Л. Младенов: Изборите в Македония не бяха нито честни, нито демократични

Интервю на Ана Кочева

- Г-н Младенов, в Македония се проведоха местни избори, които ВМРО-ДПМНЕ спечелиха много убедително, според медиите. Същевременно от СДСМ заявиха, че местните избори не са били честни и демократични. Каква е истината, в каква обстановка се проведоха изборите?

- Може някой да си е мислил, че това са учудващи резултати, но ако се направи реален анализ, нямаше как те да бъдат други. Желанието на Бранко Цървенковски опозицията да получи макар и един глас повече от правителствената коалиция, с което да има основание за провокиране на  предсрочни парламентарни избори,  мотивира властта да използва всички възможни ресурси, с които разполага. В изборите бяха включени, освен партийното членство и всички държавни институции, които са под контрола на правителствената ДПМНЕ. Една огромна машинария на властта, на която на помощ се притекоха и строго контролираните медии, голями суми от  пари, брашно, масло,  които се раздаваха на хората, заплахи за уволнения от работа, освобождане от заплащане на глоби, раздаване на субсидии преди самите избори; огромен брой граждани с право на глас бяха изтрити от изборните списъци и редица други нерегулярности и машинации с цел получаване на възможно повече гласове . Публично се говори, че на тези избори масово се е използвал т.нар. „български влак”, т.е. снимане на бюлетините с мобилни телефони в момента на гласуването  и използване на триъгълници мместо кръгове при гласуването. Всичко това сочи, че тези избори бяха мирни, но не бяха нито честни, нито демократични.

Резултатът, който се получи, не отразява реално настроението на гражданите на Р Македония. В една реална демократична обстановка те щяха да са много по-различни. Целият ангажимент на властта беше такъв, че управляващите просто искаха абсолютна победа, което пък изцяло очерта абсолютистичния лик на македонския вожд.

- Мотивирани ли бяха хората да гласуват, искаха ли да променят статуквото?

- Хората тук гласуват по инерция. Безработицата е огромна и хората влизат в партиите, за да могат по този начин да си намерят работа. Има разделение между хората, но то не е идеологическо, защото и партиите не са идеологически застъпници на различни социални структури в гражданството. Това най-добре личи при коалициите на двете основни партии. ДПМНЕ се коалира изключително с леви и просръбски (!) партии, а СДСМ с „десни” партии. В държава, в която плурализмът е „в рамките на Социалистически Съюз” (така както пропагандираше Тупурковски още през 1989 г.), демокрацията няма как да не е на същото ниво. В объркана ситуация и хората са объркани и тогава са подложни на манипулации. Допълнително, опозицията няма различни позиции от правителството по темите, които спират преговорите на Р Македония с ЕС, конкретно свързани около спора за името с Р Гърция и отношенията с Р България. Да не говорим за страха, който е насаден в главите на гражданите още от сръбско. Всичко това прави ситуацията, подходяща за „игри” на политическите сили от двете страни. В такива моменти мотивът избледява.

- Да, но местните избори обикновено са мажоритарни. На личности или на партии беше заложено в крайна сметка?

- Партийното е преди всичко. Има случаи, когато в отделни общини избраният за кмет въобще не е известен на гражданите, което не им попречи да гласуват за него. Там, където имаше силни и доказани личности, се правеше всичко, за да се очерни тяхния лик, в т.ч. дори и най-близките от семейството му. Когато обявявате някого за криминал по време на кампанията и същевремено имате абсолютната власт, но не го съдите, тогава цялата тая постановка е съмнителна, нали? Но когато бедата е надвиснала върху главите на хората, те лесно се подават на подобни пропагандни трикове на властта, която ежедневно ги атакува чрез 100% контролираните медии.

- Местните избори често са симптоматични и по отношение на парламентарните. Очаквате ли някакви изненади занапред?

- Ако опозицията успее да усвои бастиона на „делата” а това е община Център в Скопие, тогава за следващите парламентарни избори ще има доста материал, който ще помогне да се разкрие цялата схема на строене на „дела” от властта. Ако оттук почне размотаването на кълбото, това може да бъде началото на края на сегашната власт!

- Какви са резултатите за албанското малцинство и какви тенденции сочат тези данни?

- Албанците успяха да превземат още един по-голям град с Кичево. По думите на Буяр Османи, портпарола на ДУИ, в това са им помогнали торбешите от Мала Преспа, което е разбираемо, след като власта затвори А1 ТВ и собственика, както постави и самия торбеш в затвора. Другите резултати са в рамките на очакваното, освен ако не се смята за изненада поражението на ДПА в Тетово, но затова пък са реални шансовете им да получат Струга. С тези резултати и фактически е отбелязана територията, в която албанско население е мнозинство и може да влияе върху политиката в бъдеще.

- Присъстваше ли европейската тема в местните избори? Впрочем присъства ли тя и на национално равнище, какво се прави, за да се спечели доверието на ЕС, така че най-после страната да получи старт в преговорния процес?

- Страхувам се че тази тема не е приоритетна за македонските политици. Те я споменват само куртоазно, просто, за да се каже нещо. На политиците им е удобно статуквото по отношение на европейската тема да продължи. Тяхната логика е, че е по-добре да си пръв на село, отколкото последен в града. Те не показват знаци, че ги интересува желанието на огромното мнозинство от  гражданите за европейско бъдеще на Р Македония. Важно е те самите и близките им да трупват капитал. Ако това не беше така, селата по Македония нямаше масово да опустяват. И още нещо, много важно за нас. Европейската тема отворя и темата за българите от Македония, която е ракова рана. Отварянето на тая тема ще изобличи илюзиите на македонизма и ще срути лъжовната им постройка от 1945 г. насам.

- В тоя смисъл - имаше ли антибългарска реторика в кампанията? И въобще - работи ли тя и в каква посока?

- Може някой на някое място да е казал нещо, но това не беше практика.  И в тази посока тук работите са сбъркани. Тези, които уволниха съпругата ми от работа заради „българофилство”, имаха в Струмица кандидат който пригежава капитал в България.  На тях им пречи факта, че аз ръководя Българския Културен Клуб – Скопие, но пък им е нормално бащата и децата на тяхния кандидат-кмет да живеят в България. Това е логиката на двойните играчи, който мамят България.  Същите тези хора, вероятно използвайки връзки в МВР, показаха пред ТВ камерите документ, с който водачът на листата за съветници от лагера на съперниците се отказва от българското си гражданство няколко дни, преди да започне кампанията, показаха и  номерите на личната карта и паспорта, от които се отказва.  Когато българската администрация си позволява да издава такива документи на двойни играчи, тогава реториката губи посоката.