А. Първанова: Двуличието на Дянков ще съсипе Борисов и ГЕРБ

Интервю на Мая Стоянова

- Здравното министерство превърта вече трети министър, това ли е пътят за решаване на проблемите в тази болна област?

- Има една приказка, че едно нещо като не стане от първия път, та до три пъти. Но специално последната кандидатура на д-р Константинов мисля, че е удачна. Според мен той има вярната визия за здравеопазването, много е отворен към модерното, познава съвременните тенденции в развитието на европейските здравни системи. Макар че идва от клиничната медицина, има сериозни познания в областта на мениджмънта и на здравната политика. С достатъчно помощ и подкрепа от страна на съсловието, на пациентските организации, мисля че д-р Константинов може да се справи с критичната ситуация. Най-важно е обаче правителството да има ясна представа какво възнамерява този кабинет да постигне в здравеопазването, а не да се получава така, че да се противопоставят отделни министри при решаването на съществени за хората въпроси.

- По думите на премиера оставката на Анна-Мария Борисова показва “колко голям е батака в тази свера”. Защо се стигна до криза, каква е конкретната вина на ГЕРБ за нея?

- Честно казано батакът в здравната система е може би първо в главата на бившата здравна министърка, а той отразява “батака” в цялата здравна система. Проблемът обаче не е само в съществуващото статукво, в трудността на провеждането на тази реформа, а и в разбирането на това какво точно правим и как трябва да се направи. За съжаление Анна-Мария Борисова според мен не можа нито едно от двете да разбере.

- На здравната реформа се оказа препъни камък за много министри, включително и при управлението на НДСВ. Защо през тези 20 години нито едно правителство не успя да се справи с проблемите?

- Системата на здравеопазването е много сложна област, изисква наистина много познания. Затова много трудно се прави реформа там. Всеки, който попадне в нея, трябва много да се пази от конфликт на интереси. Трябва да си дадем сметка, че е много трудно да изберем за министър човек от гилдията, който директно работи и очаква пак да работи по договор със Здравната каса, след като вече не е министър. Дали такъв човек е  способен да промени съществуващото статукво? Между другото, европейската статистика за страните членки на Европейския съюз показва, че продължителността на политическия живот на един министър на здравеопазването е около година и половина. В този смисъл ние не се различаваме от това, като изключим последните два примера, които са екстремни.

От друга страна, министърът на здравеопазването трябва да защитава интересите на хората, но от него се очаква да защитава и интересите на гилдията. Той се превръща в един кръстопът на очаквания. У нас те са много високи, тъй като ние идваме от една система, която беше държавно платена, без ограничение на ползването на медицински услуги, без да е ясно кое колко струва, а плащанията тежаха на гърба на работещите в системата. Много е трудно сега хората да се убедят, че вече имаме платена, макар и по солидарен принцип, система и това, което може да се ползва, е в рамките на заплатеното. Затова е добре да се огласят цените, за да знаят хората, колко всъщност им е здравната осигуровка годишно, колко от или над това те ползват, как, ако член на семейството се разболее, не могат даже и по-заможните да се справят, ако не се поделят солидарно разходите за лечението му. В същото време пациентите трябва да разберат колко отговорен и едновременно с това недостатъчно платен е трудът на лекарите, колко скъпи са медицинските услуги. Досега много от политиците, включително и членове на Здравната комисия се заиграваха с нагласите на пациентите. Мислеха, че когато около избори “закачат червейче на куката” - Закон за правата на пациентите, това е достатъчно. Оказа се, че не е достатъчно, защото както виждате системата започна да дава сериозни дефекти, които струват човешки живот, а такъв закон все още няма.

- Говорите за статукво в здравеопазването, кои са най-порочните му елементи?

- Като казах статукво, имам предвид няколко неща. Първо – нагласите на пациентите, че всичко от което имат нужда, могат да го ползват, в степента до която те мислят, че им се полага.

Второ – нагласата на лекарите, че трябва непременно да работят колкото имат възможност, а не толкова, колкото системата може да плати.

На трето място – конфликтът на интереси при хората, които управляват системата на здравеопазването.

И на четвърто място - създадените взаимоотношения на корупционни схеми на заплащане, като например принуждаване на пациентите да плащат от джоба си, парите, които се прибират в държавните болници за избор, когато се работи по публични средства на Здравната каса, а сумата, която се плаща за избора на екип, надвишава в пъти самата стойност на клиничната пътека. Това се все неща, които не произтичат от логиката, а се дължат на факта, че няма друг избор.

Създадени са и корупционни схеми, в които участват вече и политици. Тях отделям като нещо самостоятелно, извън порочните практики, свързани с управляващи лечебни заведения или медицински персонал. Тук искам да уточня, че това не се отнася до цялото лекарско съсловие, а само за някои индивиди. Понякога в порочните схеми се намесват политици, които, например, си затварят очите, за да се приеме един или друг член в закона, който в последствие би облагодетелствал лично тях. Такива са случаите, при които се поставят частни болници, медицински центрове, лаборатории в системата на Здравната каса. Това ясно показва как хора в Министерство на здравеопазването и Здравната комисия в една или друга степен наклоняват везната към техните лични интереси. Със сигурност има още характеристики на статуквото, но това са най-тежките, които изкривяват системата.

- Вие сте човек от тази система, откъде трябва да започне реформата, кои проблеми своевременно трябва да бъдат решени от кабинета?

- От 2001 екипът, с който работя и който се е обновявал с кадри от финансовото и здравно министерство, е единственият, който е предлагал концепция и то напълно окомплектована – с анализи на съществуващите проблеми, с предложения за тяхното преодоляване, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, от къде трябва да се започне реформата и как трябва да бъдат включени всички участници в системата. Във всеки един етап е имало различно място и различни приоритети, от които е трябвало да се стартира реформирането на здравеопазването. Имаше период, но това беше преди кризата, когато преди всичко трябваше да се стабилизира осигуряването на медицински услуги и тяхното качество. На следващия етап – да се направи много сериозен ремонт на здравно-осигурителния модел. Сега обаче това не са проблемите с приоритет.

Най-важно в този момент е да се успокоят лекарите, да се остойностят правилно клиничните пътеки, да се види какво от основния пакет може наистина да се гарантира и на каква цена, и какво от този пакет се налага да се оптимизира. Личното ми мнение е, че в настоящия момент, когато хората са изнервени и с доста ограничен финансов ресурс, не би било добре да се реже пакетът вертикално, тоест да отпадат клинични пътеки. По-целесъобразно е да отпаднат определени дейности и консумативи по хоризонтала на всички клинични пътеки, от където биха могли да се освободят средства, които да се насочат там, където сега има най-голям дефицит. Това означава, че следващата стъпка е да се мисли за доплащане, но в никакъв случай заплащане, което да е натоварващо пациентите. То може да е символично, но ще създава усещането за контрол върху системата от страна на пациентите, а не контрол на системата върху тях. Едновременно с това би трябвало да се помисли как при това хоризонтално преосмисляне и оптимизиране на клиничните пътеки да бъдат защитени рисковите групи от населението от всяка форма на неравнопоставеност поради налагащите се доплащания, но разбира се само регламентирани и прозрачни.

Имам впечатление, че съществуват частни болници, които транспортират много възрастни пациенти, за да им бъдат направени скъпоструващи сърдечни операции, тъй като тези клинични пътеки са скъпо платени. И аз искам да излезе становището на зам.-министъра на здравеопазването Десислава Димитрова за трикратно по-голямата цена на тези медицински услуги, тъй като това нейно становище не видя бял свят. Много искам тази табличка и точно тази кутийка в нея да я видим, за да стане ясно, че някой в продължение на години е облагодетелствал точно тези клинични пътеки, заради работещите в системата. Ще си позволя да кажа, че това се случи точно тогава, когато един сърдечен хирург  беше шеф на НЗОК и направи това остойностяване. Затова в момента сключени договори по такива пътеки естествено целят като за последно да заработят финансови средства от публичния ресурс в определени болници, без това да има отношение към обществения интерес. Не съм против частните болници, но искам дебело да подчертая, че в страните, където частните болници участват в разпределението на публичния ресурс в здравеопазването, тези болници са така наречените 'noneprofit', тоест ‘не за печалба’. Не може да се генерира печалба от публичен ресурс, не може да фалират държавни болници, а в същото време по същите договори частните болници да печелят. Това значи, че има нещо сбъркано, има селектиране на пациенти. И това е доста порочно, такива са изводите в еврепейските специализирани изследвания на подобни практики на преразпределение на публични средства в здравеопазването.

- Твърдите, че в голямата си част здравеопазването е във властта и отговорностите на държавите-членки, но отделни негови страни са и обект на европейската политика. Как се съчетават тези отговорности?

- В България се говори, че всичко свързано със здравеопазването е приоритет на страните членки и тяхна отговорност. Това е един мит и то много удобен, който се създава в обществото. Първо, за да не отговаряме на изискванията и политиките, които води ЕК в областта на здравеопазването. И второ - за да не се допуска информация за наказателната процедура, която ни се отваря в областта на здравеопазването заради доброволните здравно-осигурителни фондове. Тя е една от най-тежките, но това е друга, много голяма тема.

Добре е да се знае е, че приоритет на всяка страна-членка на ЕС са финансирането и организацията на здравните системи. Това означава, че тя се занимава с начина, по който се финансира системата - чрез здравно-осигурителни вноски, чрез събиране на данъци и такси, как се разпределят парите, как е организирана системата по отношение на участниците, които влизат в нея. Обаче, достъпа до медицинска помощ, качеството на медицинските услуги, равнопоставеността на всички граждани при тяхното ползване са разписани изрично в Европейската хартата за основните права. Този документ е обект на ангажимент, който България е поела като страна членка, както и всяка една държава, подписала договора за членство в ЕС. Когато има нарушение на достъпа до медицински услуги, дискриминации или неравнопоставеност при отделни пациенти, когато има места, където хората нямат дори джипи, когато в едно населено място вече няма аптека, няма определени специалисти, медицински сестри – това вече е в компетенциите на Европейската комисия. В ЕК са обект на разглеждане на повече от 100 оплаквания от здравеопазването в България, свързани с дискриминация и неравнопоставеност, създадени в резултат на хаос и недомислия в здравната система или други проблеми.

Нашите здравни министри досега знаят за тези проблеми, знаят за запитванията , които са отправени към тях. И мен тук ме притеснява поведението на финансовия министър, и съм сериозно загрижена дали премиерът знае за неговата двойственост. От една страна, в България Дянков говори, че би дал пари за здравеопазване, ако в системата се предприемат реформи. В същото време, оставам силно изненадана, когато комисарят по здравеопазването ме запита, защо нашият министър на финансите открито заявява, че в следващите две години няма намерение да прави каквато и да била реформа в здравеопазването и единствено ще се опита да контролира финансирането на тази свера чрез мерки, които да ограничат харчовете. Финансовият министър се държи много агресивно, много самоуверено у нас, но не такова е поведението му в Еврокомисията. Затова се опасявам, че тази негова двуличност може сериозно да подведе министър-председателя и да му създаде сериозни проблеми. Това би могло да съсипе усилията на Бойко Борисов и на цялото правителство. А този момент не е подходящ кабинетът да пада, казвам го съвсем отговорно и открито.

- Вие сте против свалянето на правителсвото, но БСП и ДПС вече внесоха вот на недоверие именно заради кризата в здравеопазването. Какво очаквате да се случи?

- Всеки вот е по-скоро един морален акт от страна на опозицията, когато тя иска да отправи към управляващите конкретни питания. С него се цели да се обсъдят определени въпроси и да се получи коректив на управлението. Затова управляващите не трябва да бъдат мнителни, когато се внася вот на недоверие, а да приемат конструктивната част от критиката и да направят нещо по-добро. Според мен обаче по време на вот твърде много масло се хвърля в огъня. Всички осъзнават, че тези вотове са по-скоро декоративни, въпреки че зад тях стои желанието за промяна. Имаше един единствен случай, когато беше поискан вот и то на доверие, довел до падането на правителството на Филип Димитров. Нито един друг вот през последните 20 г. не доведе до съществена парламентарна и правителствена криза. Обикновено хората от площадите свалят некадърните правителства. Затова пак казвам, че мнителността е лош съветник.

Темата за здравеопазването трябва да предизвика честен разговор, но аз силно се съмнявам в неговата ефективност. Защото грешки в модела има още от управлението на СДС, тогава ОДС, когато го копираха набързо и без устойчива стратегия. Грешки бяха допуснати и от правителствата на НДСВ и ДПС, и от Тройната коалиция. Много малко хора са успявали да кажат какво точно трябва да се направи за реформирането на здравеопазването. Винаги обаче са получавали на първо четене упреци и критики, а в последствие – одобрение. Казваше се: “Да, това е пътят”, но пък този път никога не е бил извървяван докрай. На мен лично ми се иска този вот да доведе до избор на наистина правилните, реалистични и добри решения за обществото и държавата, а не само за политиците. Защото до сега бяха приемани решения, които са добри само за политиците.

- Политолози коментират, че основната слабост в управлението на ГЕРБ е липсата на капацитет за управление, обективна ли е тази оценка, може ли това правителство да изведе България от тежката криза?

- Действително се появиха много хора, които имаха кариеристични подбуди, но такива е имало във всяка власт. И разбира се във всяко едно правителство е важно да бъде създаден екипът, който да направи реформи. В последно време виждаме постоянните опити на премиера, като че ли по-скоро да се справи със своите хора, отколкото с проблемите.

Това правителство може да извършва реформи, има нужда от такива, в това число и персонални. Но не е добре за държавата и хората точно сега да се създават повече сътресения. Не му е лесно на премиера, но аз се надявам да се научи да разпознава професионалистите и да се пребори. За съжаление България има много хора, които очакват той да се провали, само за да реализират собствените си политически и икономически амбиции.

- В интервю обаче Бойко Борисов призна, че ако има стачки, ще подаде оставка. Искрен ли е премиерът или беше популистки ход?

- Предполагам, че в този момент министър-председателят е реагирал емоционално. Такова решение не се очаква от него, нито е нещо, заради което Борисов е избрал да поеме управлението. Всеки един от нас в моменти, когато отговорността и очакванията на обществото станат прекалено големи, има право на емоционална реакция, но само пред себе си. Но по-важно в края на краищата е какво прави един човек и какви са резултатите от работата му. Затова пак ще кажа, не е сега времето да пада правителството. Време е да му се помага да преодолеем зимата и някои тежки тенденции в икономически и социален аспект. Има твърде много хора, за които всяка грешкна стъпка на правителството е въпрос на физическо оцеляване.  Всички ние, воглаве с премиера, трябва да затегнем коланите и да продължим да работим.