Проф. Светлин Русев: Ако Първанов пусне закона за обнародване, ще съжалявам за държавника

В петък известният художник проф. Светлин Русев публикува във в. „Труд” отворено писмо до държавния глава. В него той настоява президентът да използва правомощията си по чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България и върне Закона за културното наследство.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Русев, какво ви разгневи толкова, че изпратихте открито писмо до президента Георги Първанов?
- В случая не става дума за гняв, а за по-дълбоко и по-трайно пълно разочарование от поведението на нашите парламентаристи и политици – от цялата тъй наречена политическа класа. Малкото изключения в случая само потвърждават цялостното последователно и във времето, и в проблемите безхаберие. Бях доста деликатен, когато определих като манипулативно поведението на вносителите и поддръжниците на Закона за културното наследство. Ако трябва да бъда по-точен, става дума за една лъжа, с която проблемите на иманярството, разграбването и изнасянето на културни ценности бяха адресирани по елементарен и груб начин точно към тези, които правят нещо за съхраняването на националната духовна памет. Ръководителите на Триумвирата или бяха подведени или поради очевидни съглашателски причини се направиха на олимпийци. А цената на това съглашение не те, а строителите на националната култура ще плащат. Но по всичко личи, че това им е последна гружа. А и тези, които ги подведоха, нямат смелост и доблест да признаят издънването си. В случая Бог е високо, но президентът се оказа по-близко от Царя и си позволих да стигна до него с открито писмо, колкото и да не ми се искаше.

- Как да разчетем резултата от гласуването на Закона за културното наследство – гласували „За” – 13, „Против” – 7 и „Въздържали се” – 80?

- Като един от парадоксите на парламентарната демокрация, от една страна, и от друга – по-съществената – до колко е значим за българите народни избранници, с колко напъни, инсинуации и манипулации беше пробутан и докаран до това „успешно” гласуване...

Но ако има нещо, което болезнено ме засегна, това са тези 80 гласа „Въздържали се”. Българската комунистическа партия, от зората си до нейното днешно дясно социалистическо превъплъщение, като по правило се разминава точно с тази част на своите евентуални съмишленици, които биха могли да й бъдат малко полезни, без непременно да притежават качествата на партиен слугинаж. Не искам да „разчитам” този резултат! Прекалено далеч ме отвежда неговият истински анализ. Но, при всички случаи е позорен.

- Защо казвате, че този закон е заченат с омраза?
- Защото целта не е да мотивираш съхраняването и запазването, а да накажеш тези, които са си позволили наивността да се посветят на подобна дейност. До тук съм, за да не кажа, че се прави срещу определени хора.

- Каква реакция очаквате от президента?
- Би ми се искало реакцията да е президентска, което означава над груповите и партийни интереси! Заедно с това разбирам, че едно връщане на закона означава, че някои, известно е кои са те, не са си свършили работата както трябва. Когато трябва да доказваш на политическите си противници, че са сгафили, е лесно, но когато трябва да забърсваш поразиите на съмишлениците си, не е много приятно. Ако тези съмишленици мислеха за своя президент, не би трябвало да го изправят срещу подобно изпитание.

- Ако все пак Георги Първанов не се вслуша в думите ви и пусне закона за обнародване, как ще реагирате?
- Заедно с моите думи, при него са постъпили много по-сериозни аргументи за връщането му. Ако върне закона, ще знам, че никак не му е било лесно, ако го пусне за обнародване, ще го разбера, че е постъпил като политик, но ще съжалявам за държавника.

Що се касае до моята реакция – като действие и поведение, е предвидима, но в какво ще се изрази това, естествено, че не бих изнесъл на пазара. А вътрешната ми реакция едва ли ще има значение за някого – дали съм огорчен, разочарован, обезверен, обиден и т.н. – това не е територия, в която бих позволил да се разхождат с дървени налъми.