Вълната на победата: Не бъркайте Радев с Костов. Запад или Изток?

Голямата победа на избори обикновено се дължи на протестния вот на избирателите срещу неуспели доскорошни управляващи или дългогодишно тоталитарно управление. Това твърди политическият анализатор Чарли Кук. Победата за едни винаги е загуба за други.

Трябва да се признае на Радев, че успя да се появи в точния момент, на точното място и успешно да се възползва от ситуацията. 

Вече се чуха сравнения на победата на Радев и „Прогресивна България“ с онази на Иван Костов и СДС през 1997 г. Това не е вярно, а сравнението е некоректно.

Тогавашната вълна на недоволство бе предизвикана от управлението на кабинета „Виденов“, което доведе до: 1 долар за 3000 лева, заплати и пенсии по 3-4 долара. Празни магазини, опашки за хляб, соево "месо", банкови фалити и загубени спестявания, гориво срещу купони, режим на тока, на много места и на водата. Живот като по време на война.

СДС и Костов получиха мнозинство в Парламента. Но върху им тегнеше очакването да изведат страната от този ад, а хората да оцелеят и да продължат напред, съзиждайки нова държава, нов живот. Това бе мандат на спасението и надеждата, независимо от допуснатите грешки.

Днес всичко е различно. Минималната заплата е 630 евро. Средната – около 1400 евро. Минималната пенсия е 360 евро, средната - 541,20 евро.

Всеки петък хиляди българи пътуват някъде за прекарване на уикенда. Повечето ресторанти са пълни, независимо, че на много места една елементарна салата струва 15 евро. България е в Топ 5 на страните в Европа с най-много частни жилища на глава от населението. Леките автомобили са около 3, 4 милиона. Само през последните 3 месеца на 2025 г. 1,1 млн нашенци са пътували на почивка вътре в страната. Близо 120 хиляди българи пътуват до Гърция всеки месец. До Турция – над 202 хиляди.

Да, има бедни хора. Има много болни. Може да се желае повече в образованието, здравеопазването, сигурността и пр. Има дразнещо увеличение на цени и услуги, лош контрол на производители и търговци. Има корупция. Има проблеми в съдебната система, държавната администрация, обществените поръчки, пътната мрежа и пр.

Но според последния доклад на ООН за Индекса на човешкото развитие (ИЧР) по БВП, България се нарежда на 55-то място от общо 193 държави по отношение на жизнения стандарт, продължителността на живота, образованието и доходите.

Сегашна България няма нищо общо с онази от 1997 г., нито по времето на двете правителства на Андрей Луканов в началото на 90-те. Тогава също имаше вълна и БСП бе спечелила 211 места във Великото народно събрание. Но каква бе ползата от това за хората? Живот на ръба на оцеляването, тотален срив на икономиката, отказ на София да обслужва външния дълг, натрупан от Тодор Живков и БКП, фалит на държавата.

Румен Радев е в коренно различна ситуация. Пред него няма очакване да изважда страната от дъното на пропастта.

Той обаче е длъжен да каже ясно, накъде ще води страната. Посоките са две: Европа и Изток с Русия. Това е животоважен избор. Носталгичните чувства на някакви хора по социализма, бригадирското движение и Съветския съюз може да бяха нужни за изборите, но те модерна държава нямат намерение да строят. За младите е важна свободата да избират своето бъдеще, разчира се и стандартът на живот, защото той осигурява възможности за образование, реализация на плановете, отглеждане на деца и ред други потребности.

Това превръща геополитическата ориентация на страната ни в ключова.

На въпроси на чужди медии Румен Радев заявява: „България ще положи усилия да продължи своя европейски път, но силна България в силна Европа се нуждае от критично мислене и прагматизъм, защото Европа падна жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят без правила. Така че това, от което Европа се нуждае, е критично мислене, прагматични действия и силни резултати, особено по отношение на изграждането на архитектурата за сигурност и да положи усилия за възстановяване на своята индустрия и конкурентноспособност. Това ще бъде основният принос на България".

Защо Радев се страхува да изрече същите пожелания и към Русия? Нима Путин не заслужава критики за кървавата война срещу Украйна? И говорейки за мир и преговори, защо Радев нито веднъж не споменава, че ако Путин изтегли войските от Украйна мирът ще се случи веднага?

Радев съвсем скоро ще бъде притиснат и от един чисто български синдром, описан още от Иван Хаджийски - ходатайството. Заканва се да смени немалка част от държавния апарат и администрацията,у където е пълно с „калинки“. Недостигът на кадърни кадри заплашва освободените места да бъдат заети от нови ... "калинки". Вече му звънят роднини и приятели от родното Славяново, които извиха хорце по случай победата му. Ще искат някое „добро местенце“ в министерство, агенция или посолство. Прибавете другарите от казармата, помагалите в кампанията. И те имат нужда от нещо „по-така“ за себе си, за деца и дори за внуци. Бедна му е фантазията каква напаст го дебне.

Най-близките ат екипа му ще се качат в мерцедеси, ще ги обслужват шофьори и гардове. Самочувствието им ще излети в космоса и много бързо някои от тях ще се слеят с корупциятау срещу която обещаха да се борят. Ами депутатите? Част от тях за първи път ще се качат в лъскави автомобили, ще получат щедри финанси за съветници, ще се сдобият с власт, секретарки и любовници. Самочувствието им ще порасне със скоростта на бамбука и ще започнат да се разпореждат наляво и надясно. Ще се намесят и в различни бизнеси - примамливо е. Някои ще се изкушат от щедри предложения срещу "едно рамо" за спечелване на обществени поръчки. Бизнесмени с ордени на гърдите, само това чакат.

Радев ще трябва да се отблагодари и на онези добри заможни хора (въобще не са олигарси…), които са отворили портфейлите си за кампанията му: офиси, коли, телефони, реклами, билбордове, вечери и пр. Благодарността в такива случаи е или материална, или с предоставяне на възможност за "достойни" печалби. Отъкъде пари? От хазната, естествено. Държавната.

Радев се безпокои за морала на Евросъюза, но ние се безпокоим за морала на част от приближените му. Някои вече станаха популярни с вълчия си апетит, когато става дума за бързо забогатяване.

По време на кампанията не чухме от него нито дума за Изкуствения интелект, за новите технологии и производства, за събитията в Иран, Ливан, Израел. Не знаем какво мисли за съседите ни? Дали да очакваме още договори като този с „Боташ“. Никой досега не е казал каква е била комисионата по този договор и кой я е прибрал. Въобще къде ще насочи бъдещето на страната? 

Победата на изборите много скоро ще се стори на Радев най-лесното упражнение. Тя му бе сервирана като ордьовър в ресторант със звезда Мишлен от вълната на недоволството. Вместо обилен обаяд обаче се обаче вълната на свръх големите очаквания. След нея обикновено се надига вълната на разочарованието. После идва извиването на ръце чрез вълна от протести. Дори неслучващата се десетилетия вече детска болница в София ще легне на раменете му. Ами многтострадалната магистрала "Хемус"? И още колко такива български несполуки? 

Победител или печеливш се чувства Радев? Ето нещо от категорията на морала.

И като стана дума за вълни, Радев трябва да е наясно, че ако подкара страната към Русия, ще предизвика нова вълна от хора, напускащи страната в посока "колективния Запад".  

Огнян Стефанов