Петък, 18 Август 2017, 13:27
Frognews
1| 11057 |20.06.2017

Посланик Огнян Гърков: Бг-председателството на ЕС дано не е само казионни европаради, протокол и „кьорсофри”

.
Огнян Гърков
След 10-годишно присъствие на български чиновници в ЕС Българското председателство – 2018 е уникален шанс да се представим по европейски. Но от думите на специалистката-министър по незаменимост оставам с представа, че ще станем свидетели на казионни европейски паради, протоколни изяви и „кьорсофри”. Това казва д-р Огнян Гърков, с л.д.р.посланик.
Турция ще влезе в ЕС, когато "цъфнат налъмите". Кръчмарско-реципрочен е балансът: „отсъствието на Гьокче ефенди в Анкара е срещу невключване на обединени патриоти в българската делегация”. От страна на Анкара допускам всякакви сценарии за изнудване на София, Берлин, Брюксел, Атина. Нека се опитаме да отстоим позицията 14-те бивши (и настоящи кандидат-) колонизаторски държави да си поемат масрафа за т. нар. от тях и от наши некомпетентни политибрикчии „бежанци”! Опцията „Репулика Македония - второ Косово” е отдавна заложена. От няколко години правителствата ни имат поведение на нео-колониални блюдолизци по темата за енергийните проекти, казва още О. Гърков пред Frog news.

- Г-н Гърков, как ще коментирате посещението на премиера Бойко Борисов в Турция ? Някои дипломати вече посочиха, че турският премиер и Ердоган сякаш са разделили България от Европейския съюз.


- Преобладаващо казионната информация и разнопосочни коментари за посещението не компенсираха информационния дефицит за срещата на 4 очи с „преводач” Вежди Рашидов. Дано визитата на Борисов не бе поредната изява на бутафорен конформизъм ! Дано тя не бе единствено PR-акция, а осъзната от министър–председателя необходимост за поемане на отговорност в динамичната геополитическа обстановка със сложния ни от векове южен съсед ! Но: българският премиер би следвало да разчита не само на индивидуални вратарски плонжове напосоки, а на концептуално разработени и приети от КСНС национални доктрина, стратегия и политика за сигурност, реализирани от представители на всички власти. Стилът и в случая подходът му към Турция от години припомнят, че е поприхванал нещо от последния си охраняем повереник, но във възрастта Борисова Тодор Живков разполагаше с партийно надстандартния, патриотично настроен външен министър Иван Башев и с компетентни посланици в Анкара. Въпреки, че не е бил сред любимците на Живков, Башев разчиства най-много проблеми с Турция и договаря  още през 1966 г.  в т.ч. методология за решаване на ключовия в двустранните отношения и помирение Тракийски въпрос, свързан с компенсации за изселените насилствено българи от тракийските земи между двете световни войни.  И оттогава – предимно едностранни приказки.

За жалост нямам индикации Б.Б. да се е осмелил да повдигне тракийския въпрос.
        
Историята на човечеството и съвременността подсказват недвусмислено, че няма възобновена империя, вкл. около нас и в Евразия. Въпреки че опитите продължават - с шанс за успех, тъждествен на старанията след гейпаради, напр. - за раждане на дете от мъж. Част от нашите предшественици отдавна са оставили зад опашките на конете си азиатските степи, завещавайки немалка част своя култура и човешки ресурс на сегашните ни геополитически фактори, за да бъдат връщани назад от наследници на рушителите на богатата тракийска и византийска култури и системни извършители на етнически геноциди в региона.


- Ще играе ли Бойко Борисов ролята на посредник между Турция и ЕС и дали Ангела Меркел наистина е поискала той да е "мост" между Турция и ЕС?

- Въпрос –предизвикателство! Ако под посредничество се включваше предаването на писъмце или армаган от играещ в пространството на ЕС футболист с потекло от Турция, защо не? За възлагане на сериозна посредническа мисия, още повече за „мост”, се опасявам, че канцлерката Меркел едва ли е имала възможност при оскъдното си време за единствения контакт на 7 юли т.г. с Б.Борисов, както следва от програмата й за деня: до обяд – редовно заседание на кабинета, под нейно ръководство. Към обяд - А.Меркел връчва награди на отличилите се във федерално състезание 7 социално ангажирани младежи. На обяд – тя посреща Б.Б. с обилно транслирания по нашите ТВ канали официален церемониал в канцлерската служба. Следва (цитирам същата служба): „съвместен разговор в рамките на обяд”..., непосредствено следва съвместната пресконференция. След обяд А. Меркел приема участниците във форума за диалог „Младост на 20” и поема към летището за полет към Мексико и Аржентина.
         
Досещаме се, че предполагаемата продължителност на контакта с Меркел (допускам от около 1,5 часа) се съкращава от време за превод. Много малко вероятно е 2 дни след кризисния разговор на немския външен министър Зигмар Габриел в Анкара на 3-те най-високи равнища (на 05.06 т.г.) да се разчита на нещо повече от техническо съдействие от Б.Б. за урегулиране на разногласията около изтегляне на немския персонал от база Инджирлик. На увещаване на Анкара да освободи немско-турския журналист Денис Юксел? Или пък на капацитет на МП Борисов за посредничество на тема пришълците от Азия и Африка?
 
- Ще я видим ли Турция в скоро време в ЕС?

- При консервативните исторически наслагвания  в общественото съзнание на цивилизована Европа за човеконенавистните практики на империята на Османидите през XIV-XX век и при продължаващото укрепване на неоосманизма като държавно-политическа идеология, отговорът ми на сегашния етап би звучал на английски: “Оn the Greek calends” (= „На куково лято” или „На конски великден”), а баба ми Въла би предпочела израза „Когато цъфнат налъмите”.
          
В Турция имаха позиции и евростремителни сили, но в момента те са в дефанзива.

- За Вас ясни ли са "личните причини", поради които посланикът на Турция в България Сюлейман Гьокче не е присъствал на разговорите в Анкара? Изгонен като гюленист е бил турският военен аташе у нас. Не е ли това продължаване на "лова на вещици" от турските власти?
 
- Най-логично обяснение е кръчмарско-реципрочния баланс: „отсъствие на Гьокче ефенди в Анкара срещу невключване на обединени патриоти в българската делегация”.

Гюленист – негюленист, отговорът на този въпрос по-скоро би бил в дискрецията на „разбирачи” като Л.Местан или на турската Национална разузнавателна организация /МИТ/. Дано поне в ДАНС знаят нещо! А според медиите „ловът на вещици” не е бил преустановяван.

- Има ли гаранция и за България и за ЕС, че Турция няма да пусне тези 3 млн. бежанци към Европа? Може би няма да бъдат пускани масово, а на части за да се извиват ръцете на ЕС?
 
- От страна на Анкара допускам всякакви сценарии за изнудване на София, Берлин, Брюксел, Атина и др. европейски главни градове и екс-метрополии на тема бегълци. България не може да разчита на „милост от Високата порта”, нито на берлинско-брюкселско благоволение, или на приемане на директивни квоти с ислямски кандидат-преселници, а на остри едностранни мерки срещу нарушителите на границите й. Предшествани от безкомпромисна своя война с граничната корупция и ревизия на Дъблинския регламент. На 5 юни т.г. вицепрезидентката Йотова предупреди, че преговорите по Регламента не протичат благоприятно за България.
         
Досегашната схема на правителствено съучастие за превръщане на България в междинен сборен или краен пункт на азиатско-африканско проектоизпълнение за генно модифициране на нацията и на европейската цивилизация е тотално нерелевантен. Предостатъчно са ни само дори трите етнически партии, циганските издевателства над цели райони и социалното изнудване на държавата. За лично утешение да си пропомним откровенията на Митхад паша и на ген. Кенан Еврен (но от 1982 г.), че в България турци няма. Достъпът до т.нар. еврофондове съвсем не може да бъде и намек за компенсация за денационализиране на България. Нека се опитаме да отстоим позицията 14-те бивши (и настоящи кандидат-) колонизаторски държави да си поемат масрафа за т. нар. от тях и от наши некомпетентни политибрикчии „бежанци”!


- Каква трябва да е политиката на България към Македония, трябва ли да помага , за да влезе в ЕС и НАТО. Има мнения, че Македония може да стане второ Косово?

- Ако съкратено под Македония имаме предвид Република Македония (РМ), БЮРМ (Бивша югославска РМ), географския район Вардарска Македония, Повардарието, или държавата със столица Скопие, следва да преодолеем емоциите от миналото и да се ръководим от интересите на страната си. Подкрепа – да, но срещу какво ? Срещу кухи обещания за преустановяване на антибългарската риторика и присвояване на българската и част от общата регионална история, признаване на българския етнос и характер на езика, срещу рационална промяна на политиката към България и на названието на РМ ? Вече не е уместно поведението на всеопрощаващата майка към вироглавото дете с ефимерни надежди, че с възрастта то ще се вразуми. Опцията „РМ - второ Косово” е отдавна заложена: генно-инженерно, религиозно-конспиративно, а можем да започнем и с демографско-политически. Но в случая би ми се искало Майката да следи практиките и да извлече поуки за себе си от поведението на вироглавото дете. Спомням си и за рационалното поведение на Иван Костов спрямо щенията на косовските албанци.

- Министерството на външните ни работи се ръководи от съвсем млади и неопитни политици. Добре ли е това или е показател за разгромената ни дипломация?

- Да, Е И показател. Но всеки нов министър има моралното право на поне „100-те дни”.  При липсата на национално отговорна външна политика, политиците са лесно заменяеми. А кому са нужни опитни членове на кабинета, след като възлови отвъдатлантически и европейски администрации се ръководят аматьорски? Или от дългогодишни политици, които не са намерили време да отгледат поне по едно дете, след като Европа е в демографска криза ? Или пък когато „на върха във все още преобладаващо патриархална Европа” битуват в нестандартни по възрастова разлика и физическо привличане семейни единици ?
        
Политици-любители предпочитат дипломати-дилетанти. След целенасочени погроми над професионализма през последните над 2 десетилетия дипломацията ни съзнателно бива деквалифицирана да изпълнява консулско-технически, „евродирективни и глобализирани” функции. Бе прекомерно феминизирана, безперспективно се уеснафи. Служителите на МВнР се мотивират главно от следващия мандат в чужбина, поголовно уреждат бъдещето на децата си с предимство в САЩ, Канада, Западна Европа, губят национално самочувствие и самосъзнание. Многочислените ни чиновници в Брюксел се бяха противопоставили на откриване на българско училище там поради незаинтересованост децата им да бъдат обучавани по български език и литература, история и география. ДПС, например,  успя да внедри без конкурсни изпити няколко десетки, предимно кадънчета, по схемата: постъпват като технически служители, завършват задочно и/ли се сдобиват с документ за завършено висше образование (понякога в България), получават дипломатически ранг след тривиален вътрешен курс или „препитване”. Някои от тях преминаха в ДОСТ, въпреки деполитизацията в МВнР от 1990 г. Други вероятно са подсигурили и в новите спецслужби. Дано поне в българските! Убеден съм, че МВнР е най-подходящата държавна институция, която би инициирала като задължително условие за приемане на работа в държавната администрация УСПЕШНОТО ПОЛАГАНЕ НА ТЕСТ ЗА ЛОЯЛНОСТ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА пред полиграф (детектор на истината/лъжата). Той може да бъде разширяван по други теми като напр. корупция и склонности към корупционни обвързаности.

- Един млад зам.-външен министър заговори, че трябва да не пропускаме големите енергийни проекти. Не сме ли закъсняли? Или Турция ще ни помогне? Как ще коментирате тази позиция?

- Естествено, че сме свръхзакъсняли и от няколко години правителствата ни имат поведение на нео-колониални блюдолизци по темата. Но не коментирам малолетни политикоподобни профили, които най-вероятно цитират Бащицата от „нЕкой семЕнар” на управляващото ОФ за предимно нискокапацитетни общински и държавни чиновници, с официално название = ГЕРБ.  
        
След 621 години „съжителство и комшулук” неоосмански ръководена Турция да ни помогне за нещо, без корист ?

- Вашия коментар за организираната на 05.06.т.г. от ПЕС, Атлантическия клуб, ПанЕвропа Бг и още 6 НПО  обществена дискусия "Европа на път. Предизвикателствата пред България и ЕС 10 години след приемането ни в Съюза”.

- Петте сценария за ЕС до 2025 г., представени в Бялата книга, би следвало да подпомагат насочването на дебати за бъдещето на Евросъюза след Брекзит. Т.е., за Европа и „скоростите й”. Първият от тях е под обобщаващото мото „Продължаваме, както досега”, 2-ят – „Остава само единният пазар”, 3-ят – „Тези, които искат да правят повече, правят повече” ; 4-ят – „Правим по-малко, но по-ефективно” и 5-ят – „Правим много повече заедно”.
        
По обобщението на Гергана Паси за анализите на сценариите, извършени от отделни НПО, като по-перспективни за България бяха отбелязани №№ 3 и 4 с елементи от №5. След преговорите по Брекзита е най-вероятно да възникне нова конвергентна компилация, сценарий №6. Бяха направени разумни признания, напр.: че създаването на СЕЩ (Съединени европейски щати) сега е невъзможно, разширяването на ЕС ще се забавя, тенденцията ще е към Европа на нациите, защото мотивите и интересите на ДЧ (държавите-членки) не са еднакви. Констатиран бе дефицит на сигурност и недоверие в капацитета на ДЧ да изградят свои независими от САЩ обединени въоръжени сили. Ден по-късно Ивайло Калфин и Юбер Ведрѝн не отбягнаха факта, че ОВППС (Общата външна политика и политиката на сигурност) не е залегнала във фундаментални документи на ЕС. Ведрѝн дори намекна, че Европа е била силна и когато бе разделена в историческото минало (ОГ – при колониализма). Присъстващите политически дейци пледираха за начални стъпки за влизане на България в еврозоната, акцентираха върху необходимост от запазване на кохезионната политика, критикуваха двойните стандарти по Шенген и неефективността на политиките в сферата на социалната сигурност. Други пледираха към безусловно респектиране на принципа на субсидиарност. Разумно прозвучаха виждания за съкращаване на персонала на Европейската комисия с 50%, за намаляване на еврорегулациите и препоръка към правителствата и парламентите на ДЧ за конституционна забрана на бюджетните дефицити; за мерки за стимулиране на раждаемостта.

- Как виждате българското председателство на ЕС?
        
След 10-годишно присъствие на български политици и чиновници в ЕС Българското председателство – 2018 е уникален шанс да се представим по европейски. Но от думите на специалистката-министър по незаменимост оставам с представа, че ще станем свидетели на казионни европейски паради, протоколни изяви и „кьорсофри”. Въпреки, че идва идеалният момент  за отстояване и само/доказване на нашата равнопоставеност, поне като най-старата европейска и ДЧ с непроменяно име, като възлова гранична държава и външна граница на ЕС. Инстинктът за самосъхранение и генетичните традиции повеляват да опитаме да променим нашата и европейската философия на политиките към ислямските бежанци, към икономическите  мигранти и към наплива на ислямистки терористи в Европа. Върху фундамента „опазване на елино-юдейско-християнските традиции” бихме могли да инициираме обществени дебати и дейности по приспособяване на европейските ценности към актуалните предизвикателства на европейската сигурност. Не съществуват текущи нито бъдещи кохезионни и други еврофондове, които биха компенсирали разрушаването на българската и европейските национални идентичности по бакалско-конспиративни теории и фикции за смесване на етноси с несъвместима, понякога с взаимно изключваща се култура и човешки ценности. Българската дипломация би могла да потърси съдействието на вишеградските и други държави-партньори в ЕС за  ревизия на Дъблинския регламент с париране на неоколониалистични уклони в проекто-решения на чиновниците от ЕК, предназначени за утвърждаване от Европейския съвет и Парламента по проблематиката на афроазиатските пришълци.
       
Също - за прокарване на идеята за ползване на част от български вноски в евробюджета за укрепване на сигурността по южните ни граници. Дипломацията ни би следвало да стимулира и активизира мисловната дейност на партньорите от утвърдените демокрации, че не може да има обща външна политика без взаимна охрана на външните граници на Европейския съюз.
       
В подготовка на Председателството бихме могли да консултираме на двустранна основа със Словакия, Чехия, Унгария, Румъния, Испания тяхната готовност за иницииране на сондаж на ЕС по склонността на Индия за преговори за репатриране на цигани, на първо време от Югоизточна и Централна Европа. Дори възмездно. Ако в Индия се колебаят, дори и само по тактически съображения, можем да сезираме с оферти и пилотни проекти водещи демокрации, които обичат да ни поучават за правата на човека и ромското включване. Въпреки че са по-известни със своите богати интеграционно-асимилаторски практики.

Д-р Огнян Гърков,
с л.д.р.посланик,член на БДД

Интервю на Красен Бучков

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Трифон Трифонов: Северна Корея не е Югославия! Ракетата ”Хвасон-14” с ядрена бойна глава може да стигне САЩ 20| 11068 |17.08.2017 . Лазар Радков: Спортът можеше да спаси половината от починалите през 2016 г. българи 1| 6009 |14.08.2017 . Георги Георгиев: Властта трепери от закона „Магнитски” 4| 11571 |11.08.2017 . Огнян Гърков: Циганите харесват България заради примирението до мазохизъм на българина 6| 13968 |10.08.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах