42% от българите се притесняват от изкуствения интелект, разговор за него липсва, смята Владимир Владимиров

Над 42% от българите приемат развитието на изкуствения интелект с притеснение, сочи бърз сондаж от преди дни на агенция "Мяра". 37% от запитаните са посочили, че не са запознати с темата, а 2,1% въобще не са отговорили. Само 18,7% приемат с ентусиазъм развитието на изкуствения интелект.

Дали изкуственият интелект е приятел или враг, все още е много трудно да се отговори, а причините са няколко, подчерта анализаторът и обясни:

"Изкуственият интелект е една от технологиите, които се развиват в последните години, както много други технологии. В тази посока – не би трябвало да ни е страх. Защитниците на тази технология казват, че имаме един нов много добър помощник в това, което правим. От друга страна обаче, този помощник се развива толкова бързо във времето и изпреварва очакванията дори на създателите, на хората, които са директно включени в създаването и развитието на тази технология. На този етап в света има два центъра, които се конкурират и дори са във война помежду си – САЩ и Китай. Дори развитието и тази технологична война между двете държави би могла да обясни много голяма част от това, което всички наблюдаваме в Белия дом и не можем да си обясним голяма част от действията и посланията, които идват".

Въпросът е докъде искаме да стигнем, подчерта Владимиров.

"Ако духът вече е пуснат от бутилката и тази технология се развива със скоростта, с която видимо се развива, следващата голяма цел е още изкуствен интелект, който минимум да бъде като човешкия интелект. Според специалистите най-вероятно той ще го надмине и ще се отива към свръхинтелект, а свръхинтелект, който ние не управляваме, е нещо, което не е целта на цялото това усилие на човечеството".

Според него стъпките, които предприема ЕС в посока на изкуствения интелект, са балансираният подход, от който имаме нужда, за да имаме приятелска технология, но и технология, която се развива контролирано.

"Най-голямата опасност е, че днес това, което наричаме изкуствен интелект, всъщност са едни доста добре работещи езикови модели, които са базирани на статистически принцип. Там всяка дума, която се подрежда в изречението, идва на базата на статистика. Оказа се, че този подход, алгоритъм работи и машината дава достатъчно сериозни и достоверни отговори, можете да си говорите с нея. Дори част от технолозите в този бизнес казват, че тя има частична интелигентност".

ЕС е единствената световна сила, която има акт, който определя начините за развитие на тази технология – какво може и какво не може да се прави чрез тази технология, изтъкна Владимиров, според когото това е правилната посока за развитие на нещата.

Вчера беше разпространен за обществено обсъждане Закон за използване и развитие на изкуствен интелект, изработен от "Да, България". Владимир Владимиров обаче не е убеден, че има разбиране в парламента за такъв закон. Според него темата е много важна, но дневният ред на депутатите е съвсем различен.

"Тази технология може да промени капитализма такъв, какъвто го познаваме в наши дни. Темата е от изключителна важност. ЕС е задал тона, задал е посоката. Ние просто трябва да вървим в тази посока, отчитайки факта, че в България имаме много сериозна софтуерна индустрия, много голяма част от която в момента се пренастройва".

Анализаторът отбеляза сериозната подкрепа на държавата към института INSAIT. Той изтъкна, че не трябва да се настройват хората от страната срещу тези в София. По думите му софтуерната индустрия е много голяма част от икономиката, която запазва много млади и сериозни хора да работят в България. Според него тя трябва да бъде подкрепяна по всякакъв начин.

"Най-притеснителната част от разговора за изкуствения интелект е, че ние не знаем какво точно и как се случва в момента зад затворените врати и на китайските, и на американските технологични компании", обобщи Владимир Владимиров, като отбеляза, че за първи път в историята на САЩ има симбиоза между държава и частен сектор в постигането на стратегическа цел, а именно технологичната победа над Китай. За него основният въпрос за европейците е да не изпуснем духа от бутилката, така че той да не може да бъде върнат и контролиран. По думите му устойчивото развитие на технологията е главната цел, която ЕС си е поставил.

"Може би се намираме на прага или вече сме в петата индустриална революция, т.е. изкуственият интелект ще има такова сериозно влияние върху нашия начин на живот, върху трудовия пазар и капитализма, че ние не можем да го подминем. На този етап трябва да следим внимателно, да използваме технологията, да използваме нейните приложения в нашия всекидневен живот и да не позволяваме технологията изцяло да започне да контролира нашия живот по начин, по който ние не бихме искали".