Проф. Александър Кьосев за ФрогНюз: Корабът бавно потъва. Над 30% от българите въобще не четат

Това заяви пред ФрогНюз културологът, филолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Александър Кьосев.

Вижте цялото интервю:

Проф. Кьосев, "Читателски практики в България 2006 – 2022“ e едно от най-мащабните дългосрочни изследвания на четенето у нас. Какви са основните изводи от Вашия задълбочен труд? Чете ли достатъчно българинът днес?

Ще се опитам да кажа няколко обобщаващи думи. Важно е да направим едно уточнение - процесът, който наблюдаваме, не е български. Той е световен и обхваща разлива между поколенията в световен мащаб. Все още живеем на границата между аналоговия и дигиталния свят. Предишното поколение, да кажем моето, дори тогава, когато се е научило да използва устройства, не е родено с тях. А другите са digital natives. Това е фундаментална разлика, която определя един сериозен културен конфликт. Той засяга абсолютно всички нас, целия свят. Има го сигурно и в Индия и в Шри Ланка. Но в България и в южните европейски страни се проявява по-отчетливо, просто защото южните страни по отношение на четенето винаги са изоставали от северните. Има една такава особеност. Така че трябва да помним тази глобална рамка, за да можем да кажем нещо смислено за българския случай.

Социологическо изследване от световен мащаб, освен PISA, което е по-особен тип изследване, и PIRLS, което също е специфично, такова проучване, което да изследва практиките на свободното време и културната консумация, част от които е четенето, просто няма. Тези изследвания са частични и много трудно се сравняват едно след друго. Понеже не са правени с еднаква методика. Така че има специфични методологически и изследователски проблеми, които трябва да бъдат взети под внимание.

Какво показва нашето изследване, което е дългосрочно? Накратко казано, корабът потъва бавно. Това е изречението, с което аз обикновено обобщавам резултатите. Имам предвид четенето на книжен носител и цялата култура, свързана с него. Защото не става дума само за технологии, в никакъв случай. Става дума за навици, за манталитет и за устойчива култура, която да съпровожда един или друг технологичен носител. Културата около печатната книга е една, културата около дигиталните устройства е друга. И между тях ние живеем в момента в разкрачено състояние. Живеем в една устойчива среда от хибриди, която трябва да се има предвид. Ще ви цитирам цифрите по памет. През годините нивото на хората, които въобще не четат - имам предвид не просто художествена литература, а изобщо нищо не четат - е около 30% и се покачва.

Активните читатели варират между 10-15% и намаляват. От тях читателите, които са наистина културно активни, т.е. не само четат книги, а ходят на театър, гледат кино, посещават изложби, концерти и пр., са още по-малко. Очертава са една такава ситуация. А от друга страна дигиталното поколение залага на друг тип практики, при които четенето е смесено с гледане на клипове, слушане на музика, игра на електронни игри, писане в чатове, създаване на мемове, видеа и какво ли още не. Т.е. четенето е свързано с определен комплекс от хибридни практики и то се увеличава - през последните 5 г. се е увеличило с 10%. В моя предговор ще кажа, по тази причина - "айсбергът, който потъва, айсбергът, който изплува".

В двата типа култура, около двата технологични носители, има големи разлики. Културата на четенето в своя идеал и норма е култура на задълбочаването, потъването, проникването и разбирането, на концентрацията и на вниманието. Докато дигиталната култура е друга - тя е мултиканална, свързана е повече с визуалното, а не със словесното. Тя изисква бързи и лесни прескоци от един канал на друг, обработване на огромно количество информация. Тя създава трудности пред вниманието, задълбочаването и концентрацията. Както е известно, неврофизиолозите вече говорят за "когнитивно нетърпение" и за "attention disorder syndrome", т.е. за неспособност за концентрация на вниманието. И това е огромен проблем. Т.е. става дума за една наистина глобална промяна, в която България е лаборатория, показваща някакви тенденции и случващото се в момента.

Тук също има активни кръгове от читатели и те много често са качествени културни консуматори на прекрасна музика, кино, изложби и т.н. Но този балон е малък. Примерно, в Германия, Франция, САЩ и на други места той е огромен. Хората просто не виждат проблемите, които са извън този балон. Но извън него са именно онези, които все по-малко четат. В България всички практики са съпроводени от това, което хората правят, но и от това, което хората мислят, че трябва да правят. Т.е. практиките винаги са споени със своите норми. В България идеята как трябва да се чете добре също се променя. Идеалът за задълбоченото четене остава и младите поколения по някакъв начин имат отношение към него. Те дори може да се каже, че завиждат на своите родители, че могат да четат така. От друга страна тази норма като че ли не се употребява толкова. Т.е. тя си остава нещо, за което младежите говорят. Когато се стигне до реалната културна консумация, те действат по друг начин. И това е един процес, който не може да се спре, но който вероятно едно добро оброзование по български език и литература и четене специално, би могло до някъде да насочи, да култивира, да създаде възможности.

И само ще допълня, че това е важно не само заради четенето и не само заради печатната книга. По някакъв начин този комплекс, за който говорих, а именно - внимание, концентрация, задълбочаване, проникване, усилие, тълкуване и пр. - се създава чрез четене, но не само. Може и чрез математика да се създаде. Но четенето остава един от важните канали. И когато класическото четене си отива, комплексът, за който споменах, започва да се разрушава. Това обаче не е катастрофичен процес, той е много бавен всъщност. Но за съжаление е много силен. Според мен това, което наблюдаваме по света, а именно - податливост на плоскоземие, конспиративни теории, параноя и елементарен популизъм - е ефект от този процес.

Ще замени ли образът писаното слово в дигиталната епоха?

Този въпрос е изключително труден, но аз ще ви отговоря лесно на него. С моите колеги изследвахме Фейсбук и съвременна българска литература паралелно. Във Фейсбук има страшно много български млади писатели, които публикуват своите произведения там. Понеже се очакваше в резултат на дигиталния преход категориите "авторство" и "читател" да бъдат разколебани. Читателите все повече да стават интерактивни, да пишат, а писателите все повече да са част от публиката - т.е. двете роли да се сменят. Не се наблюдава такова нещо. Във Фейсбук традиционните роли на печатната култура се пазят много стабилно. Ако някой е автор, той се държи като такъв със съответния романтически ореол. Докато читателите гледат на него отдолу нагоре и се държат пасивно, а не интерактивно.

Другото наше наблюдение от съвременната българска литература е, че съвременните писатели са започнали да пишат така, сякаш пишат за Фейсбук. Т.е. добрите писатели пишат опростено, популярно, крият дълбочините на своя текст и го представят като лесен и най-вече като възможност за бърза консумация. И освен това, те избягват културните специфики на мястото от което са. Произвеждат своя литературен текст, например онези специфики, свързани с българския език, и пишат така, сякаш техният текст е направен така, за да бъде преведен бързо на английски. Иначе казано, във Фейсбук от една страна се пазят традиционните литературни роли, а от друга страна в съвременната българска литература се пише сякаш за глобален пазар. Това са т.нар. хибриди, за които споменах по-горе.

Предимно развлекателна или специализирана литература предпочита българинът?

Както всички читатели, българинът предпочита целия спектър от възможни неща, които се предлагат на пазара и свободно в интернет. Т.е. той чете както художествена, така и популярна литература. Има хора, които четат научни трудове, огромен брой хора четат т.нар. self help произведения. Съществен брой читатели се интересуват от словесна продукция, която се занимава с визуалната култура, дизайн, архитектура, изобразително изкуство и т.н. И разбира се, огромен брой хора четат и пишат системно постове, всевъзможни съобщения, имейли и какво ли още не. Т.е. това е едно безкрайно море, в което много трудно може да се установят йерархии. Просто хората имат различни нужди и различни предпочитания.

Има ли достатъчно интерес у родния читател към българската литература към настоящия момент?

В издателските среди и в маркетинга се говори за бум на българското - внезапно броят на заглавията и тиражите се повишават. Има сериозен интерес към съвременната българска литература. Заслугата за това лично е на Георги Господинов, която е огромна, тъй като той създаде световна видимост на българската литература. Може да се твърди, че вече се наблюдават феномени, които бихме могли да ги оприличим на "автори-звезди". Те събират много публика и читатели и вдигат тиражите. Това е наблюдавано от гледна точка на самата литературна гилдия.

Социологическият поглед отвън казва друго. Той казва, че хората, които четат съвременна българска литература, са около 300 хиляди, или по-малко. А пък тези, които познават български автори, се движат между 50 и 150 души на хиляда, т.е. между 5 и 15%. Като средната видимост на добрите български автори е 5%, а само Георги Господинов се отличава с много по-голяма видимост. Като цяло ми е трудно да отговоря едозначно на този въпрос, защото наистина от една страна има бум на българското и интересни съпровождащи го феномени. Ако отидете на литературен фестивал, ще видите колко много хора го посещават. А от друга страна, броят на хората, които не четат, нараства.

Интервю на Георги Камарашев