Д-р Милена Коцева: Децата с аутизъм и други проблеми могат да са пълноценни. Има как!

Д-р Коцева е завършила Медицинския университет в София през 1998 година. Работила е като акушер-гинеколог в продължение на 5 години, а след това е заемала различни постове във фармацевтични компании. Смята, че работата й в областта на лекарствената безопасност я е направила изключително предпазлива по отношение на предписваното лечение. Майка на двама синове.

- Д-р Коцева, Вие сте специализирали акушерство и гинекология и сте експерт по лекарствена безопасност. Как насочихте вниманието си към биохимичния дисбаланс при деца с проблеми в развитието?

- Синът ми беше на 2 години и 4 месеца, когато започна да изключва една по една и малкото храни от менюто си. Вече се хранеше само с хляб, солети и купено от магазина плодово мляко, в което със сигурност нямаше плодове за сметка на подсладители, оцветители и консерванти. И други неща в поведението му ме смущаваха: обичаше да се затваря в стаята си, за да си разказва приказки и да си пее песнички. Не отговаряше на въпроси, а понякога имах чувството, че не ме чува. Реших да потърся мнението на специалисти. След няколко дни на обследване излязоха със  заключението, че детето ми има неуточнено разстройство в развитието. Посъветваха ме да намеря детски психолог и логопед и това беше всичко. Излязох от клиниката тотално объркана и притеснена, стоях на тротоара със сина ми и се чудех накъде да тръгна - и в прекия, и в преносния смисъл.

Открих в интернет логопедичен център, в чийто сайт написаното ми допадна и го записах там. Последваха няколко месеца на занимания, които доведоха до научаване на определени понятия и категории от детето, но и до пропадането му в емоционална дупка – плачеше много, не спеше добре, храненето му се влоши още повече. Реших, че ще сменя центъра. В новия център имаше както логопед, така и детски психолог. Продължи да ходи там, докато не постъпи в логопедична детска градина. В нея отглеждаха децата с много любов, но работеха с тях по стандартния логопедично-педагогичен начин - децата научаваха доста неща, но странностите в поведението и причините за затрудненията им оставаха налице.

Никак не ми харесваше как вървят нещата при сина ми, но и никой не ми даваше готови или изпитани решения. Трябваше да направя нещо, ако не исках проблемът да продължи да се задълбочава. Така започнах да чета.

- Какво?

- Сериозни медицински и психологични статии и проучвания по отношение на детското развитие. Естествено, като лекар особен интерес за мен представляваха статиите, разглеждащи проблема от биологичната и медицинската му страна. Направи ми впечатление, че всички автори единодушно и без всякакво колебание препоръчваха приема на омега-3 мастни киселини. Имаше проучвания, които показваха, че при деца с проблем в развитието нивата на омега-3 мастните киселини са отчетливо по-ниски в сравнение с невротипичните деца. Имаше и проучвания, които показваха, че при допълнителен прием на омега-3 мастни киселини проблемите при деца с хиперактивност и дефицит на вниманието, аутизъм, дислексия, диспраксия и поведенчески проблеми намаляват.

Жалко беше, че дори като лекар не бях попадала на тази информация. Обучението в медицинския университет е концентрирано основно върху диагностицирането на различни физически болести и лечението им със сериозни лекарствени средства. Узнах и, че най-пълноценният източник на омега-3 мастни киселини са не растителните масла, а рибеното масло. Вече знаех, че трябва да започна да давам на сина си рибено масло.

- Изборът на пазара обаче е огромен. Как избрахте подходящото рибено масло?

- За мен бяха важни две неща: 1. Рибеното масло да бъде чисто и със сигурен произход – Световният океан е доста замърсено място, а организмите в него натрупват замърсителите в телата си; и 2. Исках рибеното масло да бъде такова, че детето да го приема непрекъснато и в достатъчно големи дози. Това означаваше, че в рибеното масло не трябва да има добавени мастноразтворими витамини (А, Д, Е и К), които могат да се предозират и да доведат до нежелани ефекти, някои от които сериозни. Проучвайки различни марки рибени масла попаднах на едно, което отговаряше и на двете ми изисквания: От една страна се произвеждаше от дребни диви риби, които се хранят с растителна храна и съответно имат възможно най-малко натрупани замърсители в телата си; произвеждаше се в държава, в която контролът на производството е пословично стриктен, а и маслото притежаваше анализ сертификат. От друга страна имаше висока концентрация на омега-3 мастни киселини и не беше допълнително обогатено с витамини. Дори нещо повече – беше единственото рибено масло в света, което беше с доказана ефективност в три клинични проучвания, направени с него. Започнах да се снабдявам с това рибено масло от чужбина и след като видях ефекта му при моето дете, реших да го внеса и в България.

- Как стигнахте до извода, че децата с проблеми винаги имат биохимичен дисбаланс, а понякога имат и повишени нива на тежки метали в кръвта?

Продължих да чета и попаднах на много и различни биомедицински теории, обясняващи нарушенията на развитието при децата. Много от тях бяха лишени от медицинска логика, други направо бяха на границата с метафизиката.

Така се запознах с работата на Walsh Research Institute в САЩ. Принципите, на които стъпваше тяхната теория за биохимичните промени, които могат да се наблюдават при деца с проблем в развитието и начина им на корекция с витамини, минерали, амино- и мастни киселини бяха последователни, издържани медицински и подкрепени с доста примери на успешна терапия. Прилагането на естествени хранителни вещества от д-р Уолш и колегите му при различните пациенти се базираше на индивидуалните резултати, получени от кръвните изследвания на всеки един пациент. Свързах се с тях и получих още доста материали и протоколи, по които работеха. И до днес д-р Уолш продължава да ме консултира за случаи, за които имам нужда от неговата експертиза и опит. Приложих цялото това знание на моето дете и съм много доволна от резултата. Все още има какво да се желае, но смятам и силно се надявам, че след няколко години синът ми няма да се различава от другите деца. Започнах да прилагам наученото и при други деца с проблем в развитието. Резултатите при около 70% от тях са чудесни!

- Но не спряхте дотук!

- Да, търсейки помощ за сина си, намерих специалисти, които прилагат звукостимулация на мозъка, изразяваща се в слушане на класическа музика с определена честота, и ерготерапия  (цел на ерготерапевтичното лечение е стимулиране на индивидуалното развитие – лично и училищно за децата, както и придобиване на възможно най-голяма самостоятелност в ежедневието – бел.ред.).

- Вече стотици родители на деца с проблеми в развитието са се обърнали към Вас за помощ. Техните деца често имат необичайно поведение, което обикновено остава неразбрано и е обект на подигравки. Какви са трудностите, които срещат те с учителите и родителите на другите деца в училище и в детската градина?

- Това е огромен проблем! Обществото като цяло не е толерантно към различните. Хората са свикнали да гледат с пренебрежение и дори с отвращение децата с физически и поведенчески проблеми. Озлобяването към тези деца понякога преминава във вербална и физическа агресия, както от страна на другите деца, така и от страна на техните родители и дори от специалистите в училищата. Например, учителите и родителите на други деца от класа, както и училищната психоложка, толкова се бяха ожесточили срещу едно първолаче, че бяха подали оплакване срещу него в полицията и настояваха прокуратурата да се заеме със случая! Представяте ли си за каква липса на познаване на проблема говорим?! После родителите го преместиха в друго училище, където детето се чувства прекрасно. Каква горчилка и отчаяние бяха обзели това семейство!

Мога да разкажа и много други подобни истории, но това, на което ми се иска да акцентирам, е че с подходяща подкрепа и разбиране от страна на другите деца в класа, техните родители и персонала на училището, децата с проблем в развитието могат да преодолеят своите затруднения и да станат пълноценен член на колектива. Призовавам всички онези, които се чувстват „имунизирани” срещу това да станат родители или да се окажат в близкото обкръжение на дете с проблем, да осъзнаят, че такава ваксина няма. Редно е да се опитват да се поставят на мястото на родителите на децата с проблем в развитието, дори това да не им се е случило лично.

- Може ли страданията на децата с проблеми в развитието и на техните родители да бъдат спестени с профилактика?

- Разбира се! И това е най-важното! За един акушер-гинеколог раждането на дете без увреждания на органите, дишащо и хранещо се е критерий за добре свършена работа. Затова прилагането на фолиева киселина при бременните с цел да се намали рискът от раждане на деца с дефекти на гръбначния стълб и черепа е задължително. Така и трябва да бъде.

Невропсихическото развитие на децата обаче остава далече от погледа на акушер-гинеколога. То се проследява от детските лекари, психолози и логопеди. Може би и затова често на бременните не им се обръща внимание, че по време на бременността те трябва да приемат допълнително количество омега-3 мастни киселини (рибено масло). Омега-3 мастните киселини са основен структурен елемент на мозъчните клетки и клетките на окото. Мозъкът на плода се развива с най-бързи темпове през последните 3 месеца от бременността и след това първите 2 години от живота на бебето. През тези периоди детето натрупва ежедневно в мозъка си по около 70-100 мг омега – 3 мастни киселини. В периода на кърменето отново жените имат нужда да приемат допълнително омега-3 мастни киселини, за да могат да предадат необходимото количество на бебето. Недостигът на омега-3 мастни киселини у майката води до недостиг на градивно вещество за мозъка на детето. Вероятно сте забелязали, че адаптираните млека за бебета също са обогатени с омега-3 мастни киселини точно за да предотвратят дефицита им у децата. Нещо повече - има проучвания, които показват, че дефицитът на омега-3 мастни киселини у майката е причина за следродилната депресия. Затова допълнителният прием на висококачествено, пречистено рибено масло от бременните и кърмещите жени е особено важно. Разбира се, и приемът на мазна морска риба поне два пъти в седмицата е решение, стига да сте сигурни, че приемате чиста риба без натрупани замърсители от океанската вода.

Добре е да се знае, че бременните жени имат повишени нужди също и от йод и витамин Д. Приемът на витамин Д трябва да се случва само след изследване на нивото му в кръвта. Ако можех да се върна назад във времето, със сигурност щях да приложа към себе си тези си знания на практика и вероятно щях да спестя много проблеми на мен и семейството ми!

Въпросите зададе: Лилия Маринова

(Координатите на д-р Коцева са: тел.: 0884 625 972, 0887 931 515)