Мартин Михайлов от "Строежа" за ФрогНюз: Корупцията убива! Ние решаваме дали ще спрем трагедиите

"Всъщност, вече има – убитото на пътя момиченце. Все събития, с които – за съжаление – се оказа, че сме свикнали. Сега ще вземат мерки. А къде им е бил акълът вчера? В това сме замесени абсолютно всички. Толерираме високите скорости, когато сме в колата на приятел. Бил пийнал, ама малко. Той така си карал, а и живеел наблизо. В селото било ясно, че няма патрулки. Знаем ли всичко това? Ами, знаем го, много ясно. Време е да започнем да се държим като големи хора, като европейци със самочувствие и покритие, а не като такива, които цял живот чакат някой да ни спаси, а друг да ни даде. Иначе във Фейсбук никой не може да възпре високата ни продуктивност на възмущение, нали”.

Това каза за ФрогНюз Мартин Михайлов, съдружник, съосновател и управител на редица нощни клубове и заведения в София и други градове, организатор на концерти в България и чужбина. 

“Заведенията в България оцеляват много трудно. Не само заради прояви на нелоялна конкуренция, а и заради една криза в клубния живот, която наблюдавах преди две години в Германия – веднага след спиране на COVID-пандемията. При нас беше страхотно избухване, а в Берлин затваряха клубове и барове – някои завинаги, други намалиха работното си време сами. Казах си: "Няма как това да не дойде и при нас". Разбира се, винаги със закъснение. Е, в момента сме във вихъра на тази същата криза”.

Вижте цялото интервю:

Г-н Михайлов, по информация на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – главен комисар Александър Джартов – всеки трети нощен клуб у нас е с фрапиращи нарушения. Непосредствено след трагедията в нощния клуб в Кочани, Северна Македония, и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов, министърът на вътрешните работи Даниел Митов и комисар Александър Джартов разпоредиха незабавни проверки във всички нощни заведения, клубове и дискотеки у нас. Какво мислите за тези проверки – реални действия ли са или измиване на очите?

Не, абсолютно реални са. Особено след този толкова краен инцидент в Северна Македония, където не вярвам да няма осъдени, проверяващите е нужно да са още по-безкомпромисни – най-малкото заради собствената си отговорност и угрозата от сериозни за тях санкции. Отделно, безопасността винаги трябва да бъде на първо място, така че самите собственици и мениджъри на клубове имат най-голям интерес да не рискуват.

Разбира се, казусите с различните по тип помещения не са малко. През годините са нанасяни доста промени в различните наредби и стратегии за безопасност и е възможно някои помещения, които дълги години са били ползвани с цел клубна дейност, вече да не могат да бъдат пригодени за същото – с оглед на променящите се изисквания – или това да бъде много трудно. Но няма как.

Дали е всеки трети нощен клуб... Зависи колко са проверени. Ако са три от девет е тежко, но ако са тридесет от деветдесет, е трагично зле. Ако е както в Македония – директно да са нелегални, и то десетки такива там, а не с нарушения донякъде, то и един нощен клуб на сто е недопустимо много.

Освен това, не бива да чакаме проверките. Веднага след трагедията в Кочани поканих представител на фирмата, която отговаря за противопожарната безопасност в клуб "Строежа". Помолих го да провери всичко дали е по план. Той отговори, че е убеден, тъй като се правят вътрешни проверки и профилактики веднъж годишно, а при нас последната е била през ноември 2024 г. Отговорих му: "Провери пак, моля те!". Направихме и съответния инструктаж на служителите. Нашият ред за проверка дойде десетина дни по-късно. 

На какви изисквания за безопасност трябва да отговарят нощните клубове?

На първо място, лесно достъпен авариен изход, който при различните по тип помещения има конкретни изисквания къде трябва да бъде осигурен, също да бъде един или е нужно да са повече. Той е редно да не бъде заключен. Гледа се общата ширина на всички входове/изходи да отговаря в сантиметри на съответния максимално възможен капацитет на посещаемост. Това се изчислява в различни таблици и с различни коефициенти, в зависимост от основния достъп към помещението – дали има стълби например, какъв тип са тези стълби, какви други евакуационни пътища има и каква е тяхната дължина. Някъде се ползват евакуационни тунели, като за някои такива има и изисквания да бъдат огнеупорни – и да не ви казвам колко струват...

Всичко зависи от специфичните дадености, които една сграда притежава. Има значение и дали клубът/барът е до 50 души, или са повече. Всички врати при помещения с капацитет от над 50 души е задължително да се отварят навън – в посока на движение при евакуация, както и да са оборудвани с паник-брави. Пожарогасителите, според одобрен и утвърден план за брой и местоположението им, също са задължителни. Нужно е да има евакуационни планове, за които си има изисквания къде се поставят - да не влизам в такива подробности, а и не ги знам всички наизуст.

Затова е най-добре да се използват професионални компании, които се занимават с покриването на всички изисквания, при спецификите на конкретното помещение, както и изготвят системи за противопожарно известяване, следят за промени в текстовете на наредбите, правят инструктажи. Разбира се, има всякакви екстри, които дори може да не са задължителни, но пък да свършат прекрасна работа при предотвратяването на инциденти. В два от нашите клубове, например, от доста години имаме освен система за засичане на дим, вътрешно поставени паник-бутони на различни ключови места, достъпни за употреба при нужда; имали сме, а и имаме в момента в "Строежа" противопожарни кранове, вградени в стените. Те могат да бъдат ползвани само от пожарникари, но със сигурност са в плюс. Това вече са екстри за по-големи квадратури. 

При интериорните решения е важно да се използват сертифицирани огнеустойчиви материали, със съответните документи. Разбира се, има я и услугата на импрегниране, която представлява третиране на съответните повърхности с точно определени за различните материали химикали, които възпират запалването им и горенето след това. Но тя не може да се приложи при абсолютно всички материали. Преди две години си бяхме избрали една доста функционална и удобна за поставяне ламперия, която имаше шумопоглъщащ ефект, щеше да спомогне и за подобряване на акустиката в клуба, отделно изглеждаше добре, цената също беше добра. Но внос от Китай, плюс това абсолютно лесногорима и без съответните документи. Допитахме се до лицензирана фирма за импрегниране. Оказа се, че няма одобрена според българските стандарти процедура за такъв тип материал, и то внос от такава държава. Наложи се да се откажем. Минахме на друг тип утвърдени материали, признати в Европа. При нуждата от тежки шумопоглъщащи завеси на места, те бяха правени по поръчка и допълнително изпратени при друга компания за импрегниране, плюс сертифициране. Едни 50-ина квадратни метра от подобни завеси съвсем спокойно могат да излязат на цена от над 20-25 хил. лв. Така че, когато си купувате напитка в клуб, имайте предвид, че не става въпрос само за доставната цена на продукта, а това е единственият легален инструмент за възвръщане на всички видове инвестиционни, а и текущи разходи. Когато консумирате, вие не мислите за цената на една паник-брава или на огнеупорна врата, но стигне ли се до инцидентна ситуация, това може да се окажат най-добре похарчените ви пари.

Ето във всички тези аспекти можем да открием разликата между една държава-член на Европейския съюз, и друга извън него. Въпреки големия процент хитреци, самозванци, празнодумци, нихилисти и обикновени хейтъри на глава от населението, геополитическият и цивилизационен избор за ориентация на държавата ни и преобладаващата част от обществото спомага да бъдат утвърдени полезни правила и практики, които да имат своите превантивни свойства и функции.

Каква е комуникацията на властите с бранша у нас?

Според мен, специално в това отношение, е добра. Разбира се, мнението ми се базира на моя опит предимно в София, както отскоро и в Сливен. Доста често при посещения от страна на представители на противопожарната служба се коментират истински практичните решения. Не само формално. За разлика от част от останалите институции, тук мога откровено да похваля противопожарните служби.

Дават ли нощните клубове пари под масата, за да работят? Има ли много заведения, които работят нерегламентирано?

Сигурно има. По-важният въпрос е има ли кой да ги хване и санкционира!? Но не вярвам да са толкова много тези, които си плащат, за да заобиколят умишлено законите. Според мен, такива трябва да бъдат категорично преследвани и спрени.

Какво да кажем за ситуацията в Кочани? Не са знаели органите на полицията и властта в града за статута на тази "дискотека" ли? Има и още по-тежък извод. Знаело е и населението, знаели са и родителите, които сега няма как да върнат времето и събитията назад. Корупцията убива!

Видяхме го при аналогичния случай в румънския клуб "Колектив" преди само десет години, да не говорим за последвалата трагедия с дезинфектантите в болниците и корупцията на всички нива там. Видяхме го съвсем скоро с козирката в Нови Сад. Ако тези теми не се приемат сериозно, скоро ще има за какво да страдаме и у нас. Всъщност, вече има – убитото на пътя момиченце. Все събития, с които – за съжаление – се оказа, че сме свикнали. Сега ще вземат мерки. А къде им е бил акълът вчера? В това сме замесени абсолютно всички. Толерираме високите скорости, когато сме в колата на приятел. Бил пийнал, ама малко. Той така си карал, а и живеел наблизо. В селото било ясно, че няма патрулки. Знаем ли всичко това? Ами, знаем го, много ясно. Време е да започнем да се държим като големи хора, като европейци със самочувствие и покритие, а не като такива, които цял живот чакат някой да ни спаси, а друг да ни даде. Иначе във Фейсбук никой не може да възпре високата ни продуктивност на възмущение, нали?!

Трудно ли оцеляват нощните заведения у нас, които не са в сивия сектор, които спазват изискванията? Трудно ли се издържат, предвид и заложеният 20-процентов ДДС? С какви трудности се сблъскват, как се справят с конкуренцията? Подтиква ли държавата да се работи в сивия сектор?

Много трудно оцеляват. Много трудно. Не само заради прояви на нелоялна конкуренция, а и заради една криза в клубния живот, която наблюдавах преди две години в Германия – веднага след спиране на COVID-пандемията. При нас беше страхотно избухване, а в Берлин затваряха клубове и барове – някои завинаги, други намалиха работното си време сами. Казах си: "Няма как това да не дойде и при нас". Разбира се, винаги със закъснение. Е, в момента сме във вихъра на тази същата криза.

Относно темата за ДДС – тя не е жизненоважна специално за нощните клубове. Делът на оборота на стоки, които се ползват с намалена ставка, при нас е твърде нисък, за да има голямо значение. Естествено, всеки плюс е добре дошъл, особено с оглед на по-горните ми изречения към този въпрос. При алкохолните напитки е абсурд да има намалена ставка. След като се оказа, че мярката не касае и нискоалкохолните продукти, като бира и вино – тотално ни загубиха. Но покаченият минимален осигурителен праг си остана. Малко се коментира това, но тази намалена ставка не бе дадена даром. Тя беше изтъргувана между държавата и бранша срещу доброволно покачване на осигурителния минимум само за този бранш, което не беше малък удар за по-дребните бизнеси – семейните особено, както и тези във вътрешността на страната.

Отделно бе дадена заявка за изсветляване – и то се случи. Жив свидетел съм на вътрешни дискусии по срещи на асоциациите, в които именно този важен стратегически ход за бъдещето на ресторантьорството и развлекателната индустрия е бил широко и обилно обсъждан. Имайте предвид, че този бранш няма как да бъде някакъв капсулиран модел, а неизменно свързана част с цялостната структура на нашата икономика. Един да реши, че нямало как да издаде фактура или какъвто и да е друг документ – и верижната реакция е налице. Друг ще трябва да плаща и да се лишава от ползи. Елементарно. Не знам защо толкова се подценява този въпрос – ако на един бизнес му намалите ставката от 20% на 9%, то на друг се оказва, че се вдига от 0% на 9%. Малко е като смешка, но корупцията и порочните практики са проблем, в който са замесени и представителите на бизнеса, и представителите на институциите, както и самите потребители. Клиентът е длъжен да си вземе касовата бележка, не е просто негово право. И тази зависимост далеч не е най-страшна в сектора на ресторантьорството! Просто обществото иска жертви, а малко гледат в собствения си двор.

В конкретика – голяма част от проблема се крие именно в образуването на тази добавена стойност. При определени търговски обекти и друг тип услуги, включително в IT-сектора, е възможно с един-двама или четири-пет служителя да бъде нормално да се реализира дневен оборот от 15 хил. лв. – да вземем за отправна точка една такава немалка сума. Представете си един такъв магазин, който се обслужва от трима души! Ще се сетите за такъв. В ресторанта или в нощния клуб такъв оборот се прави поне с 15 служители. Често и с повече, като колкото по-голям е един обект, толкова рискът става по-високо струващ. Делът на заплати и осигуровки в този бранш често достига над 35-40% от месечния оборот. Ако добавим към това и ангажирането на артисти и всякакъв друг тип свободни професии, с които се работи с граждански договори или опростени фактури най-често, то делът на разходите без ДДС може да мине 50% от месечния оборот. Срещу този тип разходи ДДС не се приспада! Това трябва да е ясно на всички, които тръгнат да пишат или казват дори и една дума по темата, иначе нататък няма особен смисъл да ги четем или слушаме.

Сега да сметнем - дължите ДДС на 100% от оборота, но ви се признават за приспадане половината от тях. Дори само така излиза, че има логика в двойно намалената ставка. Разбира се, не е толкова просто – ще излязат и други бизнес модели, които ще се разпознаят в подобни параметри – и съответно ще имат претенции за същата диференцирана ставка. Така погледнато, биха били абсолютно прави. Пожелавам им да имат такива активни представители, като тези от трите водещи ресторантьорски и хотелиерски организации.

Стигаме и до темата "Туризъм" и основният аргумент на бранша, че в много други европейски държави се практикува подобно намаляване на ДДС-ставката за същия този сектор. Така, ние в България, които сме на опашката в Европа и света и без това, ставаме още по-малко конкурентноспособни. Тук трябва държавна политика и стратегия за привличане на туристи. Няма какво да се лъжем – повечето туристи идват у нас основно за развлечение. И с риска да си навлека насмешки, тази услуга у нас е с качество над средноевропейското. Обиколил съм достатъчно страни и градове по света, където посещавам предимно такива обекти, концерти и фестивали, за да мога открито да го твърдя. В същото време нито кръстеният на спорна руска историческа личност храм в центъра на София е нещо невиждано в света, нито – за съжаление – успяваме да се възползваме от планината, която е едва ли не в самия град. В този ред на мисли, пожелавам много успех на развиващите конгресен туризъм, например – дано реализират още по-големи ръстове, най-малкото в София. Като след бизнес частта и техните гости ще имат нужда от храна, напитки и забавления, а вероятно ще посетят и някоя забележителност.

Към финалната част от въпроса отговорът ми е "Да". Когато не притежаваш нещо, а го искаш, не е приятно. Когато обаче ти е дадено, след което отнето – драмата е налице. Не е правилно да се твърди, че намаляването на ДДС за ресторантьорството е COVID-мярка. Тя се нарича така от немай-къде, заради цялата каша с управлението на COVID-кризата. Това намаляване е поискано официално още през 2019-а година, като се коментира от много по-рано с цел изравняване на ставката в сектор "Туризъм", включае "Ресторантьорство", с нивата, които бяха предоставени доста по-рано на хотелиерите. Подозирам, че сега държавата ще изтърве контрола върху сивия сектор, ако въобще има реален такъв. Но някои предприемачи ще се изкушат да започнат да крият доходи. Логично е да се очаква. А събираемостта тъкмо бе започнала да се увеличава и да сработва. Да видим на финала – може да се окаже, че болшинството сънародници, включително новата номенклатура от целия цветови спектър, ще бъдат много доволни да се върнем към тъмните години на 90-те, а аз тепърва да започвам да се чудя накъде да емигрирам.

Посещават ли непълнолетни лица нощни клубове у нас?

Сигурно посещават. И това е много опасно. Не знам с какъв акъл някой си слага така главата в торбата. Ето – един такъв тарикат в Кочани вероятно ще бъде жестоко наказан или линчуван, заедно с подчинените му. Защото е минавал номерът. Има си ред, по който непълнолетни лица могат да посещават нощни клубове. Най-добре е в присъствието на родител или чрез нотариално заверено пълномощно от родител към легитимен, тоест друг пълнолетен придружител. По тази тема има доста неясноти и хората не са особено информирани. Понякога срещаме съпротива спрямо тези практики дори от родители, които просто не са достатъчно добре запознати с тези правила. Те и не са много ясно обяснени, ако трябва да бъдем честни.

Така че институциите е добре да работят за подобряването на средата и процесите, а не само като проверяващ и впоследствие санкциониращ орган. Трябва да има експерти на институционално ниво, които да имат и функциите на съветници. Това, всъщност, важи за всички аспекти на нашата дейност. Екипност между държавните органи и предприемачите. Защото няма нормален предприемач – със собствените си мечти и амбиции за успех, който да е удовлетворен от това да съществува ден за ден. Моето наблюдение е, че развлекателният бранш у нас е минал през много трудни моменти и метаморфози, основно е самоук, но през тези години на проби и грешки, се е самоизградил, без особена помощ отгоре или отвън. А въпреки тези отгоре и отвън. Сега остава институциите да се съобразят с това и да дооформим заедно започнатото. Всичко е въпрос на официални, публични договорки, които да отговарят на желанията ни за по-високи стандарти за качеството на живота. България обаче е толкова силно разделена, че не разбирам защо си създаваме цялото това напрежение и сме се хванали за крачолите.

Имате наблюдения спрямо много клубове и извън държавата. Какво се случва в Англия и Германия?

Имам. В Англия нивата на контрол и безопасност са най-високи. Това не пречи на качественото развлечение, хората са свикнали. Организирал съм концерт в Лондон в клуб за 1600 души, който имаше медицински кабинет вътре. Навсякъде се правят оперативки по безопасност преди да отворят вратите, тъй като събитията и моделите на поведение на публиката често са много разнородни, съответно подходите и изискванията имат своите особености. Всяка промяна става с предупреждение и одобрение от всички страни. Имах случай, при който групата качи фенове на сцената, но охранителите веднага ги свалиха. След края на събитието мениджърите на клуба изтъкнаха пред мен, че не са доволни от случката. Аз им отговорих, че това е част от шоуто. Но те ме контрираха с репликата: "Щеше да бъде част от шоуто, ако ни бяхте предупредили преди то да започне". Охранителите там са доста сериозно подготвени и изпълнителни. Бил съм в клуб за 6000 души, Printworks, където имаше три нива на охрана – с различни видове униформи, обозначения и оборудване по тях; всякакви указателни знаци, плюс полицейски кучета за разкош. Топ-организация! И въпреки това никой не е застрахован, особено при наличието на човешки фактор. Преди около две години в "Брикстън Академи" починаха двама души и няколко бяха ранени, след като се оказа, че срещу подкупи охранители са пуснали повече от допустимия брой хора, както и че не са го правили еднократно. Вследствие на това мениджърите на клубовете започнаха да изискват да имат контрол върху продажбата на билети от страна на промоутърите, за да следят за неспазване на капацитета и препълване.

В САЩ също съм наблюдавал, че са много сериозни, особено в големите "венюта". Там законите са доста строги, включително за всякакви дребни импровизации. И човек няма много избор дали да се пробва да тарикатее.

В Германия цари учудващо за мен безхаберие. Понякога дори обявяват капацитети на клубовете, които с просто око личи, че са над зоната на комфорт. Няма и достатъчно указателни знаци, явно се разчита на собствената съвест на посетителите. В Дъблин си е бойно поле – малко като балканци, които обичат да си пийват, с разликата, че малката водка там струва 15 евро и че охранителите много не си поплюват. 

Има ли опасност и у нас да се случи това, което се случи в Кочани?

Аз смятам, че има такава опасност. Този път предупреждението не беше за наша сметка. Решенията ги има. Важно е да сме разбрали посланието. После ще бъде късно. Честно е да допуснем, че е възможно да се случат форсмажорни събития, срещу които може и да нямаме възможност за противодействие, колкото и да са взети мерки.

21 декември 2001 г. – датата на трагедията в българската дискотека "Индиго", се върна в съзнанията на мнозина след трагедията в Северна Македония. Седем деца бяха убити, а дванадесет ранени. Има ли паралел между двете трагедии, на които станахме свидетели?

Има връзка. В опита, в контрола, в наивността на организаторите. Помня, че това беше вечерта на втората или третата ми смяна, като барман в "Строежа" в Студентски град. Собственикът се обади към 23.00 ч., за да съобщи за инцидента и да ни каже да затворим клуба в знак на съпричастност. Няколко дни по-късно въведе практиката да се проверяват лични карти и да не се допускат непълнолетни. Тогава това още не беше задължително, стана малко по-късно. Било е 2001-а година, не че това оправдава. Сега обаче сме 2025 г. и в България, и в Македония, и във Великобритания. Не живеем в Етиопия. Разполагаме с виртуален достъп до всякаква полезна информация, така че немарливостта и безотговорността не са приемливи.

"Корупцията убива". Този лозунг се роди в Румъния след трагедията в клуб "Колектив" през 2015 г. Сега историята се повтаря в Македония. "Колектив" доведе до протести и социални промени в Румъния, след като разследващи журналисти разкриха, че местните власти са пренебрегнали правилата за противопожарна безопасност, а болниците са закупували разредени многократно дезинфектанти, вследствие на което много от пострадалите починаха поради вътрешноболнични инфекции. Какво помните за този случай и колко такива трябва да се повторят, за да се замислим, че с тази порочна практика трябва да се спре?

Помня случая сравнително добре, тъй като с този клуб бяхме включени заедно в предстоящо турне на една френска банда, което така и не се случи. Но най-вече се информирах по-късно от филма "Колектив". Има го в платформата HBO на български. Гледайте го! Няма да ви е нужно нищо повече да гледате, за да си формирате адекватно мнение по темата. Това е един от най-изчерпателните на видове и нива порочни практики, които могат да съществуват. Отвратително е. Наричат го "филм за най-мащабната измама в здравеопазването в Румъния". Правителството падна след този случай. За жалост, за кратко. Корупцията е на всички нива, а случилото се в клуба – отново пожар след употреба на пироефекти в тотално неподсигурена среда – и в резултат десетки мъртви хора, е само върхът на айсберга. При този инцидент се разкри гнилото здравеопазване, което не само, че не спасява хората с тежки изгарения, а ги доубива чрез зарази и инфекции. Някои хора на болнични легла са имали червеи в раните си. Доста гадна история.

Снимка: Ивайло Иванов-IVU

Мартин Михайлов е сред основните двигатели на клубната сцена в България. Кариерата му започва през 2003 г., когато става управител на легендарния столичен Клуб „Строежа“, а от 2011 г. е и негов съдружник. През 2014 г. съосновава и управлява Club Terminal 1 – сцена, на която изгряват както български, така и световни музикални имена.

През 2018 г. става съосновател на откритата сцена и бар Kino Cabana в София, а по-късно — и на B:Eat (Ст. Юнак, София, 2021 г.), Stroeja Open Air Music Bar (2023 г.) и Клуб Тангра в Сливен (2024 г.).

Мартин Михайлов е съосновател на Каваци Бийч Фест и мениджър на Stroeja Stage на фестивала Hills Of Rock за 2024 и 2025 г.

Като организатор на концерти в България, той е работил с редица световноизвестни артисти като Manu Chao, The Bloodhound Gang, Public Enemy, House Of Pain, Soulfly, Macy Gray, Everlast, Dubioza Kolektiv, S.A.R.S., Jaya The Cat, Cherry Poppin’ Daddies, Hed P.E., Asian Dub Foundation, The Subways и много други.

Интервю на Констанца Илиева