Д-р Александър Стоянов за ФрогНюз: Религията в училище е популизъм и опасност да нарушим Конституцията

Това каза пред ФрогНюз историкът и преподавател д-р Александър Стоянов. Говорим на фона на предложението учениците в първи клас да изучават като задължителен нов учебен предмет – “Добродетели и религии”.

"В Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме официално държавно вероизповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната вяра, защото тя не е задължителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, за да бъдеш българин – много хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски произход, или просто не искат да се занимават с религия".

"Какъв критичен подход може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива сложни въпроси като разликите между ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още вярват в Дядо Коледа и Феята на зъбките. Предметът “Философия” се изучава от осми клас. Разбираме, че децата не са готови да приемат базовите идеи на Платон и Аристотел преди осми клас, но предполагаме, че в първи клас са готови да приемат базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, нелепо. Не виждам каква е разликата между сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои отношения са доста по-сложни философски, отколкото класическата антична философия".

"Гражданското образование в европейските държави се учи от много по-рано, отколкото в България – на ниво от 5-6 клас. За сметка на това, в България учим гражданско образование като отделен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в рамките на часовете на класа. Специалисти по гражданско образование в България на практика няма".

"Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да въведе собствено неделно училище, в което локалният свещеник да организира беседи с желаещите деца от неговата общност, така те да получат допълнително образование. Държавата плаща субсидии на църквата, не виждам причина да трябва да се търсят някакви допълнителни средства".

Остават и съмненията за прокарване на руска пропаганда чрез обучението: "Най-малкото Българската православна църква след 1944 година е изключително компрометирана от гледна точка на проникването на кадри на Държавна сигурност в нея, на ограничаването на свободите и действията на духовниците, на премахването на редица от ценностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември".

Ето и цялото интервю:

Гледайки исторически, образованието в България започва от православната църква, от килийното училище. Стъпка назад ли е, ако в XXI век българското образование въведе задължително религиозно образование? 

Това би било стъпка назад. Никога не бива да се прави връщане към минали положения. Човешкото образование винаги трябва да върви само в посока напред. Хората не можем да си позволим да се връщаме към практики от миналото. Идеята на образованието е, че то отразява еволюцията ни като общество. Да се връщаме към епохата на килийните училища, в която по-малко от 1% от българите са били грамотни, е абсолютно контрапродуктивно, освен ако някой няма специален интерес да управлява нация от неграмотници. 

Живеем в XXI век, не в XVIII век. Още през XIX век стремежът на нашите възрожденци е бил българското училище да избяга от пределите на килийното училище, от свързаното със Средновековието религиозно образование, да се възприеме модерно, светско, европейско образование. Предците ни, в зората на XIX век, когато Емануил Васкидович създава първото елино-българско училище в Свищов, а след това неговите наследници – хора като Райно Попович, Ботьо Петков, Найден Геров, Васил Априлов, всички те се борят килийното образование да се надгради, да започне светско образование. Още през XIX век, в резултат от всички кървави религиозни войни в Европа, е зададено като стандарт, че трябва да бъде поставена ясна граница между духовния свят на индивида и светския свят, в който той комуникира с другите. 

Решено е, че религията трябва да престане да бъде определящ фактор във взаимоотношенията между хората, защото, въпреки че нито една от световните религии не е антиобществена, е доказано, че хората използват религията като извинение, за да се противопоставят и да се делят на групи. След Просвещението предците ни са осъзнали, че е контрапродуктивно хората в едно общество да се делят на различни религиозни общности. Поради тази причина въпросът за духовното възпитание е изваден като приоритет на семейно-обществената среда, в която детето живее.

Българите не правят изключение. Всякакво предаване на традиции и религии през XIX век постепенно започва да се измества към домашната среда, към семейството, докато идеята на училището е да възпитава в светски общочовешки ценности, които не се влияят от религия и нямат отношение към нея. Истината в математиката, биологията, физиката и химията е една и съща – без значение дали си мюсюлманин, или християн. Силно притеснително е в XXI век да прекрояваме неща, които още през XIX век са ясно осъзнати като недостатъчно адекватни за бъдещето човешко развитие.

Популистка ли е тази стъпка, как смятате?

Определено тази стъпка е популистка. Тя няма абсолютно никакъв друг характер. Този факт ясно се доказва от хората, които я пропагандират. Няма нищо лошо в това да има свободно избираеми дисциплини, в които учениците да се запознават с религиите, стига да желаят. И по сегашното законодателство конкретното училище може да създаде такава извънкласна дейност извън стандартната учебна програма, ако достатъчно деца имат интерес, като осигури експерт, който да може да преподава адекватно.

Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да въведе собствено неделно училище, в което локалният свещеник да организира беседи с желаещите деца от неговата общност, така те да получат допълнително образование. Държавата плаща субсидии на църквата, не виждам причина да трябва да се търсят някакви допълнителни средства. Същото важи и за другите общности, например мюсюлманите. 

Най-много ме притеснява, че хората като че ли забравят, че в Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме официално държавно вероизповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната вяра, защото тя не е задължителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, за да бъдеш българин – много хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски произход, или просто не искат да се занимават с религия. Не може да задължаваме хората да следват някаква религия. Има и религиозни малцинствени групи, които не са част от нито една от трите световни религии. Защо тези хора да бъдат длъжни да учат неща, които не ги касаят?

Личните ми притеснения са, че източноправославното християнство по всяка вероятно ще бъде водещо в едно такова обучение. Другото ми притеснение е, че, в Българската православна църква се прокарва руски наратив, което не смятам, че е невидимо за някого. Съгласен ли сте?

Абсолютно е така – най-малкото Българската православна църква след 1944 година е изключително компрометирана от гледна точка на проникването на кадри на Държавна сигурност в нея, на ограничаването на свободите и действията на духовниците, на премахването на редица от ценностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември. Много е важно да се помни, че Българската църква от времето на Третото българско царство и Българската църква след 9 септември са две наистина доста различни неща. Да не говорим за данните, че тайнството на изповедта в комунистическия лагер често се използвало за доноси от страна на свещеничеството към държавата в ущърб на вярващите. 

Да се говори за някакво морално продължение на старата църква от преди 1944 година е доста съмнително. В никакъв случай не казвам, че цялата Българска православна църква днес е компрометирана, напротив – срещал съм редица адекватни, добри, активни свещеници, но институцията през последните 30 години не направи нищо, за да изчисти напълно своята позиция, да изчисти реномето си. Да не говорим, че решенията на БПЦ по редица въпроси – статута на Македонската църква, отношението с Вселенската патриаршия, въпроса за църквата в Украйна – са антиевропейски и проруски. Това е изключително съмнително от гледна точка на ценностите, които след това трябва да бъдат защитавани сред обществото.

Предложението е предметът “Добродетели и религии” да се преподава задължително на едни малки деца, на деца първи клас – съвсем възможно е да говорим за риск от прокарване на пропаганда през техните умове. Така ли е?

Това е много интересен въпрос – дали е подходящо и възможно ученици на възраст първи клас да бъдат обект на каквото и да е образование за религиите. Специалисти по педагогика са доказали, че поне до четвърти клас умовете на децата са неспособни на необходимото абстрактно мислене, за да имат критична гледна точка към религиите.

Предметът се казва “Добродетели и религии”, но виждам само една религия да взема отношение и да се тиражира на преден план. Каква критична мисъл и подход към отделните вероизповедания да очакваме, при положение, че изглежда подозрително дали само едно вероизповедание няма да бъде засегнато в цялата схема? Какъв критичен подход може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива сложни въпроси като разликите между ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още вярват в Дядо Коледа и Феята на зъбките. 

Неслучайно по действащата в момента учебна програма ниво на компетентност, стил, анализ и сериозни разсъждения със заключения и критика се очакват от учениците след седми клас. Поради тази причина предметът “Философия” се изучава от осми клас. Разбираме, че децата не са готови да приемат базовите идеи на Платон и Аристотел преди осми клас, но предполагаме, че в първи клас са готови да приемат базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, нелепо. Не виждам каква е разликата между сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои отношения са доста по-сложни философски, отколкото класическата антична философия. 

Това е парадокс – дете на 7 години може да схване догмата за триединството, но трябва да стане на 15 години, за да може да разбере концепцията за света на идеите на Платон, която е много по-просто обяснима, отколкото идеята за триединството на Бог.

Струва ми се важно също, че няма щатни бройки за учители по гражданско образование, но говорим за учители по религии в първи клас. Не е ли правилната посока да се мисли за повече гражданско образование в гимназиален етап? 

Гражданското образование в европейските държави се учи от много по-рано, отколкото в България – на ниво от 5-6 клас. То е свързано с това учениците да разберат базовите функции на държавата – например как работи държавният бюджет, защо се плащат данъци. Учениците на този етап могат да разберат тази материя. 

За сметка на това, в България учим гражданското образование като отделен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в рамките на часовете на класа. Специалисти по гражданско образование в България на практика няма. Предметът е вменен на преподавателите по философия, въпреки че частта от философията в гражданското образование касае идеите на големите европейски просвещенски мислители като Хобс, Монтескьо и Джон Лок. Само че гражданското образование е обект и на историята. Не е много ясно какъв специалист трябва да си, за да преподаваш гражданско образование. Да не говорим, че философията на гражданското право се учи и от юристите – човек с юридическо образование също би трябвало да може да обяснява тези неща, особено с оглед на факта, че в гражданското образование са вмъкнати изисквания да предадеш на учениците как се регистрира фирма, как се организират избори.

А кой всъщност ще преподава религии? В кои аспекти влиза преподаването на религии? Учител, който преподава религии, би трябвало да е изкарал някакъв базов курс по хуманитарни науки и история. Трябва да е завършил история, философия и, за да е оптимално, трябва да има образование и по богословие – което е просто нелепо. Не бихме могли да поверим образованието по религия на чисти богослови, защото в България богословие учат най-вече в направление източно православие, а такъв човек ще е изключително необективен по отношение на предаването на останалите религии. 

Ако се учат религии в училище, те трябва да се изучават така сякаш, всяка една от тях е вярна. Не може да кажем, че една религия е по-правилна от другите, тъй като това е нарушаване на Конституция. Нямаме право на такова нещо. Като учител по история мога да потвърдя, че преподаването на религиозни въпроси в часовете по история е изключително пипкаво – трябва изключително внимателен подход. Винаги, когато преподавам теми, свързани с религията, предупреждавам учениците, че ще подходим към въпроса само и единствено от научна гледна точка, без – по какъвто и да е начин – да се коментира моралната и личната духовна страна на съответната религия. 

Нямаме право да съдим дали християнството е по-добро от исляма, или ислямът е по-добър от будизма, или че атеистите са прави или не са прави, тъй като няма права вяра. Всеки човек е свободен да вярва в каквото поиска, стига вярванията му да не застрашават живота на други хора или неговия собствен. Да се казва, че една религия е по-смислена и по-правилна от другите, е нелепо.

Интервю на Илияна Маринкова