Пекин разклаща Тайпе политически, китайски самолетоносач мина през Тайванския проток

В официално изявление тайванските власти посочват, че корабът е преминал през пролива, като въоръжените сили на острова са осъществявали „постоянно и близко наблюдение“ на движението му през цялото време. Към съобщението е публикувана и черно-бяла снимка на „Ляонин“, на чиято палуба се виждат изтребители и хеликоптери. Не са предоставени допълнителни детайли за мисията или маршрута на кораба.

Тайван, който Китай счита за своя територия, редовно съобщава за засилена китайска военна активност около острова. Тайпе определя тези действия като част от систематичен натиск върху демократично избраното му правителство.

За последно Тайван е регистрирал преминаване на китайски самолетоносач през пролива в средата на декември, когато най-новият китайски кораб „Фудзиен“ е използвал същия маршрут.

„Ляонин“ е най-старият от трите действащи китайски самолетоносача. По-рано този месец той е участвал и във военни учения в близост до югозападните острови на Япония.

Китай поддържа позицията, че има суверенитет над Тайванския проток, докато Тайван и САЩ отхвърлят това твърдение и настояват, че водният път е международен. Американският флот редовно изпраща свои кораби през пролива, а понякога това правят и съюзници на Вашингтон. В същото време Китай наскоро обвини Япония в „умишлена провокация“, след като японски военен кораб е преминал през същия район.

Промяна на китайската стратегия

Докато в глобален план напрежението около Ормузкия проток ескалира, Пекин разширява дипломатическата си активност, опитвайки се да се позиционира като стабилизираща сила и алтернатива на Запада. Китайският президент Си Дзинпин все по-често използва реторика за „разум и стабилност“, противопоставяйки я на това, което нарича „закон на джунглата“ в международните отношения, пише в свой анализ Reuters.

В същото време Китай съчетава тази дипломатическа линия с по-остро регионално поведение. В Източна Азия Пекин засилва военноморското си присъствие, включително действия около Тайван, Япония и спорни територии в Южнокитайско море. Подобни ходове включват изпращане на кораби, възпрепятстващи достъпа на филипински плавателни съдове до спорни райони, както и активен политически контакт с опозиционната партия „Гоминдан“ в Тайван, който се разглежда като част от стратегията за влияние преди бъдещите избори на острова.

На този фон Китай постепенно пренарежда своята дългосрочна стратегия спрямо Тайван. Докато САЩ и техните съюзници предупреждават, че Пекин може да развие военен капацитет за евентуален конфликт до края на десетилетието, китайската реторика все по-ясно насочва вниманието към вътрешната политическа динамика в Тайван. Според новия подход евентуална победа на по-близки до Пекин политически сили би могла да намали риска от конфронтация и да отвори път към по-тясно сътрудничество.

В същото време, ако властта в Тайпе бъде запазена от сегашното проевропейско и прозападно ръководство, Пекин вече загатва за възможност за по-твърд курс – както дипломатически, така и военен. Това се комбинира с опити за влияние върху международните позиции на САЩ и Япония, включително критики към изказвания на японски лидери, свързани с Тайван, както и опасения в Пекин, че Токио може да засили военния си потенциал.

Паралелно с това Китай активно използва икономическата и дипломатическата си тежест, за да се представи като защитник на международния ред и свободната търговия. В същото време обаче остава неясно доколко Пекин е ангажиран пряко с кризата в Близкия изток. Макар да отрича военна подкрепа за Иран, съществуват анализи, че Китай може да предоставя технологии и компоненти с двойно предназначение, без да се ангажира открито с доставки на оръжие.

Междувременно напрежението между САЩ и Китай се пренася и в икономическата сфера, като Вашингтон заплашва с допълнителни мита при доказани доставки на военни технологии към Иран. Това допълнително усложнява глобалната икономическа среда и засилва конкуренцията между двете сили.

На международната сцена се наблюдава и разместване на съюзите. Част от европейските държави започват да преосмислят отношенията си със САЩ заради различия по ключови външнополитически въпроси, включително действията в Близкия изток и Арктика. В същото време Китай се опитва да използва тази динамика, за да се позиционира като по-предсказуем и прагматичен партньор.

Въпреки това остава неясно дали Пекин действително може да спечели по-широко международно доверие. Част от западните анализатори предупреждават, че китайската стратегия комбинира дипломатически послания за стабилност с нарастващ военен и политически натиск в ключови региони като Тайванския проток.