Обвиненият за подкуп И. Владимиров: Магистратите жертваха невинен заради показна борба с корупцията

Обвиняемият Иван Владимиров проговаря за пръв път пред медия за истината около подкупа, за това как се нагласят обвинения и присъди, заради обществения и европейския интерес. Той е под домашен арест и признава, че има само два изхода от кошмара - в четвъртък да бъде онивинен от Софийския апелативен съд, или да изтърпи без вина и доказателства присъда от 5 г. лишаване от свобода, наложена от Софийски градски съд.

Интервю на Стойко Стоянов

- Господин Владимиров, защо година и половина мълчахте за корупционния скандал в Пътния фонд?

- Защитниците ми поддържаха тезата, че делата се решават в съдебната зала, а не по страниците на ежедневниците и в електронните медии. Всички факти, свързани с мен, бяха представени преднамерено от самото начало. Акцентираше се, че са задържани двама висши чиновници в момент на получаване на подкуп и че сме едно цяло в схемата. Тази измислена линия продължава да се поддържа и до сега и хората не знаят истината. Медиите ми изградиха един престъпен образ, основавайки се единствено на информацията, предоставена им от прокуратурата, без да се опират на фактология. Изявленията, които направихме с адвоката ми в началото, така и не бяха отразени в медиите. След това, мълчах и защото никога не съм предполагал, че мога да получа присъда и то ефективна, защото нямам никакво отношение към случая. Винаги съм знаел, че съм напълно невинен и освен оправдателна присъда, друго не съм очаквал. Затова и не съм правил изявления.

- Разкажете какво се случи на 24 януари 2008 г., как ви арестуваха? Вярно ли е, че сте се опитали да избягате от полицията по стълбите на сградата?

- През фаталния ден всичко се разигра рано сутринта. Бях извикан при зам.-изпълнителния директор на Фонда. По-късно разбрах, че е извикал и Любомир Лилов, за да дискутираме текущи проблеми. Лилов така и е не се появи. По време на разговора ни влезе секретарката му и съобщи, че някакъв човек ме търси. На излизане, пред вратата ни чакаше непознат цивилен мъж. Попита кой е Иван Владимиров. Представих се, той ми показа служебна карта на МВР и помоли да тръгна с него. Появи се и още един цивилен мъж. Попитаха дали ще ходя при Любомир Лилов за „някакъв подпис” и дали аз съм началник на Лилов. Отговорих, че г-н Лилов ми е директор. След този кратък диалог непознатите ме оставиха и аз се върнах отново в кабинета на зам.- изпълнителния директор. Малко по-късно цивилните мъже се върнаха и ми казаха, да изляза и да остана в коридора. Започнах да питам какво става, поисках да ми дадат някакви обяснения. Не получих никакви отговори, а единият каза „Като много пита, сложи му белезници”. Така бях задържан.

- Значи вие не сте задържан в кабинета на Любомир Лилов в момента на получаване на подкупа?

- Не. Аз изобщо не съм бил в кабинета на Лилов този ден, не знам кога и как е арестуван той, нито какви пари е получавал. Въпреки това от прокуратурата тенденциозно беше подадена информация до медиите, че двама пътни шефове са задържани в момент на получаване на подкуп, което и до днес продължава да се поддържа от пресата.

- Имаше ли и други арестувани лица същия ден?

- Да. Докато стоях в коридора видях, че и административният директор на фонда г-н Гайтанджиев е с белезници. Нямам представа защо е бил задържан, но смятам, че полицаите просто са арестували всеки, появил се на етажа.

- Знаехте ли за проекта на арх. Георги Янев? Познавате ли го?

- През януари 2008 г. г-н Лилов ме извика в кабинета си, даде ми една папка с извадка от проект и ми каза да проверя какво е движението по преписката. Проверих и видях, че на папката има поставена отрицателна резолюция от зам.-изпълнителния директор на Фонда. Обясних на г-н Лилов, че проектът трябва да бъде върнат за да се отстранят пропуските и недостатъците, довели до отрицателната резолюция. Повече не сме говорили по този въпрос.

- Лилов коментирал ли е с вас, че ще получите пари, ако въпросният проект мине без препятствия?

- Не. Като директор г-н Лилов много добре знае, че без да бъдат направени необходимите корекции, проектът не може да бъде одобрен.

- Обяснете какво значи отрицателна резолюция от зам.-изпълнителен директор?

- Резолюция „не” означава, че папката е прегледана от зам.-изпълнителния директор, установил е нeдостатъци и е констатирал, че са необходими корекции. Освен чисто техническите пропуски, не е спазен и редът на внасянето. Проектите първо постъпват в съответното Областно пътно управление. В конкретния случай е трябвало да бъде внесен в ОПУ Велико Търново. За всеки един обект се прави комисия на място, с представители от ОПУ и КАТ. Тя прави оглед, проектът се разглежда от нея, взима се под внимание и задължителното становището от КАТ и т.н. След това ОПУ излиза със становище дали са спазени всички изисквания и след това папките се изпращат в София. Тоест, цялата тази процедура е била прескочена и проектът директно е внесен в София. Без положителни становища от ОПУ – Велико Търново и КАТ, той няма как да бъде одобрен. В конкретния случай е имало и много забележки от КАТ, които не са били отстранени.

- Какви бяха функциите ви към този момент във Фонда?

Бях началник сектор „Подготовка, търгове и договаряне ”, като основно съм се занимавал с подготовка на проекти за съфинансиране със средства от ЕС, подготовка и провеждане на тръжни процедури, като с това се занимавам повече от пет години, от постъпването ми на работа във Фонда през 2002 г. От декември 2007, с допълнително споразумение към трудовия ми договор, временно изпълнявах и длъжността н-к отдел „Управление на РПМ и таксова политика”. Като такъв, по принцип без конкретна заповед, бях председател техническа комисия за съгласуване на крайпътни обекти. Тя се състои от 9 члена и в нея влизат колеги от различни дирекции. Функциите ми като председател са по-скоро организационни и координиращи, и нямам повече права от другите членове. Комисията е съвещателен орган, който не взима решения, а излиза с предложение, което се съгласува от директора на дирекцията, зам.-изпълнителния директор, главния секретар и се утвърждава от изпълнителния директор на Фонда.

- Изяснете в административната йерархия на Фонда къде стоите вие и Лилов?

- Аз съм н-к на сектор „Подготовка на търгове и договаряне”. Секторът е от трима служители и е един от четирите в отдел „Програма ИСПА на ЕС”, а отделът е в дирекция „Усвояване на средства от ЕС”, на която г-н Лилов е директор . В административната йерархията г-н Лилов е веднага след зам.-изпълнителния директор.

- Имахте ли информация, че пред арх. Янев Лилов ви е представял като ключовия човек, от който зависят нещата?

- Нямам представа как г-н Лилов ме е представял пред арх. Янев. Това, което му е говорил си остава между тях. Доколкото четох интервютата, дадени от архитекта, той и друг път е внасял проекти и му е била ясна цялата процедура по одобряване на проектите. Тоест, арх. Янев е знаел, че от мен нищо не зависи.

- Кой е определил на арх. Янев искания подкуп от 50 хил. лева?

- До колкото разбрах Лилов е определил цената. Информацията ми е само от материалите по делото, чел съм ги два пъти. Лилов директно е казал на архитекта, че за да бъде одобрен проектът, трябва да плати 50 хил. лева. В показанията си Янев твърди, че попитал : „5 хиляди ли трябва да дам?” „Не 50 хиляди”, отговорил Лилов. Сумата е била определена още на първата им среща. Чел съм СРС от деня на задържането. Тогава Янев казва на Лилов, че носи половината от парите, както са се разбрали. А Лилов отговаря:” Нали знаеш как е, работа се върши „со пари и со дупе”. После му обяснява, “вчера тука министри, депутати идваха ама ти да си траеш”. Успокоява го, че не само от него взима пари, а и от по-висши. Това е абсурдно.

- В СРС-та споменава ли се някъде вашето име?

- Разрешение за използване на СРС е взето само по отношение на г-н Лилов. След като взима парите, с цел да демонстрира някаква активност Лилов казва, че ще се обади на Иван да придвижи преписката. Освен това Лилов обещава на архитекта, че проектът ще бъде одобрен до края на седмицата. Това практически е невъзможно. Ще дам пример. След задържането ни, Янев е внесъл отново преписката. В предвид случая, колегите от Фонда са имали доброто желание да я разгледат максимално бързо. Проектът е изпратен до ОПУ Велико Търново. Проверен е на комисия и е върнат на архитекта за отстраняване на съществуващите грешки, пропуски и забележки от КАТ. Мисля, че два пъти се е налагало връщане на преписката. Цялата процедура по одобряване й е отнела над 3 месеца. Така, при доброто желание от страна на Фонда и надявам се - и от страна на архитекта, за своевременно отстраняване на грешките, проектът е минал след повече от 3 месеца. А Лилов е обещал това да стане за 3 дни. Невъзможно е, такова обещание е чиста измама.

- Какви са доказателствата по делото срещу вас, които ви уличават?

- Доказателства няма . Единствено думите на Лилов. От показанията на поемните лица се вижда, че по време на задържането Лилов продължително дискутира с прокурора, предвижданото по закон наказание за извършеното престъпление, както и възможностите за смекчаващи вината обстоятелства. При тези разговори Лилов споделя, че само 10% от получената сума е за него, а останалите са за нагоре. Тогава явно са му казали, че трябва да каже за кого е другата част от парите и той променя обясненията си, като заявява, че 40% щял да задържи за себе си, а останалите 60% възнамерявал да предложи на мен.

- Има нещо нелогично – директор да дава на подчинения си по-голямата сума от рушвета. Звучи странно и неубедително.

- Така е, няма логика, но просто са му казали, че ако иска смекчаване на вината, трябва да посочи за кого са парите. Реално така всеки друг колега е можел да стане жертва, но Лилов е преценил, че аз съм най-удобния в случая. Но това му твърдение се оказа достатъчно, за да ме осъдят на 5 години ефективно лишаване от свобода, а той да смекчи вината си до 1 една година условно.

- Как се стигна до тези несъизмерими присъди? Арх. Янев е категоричен, че Лилов е бил основния двигател в схемата, а за вас е знаел, че сте просто „тапа”.

- От самото начало на скандала всичко тръгна с двама задържани и явно на Европа бяха обещани две присъди за корупция. В телевизионно интервю един от министрите заяви по повод на така наречените ‘знакови дела’, че двамата хванати с подкуп от пътния фонд „ще бъдат осъдени”, а не съдени, както е в цивилизованите страни. Обвинението не разполага с никакви доказателства срещу мен и с едногодишното ни противозаконно задържане под стража целеше или аз да се призная за виновен за нещо, което не съм извършил и да получа условна присъда, или Лилов да даде лъжливи показани, което и стана. По време на предварителното производство, преди прокуратурата да внесе обвинителните актове,

Лилов беше заявил пред дознател, че аз нямам нищо общо със случая. Подписал се е под тези обяснения, че не съм знаел за уговорките му с Янев, нито ме е уведомявал за отношенията им. По-късно прокуратурата ни повдигна обвинения и на двамата. Срещу Лилов са две. Едното е за това, че е поискал и приел парите от Янев, а второто, че ми е направил предложение. Моето обвинение е, че съм приел предложение от Лилов да получа част от парите, всъщност не част а всички пари.

- Как прокуратурата доказа това обвинение срещу вас?

Прокуратурата дори и не направи опит да доказва вината ми. Няма нищо доказано. Първо, не беше направено никакво разследване, всичко беше преднамерено, явно изходът е бил предрешен от самото начало. На първото съдебно заседание Лилов поиска съкратена процедура и се призна за виновен за това, че е поискал и взел парите. По второто обвинение не се призна за виновен, т.е. не ми е предлагал нищо. Съдът отказа съкратено производство, защото той не се признава за виновен и по двете обвинения, а аз пледирам - невинен. След 3-4 заседания Лилов стана, поиска думата и каза, че се признава вината си и по двете обвинения.

Поиска мярката му за неотклонение да бъде променена на домашен арест. Условията в ареста не му понасяха, имаше проблеми с някои от задържаните и беше готов на всичко, за да излезе на свобода. Съдът пак не промени мярката му, след което прокурорът по делото даде изявление, че Лилов си бил признал, но не обяснил каква е ролята на Владимиров в случая, тоест, това признание не върши работа на обвинението. Тогава прокурорът каза, че ако Лилов даде показания, които изцяло подкрепят тезата на прокуратурата, това може да се счита като смекчаващо вината обстоятелство.

Така на поредното заседание Лилов отново взе думата и заяви, че от получените 25 хил. лв. само 2 хил. щели да са за него, а останалите за мен. Бях направо потресен. Не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на думите му. Но съдът прие това изявление и постанови присъди, като не взе под внимание нито моите обяснения, нито пледоариите на защитата ми, нито показанията на повече от 10 свидетели, от които само 3-а поискани от защитата. А те обясняваха, че проектът на Янев не може да бъде съгласуван в представения вид, че трябва да се върне за корекции и да се преработи. Обясняваха, че одобряването не зависи от мен и т.н. Но всичко това не бе чуто от магистратите.

- От този случай може ли да се съди, че в Пътния фонд проблемите се решават с подкупи?

- Според мен не, няма как това да е практика. Нямам обяснение защо г-н Лилов е поискал пари за тази преписка. Пределно ясно му е било, че одобрението на проекта ще продължи няколко месеца. В този смисъл дори не би следвало да се говори за подкуп а за чиста измама.

- Вярвате ли, че подкупът е имал по-дълъг път и е трябвало да стигне до по-високи началници, защо МВР не проследи цялата верига?

- Не вярвам, по-скоро не. Според мен всичко е самоинициатива на началника ми Лилов. Това личи и от СРС-та които съм чел. Обещавал е съдействие на човека, а е знаел, че не може да му свърши работа. Вероятно усещането за по-горни нива в рушвета се подхранват от това, което самият Лилов казва на арх. Янев, че той е само муле а парите отиват нагоре. Цялата опрерация е била много добре подготвена от МВР и ако парите са имали път нагоре, вероятно е щяло да се разбере. Според мен на служителите от МВР им е било ясно, че белязаните пари няма да отидат никъде другаде и затова са влезнали в кабинета на Лилов, и са го задържали. Иначе няма логика, ако са имали дори малки съмнения, че пачките са за по-горни нива в системата, да провалят всичко в началото.



- Какви са грешките в обвинителния акт срещу вас?

- Според защитата ми обвинителният акт страда от пороци и от груби фактически, математически и юридически грешки. Налице e противоречие между обстоятелствената част и диспозитива. Такова противоречие е грубо процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита.

- На вас правено ли ви е предложение за споразумение?

- Индиректно са ми правили неколкократни предложения да се призная за виновен и да получа условна присъда. Не съм ги коментирал, защото съм невинен, не мога да се призная за виновен за нещо, което не съм извършил.

- Общественият интерес към вашия случай е голям. Съвместим ли е той със справедливостта на закона?

- С обществения интерес много се спекулира в медиите. Това не е нормално. Ако делата се решават от ефира, на страниците на вестниците, с изказвания на политици и държавници, то какъв е смисълът от съда.

- Виждате ли тенденциозност от страна на прокуратурата и съда към вас?

- Целият процес от самото начало е тенденциозен. Не може да задържиш един невинен човек, една година да го оставиш в ареста без никакви доказателства, и да го осъдиш само по лъжливите думите на главния виновник. Зад тази тенденциозност стои търсенето на показност в борбата с корупцията. От самото начало на задържането ни всичко тръгна с много манипулации и неистини. И до сега тази линия продължава да се поддържа. Неловко е сега да се каже, че единият е невинен, значи съдебната система не работи. Много по-удобно е да жертваш един невинен човек и да покажеш на Европа как се бориш с корупцията, отколкото до признаеш грешката си.

- Комисията „Кушлев” обяви, че ще конфискува имотите ви.

- Това е поредната спекулация. Имоти нямам, имам един 13 годишен форд, купен на старо за 2000 евро. Единствено Лилов е обект на разследване от страна на комисията „Кушлев”. Доколкото знам, цялото му имущество е запорирано - апартаменти, имоти, автомобили, банкови сметки и предстои процедура за конфискация. Въпреки това в медиите отново се твърди, че двамата сме обект на разследване от тази комисия.

- Имали сте среща с предсдтавители на ОЛАФ, от какво се интересуваха?

- От европейската служба за борба с измамите ОЛАФ са потърсили първо среща с моя адвокат, на която са изразили съжаление, че лично не са изпратили свой представител да следи процеса. След това поискаха и разговор лично с мен. В детайли са запознати с материалите по делото и за тях е странно как в българския съд става така, че човекът, организирал всичко, хванат с парите и срещу когото има безспорни доказателства, получава 1 година условно, а другият задържан, за когото няма никакви доказателства, получава 5 годишна присъда. Поискаха да им предоставим допълнителна информация и помолиха да ги информираме своевременно за развитието на делото пред въззивната инстанция. Споделиха, че са поискали среща и с г-н Лилов, но той е отказал.

- Арх. Янев казва, че продължава да се страхува за живота си, че очаква отмъщение, заради направените разкрития.

- Не съм имал взаимоотношения с архитекта и нямам негативно отношение към него. Ако се опасява или страхува от Лилов, вероятно е преценил, че има защо.

- Как приемате постъпката на архитекта?

- Според мен е трябвало много по-рано да подаде сигнал в МВР. Не знам защо е отишъл чак в средата на януари, а не още през декември, когато г-н Лилов му е поискал парите. Но, все пак реагирал е адекватно.