Пламен Данаилов: Вървим след събитията, изглежда всичко се разписва на коляно

-       Г-н Данаилов, преди няколко дни премиерът Бойко Борисов се похвали с потвърждаване на кредитния рейтинг на България. Бихте ли ни обяснили за какво става дума?

-        Три са големите  агенции за кредитен рейтинг в световен мащаб. Една от тях потвърди предишните си констатации относно кредитния рейтинг на страната. Но това има значение единствено и само, когато става въпрос за вземане на нов заем. Кредитният рейтинг на практика има отношение относно лихвите. Сам по себе си той не показва някакъв значителен икономически просперитет. Т. е. изказването на премиера, трябваше да бъде завършено с „и това има значение, защото ние планираме да вземем нов кредит“. Ако е така, поне да го кажат. И тук идва въпросът с плана за възстановяване. В него се предвижда България да вземе няколко милиарда евро под формата на кредит, който обаче ще бъде взет от ЕК, която има най-висок възможен кредитен рейтинг във всички агенции. При възможно най-изгодни условия. Ето защо хвалбата на Борисов изглежда към момента безсмислена.

-        Властта изброи някои мерки, с които да бъде подпомогнат бизнеса и хората като например по 24 лева на ден за хората, които са принудени да излязат неплатен отпуск. Министърът на икономиката препоръчва да се взимат заеми, защото щели да бъдат изгодни.  Има ли предложение, което според Вас ще подкрепи реално бизнеса и икономиката ни?

-        Основният въпрос е има ли план, как се действа и въз основа на този план какво се случва? А не хаотично подхвърлени и мерки, и затваряне. Ако имахме яснота още от самото начало, изработен план как се действа, при който да кажем чисто хипотетично: „При хиляда заразени на ден, без хоспитализирани, правим „А“. При 5000 заразени на ден и 300 хоспитализирани, правим „Б“. Ако стъпките и мерките се разработваха на базата на сценарии какво се очаква да бъде нивото на зараза, заболеваемост и смъртност, ние щяхме да знаем какво се случва и какво може да очакваме. Важно бе в този план да присъства и икономическият отговор на държавата. Защото при такъв план ще има яснота: „Затваряме тези и тези бизнеси на базата  на нашия анализ и на анализ на всички страни.

Оказа се, заразата най-бързо се разпространява в този и този бизнес“. Въз основа на това ще се вземат мерки, които биха могли да бъдат или отпускане на кредити, или данъчни преференции, или директни плащания. Но това може да стане, когато имаш ясна сметка. Ние все още не знаем колко е струвало предходното затваряне. Колко е струвало като загуба на БВП – дали  600 млн. лв. на месец или 1 млрд. лв. на месец. Сега имаме данните, които се вадят експресно за първото, второто и третото тримесечие на 2020, но не са окончателни.

Най-вероятно в държавата, визирайки МС, има по-точна картина каква е била реалната загуба за всеки един сектор на икономиката и колко точно е била загубата като брутен вътрешен продукт. Оттам загуба на работни места, загуба на произведена добавена стойност и най-накрая загуба на печалби. Едва, когато има такъв план, могат да се вземат конкретни и ясни мерки. Тези мерки могат да бъдат добре разписани и оформени. А сега какво – ще чакаме едва тази седмица да ни бъде представена някаква нова мярка?

-        Поне това обещаха Томислав Дончев и икономическият министър. 

-        Ние винаги вървим след събитията. И изглежда сякаш всичко се разписва на коляно. Не се действа на база реално мислен и изработен отговор на кризата. 

-        Бюджетът бе приет, въпреки огромния отпор от страна на уважавани експерти. Защо, въпреки острите критики към него, той все пак е факт?

-        Нито в приетия бюджет, нито в последната актуализация на сегашния бюджет, присъстват разписани новите икономически мерки, като отговор на кризата. Ние вървим към бюджет, който при всички положения ще бъде актуализиран.

-        Кое ви кара да сте толкова сигурен?

-        Първо - той е разработен при едни други очаквания за приходите. Сама по себе си приходната част ще бъде поставена под сериозен натиск заради затваряне на бизнеси, липсата на достатъчно голямо потребителско търсене в първите месеци на новата година и спад на нивото на БВП, спад на приходите от ДДС, акцизи и корпоративни данъци. Оттам, когато приходната част не бъде изпълнена, следват два варианта. Единият е нови заеми. Т.е. виждате пряката връзка между хвалбата на Борисов за кредитния рейтинг и новите заеми.

Втората стъпка е изключително непопулярна - повишаване на данъците, за да се компенсира дупката в бюджета. А разходите, сами по себе си, ще бъдат поставени под много сериозен натиск. От една страна имаме повишаване на разходите въз основа на направените предизборните обещания - увеличаване на заплати в администрацията, увеличаване на допълнителни плащания като 50-те лева на месец за пенсионерите, увеличаване на плащанията за безработица, включително ако хората не се възползват от мярката „24 лева на ден“. Оправдано е да очакваме натиск от социално-осигурителни плащания. Реалистично е да очакваме реализацията на тази неблагоприятна комбинация, както споменах – намаление на приходите и след това увеличение на разходите.

-        Защо тогава бе приет бюджетът?

-        Защото такава е процедурата. По закон той трябва да се гласува до края на ноември. Разбира се законодателството е оставило вратичка, ако не се приеме какво и как следва. Но освен чисто популистки отново, за да не бъдат обвинявани управляващите, че не са изготвили и приели бюджета, не виждам друга основателна причина за  да не се предложи съобразен с новите условия, актуализиран бюджет между първо и второ четене, преди окончателното му приемане.

-        Споменахте, че много по-изгодно е на държавата да даде 24 лева на ден, отколкото хората да отидат в бюрото по труда. Бихте ли ни разяснили този казус?

-        Сметката е - 24 лева по 21 дни на месец са 504 лена на месец, които трябва да плати държавата. Ако, обаче си бил осигурен на нормална заплата, не на минимална, хората ще взимат повече на борсата от тези 504 лева. Не забравяйте и голямата административна  тежест,  която пада върху фирмата – тя трябва да докаже кои са тези служители, които са в неплатен отпуск. Как точно трябва да подават документи. Трябва да ви кажа, че има специфични изисквания как се води счетоводството на фирмата относно получените помощи, какви допълнителни счетоводни сметки трябва да бъдат разкривани. Тези подробности никъде не се съобщават, но за една малка фирма това е тежест и води до допълнителен разход и усилия.

-        Да очакваме ли, че през следващата година депутатите пак ще си вдигнат заплатите? Факт е, че това боде очите на хората в тази трудна за всички ситуация?

-        Да, те със сигурност ще си ги вдигнат. Основната заплата на един депутат е три пъти средното възнаграждение в държавния сектор. Държавният сектор, както знаете, заплатите на редица длъжности се повишават. Допълнително, се повиши и минималната работна заплата. Не малка част от възнагражденията в държавния сектор са свързани с минималната работна заплата. Това означава, че повишавайки я, се повишават и възнагражденията в държавния сектор. Оттам и възнагражденията на депутатите.

-        Любопитно ми стана с колко ще се повишат?

-        Трудно ми е в момента да кажа, но със сигурност от Нова година ще има увеличение на възнаграждението. Хубавото на този парламент е, че срокът му изтича в края на март, когато би трябвало отново да бъде направено преизчислението. Депутатските заплати, по този начин както са вързани, винаги ще растат. Ние в момента нямаме обективен критерий. Депутатите сами решават. При този парадокс, човек е подложен на изкушение заплатата му да е максимално висока. Депутатите имаха точно този личен интерес да гласуват „за“ повишение на минималната заплата, както и за възнагражденията в държавния сектор. Това пряко се отразява на тяхното трудово възнаграждение.

-        Спомням си, че партиите искаха партийната субсидия да стане 1 лев на глас. И сега, хоп, гласуват си по 8 лева. Как си го обяснавате?

-        Идва бурна година, в която ще има поне два избора – за парламент и президент. Миналата година също имаше два пъти избори. Затова партиите нямат желание да ограничат приходите си от държавата. Само по себе си това изглежда много жалко. Една партия трябва да привлича хората с идеите си и те да си плащат членски внос. А не отново ние, всички данъкоплатци, да плащаме, но да не притежаваме правото да определяме на кого да платим.

Интервю на Катя Илиева