В. Методиев: Спекулират, че сме неграмотни

Веселин Методиев Петров е български историк и политик, заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов. Завършва история в Софийския университет "Климент Охридски" през 1979 г. и до 1993 работи в Главно Управление на архивите. Преподава история в Нов Български Университет, където е заместник-ректор през 1994 г. Заместник-председател на Демократическата партия от 1995 г. и депутат в 37-то и 38-то Народно събрание. От 21 май 1997 до 21 декември 1999 е заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правитеството на Обединените демократични сили (ОДС).

През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на Демократи за силна България и е избран за заместник-председател на новосформираната партия. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, председател на Комисията по въпросите на държавната администрация и член на Комисията по бюджет и финанси. През 2006 г. е предложен от ДСБ за единен кандидат на десницата за предстоящите президентски избори, но не получава нужната подкрепа от останалите партии и впоследствие е издигната кандидатурата на Неделчо Беронов.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Методиев, каква е тезата на Синята коалиция за спорните поправки в закона за Народната просвета, който предизвика бурни дебати в парламента? Съгласен ли сте да бъде въведена задължителна предучилищна подготовка за 5-годишните?

- С колегата Мартин Димитров направихме едно предложение в парламента, според което, това – децата да тръгват от 5-годишни на задължителна предучилищна подготовка, да не бъде едно задължение за родителите. Според нас то трябва да бъде възможност. Т.е., децата след 5-годишна възраст да имат правото да участват в предучилищните занимания. По всеобщо мнение днес в парламента уточнихме, че то не може да бъде в училището, защото не се разполага с такава възможност. Предучилищното занимание може да се осъществява в детските градини, но там, където разбира се има места. Поправката в законопроекта се отложи, защото няма точен текст, който да регламентира начина, по който да се действа сега. Сегашните промени в закона могат да функционират едва през 2012-2013 година. Т.е., една хубава идея, която в момента не върви към реализация.

- Съгласен ли сте с тезата на Лютви Местан, според когото с тази поправка ще се случи един парадокс - 5-годишни да ходят на училище, докато 6-годишните в детска градина?

- Мисля, че господин Лютви Местан говореше днес прекалено политически за тези неща. Най-точното изказване беше на Огнян Стоичков, който е председател на парламентарната комисия, отговаряща за образованието. Той настоя да спре обсъждането на целия закон, тъй като всички следващи параграфи са обвързани с решението за задължителната подготовка на 5-годишните, което трябва наистина да се разгледа отново.

- Има ли опасност този законопроект да пропадне, както някои депутати от опозицията предвиждат?

- Не, по-скоро ще трябва да се разгледа наново в комисията и да се напишат по-точни текстове. Вероятно законопроектът отново ще бъде разгледан в парламентарната зала.

- Малко преди първия учебен ден отпаднаха т. нар. малки матури. Одобрявате ли идеята?

- Категорично това е една от грешките, която се допуска в образователната система. За мен външното оценяване е една цялостна система. Тя трябва да работи непрекъснато - от първи до дванадесети клас в различните си етапи. Този вид изпитна проверка създава доста по-висока дисциплина и по-добро качество на образованието.

- Проучване на Световната банка показа, че има подобрения в образованието ни, но то е неефективно. На какво се дължи това?

- Тази статистика, както и една друга, според която българите са на едно от последните места по образованост, са спекулативни. Самото понятие „грамотност” е много относително. Ще ви кажа, че в една Франция, която ние ценим много, като цивилизована и културна държава, последното проучване показа, че 50% от французите са неграмотни, което, сами съзнавате, не е вярно. Подобни теории е безотговорно да се развиват на едро. Истината е, че в България имаме много малък процент отпаднали ученици. Проблемите ни идват по-скоро от организацията на самото образование и от самото качество, а не от грамотността.

- От кого, според вас, идва тази спекулация?

- Някои неща, които са по-сложни за разбиране, се опростяват. Използват се само едни числа, които създават някакъв вид сензация.

- Одобрявате ли политиката на ГЕРБ в тази насока, тъй като ясно личи, че всяко правителство започва винаги своя реформа, която се прекратява от следващото?

- Мисля, че сегашното управление на министерството – и в лицето на Йорданка Фандъкова, и на Сергей Игнатов, започна да провежда реални реформи. Те, фактически, са първите, след 2001 г., които тръгнаха в посоката, в която се вървеше и през 90-те години. Последните осем години, в които на власт бяха НДСВ и ДПС, и т. нар. „тройна коалиция”, бяха изпуснати.

- Припомнете каква беше посоката тогава?

- Посоката беше да се вдигне качеството и модернизацията на образованието. Основен проблем беше външното оценяване и появата на матурата у нас. Тя се въведе през 2008 година, благодарение на учителската стачка, а не заради политическата воля на управляващите от „тройната коалиция”. Именно заради протестите се изгради финансовата система и делегираният бюджет.

- Коя е най-голямата грешка на правителството в образователния сектор?

- Не мисля, че досега има „големи” грешки, а по-скоро нерешителност. Трябва министерството и самият министър да работят по-смело и решително в посоката, към която са тръгнали. Що се отнася до закона за Народната просвета, мисля, че тази поправка, над която работим в момента, е достатъчна и засега няма какво друго да се добави.

- Как си обяснявате постоянните скандали около Софийския университет и факта, че от толкова голям наплив за Алма Матер в момента има свободни места в много от специалностите?

- За този проблем трябва да попитате колегите от Софийския университет. Аз не се нагърбвам да слагам оценки на Алма Матер. Нека те да направят своя анализ и да излязат със заключенията си. Тяхна задача е. Аз мисля, че ректорът проф. Иван Илчев наследи дългогодишно отлагане на реформи и заради това проблемите пред него са много големи. В Софийския университет дълго време се разчиташе само на името „Св. Климент Охридски”, а не на конкретна дейност. Поради тази причина се струпаха толкова много проблеми.

- Какво се случва с регулацията сред студентските специалности в държавните ВУЗ-ове?

- Регулацията се прави, ако има осигуряване на работни места. Такава беше социалистическата държава. Съвременните страни не извършват подобна регулация, защото тя е дело на самия пазар на труда. По-скоро бих подкрепил всяка конкретна стъпка, за засилване вътре, в самия университет, а не на входа му. Той в цяла Европа е отворен, когато говорим за Западни висши учебни заведения.

- Има ли начин парламентът да се намеси по някакъв начин?

- И Народното събрание има своите правомощия към постигането на тази цел. Това обаче може да се случи тогава, когато разглеждаме темата за висшето образование. Надявам се това да се случи в най-скоро време, за да променим досегашните практики.