Евг. Кирилов: От нас зависи да не сме във втората писта на Европа

Интервю на Ана Кочева

- Г-н Кирилов, кандидатирате се за нов мандат в ЕП. Фактът, че сте в листата, означава, че свършеното от вас през предходния е получило добра оценка. Аз обаче ще попитам – какво не успяхте да довършите през този мандат?

- Има много недовършени неща, те засягат повече политиката на ЕС като цяло. През този мандат имахме сериозни проблеми – кризата се задълбочи в рамките на целия ЕС; еврото получи сериозни удари. Затова нашата идея е да довършим започнатото през последните години, когато настоявахме да се промени генерално политиката на финансови ограничения, на орязване на социалните права, на затягане на коланите, за да тръгне Европа по един друг път, т.е. да се погрижи много повече не за банките и капиталите, а за растежа, за битката с безработицата, за възстановяването на икономическите възможности на целия ЕС. Това, разбира се, с пълна сила важи и за България. Тук има много какво да се прави и нашата платформа е коренно да се промени политиката на ЕС, така че той да е силен не само икономически, но и социално.

- Същевременно Вие бяхте и продължавате да сте трайно ангажиран и с темата Македония. В по-ранен наш разговор, бяхте казали, че Скопие по‒скоро имитира желание за присъединяване към ЕС. Продължавате ли и днес да смятате същото и как ЕС разчита поведението на управляващите в Р Македония?

- За съжаление, никакви нови надежди не са ни дадени на дело от гледна точка на сегашните управляващи в Скопие, независимо че те говорят и настояват за започване на преговорния процес. Това е една обща мантра, защото населението и нашите братя в Македония искрено го желаят. Но не се прави достатъчно в тази посока, особено когато погледнем действията на управляващите за установяване на добросъседски отношения с други страни-членки на ЕС, в това число и с България, разбира се.

- Само че напоследък като че ли темата за въпросния нов договор за добросъседство с Македония като че ли утихна?

- Причината за това е, че от страна на нашите съседи виждаме по-скоро симулация, отлагане, добри думи, изричани само декларативно, но без каквито и да било конкретни стъпки. Преди да се даде оценката в края на миналата година за състоянието на Македония, разговорът се беше засилил. След това, когато започването на преговорите беше отказано, и в самата Македония този въпрос утихна. Предполагам, имаше значение и фактът, че те се готвеха за избори – както за парламент, така и за президент – които току-що проведоха. Може би сега вече е време да изразим някаква крехка надежда, че пак същите власти ще трябва да разберат, че политиката им, упражнявана досега, води до задънена улица; че нещо ще трябва да се промени, защото в противен случай и самото население, гражданите на Македония, ще установят, че така трайно остават в изолация. Даже и Сърбия ще започне преговорният процес, Черна гора вече го е започнала, така че ще трябва да се направят съответните изводи. Това означава - всички тези сили, които са градили кариера на антибългарска основа в рамките на бивша Югославия, да намалят своето влияние. Те трябва да бъдат укротени, за да видим най-после нещо свежо като регионална и добросъседска политика.

- Да погледнем и към другата конфликтна точка на континента – Украйна. Разбира се, че едната страна на въпроса ми е каква според вас трябва да бъде българската позиция в настоящата ситуация, а другата е свързана с позицията ни за проекта „Южен поток”. Вече беше артикулирано, че ако Европа приеме този проект, всъщност ще продаде въжето, на което Русия ще обеси Украйна?

- Нека да започна от първата част на въпроса ви. Всички са изключително обезпокоени от ръста на насилие и особено от това, което става в Одеса. Още преди да се разпусне ЕП, ние, като група на социалистите и демократите, настояхме първо да се проведе едно независимо разследване за т.нар. снайперисти в Киев, когато за един ден загинаха много хора. За съжаление, сегашните власти не показват някакво желание да осъществят на дело това разследване. Сега сме свидетели на един още по-драстичен и кошмарен случай в  Одеса, между другото недалеч от БКЦ там. Във всички случай е необходимо да се направи подобно разследване, за да се установят конкретните виновници и кой стои зад тези радикални действия, които водят до масови убийства. Според мен, ние заемаме една балансирана позиция, подобна се застъпва и от Австрия, и от Италия, и от Германия и смятаме че санкциите не биха довели до нищо друго, освен до по-нататъшно изостряне на ситуацията, т.е. единството решение е политическият диалог, който обаче става все по-труден при подобни събития и жертви. Лично моята позиция, която се подкрепя и в ЕП, е, че трябва да се упражни натиск. Двете десни партии в момента на Тимошенко и на Кличко би трябвало да се разграничат и да отслабят влиянието на крайните националисти, за да проведат политика, отворена към цялото население на Украйна. В противен случай всички тези действия и насилието може да продължи и да се стигне до гражданска война, а тя не е в интерес на никого – нито на Украйна, нито на ЕС, нито на Русия. Трябва да се намерят допирните точки, за да се предотврати такава катастрофа. По отношение на „Южен поток”, мисля, че нещата са ясни. Има един „Северен поток”, не виждам защо да няма и „Южен поток”. Не става дума за засилване на зависимостта, защото съм убеден, че скоро до България ще стигне алтернатива в азербейджански газ. Но, тук ние не сме сами, а сме заедно със страните, с които вече има сключени договори, като напр. Италия и Австрия. Затова ми се струва контрапродуктивно на този етап да създаваме разделение и по такава линия. Т.е. Европа трябва да се обединява с общи позиции, а не да се търсят разделителни линии.

- Накрая ще поставя един въпрос за след евроизборите: има ли опасност след тях Европа да затича на две писти и ние да се окажем в дублиращата?

- Това ще зависи от нас, от новите страни-членки, от това как ще се придвижваме напред. Аз самият смятам, че проблемите в еврозоната доведоха до известни тенденции на разделение, но ние успяхме да се противопоставим, вкл. и в последните 2-3 години това да не се случва. Силното ядро на Европа трябва да седи винаги отворено към нашите страни, а нашата цел също трябва да бъде присъединяване към еврото, може би не точно веднага, не в следващите 1-2 години, но това трябва да остане, защото е в интерес на Европа. Тя трябва да става по-силна, по-конкурентна, но и солидарна със страните, които са с по-нисък стандарт на развитие, т.е. политиката на сближаване, която беше открита преди десетилетия, трябва да бъде засилена и да се подпомагат по-слабо развитите региони в редица страни-членки, сред които сме и ние. Ще настояваме за тази политика и нашият кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц е твърдо за нея. Той самият казва, че такъв прекрасен съюз като ЕС, за съжаление прекалено бюрократизиран и несоциален, ще трябва да се промени, за да се стигне до ново развитие и нова политика, която да доведе до един модел на ЕС, който ще е конкурентен, силен, социален и служещ на европейските граждани, а не на спекулативния капитал.