Д-р Борислав Миланов за ФрогНюз: Строг контрол и спешни промени в закона за специализацията на зъболекарите

Това каза, за ФрогНюз главният секретар на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов.

“Искам да подчертая, че трагедията с 6-годишното дете се е случила в медико-дентален център. Това не е стоматологичен кабинет, както ваши колеги го представят”, обясни експертът във връзка със смъртта на малко дете след манипулация в зъболекарски кабинет в Пловдив.

Прокуратурата разследва немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска грешка. До момента е установено, че детето е починало в петък - 4 април, след извършена манипулация, при която е била поставена упойка за дентално лечение в болнично заведение в Пловдив.

Видове лечебни заведения, които могат да регистрират лекарите по дентална медицина 

В Закона за лечебните заведения, са изброени възможностите, чрез които лекарите могат да упражняват своята професия при съответната регистрация. Това са амбулатория за първична дентална помощ, амбулатория за специализирана дентална помощ, медико-дентален център, който под една шапка обхваща и медицински, и дентални дейности, и клиники и центрове, в които се изисква да има минимум по трима специалисти от отделни специалности.

"Всяка една от тези изброени практики има своите различни компетенции и права. Отделен въпрос е колко от тях отговарят и спазват строго изискванията на закона, каза експертът.

“Нещата са много сериозни, не знам какво друго по-лошо би могло да стане, за да се предприемат мерки и седнем всички на една маса, на която чрез нормален диалог между представители на съсловието и институциите да намерим най-правилните решения.  Никой не иска да иззема функциите на когото и да било. Искам само професията, която практикувам аз, както и моите деца, да отговаря на съвременните изисквания, за да може и пациентите, и лекарите да са защитени. И да не изпълняваме "мокри", "сухи" поръчки и да правим кризисен пиар на когото и да било.

Кои има право да прави анестезии?

“Всеки, който има диплома за завършено медицинско образование, може да извършва локална анестезия. Общата анестезия, се извършва само и единствено от правоспособен анестезиолог, който е длъжен да води и да присъства на цялото лечение, включително и след като то приключи, до извеждането на пациента до нормалното му състояние. Никой друг!”, каза д-р Миланов.

Проблеми с образованието и следдипломната квалификация

Д-р Борислав Миланов обясни, че всички, които завършват дентална медицина у нас, получават диплома за висше образование, която им позволява да практикуват и то за всичко онова, за което са положили изпити, съгласно професионалната характеристика определена от Министерство на здравеопазването.

“От там нататък нещата отиват на по-високо ниво по отношение на кариерното развитие. То се изразява в придобиването на съответна специалност. В България в момента има 11 специалности, като една от тях е детската дентална медицина. Противно на времето и мнението в обществото, в което живеем, тази специалност е припозната от немалко на брой колеги"

“Когато говорим за специалисти, трябва да имаме предвид, че те първо имат едни по-трудни задачи за изпълнение, по-големи отговорности и се предполага, че имат малко по-голяма опитност и знания от останалите колеги, защото са обучавани от други специалисти минимум три години, след което полагат изпит само по тази специалност”. 

“Преди години имаше специалности, които бяха определени по една остаряла система, разчитаща на малък брой специалисти и голям брой общопрактикуващи. Тогава се наричаха поливалентни, т.е. специалист по всичко”.

“Нали си давате сметка доколко един човек може да бъде специалист по всичко. Ние останахме на тази система и единствената специалност в света, която е уникална, е общата дентална медицина. Тя съществува единствено и само в България. Познайте какъв е интересът към нея - нулев, защото това е нонсенс,  велика глупост. Тук има много съществен момент. Всички специалности в България, като изключим ортодонтията и оралната хирургия, на практика не носят никакви дивиденти на своите притежатели, лекари по дентална медицина. На практика, за да работят по НЗОК, те трябва да имат регистрирана практика като общопрактикуващи специалисти. Ако имат практика като специализирана помощ, било то детска, било то хирургия или каквато и да било друга, те на практика нямат пълен достъп до бюджета на НЗОК. Изключение правят децата, защото при тях има детски пакет, който е много добър на фона на европейските страни членки. Не е в челните редици, но е в златната среда. Той се състои от 4 дейности, които се плащат достатъчно добре и дават добра възможност за колегите, както и за родителите ако детето има проблеми - за една или две години то има възможност да бъде излекувано тотално. Отделен е въпросът дали това се прави. Според нашите данни, откакто съществува НЗОК, за броя пациенти, минали за една година през нашите практики и отчетени от Националния рамков договор, децата са около 22%. Вие си отговорете колко от родителите се ползват от тази възможност”.

“Оттам нататък отиваме на продължаващото следдипломно обучение - нещо, което ни е вменено чрез закон, който обаче е непълен ни е отнема възможностите за стриктен контрол. Тук не говоря за специалност. То произтича от задължението на регулираната професия "дентална медицина", която задължава всеки да полага максимум усилия и да усъвършенства своите компетентност и квалификация чрез посещаване на курсове, конгреси, научни форуми. В периода, в който бях председател на нашия съюз в продължение на два мандата 2011г.  - 2017 г.  имаше един възходящ тренд. В момента този тренд е толкова низходящ, че самите ние търсим възможности за изход от тази ситуация и една от причините е липса на всякакъв контрол. Когато липсва контрол, в която и да било дейност - било то АПИ, НОИ, КАТ, данъчни или Българския зъболекарски съюз, сещате се, че нещата не са добре”.

“При лекарите е различно, те имат болници - частни, държавни, общински, в които всеки новозавършил може да започне работа, макар и на най-ниското ниво и в продължение на 5 години да вземе специалност, като през това време има някакъв доход. Ние сме 100% на частния пазар. За да вземе специалност, зъболекарят трябва да затвори своята практиката, за да отиде да специализира в продължение на минимум 3-4 години, като сам заплаща всичко и когато се завърне в своята прктика, мислите и, е ще има пациенти, които ще го очакват, т.е. започват от нулата?”, каза експертът и даде пример с емблематичен случай от Русе.

“Там има един зъболекар, който специализира орална хирургия. В продължение на 4 години той работеше във Факултета по дентална медицина, тогава имаше клиника, пътуваше в петък през нощта, за да може в събота и неделя вечерта да поддържа своята практика в Русе и след това тръгваше обратно. Мисля, че колегата имаше две деца и въпреки това успя да устиска. Представете си кога е виждал децата си и кога е почивал? Той е емблематичен случай - от една страна, за упоритост, а от друга страна - за абсурдността какво трябва да прави един специалист”, обясни д-р Миланов.

Той каза че от Българския зъболекарски съюз от години се борят да променят наредбата за специализацията.

“В някои от различните кабинети на здравното министерство през годините имаше малки прояви на разбиране. В момента обаче нещата са на изходна позиция. Радостно е, че в момента има по-голям бройки акредитирани практики за тази дейност, но те са изключително недостатъчни за огромния брой незавършили колеги."

“В момента всеки, който е специализирал и има практика до 5 години, има право да обучава, ако се регистрира съгласно наредбата, т.е. да акредитира своето лечебно заведение да е специализирано. Аз например може да имам 30 дипломи за специалности, но ако лечебното ми заведение е регистрирано по Закона за лечебните заведения като общопрактикуващо, аз мога да редя дипломите си на стената и да казвам: “Виждате ли колко съм велик?”, нищо повече. Защото ще съм в нарушение на други правила да се извършвам специализирана помощ в лечебно заведение, което не е пригодено за това”. 

“Около 85% от зъболекарите са регистрирани като общопрактикуващи лекари. Останалите 15% имат регистрации като специализирани практики, основно по ортодонтия и орална хирургия, много са малко детските такива. 5% са големите клиники и медико-дентални центрове, които са с минимум 3-ма специалисти, регистрирани по закона и в тях може да се комбинира някаква дейност”. 

“Въпросът остава открит и за факултетите по дентална медицина, които са три на брой в момента, а трябва и те да готвят свои кадри, които да обучават студенти и специализанти постфактум. Абсурдът е тотален’”, каза Борислав Миланов. 

“Така, в крайна сметка малките градове като Видин, Монтана, на практика специализираните практики са не повече от една или две. Регистрирани специализирани практики в тях практически не съществуват. В тези населени места общопрактикуващите дентални медици лекуват всички пациенти. А нима те нямат нужда и са по-различни от всички останали българи?”. 

Констанца Илиева