Полковник доц. д-р Гергинов: Войната 6-о поколение ще се води по въздух и земя, в Космоса и в информационно-кибернетичното пространство

- Г-н полковник, ситуацията в света, включително и в Европа, се усложнява. Възможна ли е война, като Втората световна или ракетно-ядрена?

- Според редица военни специалисти, вероятността за възникване на война от четвърто поколение, подобна на Втората световна, става все по-малка. Нищожен е шансът и за война от пето поколение, т.е. ракетно-ядрена, защото този, който я започне пръв, ще загине втори. Това е ясно още от октомври 1961 г., когато бе взривена 58-мегатонната термоядрена бомба.

- Вероятно светът работи по този въпрос?

- Необходимо е създаването на въоръжение, с което да бъде постигната глобална политическа цел без риск от глобална катастрофа. Това започна още през 70-те години на миналия век на основата на „чипа и робота“. За десетилетие и половина-две във военните арсенали на САЩ и СССР навлязоха т.нар. високоточни оръжия. Техен синоним станаха крилатите ракети с различно базиране. Съответно се наложи промяна както в тактиката, оперативното изкуство и стратегията, така и в строителството на въоръжените сили и подготовката на войските.

- Може ли да се каже, че е в ход подготовката на война от шесто поколение?

- Ефективността на новите оръжия, които са елементи на една война от шесто поколение, бяха проверени в настъпателните операции от 1991 г. до днес. Тези операции могат да се обособят в три различни по замисъл, характер и начин на осъществяване форми. Първата е линейно-контактна. Тя е използвана при трите стратегически операции срещу Ирак „Пустинна буря“ през 1991 г., „Свобода за Ирак“ през 2003 г. и „Трайна свобода“ през 2001 г. срещу Афганистан. Тук могат да се прибавят и оперативно-тактическите операции „Зората на Одисей“ през 2011 г. срещу Либия и „Сервал“ през 2013 г. в Мали. Използва се комбинация от форми и методи, характерни за четвърто и шесто поколение, т.е. се осъществява контактно обкръжаване с безконтактно унищожаване чрез масирани удари с високоточни оръжия.

- Други операции, характерно за шестото поколение война?

- Втората форма е т.нар. неконтактна. Тя е характерна за оперативно-тактическите операции „Преднамерена сила“ през 1995 г. в Босна и „Пустинна лисица“ през 1998 г. в Ирак. Опитът от тях се използва при стратегическата настъпателна операция „Съюзническа сила“ срещу Югославия през 1999 г. Целта се постига с интензивни въздушно-морски удари с високоточни оръжия, т.е. чрез дистанционна, неконтактна война с минимални собствени загуби. Третата форма е нелинейно-контактната. При нея бойните действия се водят на многообройни разсъсредоточени в пространството места.

- Как най-общо може да се характеризира войната от шесто поколение?

- Тя ще бъде коалиционна, интензивна и високо технологична. Ще се води на земята, във въздуха, водата, космическото и информационно-кибернетичното пространство. Може да бъде коалиционна, само ако се ликвидира класическото ядрено оръжие. При това условие и при създадения потенциал от разработваното днес чисто термоядрено оръжие, тя ще бъде и ядрена, но без радиоактивното заразяване на съществуващото ядрено оръжие. Поради това подготвителният период ще бъде продължителен. Светът ще бъде в неопределено състояние между мир и война.

- Как би започнала една бъдеща война?

- Вече е съвършено ясно, че началото на една война – локална или световна, ще бъде двубой, но не между влитащи самолети и средства за противовъздушна отбрана, а между крилати ракети и управляеми авиобомби, от една страна, и от друга – от зенитно-ракетни комплекси за противоракетна отбрана. Точно този двубой ще бъде определящ, защото той ще реши въпроса за господството във въздушно-космическото пространство и от изхода му ще зависи ходът на войната.

- Отдавате голямо значение на крилатите ракети?

- Крилатите ракети с въздушно и морско базиране ще бъдат масирано използвани, както и управляемите авиобомби, за унищожаване на противовъздушната отбрана в началния етап на въздушно-морската операция, а след това и за удари по военната и административната инфраструктура. Ще дам един пример. Използваните през 1991 г. срещу Ирак високоточни оръжия са 8 процента, а през 2003 г. делът им стига до 70 процента. През 1991 г. за унищожаване на една цел са изразходвани 57 боеприпаса, а през 2003 г. – един и половина. Затова казвам, че потенциалът на високоточните оръжия непрекъснато нараства. Според прогнозите през 2014-2018 г. ще бъдат произведени около 200 хиляди крилати ракети за поразяване на земни цели.

- Как се планира използването на космическото пространство при една война?

- Космическото пространство се използва много широко за осигуряване бойните действие на войските. В „Пустинна буря” през 1991 г. например е използвана орбитална групировка от 35 апарата, при „Свобода за Ирак” през 2003 г. те вече са 90, като 80 на сто от тях са американски. При условие, че в близкия космос ще оперират и ударни средства, за което се работи усилено, неговото значение в една бъдеща война ще бъде решаващо. Доказателство за подобна прогноза е това, че САЩ, Русия и Китай вече създават структури за Въздушно-космическа отбрана, която ще осигурява не само противовъздушна и противоракетна отбрана, но и противокосмическа.

- Очаква ли се нарастване ролята и на безпилотните летателни апарати?

- И то не само за разузнаване, но и за ударни операции. Към 2001 г. във въоръжените сили на САЩ има около 4500 безпилотни летателни апарата от 20 типа. Към 2011 г. в американските ВВС са формирани 15 авиоескадрили с общо 170 стратегически безпилотни летателни апарата. Вече десетки страни произвеждат такива апарати за разузнаване, а само САЩ и Китай разполагат с ударни. Използват се и за радиоелектронна борба. Разбира се, работи се по методите за борба с тях. Те са сложна за поразяване цел, с малка отражателна повърхност, слабо топлинно излъчване и са конструирани по стелт-технология. Въпреки това вече има пленени безпилотни летателни апарати. Най-пресният случай е преди няколко седмици в Крим. Над Перекоп е прехванат и приземен разузнавателно-ударен безпилотен летателен апарат от състава на 66 разузнавателна бригада, дислоцирана в Бавария, но прехвърлена в началото на март в района на Кировоград, Украйна. На въоръжение в нея са 18 безпилотни апарата от този тип МQ-5В. За кратко време два бяха загубени над Крим. Нещо повече – вече се проектира роботизиран безпилотен изтребител, безпилотен бомбардировач, безекипажна бойна машина, роботизиран мобилен многоцелеви гранатомет, а в Русия се подготвят изпитания на мобилен роботизиран комплекс за разузнаване и охрана на позиционните райони на стратегическите ракетни комплекси. За САЩ роботизирането на въоръжението е решаващо направление във военната област.

- Какво целят операциите в киберпространството?

- Това са операции за извличане на информация, за дезорганизиране дейността на противника и за провеждане на ударни операции срещу компютърните му системи. През 2010 г. бе извършена ударна кибератака срещу компютърната система на ирански ядрен обект. Компютърен вирус нарушава захранването на центрофугите за разделяне на уран-235, което води до възникване на резонанс и до механични повреди. За борбата в киберпространството няма мирно и военно време. Тя е непрекъсната. Десетки страни имат такива звена. През 2006 г. САЩ формираха Кибернетично командване, подчинено непосредствено на Стратегическото командване, което говори за неговата голяма роля и значение. В момента то разполага с около 1500 кибербойци. До 2016 г. те трябва да станат 8 хиляди.

- Как ще бъде предизвикана войната от шесто поколение?

- Основен инструмент ще бъде предизвикването на социални революции или на различни по интензивност нелинейно-контактни локални войни. В резултат на това ще се установят послушни правителства, ще се заемат важни територии и ще се създават проблеми на евентуалния противник. След 2006 г., именно те са основен инструмент в стратегията на САЩ и НАТО. Заменя се използването на собствените войски с рязко повишаване ролята на специалните подразделения и частните военни формирования. Така се стигна до разпадането на някои страни, като Югославия, Ирак, Судан, Либия, възможно и на Украйна. Промяната на държавни граници и на етническия състав на населението са свързани именно с нелинейно-контактни локални войни.

- Какво представлява нелинейно-контактната война? Има ли характерни черти от нея в това, което става днес в Украйна?

- При тази война между воюващите няма непрекъсната фронтова линия. Бойните действия се водят в отделни райони и основно в населени места. На практика има характер на градска партизанска война. Основна роля играят Сухопътните войски. Място за силите на ВВС и ВМС почти няма. Контактът между воюващите страни е непосредствен, на малка дълбочина и от един въздушен удар например може да пострадат своите, колкото и да са високоточни боеприпасите. Обикновено тази война възниква като естествен или предизвикан протест на населението, бързо овладян от проникнали в страната бойни групи, зад които стои мощен покровител и ги използва като посредник за собствената си политика. Такава война е прокси-война, т.е. война между могъщи сили чрез посредници. Такива посредници могат да се намерят сред недоволните в страната. Пример е Украйна. Там демострациите бяха овладяни от собствени радикални групи, своевременно подготвени в лагери в Полша и Литва, подкрепени от нацистки групи от Литва, Полша, Швеция, Германия, а по-късно и от 300 бойци от американската частна армия „Грейстоун”. Важна роля бе отделена и на пристигналата в началото на март в Украйна от САЩ група за психологически операции и група специалисти от американското разузнаване, заели един етаж от сградата на Службата за безопасност в Киев и развърнали изнесен пункт за управление в Донецка област.

- Доколко структурата на нашите Въоръжени сили е гаранция за посрещане на такова предизвикателство?

- Според българските стратегически документи, няма опасност от война на наша територия, т.е. не се допуска нелинейно-контактна война. На тази основа се изграждат и въоръжените ни сили. При днешната промяна на средата за сигурност, включително и във вътрешен план, този подход категорично не е реален. Активирането дори на малка част от населението, подкрепена от проникнали, макар и неголеми наемни групи, може да доведе до прокси-война на наша територия, с която трябва да се справяме със собствени сили. Като член на НАТО се основаваме на чл. 5 от Вашингтонския договор. Там обаче става въпрос за оказване на помощ от нашите съюзници, ако срещу нас има външно въоръжено нападение.

- Какво предлагате?

- Факт е, че само професионалната армия не е достатъчна за гарантиране на националната сигурност. Това становище на нашия Клуб „Ракетни войски и артилерия „Олимпий Панов”, бе потвърдено и на проведеното неотдавна открито обществено обсъждане за характера и особеностите на съвременната война. Вземете само един пример. Докато наборната сирийска армия вече четвърта година защитава страната си, то украинската професионална не направи нищо, за да попречи на отделянето на Крим, а там бе дислоциран 22-хиляден контингент в 194 военни поделения, от които 10 крупни и напълно боеспособни. Неслучайно на 17 април украинският парламент взе решение за възобновяване на задължителната наборна служба. Известна е старата максима, че професионалната армия е способна да убива на чужда територия, но не е способна да умира, защитавайки Отечеството.

- Да, но при съвременните технологии във военното дело не е възможно за няколко месеца или година да бъде подготвен един войник.

- Това не е точно така. В армията има нужда и от войници, които могат да бъдат много добре подготвени по определени специалности за 5-6 месеца. Не се разбира правилно и въпросът за териториалната отбрана. Доскоро се смяташе, че в тила ще действат отделни диверсионни групи, с които ще се справят силите на МВР. При нелинейно-контактната война обаче това просто не е възможно. За това е важен въпросът за подготовката на териториалния резерв, който няма как да бъде доброволен. От тук и големият проблем с действащия Закон за резерва на Въоръжените сили, който на практика изключва военната подготовкта на населението.

Полковник от резерва доцент д-р Гергин Д. Гергинов завършва първи инженерен випуск на ВНВАУ „Г.Димитров” в Шумен с профил „Тактически ракети и ПТУРС”. Следва аспирантура в Пензенското висше инженерно артилерийско училище, а дисертация защитава във Висшата артилерийска академия „М. Калинин” в Ленинград, сега Санкт Петербург. Бил е началник на катедра „Оперативно-тактически и тактически ракети” (Катедра -18”) на шуменското военно училище и началник на отдел „Развитие на въоръжението и техниката” в Научно-техническо управление на МО. В момента е заместник-председател на Клуб „Ракетни войски и артилерия Олимпий Панов” в СОСЗР.

Otbrana.com