Полковник Вилис Цуров пред Фрог: Правим парад, а военният бюджет стига само за заплати и издръжка на инфраструктурата

Въпросът „Какъв ми е келепира?“ някак си се проявява в много ситуации при даване на безвъзмездна помощ на Украйна. Трябваше да дадем МиГ-29 на Украйна, ще ни излезе скъпо утилизацията след време. Не се вижда светлина в тунела по превъоръжаване на Сухопътни войски - причини много. Разходите за отбрана от 1,85% от БВП ще стигнат само за издръжка на личния състав и текущи разходи по инфраструктурата. Голяма част от политиците ни не си дават реална сметка до какво може да доведе едно разширяване на войната в Украйна. В последните парламенти почти не се срещат военни експерти. И във вашия сайт наши членове пресъздадоха сценарии на войната в Украйна. За съжаление и България подложи на съмнение американската и британската експертиза, а повярва на пропагандата на Путин дотам, че се намери и министър на отбраната,
който нарече агресията в Украйна „специална операция“, казва още шефът на "Атлантик".

 

- Кой военен парад от минали години за 6 май си спомняте най-ярко? Необходими ли са днес такива паради?

- Като се обърна назад пред мен най-ярко се откроява военният парад по случай 1300 г. от създаване на Първата българска държава. Беше проведен в далечната 1981 г. Наистина беше грандиозен! В него участваха 13 блока, включващи всичките висши военни училища и видовете ВС заедно със специалните подразделения и др. Имаше голямо количество военна техника и много посетители. Парадът от „обратната страна“ беше запомнен с това, че повече от месец, като курсанти втори курс от ВНВВУ, бяхме командировани и настанени в ПЖИ „Тодор Каблешков““ и всяка нощ след 23.00 ч. тренирахме на площада по около два часа, заедно с нашите колеги от другите военни училища и ВС от БНА (тогава). Имаше доста контузени от тренировките, а битовите условия бяха под всякаква критика – по 80 души в спално помещение, лоши битови и хигиенни условия и никаква отпуска. Много от нас „тайно“ коментираха, че всичко се правеше за един човек и той трябваше да хареса нашето преминаване в тържествен марш. Този човек беше „вождът“ на БКП – др. Тодор Живков, а от представянето на този парад зависеше развитието на много офицери и генерали!

Навярно през този период огромните сили и средства, които държавата е заделяла за подобни мероприятия са били в идеологическа зависимост и показ пред света колко силен е комунистическият строй, и само удостоените от командирите и партийните организации военнослужещи ще могат да се включат и да участват в подобни паради. С парадите се генерираше показност пред обществото и света за някаква „решителност“, че имаме високо подготвена и много силна армия и че ще се справим с всеки враг,
дръзнал да наруши нашите граници.

Парадите бяха модерни за ерата на „социализма“, когато имаше противопоставяне на двете икономически и социални системи. Тогава „дрънкането“ на оръжие чрез показване на „здрава“ военна дисциплина и всевъзможна съветска военна техника някак си ни убеждаваха, че страните-членки от Варшавския договор, зад които стоеше „непобедимата“ Червена армия на СССР са единственият гарант за мира по света, а НАТО се представяше като агресивен съюз, който трябва да бъде разгромен.

Комунистическите идеолози не можаха да прогнозират и обосноват бързото разпадане на СССР и преустановяване съществуването на Варшавския пакт, като следствие от големите финансови трудности при поддържане на огромни, за съответните социалистически държави, армии за сметка на социалния статус на населението.

В нашето съвремие военните паради с техника са голяма рядкост и се провеждат предимно в тоталитарни държави като Руската федерация, Северна Корея, Китай, някои държави от Южна Америка и Африка. В страните-членки на НАТО няма такава традиция – това е национално решение, и само България и още 1-2 държави си позволяват лукса да ги провеждат. Явно има някаква инерция при провеждане на парадите у нас, останала от „традициите“ от миналото, но може би донякъде провеждането им е полезно, погледнато от „нумизматичната“ им стойност – ще покажем все още съществуващата съветска техника, някоя на възраст, превишаваща и най-стария служител на Министерството отбраната, „ретрото“ все пак е атрактивно.

От друга страна парадите са и добър PR за управляващите, независимо че са доста скъпо средство за това, но според мен единствения ефект (освен „шоуто“, което създават), който те биха допринесли, е за модернизацията на армията - да се
убеди нашето общество и управляващи, че е крайно време да се разделим със старата вече съветска техника и да се търсят реално варианти за технологична трансформация на нашите Въоръжени сили и армия в адекватност с другите армии от НАТО.

За армия като нашата, според мен такива паради не са полезни, локализират честването на Празника на армията само в столицата, черпят много голям финансов ресурс от бюджета на МО, а на фона на агресивната война, която РФ води в Украйна, се проявява голяма доза политически егоизъм за предоставянето на така необходимото и искано съветско въоръжение за украинската армия, за да може Украйна по-бързо да освободи териториите си. Все още се наблюдава известно разделение на поканените официални лица, ветерани, гости и граждани, в много случаи много от тях, наблюдавайки разделно със семейството си провеждането на парада.

Честването на Деня на храбростта и Празника на Българската армия трябва да бъде организиран и честван на териториален и кадрови принцип, за да го почувстват всички военнослужещи и военни служители от цялата страна – с концерти, състезания, демонстрации, отворени врати, възстановки, BBQ партита и др. Във всички случаи това ще бъде по-атрактивно, по-бюджетно и по-евтино от провеждането на военен парад.

 

- Докъде стигна модернизацията на армията ни? Защо трябва да поддържаме още МиГ-29? ВМС все си придобиват нещо ново. Сухопътни войски като че ли пак виждат модернизацията през крив макарон – и за нови бойни машини, и за 155 мм гаубици?

- По оценки на нашите експерти от СОР „Атлантик“ модернизацията, макар и бавно, продължава. За сега все още в областта на планирането и програмирането. Имаме официално приети програмни документи до 2026 г. и до 2032 г. Но какво от това? Основният проблем е, че все още нямаме разработена стратегия за модернизация на нашата армия в зависимост от колективните изисквания на Алианса и от националните изисквания и особености на страната ни.

Има и друг проблем – той е правен. Отнася се за Закона за обществените поръчки. При неговото прилагане много голяма част от поръчките не могат да се изпълнят поради ограничените срокове на бюджетната година и неограничените срокове от подаване
на контестации и водене на съдебните дела на несъгласните или не успелите фирми след решението на комисиите. При него много често се прилага методът на авансовото плащане, а това изиграва лоша шега на ръководството на МО напоследък поради честата смяна в неговото управление. В другите държави-членки това е решено чрез специална, независима структура, отговаряща за доставките или чрез държавно акционерна фирма, отговаряща за логистиката. Ние сме една от уникалните държави-членки на НАТО, в която големите поръчки за нова техника ги разбира едва ли не целият свят с изпращане на писма до множество фирми по неясни критерии и със задания с невъзможни изисквания за съответното изделия или система. Този въпрос при другите

държави-членки се решава на база извършена вътрешна експертиза във военното ведомство и избор на фирма (в много случаи водеща в съответната технология), след което следва пряко договаряне и обявяване на резултата едва когато е подписан договор или получено изделието. Съвременната информационна среда предлага
изключително богат избор на системи въоръжение и бойна техника и не е необходимо ние да откриваме нещо, което вече е направено, изследвано, внедрено. Само трябва да спазваме принципа на последователност при избора и покупката – има ли го в НАТО и какъв е процента на използване, произвежда ли се в страни-членки на НАТО, ако не – произвежда ли се в страни на ЕС и има ли го в тях! Ако изделието се доставя от трети страни, то те не трябва да са неприятелски за ЕС и НАТО и то да е съвместимо със стандартите на НАТО. За последното се препоръчва изделието да се закупи от водещи концерни по въоръжението, а те от своя страна да поемат гаранцията за третите страни. Логиката е много проста, когато не са намесени лични интереси или политическа носталгия.

Сега сами си направете извода доколко нашите МиГ-29 е целесъобразно да ги поддържаме за изпълнение на бойни задачи! От началото на войната в Украйна ЕС е гласувал повече от шест и половина милиарда евро за грантове по реимбърсване на предадената от държавите съветска техника и западна техника втора употреба на Украйна, които вече официално се знаят (но не за обществеността, защото вероятно са с определен гриф за секретност). Наскоро колегите-патриоти от 3-та аб написаха отворено писмо как героично използвали МиГ-29 и как той бил незаменим към момента и не трябвало да се дава на Украйна, защото новите F-16, които България трябва да получи в началото на 2025 г., били още на книга, а по нашата конституция и ЗОВС само нашата авиация може да пази нашето небе. Звучи ми малко като пропаганда с липса на информация. Може и да са прави донякъде, стига под авиация да не разбират само самолета, защото авиацията е комплекс от наземна, самолетно- обслужваща и авиационна техника и военнослужещи, чиято основна цел е осигуряване на полета на
летеца. Ако направим кратка справка колко души личен състав от ВВС осигуряват полетите на изправните пилотируеми летателни апарати, ще получим и доста голямо число. Може да се направи и бюджетна справка за разходите, които никак не са малко.

Проблемът е, когато след няколко месеца възникне необходимостта от утилизация, тогава колегите-патриоти от 3 аб ще платят ли сметката по това, тъй като сумите по утилизацията на самолети и боекомплекти към тях преди години бяха доста
високи и МО предпочиташе да продаде на съизмерима с утилизацията цена изделията на частни фирми за реекспорт в Африка (пр. Уганда). Ако се върнем отново към грантовете на ЕС за реимбърсване на съветската техника – май доходността ще е по-висока, а и ефективността и при използване за освобождаване на Украйна и по-бързо приключване на войната ще бъде по-голяма. Но има едно, останало от времето на курсантския живот мислене, да не се минем, което за много офицери, генерали
и политици все още е валидно.

Въпросът „Какъв ми е келепира?“ някак си се проявява в много ситуации при даване на безвъзмездна помощ на жертвата (в случая Украйна) и неглижира много от възможните национални перспективи. Дребнавото мислене винаги е водило до ограничени облаги, но в ущърб на нацията и никога не е било толерирано в международен аспект. Ние по естествен път имаме уникалния шанс да се защитим, като не допуснем разширяване на агресията на РФ към нашата страна чрез предоставяне на оръжие на Украйна, а от друга страна да модернизираме, макар и отчасти, нашата армия, без това да се отрази сериозно на бюджета за отбрана, с което да засилим оперативната съвместимост с другите страни-членки и засилим тяхното доверие към нас. Ако не успеем да направим
това, алтернативата е да снемем самолет МиГ-29 от изпълнението на бойни задачи и да започнем да го използваме единствено за учебно-тренировъчна дейност с изпълнение на началните или с ниска степен на риск задачи от КБП на самолета за поддържане на нивото на подготовка на по-младия летателен състав, „изстисквайки“ максимално неговия остатъчен ресурс.

Ние някога загубихме възможността да се сдобием със самолети втора употреба F-16, което според мен и други мои колеги от авиацията, щеше да бъде добро решение за трансформация на ВВС и през следващите години щеше да има реална предпоставка да минем на самолет 5-то поколение, но поради трудни политически решения, бавно държавническо мислене и не достатъчно активната обществена позиция, за която и СОР „Атлантик“ има определена вина, се премина на стратегията да закупим самолет 4-то (или 4+) поколение, който в съответствие с националните финансови възможности страната ни ще експлоатира през следващите 20- 30 години. Не беше прогнозирана и точната ефективна формула за доставката на съответния брой самолети, тъй като световния аналитичен опит показва, че при многоцелеви авиационен комплекс F-16 block 70/72 броят на самолетите в авиационната ескадрила пада вече до 12 самолета. Това доведе до излишно договаряне на повече самолети, което изчерпва в определена степен финансовия ресурс за закупуване на друго въоръжение за БА и по-специално БТ за СВ.

Проблемите във ВМС също не са малко. На поредната дискусионна кръгла маса, която СОРА проведе съвместно с ВМС в планетариума на Морско училище се направиха много актуални анализи, на фона на разразилата се война, за сигурността в Черно море и като гранична зона на България с РФ. По оценка на НАТО Черноморския регион се явява важна стратегическа зона в отбраната на територията на Алианса, в която нашите ВМС играят особено значение.

Нещо повече – войната показа, че стратегията в развитието на нашите ВМС като вид въоръжена сила трябва да бъде поставена на първо място, особено с модернизиране на флота, възстановяване на подводните сили като задържащ инструмент, засилване на брегова ракетно-артилерийска и противовъздушна отбрана, морската авиация и специалните подразделения. Построяването на двата бойни кораба за ВМС далеч няма да постигне желаните резултати при повишаване на способностите, Необходимо е закупуване на първо време и на поне две подводни лодки (вероятно втора употреба по каскадния способ) от държава с развити морски способности в НАТО, а в последствие и на още две подводни лодки за осигуряване на постоянен цикъл на наблюдение на морските дълбочинни подходи.

Наистина, както се изразявате, в СВ не се вижда още светлина в тунела по повод тяхното превъоръжаване. Това е видът ВС, който е най-видим в коалиционните и мироопазващи операции на НАТО. Представители от тях са участвали и продължават да участват в почти всички, провеждани досега коалиционни, на НАТО и на ЕС операции като са взели участие с повече от 12 000 военнослужещи. От опита ми в различни мисии и операции зад граница и част от службата ми прекарана в СВ съм се убедил, че тези хора са много упорити, с висок боен дух и по нищо не отстъпват на техните колеги от другите армии, а напротив – много от тях им завиждат за смелостта, с която изпълняват
поставените им задачи в района на мисията (визирам 2-я български контингент в Ирак и контингентите в ISAF (Афганистан)), но за голямо съжаление до момента (с малки изключения) не се намери правителство и ръководство на МО, което да доведе до край модернизацията и трансформацията на СВ. Имаше няколко поредни неуспешни опита за закупуване на БМ. СОРА излезе с няколко експертни позиции по финализираните конкурси, до които достигнаха представителите на PATRIA и GDLS (Piranha), но поради неясни причини, въпреки актуализираните оферти от компаниите до включване във
финансовите лимити на МО, техника не беше договорирана. Причина за това е и честата смяна на ръководството на МО през последните години, колебливостта при вземане на бързи и ефективни решения, корпоративните интереси на някои фирми и не на последно място – игнориране на експертизата от външни експертни организации (каквато е и СОРА) и предложенията на индустриалния бизнес. На този етап служебното ръководство на МО, независимо от ограничените му възможности се опитва да възобнови процеса на модернизация на СВ, започвайки нова процедура с включване на разширен състав от фирми – около 10, и давайки тегловни отношения и към вариант на национална
разработка на БМ. Независимо от големите трудности в „пехотата“ страната ни успя да организира, окомплектова и извърши бойно сглобяване на съвместна многонационална ББГр. по стандарт на НАТО. Въпросът за изграждане на тежка механизирана бригада до 2026 г. остава открит и неясен, поради началния стадии на процедурата по избор на БМ. За другите системи на въоръжение в СВ не е необходимо да се повдига въпрос, тъй като те хронологично ще следват основното превъоръжаване.

За разлика от СВ, СКСО като най-млад вид ВС (но с 80-годишна история) успя в кратки срокове да се създаде, изгради и превъоръжи максимално бързо и ефективно, при много ограничен финансов лимит и да стане образец за военен мениджмънт, благодарение на неговия командир и ръководен състав. И този успех не е че се намира в Пловдив, откъдето съм и аз, а благодарение на създадените здрави гражданско-военни връзки с централните и местни органи на властта, частния сектор, църквата, обществените НПО, гражданите и студентската общност.

Изграждането и развиването на обществена подкрепа в настоящия момент е изключително ценно за реализиране на проектите от нашата армия!

 

- В проекта за бюджет за тази година разходите за отбрана са 1,85 на сто от БВП. Докъде ще я докара армията с този бюджет. И ще остане ли такъв този бюджет?

-На Срещата на върха на НАТО в Нюпорт (Уелс) през 2014 г. се взе решение бюджетите за отбрана на страните от Алианса да се увеличават постепенно и до 2024 г. да станат 2%. Когато говорим в НАТО за отбрана това означава, че предвидената сума е предназначена изключително за поддържане на отбранителни способности, включващи мисии и операции зад граница, ВТ, инфраструктура, обучение и учения и тренировки. Фондовете за работна заплата, осигуровки, застраховки, пенсии и добавки при
злополуки и инвалидност не се включват в този процент. При нас нещата се разбират по друг начин.

Бюджетът на МО се разглежда като едно цяло, в което са включени всички разходи по издръжката на личния състав - военни и цивилни), текущата издръжка на инфраструктурата, капиталовите разходи и част от проектите по превъоръжаване, като съответните раздели са в проценти. Интересното е, че пенсиите на военнослужещите на кадрова военна служба са част от издръжката на личния състав и влизат в разходите за отбрана. България е единствената държава в НАТО, а може ви и в световен мащаб, в която военнослужещите вземат едновременно пенсия и заплата. Да не говорим за процента на цивилните пенсионери в армията.

С така предвидените за 2023 г. разходи за отбрана от 1,85% от БВП ще се окаже, че финансите ще стигнат само за издръжка на личния състав и текущи разходи за издръжка на инфраструктурата. Трябва да обърнем внимание, че бюджета за МО беше планиран миналата година без да бъде отчетена обективно високата инфлация, ресурсното износване на ВТ и инфраструктурата, да не говорим за капиталовите разходи и ремонти. Без актуализация на бюджета за отбрана е възможен вероятен срив в системата, който би довел до масово напускане на подготвени кадри, които биха се реализирали в частния сектор на по-добро заплащане.

Има и още една „законова“ пукнатина – както споменах по-горе за фаталния Закон за обществените поръчки. Много от договорите по естествен път не могат да се реализират до края на годината и неусвоените по тези поръчки финансови средства се връщат обратно в държавния бюджет (а не в бюджета по отбрана) за преразпределяне. От тази финансова процедура МО губи в порядъка 2-15% от своя и без това недостатъчен бюджет. От направения анализ може да се стигне до извода, че реалните разходи за
отбрана по изискванията на НАТО са под 1 %.

- Има предложение за регионален координационен център на НАТО в България. Ще го иима ли? Каква е готовността на бойната група на НАТО у нас?

- Анализите и общите решения в НАТО се вземат единствено и в интерес на колективната сигурност. Ние бяхме свидетели, когато Върховният главнокомандващ силите на НАТО взе решение за усилване на дежурството по изпълнение на задачите свързани с Air Policing, тъй като това беше необходимо за общата сигурност на Алианса. Стратегическото положение на България в общата отбрана на НАТО предполага и създаването на нейна територия и на координационни центрове в различни направления.
Вече имаме изграден такъв по логистика. Предложението за регионален координационен център не е ново и същият е изграден край Варна, но пълното му функциониране не е разгърнато, доколкото ми е известно от непълно участие от страна на Турция, която държеше центърът да бъде на нейна територия. Въпросът трябваше да бъде решен на срещата на министрите на отбраната през октомври м.г. с посредничество на САЩ, а от страна на България да се разшири международното участие и да се подобри инфраструктурата и подхода към центъра, но за повече подробности не ми е известно как са се развили нещата. Доколкото имам информация от медиите, центърът функционира, но не с пълен капацитет.

За готовността на ББГр. беше докладвано преди седмица, че бойното сглобяване с провеждане на бойни стрелби е приключено и групата е под италианско командване – т.е. рамковата държава е Италия. Интересно беше нейното създаване – противно на всяка логика в НАТО, ние за да откажем американско присъствие с ББГр. решихме сами да си създадем такава, което не беше най-мъдрото решение. Нали не се съмнявате, че бойният потенциал на ББГр. от САЩ е значително по-висок от бойния потенциал на
ББГр. сформирана от балкански държави и италианци. Това се обуславя от значителния боен, комуникационен, оперативно съвместим и мобилно преносим опит при американска ББГр. в сравнение с коалиционната ББГр., съставена от балкански държави с водеща страна Италия. България изразходи значителни финансови и времеви ресурси от своя бюджет и накрая се оказа, че сама не може да изпълни тази задача, необмислено поета от поредното ръководство на МО.

Оказа се, че и най- модерната техника, предоставена от нашата армия, е години назад от сравнително старата техника, с която американската рота участва в ББГр., да не говорим и за колесната и комуникационна несъвместимост между машините. В ББГр. ние предоставихме най-доброто си въоръжение и най- квалифицирания военен състав, но при предаване на групата под командване на НАТО, българското формирование от нея няма да е вече част от БА, а ще е предвидено за изнасяне по решение на НАТО и
в други съюзни държави. Ако бяхме минали на варианта да поканим на наша територия ББГр. на съюзна държава, щяхме да спестим нашите разходи за окомплектоване и подготовка, нямаше да имаме отношение по мобилно прехвърляне, обучение, издръжка и т. н. Щяхме да провеждаме съвместна подготовка на нашите ВС и не на последно място, щяхме да развием инфраструктурата на съответния регион, където е разположена съответната ББГр. чрез привличане на местен личен състав по поддръжка, охрана, снабдяване и изграждане на инфраструктурни проекти по CIMIC за сметка на приетата група.

Тук държа да отбележа, че при изпълнение на задачи по бойна подготовка на
американските формирования на чужда територия около 30% от планирания за това бюджет се използва за изграждане на проекти по гражданско-военно сътрудничество по предложение на местните органи на властта и без изрично обявяване на конкурс по Закона за обществените поръчки. Предполагам, че се досещате от какъв порядък са сумите и как те биха се отразили на малките населени места. Ето защо елемент от колективната ефективност в НАТО е приоритета при използване на чужди ББГр, от държави-членки, които не са от външните граници на Алианса.

- Войната в Украйна не даде ли урок на политиците, че армията трябва да има способности за защита?

- Министърът казва, че няма пряка военна заплаха. Но преди войната се твърдеше, че няма да има война в Украйна? Мое вътрешно убеждение е, че голяма част от политиците не си дават реална сметка до какво може да доведе едно разширяване на войната в Украйна. Това означава включване на НАТО във войната, тъй като след приемане на Финландия в НАТО източноевропейските граници на НАТО са с РФ, Беларус, Украйна и Молдова. За съжаление в последните парламенти почти не се срещат военни експерти, които да акцентират върху увеличаване на отбранителните способности на армията. Докладваните от МО проблемни въпроси не намират своята подкрепа и не се търси военна експертиза от неправителствения сектор. Това ще доведе постепенно до срив в системата за национална сигурност и отбрана и вероятно

МО няма да бъде атрактивно ведомство за много от партиите, поради поемане на висока отговорност или невъзможност от неговото пълно възстановяване.

Министърът на отбраната в случая е прав. Той изхожда от общата оценка за НАТО към момента, а България е част от НАТО. Но водената война до нашите граници може рязко да промени своите параметри и обстановката внезапно да се превърне в рискова. Разузнавателните органи са тези, които трябва да генерират прогнози и да му дават варианти за решение. Независимо от факта, че за България към момента няма пряка военна заплаха, готовността за действие не трябва да бъде пасивна, а активно да се търсят източници и да се правят анализи за предвиждане развитието на бойните действия и евентуалното засилване на риска, което от своя страна ще изисква определена реакция. Въпросът – готови ли сме да реагираме своевременно и ефикасно остава открит.

Вярно, че преди войната на много места се твърдеше, че няма да има война – мисля, че това беше по- скоро успокоение. СОРА неколкократно обявяваше в свои интервюта, че война ще има и въпрос на време е кога ще започне. Нещо повече, някои наши членове дори пресъздадоха вероятните сценарии (не искам да цитирам имена с цел да им запазя авторитета и не създам завист и омраза към тях) и развитие на бойните действия. Много от тях се развиха съгласно прогнозите. Мисля, че четох и подобна тяхна публикация и на вашия сайт. Имаше и дори и опит и дори познаване на вероятната дата за избухване на войната – 24.02.2022 г. (един ден след Празника на Червената армия). Това е документирано в е-мейли между нашите членове. СОРА беше една от малкото организации (национални, правителствени и неправителствени), която безрезервно повярва на световно водещите разузнавателни агенции (на САЩ и Великобритания), които притежават най-мощния разузнавателен инструментариум и възможности за прогнози, че война ще има, тя е неизбежна и ще започне в края на февруари. Защо това не направиха много от съюзниците в НАТО, пр. Германия, Франция и др. Не говорим за българското разузнаване, което по обективни причини не прие информацията за вярна.
Отговорът е един – засилената хибридна война, пропаганда и внушението за великата военна сила на РФ, на която много от европейските ръководители не искаха да се противопоставят, за да не „ядосат“ др. Путин. Те не бяха осъзнали факта, че след завземането на Крим РФ ще иска да завземе цяла или половин Украйна а после… може и България, за да се създаде коридор към Сърбия и чрез присъединяване на Унгария да откъсне Румъния от отбранителната система на НАТО и по този начин да предизвика разпад на НАТО. Звучи елементарно, фантастично, но може да е било и вярно!

Изводът е, че съюзниците в НАТО все още не са на ниво да имат безрезервно доверие един към друг и да вярват на информацията и анализите на по-опитния и по-силния в тази област. За съжаление и България подложи на съмнение американската и британската експертиза, а повярва на пропагандата на Путин до там, че се намери и министър на отбраната, който нарече агресията в Украйна „специална операция“. От началото на войната СОРА е дала повече от 1000 интервюта за различни медии и не е престанала да участва активно в медийното пространство за разясняване в обществена полза своята военна експертиза и анализи за развитие на ситуацията.

 

- Ще има ли значение военната помощ за Украйна в момента на държавите за участието им в следвоенния "План Маршал" в тази страна? Даде ли България всичко необходимо като военна помощ на Украйна?

 

- Естествено ще има! Този, който най-много е дарил (дал, продал, подарил) военна помощ на Украйна, изразяваща се във въоръжение, боеприпаси, отбранителна екипировка, медикаменти, консерви, вода и генератори за ток, може да очаква да бъде поканен да се включи в следвоенното възстановяване на страната. Грантовете от шест и половина млрд. евро от ЕС за предоставяне на военна помощ за Украйна са само един тест за определяне на държавите, оказващи материална съпричастност към народа на Украйна и украинското правителство и са „капка в морето“ в сравнение с предвидените
финансови средства за следвоенно възстановяване на Украйна, които към момента се изразяват в грантове от САЩ от порядъка на 140 млрд. щ. долара и предполагам повече от 100 млрд. евро ще се гласуват от ЕС, финанси, които ще бъдат предоставени на фирми, участващи във възстановяване и оборудване на цялостната инфраструктура на Украйна, но посочени и утвърдени от украинското правителство (респективно за отделните страни от украинските посолства) и тогава непоканения бизнес от някои страни сам ще прецени на кой да се сърди!

България е дала това, което е преценила. Тук искам да отбележа, че военната помощ, която е предоставяна от нашите съюзници и страните от ЕС е била с разрешение на парламентите по предложение на правителствата. Грешно е да се мисли, както у нас се оформя мнението, че министърът на отбраната е този, който определя кое въоръжение да се даде. Той е само изпълнител на решение на парламент и предложение на правителство. Единствено в Словакия част от въоръжението е предложено от новият министър на отбраната, като снето и с отпаднала необходимост (има се предвид 13 бр. МиГ-29). Номенклатурите на предоставеното въоръжение за Украйна от съюзниците е с гриф за секретност и само страната получател (Украйна) може да го обяви, а държавите обявяват само каква е стойността на предоставената пратка, с цел бъдещо реимбърсване! По тази причина е трудно да се даде отговор дали всичко необходимо от страна на България е дадено. Това Украйна може да оцени! Но винаги може да се даде още!

- И накрая поне за Деня на храбростта и Празник на Българската армия можем ли да кажем добри думи за воините. Нека припомним - ако я нямаше армията, нямаше да я има и България?!

- Използвам случая чрез вас да поздравя, по случай Деня на храбростта и Празник на

Българската армия,всички военнослужещи, военни служители, резервисти, запасни и ветерани, които служат с достойнство и чест и гордо и безрезервно изпълняват своите задължения, които не жалят сили и енергия при изпълнение на всяка поставена задача по защита на териториалната цялост и въздушното пространство на страната, и да им пожелая да бъдат здрави, успешни, с висок патриотичен дух и стремеж в реализиране на най-новите постижения във военната област за пълна интеграция на страната ни в НАТО и ЕС.

Нека не забравяме, че нашата армия е печелила героични битки за защита на отечеството, с нея е постигната независимостта на страната ни и тя е гръбнака на националната сигурност на България.

Честит празник!

----------------------------------------------------

Полковник от резерва Вилис Цуров е роден на 17.06.1961 г. в Пловдив. Завършва МГ „Акад. К. Попов“, ВНВВУ „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия – Щабни ВВС, ВА Г.С Раковски“ – ВВС – Оперативно-тактически профил, СУ „Св. Климент Охридски“ – Информатика, Маршал център – стратегически курс.

В армията е бил:
- Началник на група за бойно управление на авиацията – 2 мсд (Стара Загора) и 7 мсд (Ямбол) –
общо 7 г.
(началник на Полевата автоматизирана система за управление на войските - за авиацията)
- Зам. началник и н-к на ИЦ на 10 САК (КТА) - Пловдив – 3 г.
- Старши помощник в оперативен отдел – КТА – 1 г.
- Старши помощник и н-к направление в Сл. ВИ – 3 г.
- Зам. н-к на отдел „Кадрово и административно осигуряване“ на Военно-икономическия блок на
МО (ВИБ) - 2 г.;
- Дирекции в МО по НАТО и ЕС, началник канцелария на ЗМО – 2 г.
- Главен експерт и н-к на отдел „Гражданско-военно сътрудничество“ (CIMIC) – ГЩ, СОК и СКС –
общо 5 г.
- Мисии зад граница (Еритреа, Етиопия, Афганистан, Ирак и Либерия – дейност, свързана със
CIMIC) и Щат 918 – общо 6 г.

Пенсионира се по лично желание на 12.12,2022 г. На работа е в британска компания. Председател е на СОР „Атлантик“ от 2019 г. Женен, 2 деца. Владее английски и руски език.

Въпросите зададе: Красен Бучков