Проф. Калин Янакиев за ФрогНюз: В учебниците по религия има безспорни руски опорки. Дугин и Путин ли са авторите им?

Това заяви пред ФрогНюз философът, богослов и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Калин Янакиев.

Вижте и цялото интервю:

Проф. Янакиев, нужен ли е предмет "Добродетели и религия", след като има дисциплини като "Философия" и Човекът и обществото", в които децата получават базисни знания за религиите?

Не съм запознат много добре дали в тези предмети, които изредихте, се получават действително достатъчни познания по религия. Така или иначе, моето мнение е, че религията трябва да се познава, което не означава, че необразоваността в нея, която регистрираха определени участници в кръглата маса, която беше организирана от министъра на образованието, е вина, която трябва да бъде приписвана на държавата. Ще трябва да припомня, че от 36 години вече, от 1989 г., църквата в България се радва на пълна свобода. Това означава, че ако младите хора у нас не са запознати с религията, основна вина за това носи не държавата, не Министерството на образованието и науката, а, колкото и да е парадоксално, църквата, която очевидно не е свършила своята работа. Нейната работа се състои именно да образова хората в това, в което вярва и в което иска хората да вярват.

Аз лично подкрепям идеята религията да бъде изучавана като свободноизбираема дисциплина. Особено ако тази дисциплина е формулирана със заглавие "Добродетели и религия". Защото добродетелите, свързани с религията, които произтичат от нея, при всички положения трябва да бъдат свободен избор на личността. Духовната тяга към християнството не се създава от уроци в училище, а от свобода и по благодат от Бога. Т.е. тя би трябвало някак си да възниква като свободна тяга към нещо по-високо, а не просто като задължителни уроци. Впрочем, така беше и досега. В края на краищата, ще припомня, че за първи път свободноизбираем предмет "Религия" с подготвени учебници и за началния курс, и за курса между 5-и и 8-и клас, и за гимназиалния курс, бяха написани и създадени от правителството на Иван Костов с тогавашния образователен министър проф. Веселин Методиев. И аз съм убеден, че онези учебници бяха много по-добри, отколкото тези, които се предлагат сега. Но е интересно, че никой не си спомня за тях.

Възможно ли е предмет да "произвежда" добродетели? Нито един учебник не превръща автоматично децата в добри хора.

Разбира се, че е така. Добродетелите са обект на възпитание, а не обект на уроци, които трябва да се заучават и усвояват. Добродетелите не се внедряват чрез уроци. Възпитанието е съвместна отговорност на семейството, на междуличностните отношения, и да, на обществото и църквата, но не изключително на един от тези сегменти. В този смисъл заглавието на предмета ме смущава. "Добродетели и религия" предполага, че добродетели има единствено в религията, че добродетелен е само религиозният човек, все неща, които са най-малкото проблематични. Аз лично познавам много религиозни хора, които не са особено добродетелни. А пък в днешния свят демонстриращите се като религиозни отсам и отвъд Океана държавни ръководители съвършено безспорно ни най-малко не са добродетелни.

Ако бъдат приети законовите промени в Народното събрание, предметът "Добродетели и религия" ще бъде въведен от учебната 2026-2027 г. Ще има ли достатъчно подготвени кадри, които да го преподават?

Силно се съмнявам в това, тъй като дори и да си представим, че завършващите богословие студенти, които по правило сякаш се компетентни да преподават този предмет, трябва да преминат и през някаква педагогическа подготовка, която отнема време и не би могла да се извърши в рамките на 1 или 2 месеца. Доколкото знам, в България поначало има дефицит на учители за началните и средните училища. Така че силно се съмнявам, че за една година те ще бъдат подготвени така, че да могат да поемат този задължителен предмет.

Решението на образователния министър бе взето скоро след началото на втория му мандат под натиска на българския патриарх Даниил. Той настоява за задължително обучение по религия в училищата, откакто е начело на Българската православна църква и вземайки повод от трактовката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за възкресението на Христос, преди Великден отново напомни за искането си. Всевластен ли е патриархът, че да се меси в делата на светското образование? Има ли опасност от проникване на проруските му симпатии и настроения в българското училище?

Патриарх Даниил не е казал експлицитно, че иска да се меси в светското образование. Напротив, и на Кръглата маса той специално подчерта, че е съгласен с това, че училищното образование в България е светско. Друг е въпросът обаче как се стигна до намесата и на Министерството на образованието в този проблем. Първо, ще трябва да си дадем сметка, че на тази Кръгла маса, която гръмогласно бе представена на обществото като необходимото „обществено обсъждане“ на този въпрос, присъстваха хора, които най-малкото са със съмнителен публичен авторитет. Не мога да не припомня, че на това събитие се изказа Волен Сидеров – всички знаят какво представляваше той като политически лидер. На тази Кръгла маса се изказаха хора, които най-вероятно нямат никакво отношение към религията. Лично аз си представям, малко шеговито, че ако бих бил на тази Кръгла маса, бих попитал например водещия – антропологът Харалан Александров – дали би могъл да ми каже, без да гледа в телефона си, Символа на вярата. И съм абсолютно сигурен, че той не би могъл да го каже по никакъв начин. Както не биха могли да го кажат и политически представители на партията ГЕРБ. Едва ли би могла да го каже и уважаваната ми колежка проф. Румяна Коларова, която също се изказа по този въпрос.

По отношение на това има ли някаква опасност от проникване на руските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук вече ще трябва да стигнем до в момента предлаганите учебници по "Добродетели и религия". Защото тъкмо тези учебници трябваше да бъдат по-сериозно обсъдени на тази Кръгла маса. Тези, които съществуват в момента, са, по мое мнение, особено проблематични. Бих могъл да се съглася с преподаването на този предмет в училище, но по никакъв начин няма да се съглася и ще водя борба с необходимите средства тези учебници да не влязат в учебната програма. Защото, аз успях да прегледам два учебника – единият е по "Религия. Християнство - православие" за 11 клас. Другият е "Религия. Християнство - православие" за 10 клас. Ще кажа направо, че например в учебника за 11 клас, който е с автори доц. Свилен Тутеков, доц. Магдалена Легкоступ и д-р Десислава Панайотова, има безспорни руски опорки. Нещо повече, бих казал, че при определени уроци под линия най-вероятно като съавтор на тези уроци трябва да бъде писан Путиновият идеолог Александър Дугин. И за да не бъда голословен, ще дам определени примери.

Трябва да се познава религията. Това добре. Защо трябва обаче да има специални пасажи или уроци за „секуларизацията“ например? Ето какво пише в учебника за 11 клас за феномена на секуларизацията:

"В секуларното общество религията вече не се разглежда като държавен въпрос и не може да се проявява като власт в държавната сфера".

Изглежда, за авторите на този урок това е отрицателна характеристика, тъй като, по-нататък се казва, че тези промени в обществото и културата водят „до отслабване на връзките на религиозните институции с политическата власт“. И накрая се завършва с това, че откъсването на човека от традиционните общности отваря пътя за постепенното отчуждение на хората един от друг и на индивидуализма като криза на общностното битие. Това е урокът за секуларизацията.

Вижте как по-нататък, в учебника, който трябва да образова младите хора в областта на религията, е написан урок за „Православната църква и глобализацията“. Глобализацията – припомням – е основен топос, с който воюват путинските идеолози. Ето един любопитен цитат:

"Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма разрушава традиционните идентичности, т.е. духовното и културното единство на конкретните исторически общности, а оттам и устоите на самата християнска идентичност на съвременния човек".

Това твърдение също е със „съавтор“ Александър Дугин. По-нататък има урок "Потребителското общество и етиката на прогреса". Цитирам:

"От средата на XX век социалните науки и науките за човека все по-често определят съвременното общество като потребителско, а модерният човек като консуматор. След Втората световна война идеологемата за щастието като индивидуално благосъстояние се налага в западноевропейската култура и създава етиката на прогреса. Тази етика подчинява личния и обществения живот на принципите на потребителската идеология и на утопията за индивидуално щастие. Това създава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличаване на способността да консумира".

Това образоване по религия ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм? „Западноевропейската цивилизация“, при това „след края на Втората световна война“, водела до консуматорско общество, което, видите ли, до къде ни води. След това, имаме урок, в който се говори за нихилизма.

"Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални норми на човешкото съществуване в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните движения е вдъхновен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождаване от всички морални и културни норми. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на съвременния човек".

Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай. На една от страниците на същия този учебник ни е казано, че според стандартите на съвременното общество малцинство или малцинствена група е „общност, обособена въз основа на общи етнически, религиозни, сексуални и други различия, които имат общи групови права“. Очевидно това не се харесва на авторите на учебника, затова казват по-нататък, че при този подход принадлежащият към малцинството не се възприема като реален човек в неговата конкретна житейска ситуация, а като подчинен на критериите, които определят принадлежността към групата. В този урок имаме снимка, на която ни е представен настоящият Доростолски митрополит Яков. Фотографията е направена няколко месеца след агресията на Русия в Украйна. Този митрополит Яков дава помощ на някакъв си руски архиепископ на Болград, от Украинската православна църква под Московска юрисдикция, и праща тези помощи специално на българите там, макар да се казва, че групите не бива да бъдат гледани като общности под някакъв етнически или религиозен принцип. Значи само на българите, на украинците да не бъде.

По-нататък, в същия този учебник имаме картинка изцяло в старостилска фобийна стилистика, която ни представя еволюцията на човека от маймуната, как се изправя, та до наши дни, когато е еволюирала до баркод, а не до човек. Значи това е еволюцията на човека, натам ни води тя. Всичко това е в учебник по религия и православие. Не по антиевропеизъм, не по путинизъм, а по религия и православие. Трябва да отбележа на всяка цена, че в учебника липсват снимки и позовавания на големи съвременни религиозни авторитети, включително православни, да речем като протойерей Александър Шмеман (за него не се споменава въобще в този учебник). За сметка на това имаме снимка на Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна църква въпреки съпротивата на тогавашния сръбски патриарх. Той е известен със своите откровени симпатии към Хитлер. По времето на нацизма той сам е сравнявал Адолф Хитлер със Свети Сава Сръбски. Имаме също така и снимка на почти никому неизвестния доскоро православен богослов Иван Илин, емигрант в Западна Европа, който освен със своя антиболшевизъм, който е бил оправдан, е известен със своя безспорен афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Това са неща, които не могат да бъдат допуснати в един учебник по религия.

Обяснявам си присъствието на всички тези топоси в учебника, който в момента разглеждам, с това кои са неговите автори. Свилен Тутеков, доцент от Великотърновския университет, е известен със своята реакционна сърбофилия. Доц. Магдалена Легкоступ е автор на май една-единствена монографична книга и на няколко учебници в съавторство. Чудя се в днешно време как се става професор с толкова малко. Третият съавтор е д-р Десислава Панайотова, за която не знам да е автор на каквото и да било научно съчинение. Да, тя е постоянен от десетилетия наред чиновник в Светия Синод.

Аз съм религиозен и православен човек. Преподавател съм в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Знам от собствен опит колко малко познания от общокултурен характер имат за религията включително днешните студенти. В този смисъл, съгласен съм, че някакво образование по религия дори в училище би трябвало да има. Пак подчертавам, по-склонен съм то да бъде на принципа на свободноизбираемата дисциплина. Но ако Министерството на образованието вече твърдо е решило да го въведе като задължителен предмет, от учебниците трябва във всички случаи да отпаднат неща, които нямат общо с религията, но за сметка на това имат общо с проникналите в православните църкви не само у нас, а главно от Русия, топоси, свързани с един сприхав апокалиптизъм, свързани със стигматизиране и осъждане на съвременната западна цивилизация. Тиражиране на лъжи и фобии, свързани с някакво разчовечаване на човека и т.н. Неслучайно казах, че като съавтор на този учебник може да бъде написан известният Путинов идеолог Александър Дугин, защото той подрежда епохите в историята на човечеството точно така.

Западният свят живее, според Дугин, в епоха на разчовечаване на човека, на превръщането му в постчовек, и именно с това православието, руското по-специално, трябва да се бори. Ние виждаме тези неща възпроизведени в учебниците по религия. Призовавам настоящия министър на образованието, или който оттам нататък ще отговаря за тези неща, точно тези учебници по никакъв начин да не бъдат предлагани на нашето подрастващо поколение. Вместо на добродетели и на познание на религията, то ще се научи на апокалиптични фобии, руски топоси и богословие на войната.

През годините БПЦ беше компрометирана многократно. Значителна част от висшите духовници бяха разкрити като сътрудници на ДС. Църквата зае твърди позиции срещу Истанбулската конвенция и пр. На какъв морал ще бъдат учени децата ни, след като като всички "морални стожери" на православието започнаха да сериозно да олекват?

Не съм привърженик на обобщаващи констатации от рода на "Църквата се компрометира". Църквата не е институция от рода на държавните институции. Тя е общност на духовно вярващи. И ако някой е забравил, да припомня – общност на хора, които не са от този свят, но живеят в този свят. Т.е. хора с духовни интереси и привързаности. Това е Църквата. В нея определени епископи в миналото бяха компрометирани като сътрудници на тоталитарния комунистически режим. Повечето от тях вече са покойници. Църквата не се състои просто от своя епископат, тя се състои от своите свещеници, много от които са с истинско апостолско излъчване, тя се състои от онези, които наричат миряни и които собствено я изпълват и които имат най-различни възгледи. Напоследък доста от тях наистина имат проруски възгледи, но не всички. И поради тази причина не мога да твърдя, че Църквата е компрометирана.

Друг е въпросът, че с тези стъпки, свързващи я с определени одиозни политически партии и движения в България, Църквата би могла да придобие за очите на младия човек чертите на казионна организация. А именно нейното превръщане в такава организация би я погубило много повече, отколкото т.нар. секуларизъм или глобализация, от които се тревожат авторите на цитирания от мен учебник. Църквата не бива да се свързва с държавата. Тя трябва да се радва на свобода в държавата, при всички положения, но не бива да се прилепва към политическата власт, тъй като това ще я превърне в казионна организация. А тя не бива в никакъв случай да се трансформира в подобна организация.

Интервю на Георги Камарашев