумпирани висши държавни служители. Приватизацията като стъпка към пазарна икономика беше правилна стъпка. Но беше извършена по типично български начин.
 




Какво имате предвид? 

Навремето, когато се извършваше приватизацията, съдебната система бе съдружник, а не пречка за измамниците.  Тя участваше в преразпределяне на незаконно добитите средства. Корупцията сега е фокусирана в обществените поръчки и държавното обвинение  нищо не прави в тази област. Трябва ли да минат 20 години, за да се сети прокуратурата, ,че и в обществените поръчки има огромна корупция и огромни нарушения?! Сега те се извършват пред нашите очи. Трябва ли някой главен прокурор като Гешев след 20 години да каже: “Сега ние ще въздадем справедливост за обществените поръчки в миналото”. Приватизацията стана, както казах по български начин, защото прокуратурата не е била на мястото си. Кучето скача според тоягата си.

Ако тогава прокуратурата е показала недвусмислено, че няма да се разграбва българското национално богатство, нямаше да има този висок процент корупционни сделки. Сега е същото и с обществените поръчки.  Главният прокурор го съветвам да започне да разследва своите предшественици. Като започне от Никола Филчев, мине през Борис Велчев, та стигне до Сотир Цацаров. Да ги пита тях, защо няма разследвани корупционни сделки в приватизацията? Борис Велчев също е имал частен бизнес с един Чавдар Георгиев, с един Златимир Орсов. Много е интересно да се види тяхната кантора какви сделки е консултирала по време на приватизацията. Нека да се проверят тези сделки, дали всички са точни, дали всички правила са спазени по тях. В тази посока може много неща да се направят, стига прокуратурата наистина да има желание. А иначе сега чувам много се плюе РМД-приватизацията. 

Мисля, че с право, защото много хора останаха излъгани

Да тя не беше добра приватизация. Но тя не бе спряна не защото политически бе подкрепена от управляващите, а защото зад тези РМД-приватизацията  застанаха всички значими по онова време синдикати. Именно те твърдяха, че РМД-приватизацията щяла да бъде една социална приватизация в полза на работниците. Видяхме, че това бе пълна лъжа. Щом прокуратурата е решила да прави анализ и разследване на приватизацията да обърне внимание на позицията  на синдикатите по онова време по отношение на РМД-приватизацията. Иначе трябва да се направи проверка на сделките, за които давността не е изтекла. И да се направи ревизия на следприватизационните договори. А КПКОНПИ да започне дела срещу тези, които не са изпълнили договорите си .

Интервю на Катя Илиева