А. Мозер: Борисов няма да има възможност за извинение, ако не направи, което трябва

интервю на Ана Кочева

- Г-жо Мозер, къде ви намираме?

- Намирате ме във Вашингтон, столицата на Съединените Американски Щати, в предколедно време.

- Следите ли от САЩ събитията в България, как изглежда страната и случващото се в нея от дистанцията на хиляди километри?

- Следя дотолкова, доколкото ме осведомявате вие, журналистите, и приятелите, които също ми се обаждат. Но не мога да се оплача, защото винаги, когато се случи нещо значимо, се намира някой, който да ми се обади и да ме информира. За мен е много важно и необходимо България да тръгне по един нормален и истински демократичен път и българските граждани да могат да живеят така добре, както хората малко по - на запад.

- Минаха вече 20 години от промените, какво не успяхме да постигнем за този немалък период? Какво Ви се искаше повече да се промени?

- Честно казано много се надявах, че България вече ще бъде много по-променена и по-просперираща държава. Знам, че българите могат да постигнат това. За жалост обаче управниците с малки изключения – имам предвид управлението на ОДС, не разрешиха това да стане. Основната причина за това е корупцията. Тя е дълбоко внедрена у хората още от времето на комунистическия режим и все още трови съзнанието им, усложнявайки пътя на България към Европа. Просто защото за европейските страни и по-конкретно членките на Европейския съюз злоупотребата с парите от данъци е недопустима. Недобър знак е това някои хора да строят палати, а другите едвам-едвам да свързват двата края.
Бих искала и съзнанието на хората да се промени. По-конкретно, те да бъдат по-динамични в протестите си срещу злоупотребите, които са навсякъде около тях. За жалост хората, вместо да настояват за своите права, се примиряват с много несправедливости. Това показва, че все още не осъзнават истинския смисъл на демокрацията. Борбата и непримиримостта с неправдата очертават единствения начин, по който страната ни може да оправи. Хората на запад са се борили дълги години за това, което имат в момента - без борба не става нищо.

- Преди време казахте, че напускате политиката, омерзена от липсата на морал у повечето ни държавници. Бихте ли конкретизирали?

- Едва ли съм казала тези неща точно с тези думи. Първо, аз не съм напуснала политиката. Все още съм член на Земеделския съюз и част от ръководството на „Обединени земеделци”. Това, което става в България и в Земеделския съюз, живо ме интересува. България и земеделската партия е каузата, на която баща ми, а по един или друг начин и съпругът ми, са посветили целия си живот. Ето защо аз не бих могла да отрека каузата, която е осмислила живота на няколко поколения от моето семейство. Второ, не бих употребила думата ‘’омерзение’’. Вярно е, че съм дълбоко травматизирана от факта, че нещата в България се случват много бавно, което води до губене на позиции в Европейския съюз. Все пак продължавам да вярвам, че промяната е възможна и постижима.

- А не Ви ли липсва политиката? С какво се занимавате сега?

- Политиката никога няма да ми липсва, защото аз никога не съм се разграничавала от политиката - всеки сравнително интелигентен човек е длъжен да се интересува от политика. Причината е, че от нея зависят животът и бъдещето на сегашното и бъдещите поколения. Ето защо за мен отделянето от политиката е абсолютно недопустимо.
В ретроспектива се гордея, че принадлежа към поколение, закърмено с принципи и идеали, за които задружно сме се борили и които сме успели да реализираме. Например комунизма – много хора в България вярваха, че положението никога няма да се промени и че комунистите ще останат вечно. Въпреки тази нагласа хора като баща ми и мен вярвахме, че тоталитарните режими са подсъдни и рано или късно си отиват. Ето че това се случи.
Въпреки успеха на моето поколение да постигне целите си, много пъти съм казвала, че е време вече младите хора да поемат отговорност за случващото се. Причината е, че техният манталитетът е по-близък до съвременните отношения в политиката. Надявам се, че ще се справят с предизвикателствата и няма да забравят, че в политиката трябва да има морал, за да не се изгуби доверието на хората.

- Как преценявате изминалите месеци от управлението на ГЕРБ?

- Аз се надявам, че ГЕРБ ще направи всичко, което обещаваше по време на предизборната си кампания. Надявам се, че нещата няма да са само на думи, но ще бъдат и на дело. Европейският съюз и приятелите на България в САЩ не са слепи и глухи и чакат страната и правителството ни наистина да се справят с корупцията. Сега вече няма извинение. Г-н Бойко Борисов има абсолютно мнозинство навсякъде, има подкрепата на българските граждани – разбрах че тя е 70%. Това показва, че няма да има възможност за извинение, ако не направи това, което трябва. И всичките тези фойерверки, хвърляни от представителите на ГЕРБ, трябва да се превърната в сериозни дела, които да позволят на българските граждани да живеят достойно, не са останат с правни ръце, когато бръкнат в джоба си.

- С какъв авторитет се ползват българите в САЩ? А българските политици? Говори ли се въобще за България там, разпознаваема ли е държавата ни там?

- Българските политици, когато идват в САЩ, се ползват с вниманието на правителството. Все пак американската преса като цяло не следи политиката в България. Това се дължи на поведението на българското правителство и „умението му” да завързва връзки с приятелите на страната в чужбина. Неумението да поддържа добри отношения с партньорите на България винаги е било слабост на управляващите. Все пак има надежда за подобрение. Всяка държава има нужда от приятели по целия свят, като се следват определени приоритети.
Колкото до българите, които живеят в САЩ, нашата общност тук е много разпръсната. За съжаление и тук има три църкви, което е знак за несъглашение и е много тъжно.
Надявам се, че нашата репутация ще става все по-добра и по-добра, защото българите са способни и работни хора. Например, неотдавна представителите на едно предприятие за кухненско обзавеждане ми се похвалиха, че при тях работи българин, който е изключително способен. Това много ме зарадва, защото репутацията на всеки българин е важна за мен.

- Вие как ще посрещнете празниците?

- Поканена съм при моя приятелка, която от години наред ме кани за Бъдни вечер и за Коледа, дори и за Нова година. Тук вече празничният сезон е започнал, всичко е украсено, по телевизията непрекъснато показват филми, свързани с Коледа, Рождество Христово и с духа на този празничен, пълен с надежда и обич сезон, който е много необходим. Защото в края на краищата това, което прави хората щастливи, е близостта в семейството, добрите отношения и лоялността един към друг.

- Да Ви очакваме ли отново у нас?

- Живот и здраве планирам да се върна в България около средата на следващата годината. Тогава ще можем да се виждаме. Междувременно ще общуваме с телефони, с компютри, чрез електронна поща. Този наш век на електронните комуникации е много хубав, защото хората никога не са много далеч един от друг. Като си помисля, когато бях разделена от моите родители по време на комунистическия режим, в продължение на 17 години не се бяхме чували по телефона, а контактувахме само с писма, при това – не много често. Радвам се, че ситуацията вече е различна и никой не може да ни ограничи. Надявам се, че рестрикциите ще останат в миналото, което никога вече няма да позволим да се повтори. Благодаря Ви за отделеното време, желая Ви много радост през Новата година! Пожелавам на Вас и Вашите читатели светли празници и нека този топъл и пълен с обич, надежда и мир коледен дух да не ви напуска през цялата година.