Проф. М. Славова: ЕК може да провери дали разследването на разговорите „Янева-Ченалова“ е независимо

- Проф. Славова, преди дни  ЕК настоя за обективно разследване на скандалните разговори между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова. Появиха се становища, че комисията не може да се меси във вътрешно разследване. Това означава ли, че можем да разчитаме само на нашите разследващи органи, за да се стигне до истината?

- Разследването на разговорите между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова са вътрешен за страната ни въпрос. То е предвидено в българското законодателство. ЕК няма изрично предвидени правомощия да направлява или контролира вътрешно за страна членка разследване. Но ако бъде сезирана поради нарушение на принципите на правото на ЕС, ЕК може да нареди проверка, която да установи дали има независимо разследване и дали са спазени европейските правила, валидни за всички държави, които членуват в общността. Така от една страна сме длъжни да се съобразим с прякото приложение на принципите на европейското право, а от друга – при съмнение следва да се направи проверка дали разследването е независимо и безпристрасно по инициатива на българските органи-държавни, общински или неправителствени организации,  според съответната фаза на производството по разследването. В ЕК проверката може да започне от ОЛАФ или от други органи на общността, според препоръката на ЕК.

- Кой може да инициира подобна проверка?

- Вътре в страната проверката може да бъде инициирана от наблюдаващия прокурор, от Главния прокурор, но и всеки държавен орган, включително и президентът на Републиката може да стане изразител на безпокойството на гражданите и техните организации относно спазвнето на правилата на разследването по случая. Всяко разследване трябва да бъде независимо. Това е основен принцип на правораздаването. Ако някой твърди, че трябва да се обърнем направо към европейските институции, това ще означава, че не познава българското законодателство и практиката по прилагането му, а също и че липсва доверие в собствената ни държавност. Възможно е подобна акламация да е породена и от липсата на реакция от страна на правораздавателните органи или от инерционността на системата, която създава привидност, че контролът върху разследването не се осъществява, поради липсата на обществено осезаема технологична форма или пък самите горестоящи органи на разследващите бездействат или маркират поведение, което не създава сигурност у гражданите.

- Какво обективно разследване може да се очаква, след като на върха му стои главният прокурор Сотир Цацаров, а  той също е споменат във въпросните разговори.

- Ако казваме, че личностите, които заемат определени длъжности в институциите, в случая главният прокурор, могат да повлияят на независимото разследване, то тогава у нас се нарушават принципи на първичното европейско право. Ако това е допустимо и не действат механизмите, които е предвидено да се противопоставят на такова въздействие, то е нарушено и вътрешното и правото на ЕС. Над главния прокурор не действа контролна институция, но България е парламентарна република и винаги по преценка на парламента може да се създаде нарочна анкетна комисия, която да свърши тази работа, ако главният прокурор по един или друг начин пряко или косвено, чрез действие или бездействие, не може да гарантира обективно разследване. Ако и в Народното събрание има съмнение, че ще се влияе на резултата, не пречи, без да се чака реакцията на компетентните органи, да се изпрати сигнал до ЕК и да се поиска оттам да се направи проверка.

- Премиерът Байко Борисов определи разговорите „Янева-Ченалова“ като „между две каки“, докато шефът на ВКС Лозан Панов призова за назавесимо разследване. Като че ли двамата по съвсем  различен начин гледат на това, за което се говори в разговорите?

- Относно изтеклата информация по разговорите „Янева –Ченалова“ не виждам противопоставяне на мненията на премиера Бойко Борисов и председателя на ВКС Лозан Панов. Различието бих окачествила като маниер на говорене. Във всички случаи разговор между две лица от съдебната система има и следва да се коментира. Самият разговор не предполага незабавни процесуални действия, вън от вече предприетите, но подобно говорене представлява основание за сериозно съмение в прилагането на принципите на правораздаването.

- Имаше много изказвания относно становището на шефа на ВСК Лозан Панов, че при нарушение на закона следва да се предпоставя морала. Противниците на тази теза скочиха, че той е поставил морала над закона. Има ли резон в тези  опасения?

- Мнението на Лозан Панов  по никакъв начин не поставя закона или морала в йерархия. Задължително е длъжностите в правосъдната система да бъдат заемани от лица с високи морални качества и това е изрична разпоредба както на европейското право, така и на европейската Конвенция по правата на човека и основните свободи, и тези принципи са възпроизведени в действащото българско право. Това, че моралът стои по-високо от закона, както беше интерпретирано, не поражда притеснения и не означава подценяване на закона. Става дума за двата основни социални регулатора - за закона и за морала. И според класиците на немската философия , ако правовата държава се постигне, тогава вървим към реализиране на етичната или на нравствена държава. Ако законът не се прилага, разбира се, че се търсят корективи. Друг е въпросът дали обществото може да осигури прилагане на морала, при отсъствието на доверие в санкцията на държавата, а какво остава за спазването на разбиранията за добро и зло.

- Ще се разбере ли  истината по този случай при толкова много противници?

- Разследването трябва да бъде обективно и каквито и заблуди да ни се предлагат, сме длъжни да се стремим към истината, иначе ставаме част от задкулисието. При това сме длъжни да го направим с много по-енергични действия и не трябва да чакаме носителите на властта да предприемат видими и осезаеми действия по посока на нашето безспокойство. Забелязва се уклончиво поведение и позиции, с нюанс от рода на „от това нямаме нужда“. Тук става дума за ясни и точни ценности, върху които стои цялата държавност, дори нещо повече - цялото общество.

интервю на Катя Илиева