Флот‑призраци и дронове: Новият начин Русия да тества сигурността на Европа

Плаващият под бенинско знаме кораб „Боракай“, известен още като „Пушпа“, е заподозрян не само в изпращането на дронове над датските летища миналата седмица, но и в принадлежност към „руския флот-призрак“. Това не е единственият свързан с Русия кораб, забелязан от европейските власти. Два други товарни кораба, забелязани край летището в Копенхаген миналата седмица, също са в списъка с кораби, заподозрени в служба на руски хибридни военни операции.

Присъствието на руска подводница край бреговете на Гибралтар този уикенд увеличи европейската нервност относно руската „заплаха“. Особено след като се подозираше, че подводницата е претърпяла тежки щети и може да представлява риск от експлозия. Русия редовно е заподозряна в саботиране на подводни интернет кабели – независимо дали в Балтийско море или край британското крайбрежие. Въпреки че заплахата от корабите изглежда все по-голяма, „това вероятно е само началото“, казва Марк Лейси, специалист по нови форми на конфликт в Университета в Ланкастър.

Всъщност един кораб може да се превърне в истинско швейцарско ножче на хибридната война в неправилни ръце. „Той може да преследва много практични цели, като например картографиране на подводна инфраструктура за евентуални бъдещи саботажни мисии. Важно е да се помни, че 97% от световните интернет комуникации преминават през подводни кабели“, посочва Базил Жермонд, специалист по морска сигурност в Университета в Ланкастър.

Корабите, дори гражданските – като товарни кораби или петролни танкери, „могат да бъдат оборудвани с военни сензори с екипаж, преоблечен като цивилни, но способен да провежда разузнавателни операции“, заяви Ерик Стейнман, специалист по въпросите на военната сигурност в контекста на руско-украинската война в Холандския институт за международни отношения „Клингендал“.

„В зависимост от възможностите на борда, корабите могат да подслушват военни комуникации, да събират информация за снабдителните линии или как се подготвя отбраната на дадена страна“, обяснява Кристиан Каунерт, специалист по международна сигурност в Университета на Южен Уелс в Кардиф. „Стратегически, то тества способността на страните от НАТО да реагират на нови форми на заплаха, които могат да създадат климат на несигурност и страх в съответните страни“, добавя Базил Жермонд.

По този начин скорошната кампания с дронове, прелитащи над въздушното пространство на няколко държави, „позволи да се идентифицират определени слаби места“, отбелязва Кристиан Каунерт. „В някои европейски страни, като Германия, тези полети на дронове доведоха до объркване относно това кой орган е отговорен за управлението на тази заплаха и кой има право да ги сваля“, добавя експертът.

За да се обърка още повече въпросът, най-добре е да се действа от морето. „Важното не е толкова лодката, колкото околната среда. Морето е зона, където може да има конкуриращи се териториални юрисдикции – което може да забави процедурите, бел. ред. – и има огромни пространства за наблюдение“, посочва Базил Жермонд.

„Корабът може да принадлежи на компания в една държава, да плава под знамето на друга държава или официално да превозва само търговски стоки. При тези условия е трудно да се припише на конкретен държавен участник – което го прави средство за действие, много подходящо за хибридни операции“, посочва Ерик Стейнман.

В арсенала от инструменти за хибридна война – операции за оказване на влияние, кибератаки, саботаж и др. – „използването на кораби става все по-важно“, казва Марк Лейси. За този експерт „след края на Студената война се наблюдава експлозия в международната търговия, което прави моретата особено привлекателна среда за всеки, който иска да причини значителни смущения“.

За Русия има и подреждане на планетите, което би могло да я накара да разчита повече на кораби. Първо, Москва може да използва своя „флот-призрак“ – стари кораби, които вече официално не съществуват – разработен през последните няколко години, за да заобиколи икономическите санкции. „Първоначално той се използваше предимно за икономически цели, но на този етап приоритетът изглежда е да се използват всички средства, включително този флот, за да се окаже натиск върху Европа да намали подкрепата за Украйна“, казва Кристиан Каунерт.

Нарастващото значение на дроновете в украинския конфликт също е дало идеи на Москва. Руснаците значително увеличиха производството си на дронове и могат да си позволят да използват някои от тях в хибридни военни операции – а корабите представляват много добри стартови бази, казаха експерти пред „Франс 24“.

Противодействието на тази плаваща заплаха също не е лесна задача. „Боракай“ беше заловен от френския флот, въпреки че товарният кораб все още се намираше във френските териториални води. „Със сигурност корабът беше хванат на местопрестъплението от французите“, подчертава Базил Жермонд. Атлантическият морски префект е съобщил за „морски нарушения“, които биха могли да оправдаят тази операция.

Въпреки това „това създава прецедент“, предупреждава Ерик Стейнман. Операцията може да изглежда легитимна в борбата срещу руските хибридни заплахи, но какво ще стане, ако други държави – може би по-малко съвестни по отношение на процедурите – използват този пример, за да направят същото извън териториалните си води, пита специалист.

За интервюираните експерти приоритетът е „укрепване на разузнавателния компонент в морската област, за да може да се действа възможно най-бързо“, подчерта Кристиан Каунерт. В противен случай корабът действа и след това изчезва веднага, оставяйки след себе си само следа от смътно подозрение.