Посланик Огнян Гърков: Управляващите гледат на ЕС като „кьорсофра от еврофондове”.

Ще запомня Даниел Митов със  смехотворни назначения на възлови постове в страната и в чужбина на непрофесионални политически послушници и под. ибрикчии. Надявам се в кабинета си към портрета на Апостола новият президент ген Радев  да добави и този на поручик Списаревски, да има поведение на българофил № 1, а не на агент на чуждо и/или космополитично влияние. Брюксел би следвало да сондира възможностите за реализация на идеята на бившия външен министър Иван Башев от 60-те години на м.в. за репатриране в Индия срещу компенсация на европейски цигани, проблем, с който страните на ЕС от Средна и Югоизточна Европа не могат да се справят по единично. Това каза за Фрог бившият ни посланик в Чехия и Словакия Огнян Гърков.

- Г-н посланик,  след десет години как бихте оценили членството на България  в Европейския съюз. Безспорно има плюсове, но като че ли и минусите не са малко. Посочете основните от тях?

- Omne initium difficile est (лат. = Всяко начало е трудно). Без да подценявам безспорните политически и социално-психологични предимства от членството в ЕС ми се струва, че отрицателните последствия бяха предопределени още преди 1.1.2007 г. Т. нар. схема screening/acquis communautaire по същество не бяха класически преговори между България и ЕК (Европейската комисия), а диктат от Брюксел. Вместо опитни дипломати зад флага на държавата с най-старо, несменено в цивилизована Европа име, седнаха „политически посочени” предимно девойчета, с майчин език шопски диалект. С поглед, устремен към бъдеще местице на щат в ЕК, на цената на безусловна капитулация на сломена държава. За разлика, напр., от варшавския или пражкия преговорни екипи с Брюксел. Управляващите от „Дондуков” се опасяваха от смислени дебати и не дръзнаха да проведат референдум за членството, превъзнасяйки ЕС като „къорсофра от еврофондове”. И след встъпването ни в ЕС деиндустриализацията и разрухата на селското стопанство продължи, както и безвъзмездното изтичане на квалифицирана, оптимално работоспособна и евтина работна сила от България към нашите съюзници и партньори. „За десерт” ни обливат с ангажименти към „новия контингент от кандидат-европейци”, резултат от техните дългосрочно късогледи и ползвателски политики. Не се оправдаха надеждите на преобладаващия все още у нас еврооптимизъм за спасение от бедността, безработицата и престъпността. Материално подобрение отчитат главно мениджъри в частния сектор, а отрицателни промени - по-възрастните, безработните, живеещите в села, циганите и крайно бедните. По време на членството ни бюрократизирането на администрацията ни избуя. Управляващата Родината върхушка не съумя да извоюва и да оползотвори достатъчно средства от еврофондовете „на полза роду”, а дали получените досега средства не превишават вноските ни в бюджета на Европейския съюз е въпрос на умела статисто-стъкмистика.

- Не са ли тревожни прогнозите,  че  Европа и Европейският съюз проиграват картите на своята  идентичност, история и социални постижения заради необмислена, непремерена и несамостоятелна политика?

- Тревожни са, разбира се. ЕС е понастоящем неустойчива и защото крайнодесни, националисти и популисти превземат властта на места, не без влиянието на ислямско-ислямисткото нашествие. Изглежда в Брюксел, Берлин, Париж, в Рим ще изчакат с упование първите стотина дни от управлението на Доналд Тръмп, за да се ориентират
дали „световният неолиберален ред“, ще претърпи промени. Но България не е в клуба на „богатите цивилизовани”: глобалният протектор и десетината екс-колонизаторски държави-с преки правоприемници в Европейския съюз. Пътят от Евразия нашите предци са изминали отдавна, в посока Европа. Няма защо да се връщаме отново, а да положим максимума от себе си, за да съхраним нееднозначно постигнатото за 1335 години. Проблем на Европа е, че вече е активно трето поколение, загубило страха от войната и неспособно да излъчи слабо или неманипулирани лидери като генерал дъо Гол, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери, Вили Брандт. Или поне доблестни държавници като загиналите „с неизяснени ликвидатори” шведи Улоф Палме и Даг Хамаршелд. Дано здравият разум и европейска съпричастност устоят на психо-фикцията за свеждане на стария континент на равнището на микс-територия, възникнала чрез колонизация на индианци в част от Западното полукълбо. И без да отчита новите кандидат-европейци, Брюксел би следвало да сондира възможностите за реализация на идеята на бившия външен министър Иван Башев от 60-те години на м.в. за репатриране в Индия срещу компенсация на европейски цигани, проблем, с който страните на ЕС от Средна и Югоизточна Европа не могат да се справят по единично.

- Вашият коментар за актуалния риск №1 за националната сигурност на България - мигрантите? Попаднахме ли в капана на ЕС - да ни превърне в бежански лагер? Ще ни смаже ли брюкселската администрация, която наричат "европейска хидра"?

- Дали Брюксел ще „ни смаже” зависи от обществения натиск към бъдещото правителство, президент, парламент. А защо не проведем референдум? Сегашното служебно правителство попадна наистина в Меркело-Ердогановия капан. Все още, обаче, председателят на Министерския съвет в оставка може да „избърше срама от челото” чрез категорично игнориране действието на Регламента от Дъблин, отмяна на постановление на МС № 508/12.08.2016 г. за разселване на  талибани в България (освен на реални сирийски бежанци с ниска професионална квалификация, напр. в квартали като Столипиново, Максуда, Комлука, Факултета), експедитивно екстрадиране на нелегалните мигранти; драконовски мерки спрямо корупцията, особено при нелегално преминаване и трансфериране през границите ни. Граничарите и военнослужащите ни да действат на правомерна основа като във военно време. А брюкселските бюрократи, неизбирани от никого в демократични публични избори (без ЕД), вместо да обслужват извъневропейски интереси, да бяха лансирали идеята за провеждане на европейски или поне национални референдуми на тема дали гражданите на държавите-членки на ЕС желаят нови ислямски пришълци, след като „стара Европа” не може да се справи с тероризма с извършители, наследници на вече „европо-интегрирани” мюсюлмани.

- Има ли риск и за генетичния фонд на българската нация?

Безспорно има. Бъдещето оцеляване на България изисква мощен граждански натиск за създаване на предпоставки за промени в законодателството в посоки: въвеждане на ценз за участие в гласувания на избори, по-справедлива социална и политика в сферата на здравеопазването; връщане на наши икономически емигранти, преселване на доброволци от Украйна, Молдова, Русия, без да допускаме нова „пета колона”.

- Г-н Гърков, политизира ли се МВнР през последните години? Може ли да се говори за погром над българските посланици заради произхода им или заради агентурното им минало?

 - Да, МВнР бе „нео-политизирано” от екс-министрите Ганев и екс-Михайлова, зачислена поне от година на ведомостта за посланик в Анкара, въпреки че силата й не бе в дипломацията. Наличието и на български наследствени гени у тях двамата не бе убедително основание да съсипят дипломатическата служба с уволненията на около 500 служители. Погромът над десетки български посланици последователно реанимира синът на бивш шифровач от екс-ДС Николай Младенов, излазил до висока чиновническа служба в системата н ООН. Отгледан и образован в чужбина чрез ДС. Сегашните президент и министър спазват традициите Младенови. Познавам над 90% от засегнатите посланици като отлични професионалисти. Според мен, поне онези от тях, които познавам по-добре, са постъпили в службите преобладаващо по патриотични съображения. Лустрацията в случая е непрофесионална нелепица и службогонска поръчка на завистливи, но амбициозни некадърни кариеристи, преоблечени в закърпени „политически” мантии. Погромаджиите – рожби на келепира - едва ли са с по-различен от този на потърпевшите посланици и дипломати произход. Би следвало, обаче, от самото „начало на прехода” да се извършват проверки за агентурна дейност на чуждо влияние и принадлежност към чужди контра и пр. разузнавателни служби.

- С какво ще запомним управлението на Даниел Митов във Външно?

Със системно балансиране на негови изявления от външнополитически характер от премиера му Борисов, с историческия гаф в българската и световна дипломация с издигането на втора, вопиющо неадекватна българска кандидатура за поста ГС на ООН с проваляне на шансовете на Ирина Бокова, с оттеглянето на кандидатурата на нашата страна за непостоянен член на СС на ООН за 2017-18 г. чак след 20 години; с уронване престижа на българската дипломация със съгласието си да бъде приет в ДД на САЩ на много ниско за външен министър експертно равнище, за смехотворни назначения на възлови постове в страната и в чужбина на непрофесионални политически послушници и под. ибрикчии.


- Има ли изход от кризата в Украйна? Коментирайте позицията на новия президент Румен Радев за Крим и за едно по-гъвкаво отношение към Русия, която той подсказа в няколко свои изказвания след избирането му?

Кризата в Украйна безалтернативно изисква дипломатическо решение, в духа на усилията на нормандската четворка в Минск, но и спазване на поетите пред Франция и Германия задължения. При политически неутралитет на САЩ.
Президентът Радев би могъл да избягва да взема отношение по сложния казус Крим. България има междудържавни Договори за приятелски отношения и сътрудничество с Русия (в сила от 18 май 1993 г.) и с Украйна (в сила от 2 март 1994 г.). През 1991 г. договорите бяха предшествани от Протоколи за установяване на дипломатически отношения (на 23 октомври с.г. с Русия и на 13 декември с.г. с Украйна), в които Р България призна независимостта и суверенитета им, с презумпция: в тогавашните им граници. Сиреч, Украйна с Крим, Русия - без Крим. Договорите бяха ратифицирани в националните парламенти и депозирани в ООН. Не ми е известно досега Руската федерация да е денонсирала Договора, нито - взаимообвързано с него - да ни е сезирала за промяна в границите си. България има съюзнически ангажименти, но не познавам хора, на които клишето "фронтова държава" в СМИ да допада.

- Какво показва вашият опит - ще зависи ли от избора на състав на служебното правителство рестарта за едни решителни промени за България?

- Обезателно, но резултатите от парламентарните избори ще са определящи за неговата морално-политическа последователност, ако то съумее да неутрализира системния механизъм на сегашните властници в оставка за самопреизбиране.

- Да завършим с няколко ваши препоръки към новия президент на България. Може ли от него да започнат промените към добро?

- Да. 1. Очаквам жизненото кредо на новия български президент да остане положената му воинска клетва за вярност към България на фона на познаването на международно-правните принципи „pacta sunt servanda” (= договорите трябва да се спазват, лат.) и „делимитация на въздушното пространство“. Надявам се в кабинета си към портрета на Апостола да добави и този на поручик Списаревски, да има поведение на българофил № 1, а не на агент на чуждо и/ли космополитично влияние. 2. Досега български президент не успя да постигне политически консенсус за съзиждане на Визия за бъдеща България, оттам – на концепция за националните интереси, вкл. сигурност и стратегии – и политика. 3. По текущите държавни въпроси президентът от сега би следвало да има виждане кои от тях България би следвало да решава сама, кои: със съюзници и партньори и в каква степен и кои предизвикателства „поставя в архив”, без да прекъсва поне пасивно да наблюдава. 4. Гласувах за президентa, който би поел максимума конституционно-допустими ангажименти за категорично отблъскване и париране на ислямско-ислямистките нашествия в България и в Европа, вкл. подкрепящ идеята за убеждаване на Брюксел в необходимостта България като южна граница на Европейския съюз да ползва няколко години  членските си вноски за укрепване на границите й от юг, запад и изток. 5. От президента, български офицер, бих очаквал  да се застъпи в защита на населението от циганските погроми, кражби и безчинства, особено в Северозападна България, да се противопостави на продажби на имоти на граждани от страни-нечленки на ЕС.  И да преустанови практиката - - вместо посланици на РБългария - изпращане на политслучайници, провалени политици, административни нагаждачи и полит-номади като напр. назначения/та в Анкара, Белград, Брюксел...

Посланик Огнян Гърков е роден през 1948 г. в град Бургас. Завършил е езикова гимназия с немски език. Учил е във Висшето народно военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна.  Завършва СУ "Св. Кл. Охридски", Международни отношения; аташе в Берлин, 1975-1980; II и I секретар ­ съветник в посолството в Прага, 1988-1992; началник-управление "Източна Европа и държави от ОНД" в Министерство на външните работи -1993-1996; посланик на Република България в Чехия - 1996-1999; работи в Министерство на външните работи от 2002; извънреден и пълномощен посланик на Република България в Словашката република от март 2006-2010; Доктор на историческите науки,  Кандидат-майстор по шахмат.

Интервю на Красен Бучков