Френският легион в сърцето на Амазония: Война за злато и отровени реки

Френска Гвиана – европейска територия с размерите на Португалия, сгушена в северна Южна Америка – е дом на най-дългата френска сухопътна граница и на европейския космически център в Куру. Тук ЕКА изстрелва сателити, които виждат глобалното затопляне, изсичането на горите и замърсяването. Парадоксът е, че докато Европа наблюдава щетите в Амазония от Космоса, на земята Франция не успява да спре разрушението на собствена територия, пише The Guardian.

Основната пречка е река Марони – естествената граница със Суринам. От френската страна действат строги екологични и здравни стандарти; от другата – незаконният минен сектор процъфтява без контрол. От Суринам ежедневно навлизат лодки, натоварени с живачни устройства, гориво и оборудване. Там действат около 120 търговски точки, които снабдяват миньорите и изкупуват златото. Франция няма юрисдикция да ги спре.

Всеки ден патрулите на легионерите се опитват да изненадат миньорите, които се спасяват през реката щом чуят мотор. Военните конфискуват лодки, гориво и оборудване, но ефектът е временен. След две–три дни миньорите се връщат. За местните общности това е катастрофа: живакът замърсява реките, рибата и хранителната верига, а заболяванията – от неврологични увреждания до проблеми в развитието на деца – стават все по-чести.

В селото Талюен, населено от народа уаяна, хората разказват, че вече не могат да пият вода от реката. Децата не бива да се къпят в нея. Някои семейства започват да купуват пилешко и консерви от суринамските магазини по реката – не защото искат, а защото рибата е опасна. Лидерът Линия Опоя заведе дело срещу френската държава заради провалената защита на околната среда и здравето на жителите.

Паралелно с това, малко по на север, от космодрума в Куру излитат ракети Ariane 6 с климатични сателити като Sentinel-5 – очите на Европа за наблюдение на метан, CO₂ и глобалните екологични промени. В огромния изследователски център Paracou учени обработват данни за 70 000 дървета – най-големия подобен мониторинг в света. И въпреки цялото това знание, на земята Европа остава безсилна пред една незаконна минна индустрия.

Проблемът е и политически. Без сътрудничество от Суринам, признават френски представители, „би трябвало зад всяко дърво да има жандарм“. Амазонската част на Франция е едно от най-биоразнообразните места на планетата, но незаконните мини оставят все повече ръждиви пустеещи петна — видими от въздуха като белези върху „броколиобразната“ корона на джунглата.

Местните активисти и природозащитници предупреждават, че дори ако минното дело спре утре, на реките ще са нужни около 200 години да се възстановят. Междувременно климатичната криза застрашава целия регион с пресъхване на Амазонската низина и превръщането ѝ в савана.

Френска Гвиана е пример за глобалния парадокс: Европа разполага с технологиите да наблюдава всяка промяна на планетата, но не успява да защити собствените си тропически гори от незаконно златодобиване. Високо от орбита границите изглеждат несъществени, но долу на земята една-единствена река разделя закон от безконтролен хаос – и позволява на екологичната катастрофа да продължава.