Д-р Димитър Романов: Наш посланик ходил на прием с пижама

Д-р Димитър Романов работи в системата на външно министерство, преминавайки цялата йерархия от аташе до посланик. Заема постове в мисиите ни в Танзания, Етиопия, Индия и Замбия. Преподава различни дисциплини от областта на дипломацията и международните отношения в СУ, НБУ и Пловдивския университет. Съавтор е на новоиздадената „Дипломатическа енциклопедия”, която бе официално представена в София на 20 март т.г.

Интервю на Даниела Николова

- Г-н Романов, ваша ли e идеята за написването на „Дипломатическа енциклопедия”?

- Съвместна е. Любен Гоцев беше тарторът на създаването на книгата. Той беше моторът, човекът, без който трудно би излязла тя. С него констатирахме, че твърде много неистини се казват, твърде много лъжи се казват. А пък някои се премълчават. Поради тази причина решихме, че трябва истината да излезе наяве.

- И коя е истината?

- Публично не е известно например, че наш президент отива със смачкан светъл костюм на аудиенция при президента на САЩ. Ужас! Друг президент пък грабва националното знаме и го размахва с червеното нагоре - също позор. Премиер като отишъл на официална вечеря в Мюнхен, грабнал вилицата в дясната ръка и само с нея си служил, забравил, че с нея има други прибори.

Друг премиер отишъл на Голанските възвишения – но те са територия на Сирия, заграбена от Израел. Никой в света не ги е признал като част от Израел. Отивайки там, скарва България с целия арабски свят. Имаше един, който бързаше преди решението на Народното събрание да признае Македония. Е, какво спечелихме от това, че ги признахме първи?! Гафове във вербалната и невербалната комуникация. Тези примери са от времето след 10 ноември.

Мога да дам примери за гафове от преди тази дата: като даваха официална вечеря при Тодор Живков, бай Пенчо Кубадински отиваше и разместваше табелките с имена на гостите, за да бъде по-близо до него. Това нарушава целия ред. Така един път, втори път и накрая д-р Джибров не издържал и казал на Тодор Живков. 

Сещам се и за други неудобни ситуации, в които са били наши дипломати.

Имахме един посланик, който отишъл да си връчва акредитивните писма в Адис Абеба, Етиопия. Влязъл в залата заедно с единствения дипломат в посолството и както чакали да дойде церемониалмайстора да ги покани в залата с императора, така нещо го лизнало по ръката. Като се обърнал, що да види - огромен лъв. И той от страх направил белята. Но за това е виновен дипломатът, че не му е казал за лъвовете. Те са азиатски видове, които са опитомени като котките.  

Имахме друг посланик, който трябвало да връчва акредитивни писма, облечен с фрак. Към фрака трябвало да носи цилиндър, който струвал скъпо. Успял да склонил Външно да му го купи. И той радостен, щастлив тръгнал. Имал прикачване в Мадрид за Латинска Америка и там останал да си купи цилиндъра. Но в момента, в който трябвало да се качи на самолета за Латинска Америка, се усетил, че си е забравил в суматохата акредитивното писмо. Та по куриер се наложило да му го изпратят.

Друг наш посланик в Нигерия връчил акредитивни писма и тръгнал да се разхожда. Попаднал на една голяма парцаладжийница, където се продават ризи. Като ги погледнал, му паднала шапката – толкова красиви шевици имало по тях. Взел една и още на първия коктейл я облякъл. И когато на третия коктейл бил с нея, един приятел на България го дръпнал встрани и му казал: „Ваше Превъзходителство, защо на официални места, ходите облечен с пижама”.

Друг случай: По времето на Стоян Ганев секретарка с къса поличка я назначили директно на работа в посолството в Париж. И още в личен състав, като са й връчвали заповедта, тя казала следното: „Разбирам, че на нашия посланик в Париж му трябват 2 секретарки”. Назначават я направо втори секретар. „Като понауча още малко машинопис (обърнете внимание не компютъра), и стенография, ще видим кой ще бъде първи секретар”. Тя и хабер си нямала от това какво е секретар.

Изпитвам ги тук. Дойде една от скандинавска страна, която няма магистърска степен. Как е заминала на работа в посолството, не мога да кажа. Изпитвам я по Организация на дипломатическата служба, питам я кой е най-старшият в посолството след посланика, тя не знае. Една друга от Мадрид, също изпитвам, също попаднала без магистърска степен. Тя също не знаеше елементарни неща.

- Енциклопедията е цяла поредица. Излязоха първи и втори том, а кога да очакваме трети?

- Той е почти завършен. Ще съдържа статии по история на международните отношения – конференции, съвещания, войни, как са използвани методите на дипломацията. Ще стане дума за някои по специални държави като например Кирибати и като Рио Муни (част от Екваториална Гвинея). Четвъртата част ще съдържа портрети на лица, изиграли решаваща роля в историята.

- За първи път ли в България излиза такова дипломатическо четиво?

- Не само у нас за първи път, но и в света. Руснаците имат дипломатически речник и го преиздават периодично на 5-6 години. В първи том сме  събрали всички термини от международното публично право, международните договори и най-важните международни правителствени организации. В първи том са и основните термини от държавно, конституционно и административно право. Във втори е протоколът, теории в МО, ролята на няколко фактора, които оказват влияние в международните отношения – национална сигурност, разузнаване, национални доктрини на балканските държави. Интересно е да се отбележи, че национални доктрини нямат само три държави на Балканите – Македония, Косово и България. През 1997 година БАН опита да направи национална доктрина - направиха я, публикуваха първа част и така остана – никой не взе отношение по нея. А що е национален идеал, що е национална гордост малцина знаят.  

- Откъде познавате ген. Гоцев?

- Познаваме се от далечната 60-та година. Бяхме състуденти, но той беше по-горен курс и след това във Външно министерство сме работили.

- В Енциклопедията става дума за начините на вземане на външнополитически решения. Разкажете за тях.

- Не бива да се допуска когнитивен дисонанс т.е. когато си мислиш, че нещо е така, казваш, че е така, но то не е така в действителност. Или когато ти се иска да е така, мислиш, че е така, но то не е така. Тази грешка на ума много често се среща при политиците. Има и друга грешка, която допускат – да вземат волунтаристично решение. Примерно Горбачов и Елцин вземаха такива решения. Путин не прави такива грешки, при него има цял екип от хора, които премислят и предвиждат всичко.

- В книгата има и правила за поведение в обществото.

- По принцип правилата за поведение в обществото са част от правилата за поведение в дипломатическия корпус. Кой първи поздравява мъжът или жената когато се срещат? Първо мъжът поздравява. Първи го прави по-възрастният и по-старшият. А кой първи подава ръка? Мъжът, по-младшият и по-младият по възраст.

В кой магазин като влезете трябва да поздравите? Задължително трябва в малко магазинче и задължително в магазин за облекло.

В лека кола почетното място е на задната седалка диагонално на шофьора. Второто място е до първото, а третото място до шофьора трябва да се остави празно, ако има възможност. Ако се качвате в кола и шофьорът ви е приятел, не бива да бъде оставян сам на предната седалка.

В коридорите на обществените сгради и в асансьорите поведението ви е като на улицата. Те се смятат за продължение на улицата, но не е така в жилищните сгради където трябва да кимнете и ако сте жена, да дадете повод ви кимнат. Който е по-близо до вратата на асансьора, той влиза или излиза от него без значение дали е мъж или жена.

- Бил сте посланик...

- Много отдавна, преди 25 години в Замбия. По територия тя представлява 7 Българии, а по население – една. Страната с най-много водоизточници в Африка. Имаме представата, че Африка е сух континент, нищо подобно – Сахара е суха. Климатът е райски – през зимата температурите нощем никога не падат под +5 градуса, а лятото по пладне не се качват над 35. Хората са дружелюбни, весели, усмихнати, но бедни. Тогавашният президент Кенет Каунда, който е бил лидер на тяхната националноосвободителна борба, е силно вярващ католик и в същото време развива една теория наречена хуманизъм, която се доближава до комунизма. Различава се само в призива: Вярвай в Бог. Той въведе безплатно образование включително и висше. Здравеопазването бе безплатно, започна да строи къщи за хората. Има една част в Замбия – индустриализирана, това е южната част на Копърбелд или на медения пояс, (северната му част е в днешната Демократична република Конго). Замбия и Конго бяха на второ и трето място по добив на мед. Каунда строил къщи масово за хората, до един момент, в който изкуствено Парижкия клуб свалил цената на медта, доходите на държавата паднали и Каунда престанал да строи.

Той възприе българския метод на строителни войски. Като стане дума за стротилни войски, винаги се прекланям пред мъдростта на Ал. Стамболийски, който след подписването на Ньойския мирен договор решава да ги създаде. Строителните войски в Замбия ги използваха за строителство на инфраструктура. Ние обаче ги закрихме, а техните останаха. В целия район на Източна Африка идеята за строителни войски е широко разпространена.      

- Сякаш най-малко знаем за Африка в сравнение с другите континенти... 

- Така е. Не всички знаят как се отцепи Северна Етиопия и стана Еритрея, как се отцепи южната част на Судан и стана Южен Судан. Там имаше огромни противоречия – араби и неараби, мюсюлмани и немюсюлмани. Националноосвободителната борба срещу арабите начело с  Джон Гаранг беше стигнала до гражданска война. И в крайна сметка стигнаха до независимост.

За нас важни са съседите, след това са важни великите сили, после европейките държави и накрая по-известните други държави. В Африка по-известни за нас държави освен ЮАР и Нигерия няма. Макар че една Етиопия е държавата, с която са се сравнявали всички други африкански държави. Още преди Първата световна война Етиопия е единствената независима страна. Тя е под чуждо робство в течение на цялата си трихилядна история само веднъж -  за 5 години - от 1936-1941 г., е била окупирана от Италия. Не случайно центърът на Организацията за африканско единство (Африкански съюз) беше в Адис Абеба. Ние си имаме ЕС, а черният континент - Африкански съюз. И в някои отношения са по-напред от нас – те си имат обща армия, ЕС използва силите на НАТО.

Конфликтът в Либия до голяма степен беше изкуствено създаден. Кадафи се стремеше да държи държавата в едно цяло, понеже се състои от 3 части. Сега южната част фактически е неконтролируема. А пък търканията между Триполитания и Киренайка се задълбочават.

- Да се върнем към етикета и протокола. Подходящо ли са облечени днешните депутати?

- Горе-долу. Когато се свика 39-то Народно събрание, бяха много зле. Нашите депутатки ходеха на работа боси, което е недопустимо.

На официално място полата трябва да ви скрива коляното в седнало положение, което означава при право положение трябва да е до средата на прасеца. Имахме министърка на външните работи, която като беше седнала на трибуната, бяха й снимали бельото.

- Какви са границите на допустимото закъснение?

- Никога не се отива даже минута по-рано. Защото на домакинята, ако става въпрос, никога не й достигат 5 минути. Що се отнася до закъснението в дипломацията не би трябвало да го има. При бизнес среща то може да бъде до 15 минути. Ако става дума за прием със сядане на маса – от пет до седем минути. В Западна Европа при 15-минутно закъснение отменят или отлагат срещата.

Южните народи не сме точни за разлика от северните. Ако отидете в Латинска Америка и срещата ви е в 10 ч., домакините може да дойдат до обяд. В мюсюлманска държава срещата ще се състои, ако Бог е рекъл.

Китайците и японците са точни, руснаците закъсняват, но изискват от вас точност.

- Точни ли са нашите политици?

- Ох! Един вицепремиер покани преди години външния министър на Унгария на вечеря в 20 часа на Копитото. Появи се в 23,30 ч.

Министър на външните работи, разбирайки че друга партия печели изборите, решава да даде прощална вечеря на посланиците в 20 ч. Въобще не отива на тази вечеря.

- Нека обсъдим етикета в дома. Какви са правилата да речем при подреждане на маса?

- Домакинът трябва да бъде на масата с лице към вратата (или да има поглед към нея), а главният гост – с лице към прозореца (ако прозорците са на две от стените – с лице към прозореца с изглед към улицата). Осветлението по време на обеда или вечерята трябва да бъде включено, а свещите – запалени, независимо дали е през деня, или по тъмно.

Размерите на масата би следвало да дават възможност за удобно разположение както на приборите, така и на седящите официални лица, което налага отделяне на около 70 см в ширина на 60 см в дълбочина от повърхността на масата за всеки човек. Това предопределя избора на формата на масата – овална, квадратна, правоъгълна, Т-, П- или Ш-образна.

Трябва да се има предвид, че разстоянието между масата и стената при възможност е желателно да бъде над един метър и не по-малко от 75 см, а между масата и салонния бюфет още по-голямо – над 120 см.

Покривката се спуска до 15–25 см от пода. При т. нар. американско сервиране (обикновено за закуска, но не само) масата не се покрива с цяла покривка, а с отделни салфетки за всеки гост. Винаги трябва да има чиния, на дъното покрита със салфетка. Върху нея се слагат чиниите с ястия и от нея се вдигат. Тя играе ролята на поставка и се вдига с последното ястие, за да освободи място на чиниите за плодове, за кафето и чая.

Цветята на масата не трябва да са високи или сложени във високи вази – за да не доминират и за да не пречат на седящите един срещу друг гости. Дамски чанти, куфарчета, ключове, ръкавици, шапки, цигари, запалки или кибрит, разни бумаги – всичко, което не е част от храната, няма място на масата. Клечки за зъби на масата за официална вечеря не може да намерите.

Посудата трябва да бъде изработена от порцелан. Керамиката и стъклото се използват при битови вечери или за поднасянето на десерти. Качеството на порцелана говори за престижността на давания вид прием. Пълният комплект за 12 души съдържа над 120 различни вида посуда.