Проф. д-р Николай Димитров пред Фрог: Искам пациентът да излиза от болницата здрав и щастлив, а не разорен

Професор Димитров, скоро у нас ще се проведе може би най-големия за страната форум на кардиолозите. Ще вземе ли участие в него и какво очаквате да се разисква там? 

В края на месеца, между 29 септември и 2 октомври т. г. ще се проведе 17-ия Национален конгрес по кардиология. Наистина става дума за най-големия форум на българските кардиолози. Ще  имат презентации, постерни сесии, в които ще се покаже пред обществото степента на подготвеност на кардиолозите, техните обективни знания и перспективи на развитие. 

Кажете ми, моля ви, каква е степента на подготвеност на нашите лекари да помагат на пациентите в областта на сърдечните заболявания?

Мога да ви уверя, че българската кардиология е европейска кардиология. Лекарите са добре подготвени - от специализанти до завършени специалисти, във всяка една сфера на кардиологията. Имам предвид клинична кардиология, ехокардиография, електрофизиология и интервенционална кардиология.  

Смятате ли, че всеки български гражданин може да лекува болното си сърцето  по съвременните начини на медицината, за които вие говорите?

Определено да! Считам, че броят на кардиологичните болници е напълно достатъчен. Визирам тук и наличието на 48 ангиографски лаборатории, разположени равномерно в страната. Те обхващат пациентите с остър инфаркт на миокарда. Фактът, че през последните 5 г. случаите на инфаркт на миокарда са намаляли с повече от 75 % доказва правотата на думите ми. 

Темата за ковид изтласка на заден план сърдечно - съдовите пък и други сериозни заболявания. Кажете, проф. Димитров, “страда” ли сърцето на българина и от какво? 

За съжаление 68-82% от населението ни страда от сърдечно съдови заболявания. Това е по статистика. А относно постковидните усложнения, за които споменавате,  отново сърдечно - съдовата система и микроваскуларните усложнения са най-често срещани след ковид. Това са определено ритъмни проблеми, проводни проблеми. Понякога има и за съжаление предизвикан инфаркт на миокарда.  Много често сме свидетели на  белодробна тромбоемболия и редица други заболявания. 

Кое разболява сърцето ни - начина на живот, храненето или има и друго? 

Вие сам го споменавате. Обичайно това е компилация от много фактори - начин на живот, хранителна диета, употреба на алкохол, тютюнопушене, съвременни стимуланти като дрога, да речем. Също така стресът е от огромно значение. Затлъстяването да не го забравяме. Което говори, че е хубаво да се отделят повече средства за първична превенция, отколкото за вторична. Защото при нея ние вече лекуваме усложненията, а не причините. 

В медиите имаше сигнали за това, че на пациенти се извършват скъпоструващи изследвания, които не са им необходими. Вие чували ли сте за подобни лоши практики?

Не мога да застана на тази страна. Не мисля, че има правоспособен лекар, който би тласнал пациента си към ненужни изследвания.  От една страна високотехнологично е да направиш коронарография или дилатация на даден пациент на стеснен съд, но от друга страна има сериозен риск. Имайте предвид, че това изследване остава записано на магнитен носител и то се проверява от контролни органи. Не мисля и не го вярвам, че подобно нещо може да причини лекар на свой пациент. 

За определени тежки заболявания често ни съветват да се обърнем за помощ в чужбина. Като че ли по отношение на сърдечните заболявания няма подобни препоръки, така ли е наистина? 

Мисля, че цялата палитра от сърдечно-съдови заболявания може да се лекува адекватно в България. Имаме специалисти и кардио-хирургични центрове, които са на европейско и световно ниво. Мисля, че  сте прав, не е нужно да се насочват към други страни пациенти нито за кардиохирургия, нито за интервенционална или конвенционална кардиология. Един от примерите ми за високотехнологична болница е “Проф. д-р Александър Чирков”.  

Как стои въпроса с трансплантациите на сърце? Не ви ли се струва, че темата е заглъхнала?

За съжаление сте прав.  Безспорно е, че бъбречните и чернодробни трансплантации у нас са успешни. През последните години броят на сърдечните трансплантации е намалял значително. А и те не са с добър край. Това не говори за лоша подготовка на кадрите ни, а за лоша логистика.   

Какво имате предвид - че е трудно да се организира транспортирането на орган от едно на друго място?

Не само това. Хирургичната техника е едно на ръка. Другото е високотехнологична имунология, подходящи реципиенти. Недостатъчният брой на самите трансплантации не прави силните екипи да са добре тренирани. 

Споменахте за добър пример болница “Чирков”, доскоро “Света Екатерина”. Какво се случи, защо след като за кратко я оглавявахте, се махнахте?

Не си тръгнах от там по своя воля.  Бях назначен до провеждане на конкурс. Министърът е принципал и той си взима решенията. Негово бе желанието да ме отстрани преди конкурса. Така, че съм оптимист и очаквам конкурса. Документите се подаваха до 20-ти септември. Очаквам в близките две до три седмици той  да се проведе. Разглеждат се концепциите и след това ще има събеседване, което ще бъде  в министерство на здравеопазването.  Докато оглавявах болница  “Проф. д-р Александър Чирков”, едно от най-важните неща за мен бе да дам  перспектива на всички лекари, включително и на младите колеги. И се извинявам, ако съм бил неправилно разбран. 

Какво ви се иска да се направи в областта на кардиологията у нас? 

Искам да видя равномерен достъп на всички пациенти до  болниците и минимално доплащане. Казвам това, защото ние сме на първо място по доплащане. 53% от пациентите доплащат, което е и най-голямо между всички граждани на Европейския съюз. Това е недопустимо, предвид размера на средната работна заплата и стандарта на живот в България. Пари в здравеопазването има, говорим за 5, 5 млрд. лева.  И не е редно ние да караме нашите пациенти да доплащат. Искам един пациент не само да излиза здрав, но и щастлив. А не разорен.

Интервю на Красен Костадинов