Проф. Д. Иванов: С бръснаро-фризьорски мерки борят кризата

Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO. Преподавал е международен бизнес и финанси в бизнес школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, и в Института за директори във Великобритания. Автор на книги и статии, международни доклади. Работи като стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи. Член на Академията по Международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на Висшата Стопанска Академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и Зам. Председател на БАНИ. Учредител и Председател на Гражданско Сдружение ГЛАС.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Димитров, отекна ли до Лондон скандалът “Първанов – Дянков”, как ще завърши тази битка между институциите?

- Аз работих около шест години като икономически съветник на държавния глава. Казвам това, за да подчертая, че съм особено наясно с установените процедури и практики в президентската администрация относно провеждането на срещи, разговори и дискусии. Но бих искал да дам моето разбиране за възникналия скандал. Под моето възпитание е да коментирам поведението на финансовия министър. Мисля, че във вашата медия бе публикуван един интересен коментар, подчертаващ, че "той се държи като в тексаска кръчма". Хвърлянето на обиди към една или друга професионална прослойка в страната, в "тексаската кръчма" щеше да завърши само по един начин, и той ни е добре познат от уестърните - някъде в околностите на аризонското градче Tombstone. Убеден съм, познавайки в детайли практиките в Европа, че този, който е поканил г-н Дянков да "гастролира" на българската политическа сцена, следваше да го усмири. Тъй като това не стана, то последвалият пореден гаф-провокация на финансовия министър надхвърли рамките на всичко. Заслужено, държавният глава му "припомни" всички негови "постижения" по време на досегашния му гастрол - орални и материални. Да, публичният шамар нанесен на Дянков отекна звучно, но той си го просеше. И в това си мнение съм абсолютно обективен.

Що се отнася до юридическата страна на нещата, без да съм конституционалист, мога спокойно да ви кажа, че няма официална среща при държавния глава, която да не се записва. И това става пред очите на съответния гост. Не е възможно Дянков да не е видял стенографката или микорфонът, който сам е натискал. Така че и в това не виждам нарушаване на юридически или морално-етически правила на поведение. Пак казвам, това което се случи, стана заради неглижирането от страна на премиера на поведението на един негов министър. Търсенето сега на политически дивиденти, искането за "импийчмънт" е разбираем израз на една политическа неприязън към държавния глава, но в никакъв случай не е сериозен отговор на разразилия се скандал. Аз заявих преди време, че конституционното "съжителстване" между Бойко Борисов и Георги Първанов ще сложи своя отпечатък върху стила на политическия живот у нас. В същото време не бива да забравяме никога, че България би могла да защитава своите интереси само, ако е способна да говори с един единствен и то силен глас с Европа и със света. Конституцията ни е достатъчно "еластична" в това отношение.

В този смисъл, премиерът Борисов, ако е разумен, трябва да разбере, че не е в интерес нито на България, нито на българската конституция, нито на реномето на българския Парламент да организира "другарски съд" в типично болшевишки стил над президента. Казвам това, стоейки политически неутрално, но като човек отчитащ кое е и кое не е нито в национален, нито в международен план в интересите на България. Призовавам премиера и председател на ГЕРБ да се съсредоточи в кардиналните задачи по извеждането на България от кризата, вместо да се включва в евтиния и пошло звучащ партизански хор на тези, които искат да се опитат да хвърлят кал върху държавния глава. Премиерът и ГЕРБ дойдоха на власт с голямата задача да изведат България от кризата. Нека най-сетне да се заемат с това.

- Българинът се обърка, премиерът Борисов казва, че кризата в България е като по време на войната, а финансовият министър Дянков оптимистично твърди, че излизаме от нея. Как да оценим противоречивите сигнали и разминаването?

- Вече не съм сигурен, че алгебричната сума от премиер и финансов министър в българския случай е равна на двама държавни мъже, или че статистическата медиана от техните противоречиви изказвания прави кризата по-лека за хората, за фирмите и за икономиката като цяло. Както аз, така и много експерти от гражданско сдружение ГЛАС сме убедени, че за съжаление кризата в българската икономика става все по-тежка и съм твърде разтревожен от липсата на каквито и да е адекватни мерки, чрез които правителството да смекчи влиянието й върху частния сектор и домакинствата, както и върху публичния сектор. Очевидно е, че за последните седем месеца икономическата и социална ситуация в страната се е влошила и нищо съществено не се предприема. Безработицата средно за страната ще достигне 14-15%, а в редица сектори на икономиката и до 20%. Това означава на всеки месец тази година по минимум 12 000 семейства да загубят възможността за осигурено заплащане.

Секторът на малкия и средния бизнес е буквално замразен; земеделските стопани са в уникално сложна ситуация, колапсът на публичния сектор продължава с пълна сила. Няма никакво мръдване напред в областта на усвояването на средствата от еврофондовете. Вместо териториална реформа, засилване на икономическото и социално състояние на българските региони, ние имаме още по-силна регресия на икономическия статус на области. В редица сектори на индустрията заплати не се изплащат с месеци. Натрупаното с течение на трудни десетилетия благосъстояние на българските домакинства се изпарява вече не с месеци, а с дни. Замрял е вътрешният бизнес. Дефицитната дупка в бюджета се разширява без наличието на никаква ясна политика в това отношение. С всеки изминат ден икономиката се парализира - измерено чрез всички реални показатели като заетост, потребителско търсене, наличие на кредит, задлъжнялост на домакинския и частния сектор, спестявания на пенсионерите, стопанско доверие.

- Защо и как се стигна до тази мрачна картина?

- Ситуацията е равносметката на недопустимото забавяне в реакциите на правителството на Тройната коалиция и сега - вследствие на неритмичните финансови подскоци и зигзази на Дянков. Аз разбирам, че мажоретките обикновено искат да подчертаят нещо позитивно. Но да си мислиш и то на фона на икономическите си претенции за успешен финансов министър, че икономическият мотор на България се движи с помощта на оптимизъм и че ако потребителите повярват, че икономиката ни е все по-добре и ще си изпразнят отново портфейлите – това е просто твърде наивно. Следва да се разбере, че независимо от това как искате да излъжете хората, те няма да засилят потреблението, понеже нямат с какво да направят това. Даже и Националния статистически институт не може да скрие тягостната ситуация в икономиката - ето общият доход средно на лице от домакинство през декември 2009, на годишна база е намалял с 12 %. Сигурен съм, че за първото тримесечие на 2010 г. тази "шейна" на дохода ще продължи да се спуска надолу и то с по-голяма скорост. Така, че нещата са още по-страшни, от това, което ви казвам. И тук въобще не докосвам още повече намалялата покупателна способност, конкурентоспособност и производителност на труда; фалиращите всеки ден фирми. Проблемът е, че хората повече не могат да живеят по този начин. Несправедливата и неравностойна диференциация на хората по доходи и благосъстояние нараства. А за съжаление, кризата все още се разгръща и е далеч от това да бъде елиминирана или туширана.

- Дянков и правителството не виждат ли тази ситуация? Защо се втълпява на хората, че едва ли не след месец, и почваме да се стабилизираме?

- Въпросът е сериозен, но политически твърде деликатен. Оптимизмът на сегашния финансов министър е твърде екзотичен и за съжаление лъжовен и аз даже го оценявам като вреден.

От какво би започнала да се оправя икономиката ни? От липсващата антикризисна програма ли? От натрупаната огромна междуфирмена задлъжнялост, която заедно със задлъжнялостта на домакинския сектор надхвърля вече 140 % от БВП на България? От липсващия фискално-стимулационен план на правителството ли? От какво? Дянков не дава отговори. Кои ще са двигателите на това "оправяне" според министъра?

Еврозоната е пред най-големия тест на своето съществуване, имайки предвид взривяващите се държавни дългове и рекордни бюджетни дефицити в 11 от 16-те страни-членки на еврозоната. Как пазарите на тези страни, както и на останалите страни от ЕС ще се възстановят толкова бързо, та да стимулират едно по-голямо и активно "изсмукване" на български експорт към тях? Нима има и най-малки индикации, че секторът на недвижимите имоти и жилищата е тръгнал нагоре, та Дянков да си мисли, че това ще е индикатор на промяната? Нима промишлеността ни изведнъж е станала по-конкурентоспособна? Нима конфликтите с редица социални групи да са потушени?

- Какви са отговорите на тези въпроси?

- Отговорът е, че Дянков и правителството нямат отговор! Иначе, честните и прецизни, професионални отговори на всички тези въпроси са за съжаление твърде негативни. Трябва да призная, че съм изненадан от очевидната липса на професионално икономическо мислене от страна на Дянков. Как си представя той, без реално оживяване на заетостта, което да стимулира замразеното потребителско търсене и по-високи данъчни приходи; при наличието на продънени общински бюджети - как ще започне да се оправя икономиката ни след месеци? Икономиката ни е на патерици, а финансовият министър обещава розови илюзии. За да не каже някой, че съм голословен, ето ви няколко цифри.

 БВП на страната по данни на НСИ спада за миналата година с 5.9%. Но даже и тази цифра е занижена, поради структурни изменения в икономиката и на първо място поради повишаващите се разходи за здравеопазване, които надуват размера на БВП. Но трябва да сте луд, за да считате това като индикатор на възстановяването на икономиката. И още нещо, което е по-страшно и от общата задлъжнялост, която споменах по-горе измерена спрямо БВП. Към началото на януари 2009 г. по мои разчети средният официален дълг на един зает българин у нас е около 16,300 лв. (сметнато върху общата сума на заетите, които са 3.5 милиона). Това представлява - забележете - над 167 процента от годишния разполагаем доход средно на едно домакинство (по данни на НСИ за края на декември 2009 г. той е - 9754.80 лв.). И тук аз сравнявам дълг на един зает българин спрямо доход на домакинство, което придава все още твърде "облагородена" картина на ситуацията. Ами и ако двамата членове на домакинството имат дългове (както е в множество случаи), то нещата придобиват катастрофални размери. Сериозните икономически експерти знаят, че една устойчива дългова тежест не бива да надвишава около 100% от разполагаемия доход на едно лице и то при нормални равнища на безработица и рутинен достъп до кредит. Но ситуацията в страната е коренно различна: безработицата се увеличава с дни, а достъпът до нови кредити не се е размразил. С продължаващото пропадане на цените на недвижимите имоти и жилищата (колкото и да се отрича - то продължава), хората все по-трудно могат да рефинансират своите домове или да вземат нови заеми.

- Излиза, че вие сте съгласен с думите на премиера Борисов, че кризата у нас е като по време на войната?

- Да, по този пункт съм съгласен с премиера Борисов и това е взаимната оценка за невероятната сложност и тежест на икономическата криза. Но студената истина е, че от негова страна това е все още само диагностика и то след седем месеца на “Дондуков” 1. Това, по което не съм съгласен е, че: Първо не виждам сериозна работеща антикризисна програма приета с национален консенсус. Второ - не виждам амбициозни стратегически цели пред българската икономика и стопанство. Например, той не ни казва, дали след кризата - България няма да се върне в началото на 2000 г. На трето място, не съм съгласен с една цяла серия от мерки, които бих нарекъл "бръснаро-фризьорски", тъй като те само се опитват оттук-оттам да подстрижат някои излишни финансови разходи; да "маникюрират" някои програми, но това не са истинските необходими за кризата лекарства. Българската икономика няма нужда нито от "бръснаро-фризьорски услуги", нито от политика на "кърпене на дупките на скъсани чорапи". Ако не се заемем с отпушване на блокираните "шлюзове" на нашата икономика, които продължават да ни дърпат към дъното, то изход и бъдеще нямаме. И четвъртото, с което не съм съгласен, че има дълбоко противоречие между декларираната политическа воля на правителството и предприеманите решения. В много голяма степен всичко това, което казвам, опира до състава и качеството на формираното правителство.

- От думите ви разбираме, че кабинетът “Борисов” буксува?

- Без съмнение. И тук въобще все още не засягаме политическата страна на нещата, която също има свое собствено и немаловажно значение. Но, погледнете състава на правителството и особено, икономическият му блок и включените в комплекса подведомствени органи, агенции и т.н. Нека да не забравяме, подчертавам, че става дума по същество за първото антикризисно правителство на България за последните 20 и повече години - нещо като извънредния "военен" кабинет на Чърчил по време на Втората световна война. Такъв тип правителство, при такава извънредна национална и международна ситуация, не се прави по затворен, партизански модел, търсейки и привличайки посредствени послушковци. ГЕРБ трябваше да се отвори към богатия и признат потенциал на нацията. Вместо това, под влияние на пагонно-партийната философия на ръководството на ГЕРБ, с малки изключения, бяха привлечени абсолютно непознати фигури за българското общество и за международните политически наблюдатели. Хора, чието политическо и национално експертно мнение, или по-коро декорация на мнение не бе известно на никого.

Така, че правителството няма ясна управленска физиономия и философия. И това го прави лесна жертва на различни политически партизански лобита, за които не е трудно с техните евтини пиар-акции да запълнят вакума от липсата на ясни управленски принципи и практика със собствените си политически и корпоративни интереси. Даже и уж свръх голямата война обявена на предишното управление е вече логически под съмнение, тъй като нищо от обвиненията не беше сложено върху хартия и представено като една ясна, подробна и документирана “Бяла Книга” на щетите, нанесени на България при управлението на Тройната коалиция. Такъв документ няма и няма да има. Големият проблем при управлението на правителството на ГЕРБ се състои в това, че в много голяма степен те и лично премиерът продължават вредната практика на вземане на решения ad hoc, занимаване с проблемите, когато те се появят, без да се вникне в тях, в техните тенденции или взаимовръзка.

 И възхваляваният от редица анализатори риторичен стил на премиера за съжаление не е достатъчно ефективен, за да може да даде необходимото сериозно обяснение за множеството социални и икономически болести на държавата. Независимо от бързото съставяне на правителството през юли 2009 г. и въпреки настояването на много национални политически и експертни имена, включително и аз, правителството на ГЕРБ и премиерът загубиха решаващо време, за да дефинират и обявят пред обществото, и пред международната общност своята философия и стратегия за промяна, и за изход от кризата. И като последствие от всичко това една масова конфузия се "настани" между прогласеното желание за реформи и регресията в много сектори, която допълнително отдалечи гражданите на България от необходимите промени.

- Насочвате основната си критика към икономическия екип на правителството?

- Не! Основната ми критика е към самия премиер, който така формира своя кабинет, че днес неговата работа, действия и политики, в много голяма степен, са блокирани от социално недоволство; от липса на активно, конструктивно сътрудничество със социалните партньори; от раздавани наляво и надясно некоординирани политически противоречиви индулгенции; от изключително слаби кадрови решения. Огъващ се при мисълта за крехкостта на неговото парламентарно присъствие, очевидно несигурен от липсата на обществен кредит на доверие към немалка част от министрите, самоизолирал се от богатството на интелектуалния елит на нацията, Борисов разреши на неговите противници да го дефинират по-добре, и по-ясно, отколкото той дефинира себе си. Погледнете само, как той реагира в няколко случая: тоталното загубване на доверие към Дянков - от страна на икономистите, бизнеса, финансовата общност. Борисов опита политически фишеци за отвличане на вниманието и случаят с Илиян Михов бе точно такъв. След това покани за съветник известния, уважаван и много опитен български финансов експерт, стопански ръководител и общественик Кольо Парамов, но не можа да удържи на атаките на известни политико-партизански и корпоративни лобита. Нали разбирате, за какво говори всичко това?

- За какво?

- За една ясна девалвация на смисъла и значението на поканите на премиера. Може ли един премиер, когато кани някого от класата на Парамов или Михов от чужбина, да не е анализирал и преценил всички “за” и “против” , и да не е готов да устои на различни атаки? Колко струва днес поканата на премиера към някого, ако той е готов да го жертва незабавно в името да успокои нечии лобита?

- Кольо Парамов твърди, че сам си е подал оставката, за да не поставя премиера в затруднена политическа ситуация.

- Г-н Парамов е човек, който знае значението на категориите политическа и национална отговорност, чест и достойнство. Но, всичко това не отменя голия факт, че същия този премиер, който три дни след като "надувайки мускули" сам каза,че: "Как ще си подредя отбора, кога ще го подсиля, кога ще включа нови играчи, това си е само мое решение", - след това развя "бял байрак".

- Анализът ви е изцяло в негативен ракурс, но очакванията на обществото са големи?.

- Нещата са изключително важни за страната като цяло, за да ги пропускаме или гледаме само през пръсти. Ето, знаете ли например какво точно работи Трайчо Трайков? Ами Симеон Дянков - сега когато бюджетът е в кухнята?

- Те са си министри, командват или координират своите сектори, правят реформи?

- Въпросът е какво точно? Но това, че вие не знаете не е страшно. Страшното е, че те не знаят. Министърът на икономиката и енергетиката все още не ни е казал кои ще са големите стратегически приоритети на българската икономика? Колко пари ще са необходими за тяхното реализиране през мандата на сегашното правителство? С какви икономически и нормативни инструменти те ще се постигат? Да сте чували и виждали такава програма? И нещо друго - една модерна индустрия не се прави сама. Това са специалистите, мъже и жени които ще я построят. Къде са те? Планирано ли е развитието на тези ресурси, на тяхното образование и специализация? Разбира ли премиерът от всичко това, което говоря, че няма нищо засега в неговата икономическа и социална политика - по отношение нито на лекуването на кризисна България, нито по отношение на строителството на нова модерна и конкурентоспособна България? А това се залага с години като политика?

 Бавенето - обрича бъдещето и поколенията на България. Ето това искам да кажа на премиера, ако прочете или чуе това, което ви казвам. Иначе България върви надолу към дупката. Моторът на обновяването, на оживяването не само, че не е запален, но няма подготвено гориво за него и не се знае накъде да вървим след това. Налице е липса на виждане за икономическата политика, както и липса на координация и кохерентност в действията на министрите от икономическия блок. Не е достатъчно да кажеш - искаме България да е конкурентоспособна! Как, с какви индустриални сектори? По какъв начин? Тук не става дума за празнословни волунтаристки действия. Става дума за сериозни разчети, програми, механизми и действия, които да постигнат желаните резултати. Та за това питам какво точно работят тези министри?

- ДСБ и СДС отдавна атакуват ГЕРБ, че нямат ясна стратегия за противодействие на кризата. Значи критиките им са били основателни?

- Разбира се, че са основателни, но и не мога да скрия, че ги намирам и за закъснели. Синята коалиция проведе своята кампания за последните парламентарни избори под знака на оправдано силната загриженост за една задълбочена, професионална национална антикризисна програма. След това, като че ли сведоха този въпрос от темите на политическия дневен ред. Така или иначе България и нейните граждани вече плащат огромна цена за липсата на силни мерки и програма за противодействие на кризата. Докато към края на 2008 г. и първата половина на 2009 г. все още имаше някаква надежда България да се пребори с кризата по такъв начин, че когато тя приключи, ние да сме изпреварили с едни гърди тези пред нас в класацията по стандарт на живота в ЕС. Сега вече нещата са ясни и мога да го кажа - изоставането ни в противодействието на кризата е толкова голямо, че още отсега вече е увеличена дистанцията между нас, като най-бедна страна в ЕС и тези пред нас.

 Няколко показателя в това отношение:
Разликата между реалния БВП и потенциалния БВП като процент от потенциалния БВП, т.е. този, който бихме имали в резултат на антикризисно законодателство, стимулиращо публичния и частния сектор - е равна на над 2.5% от БВП.

Секторът на малките и средни предприятия е почти спрял да работи. За тях е почти невъзможно да получат и кредит. А това са фирмите, където се създава работна ръка. Нещо повече, малкият и среден бизнес е отговорен за растежа на заетостта при оживяване на икономиката.

Над 1 млрд. евро загуби българският публичен и частен сектор поради неспособността и некомпетентността на предишното правителство на Тройната коалиция, и поради липсата на разбиране и бърза реакция отстрана на сегашното правителство - заради неодобрената Национална програма на България за разпределение на карбоновите емисии (точки) по фирмите, които биха могли да ги търгуват на международните пазари. В условията на запушени кредитни артерии да лишиш българския бизнес от над 1 млрд. евро - граничи с престъпление. Нещо повече, България е единствената страна в ЕС без одобрен Национален план.

Имаме бюджетен дефицит от близо 1.5%, който обаче не е използван като съзнателен инструмент на фискалната политика, а само като пожарна мярка, прилагана под въздействието на непланирани фактори.

Имаме от години натрупал се скрит дефицит в публичния сектор, който към днешна дата би надхвърлил 10% от БВП. Редица компоненти на бюджета ни са под сериозна дългосрочна угроза: социалната сигурност, образователната, здравната и пенсионната система, отбраната на страната; критичната инфраструктура.

Увеличи се броят и общият размер на т.нар. "лоши кредити". Като цяло, заради закъснението ни да се формира силна антикризисна програма, способността на българското правителство (което и да е то!), да отговори ефективно на бъдещите потребности на страната ни е силно редуцирана.

Какво мисли икономистът за идеята държавата да удържи 10% от дълговете към фирмите, полезно ли е вдигането на здравните вноски с 2%, заплашена ли е България от Гръцки вариант, четете утре.