„Никой не ни е виновен“. Авторитарни политици манипулират през историята, предупреждава историк

„Историята непрекъснато е употребявана политически. Удобно е да изманипулираш фактите, така че да привлечеш избиратели. Живеем в епоха на популизъм. Нови форми на авторитаризъм търсят лесен път към умовете и сърцата на избирателите чрез манипулиране на историческата истина“, казва Александър Стоянов – главен асистент в Института за исторически изследвания на БАН и преподавател по история в НГДЕК, в ефира на bTV.

Той подчертава, че проблемът започва още в училище. „Много е важно как хората са преминали през учебния процес. Всеки недостатъчно мотивиран учител по история може да остави огромни дупки в знанията.“ По думите му „боравим с историята дотолкова, доколкото сме я разбрали на 16 г.“. Затова историците трябва да пишат книги за хора над тази възраст – „ясно и просто обяснени“, без сложни терминологии, смята той.

Според Стоянов не учебниците са виновни, а начина, по който се преподават. „Проблемът не е толкова в учебниците. Учебникът е една рамка, той е пътеводител за учителя. Той не е създаден да е изчерпателен. Изчерпателността идва от учителя. Всякакви дефекти от учебника по история идват от учителя“.

Той определя „турското робство“ като една от най-големите заблуди, които продължават да съществуват в образованието. „Българската наука преди близо 50 г. е доказала, че не е „турско робство“, а „османско владичество“. Първо, Османската империя не е турската държава. Второ, нашите предци не са били роби в Османската империя. Те са били с много по-ниско положение от управляващия елит или мюсюлманите, но са били свободни, плащащи данъци хора, които за съжаление са били подложени на огромен тормоз“.

Посочва, че властта в Османската империя често не е успявала да предпази населението. „И тогава, подобно на днешната действителност, е имало „мутри“, които са тероризирали мирните граждани. Наричат се аяни, някои от тях са били доста силни“.

Стоянов обяснява, че историческите неистини често се приемат по-лесно, защото ни дават удобно оправдание. „Много лесно е да обясниш защо българите са единственият балкански народ, който не е вдигнал масово въстание срещу Османската империя, с това че сме били безправни. Как обаче, ако българите са били роби, създаваме мрежа от училища, създаваме Екзархията сами от нищото, как имаме учени, строят се църкви, къщи?“.

„България е свободна вече от 140 г. Никой не ни е виновен за нищо. Османската империя отдавна е изчезнала, спряла е да бъде фактор за развитието ни. Нашите предци са положили всички усилия да се развиват максимално свободно. Не можем да търсим оправдания. От падането на Съветския съюз и социалистическия режим също са минали вече 40 г. Кой е виновен, докога? Факт е, че в България на власт остават същите хора, които са управлявали и преди 1989 г. Това обаче е проблем на България. Населението си избира властта. Това си е наш проблем“.

По думите му, Георги Раковски може да служи за пример на политците ни днес „Той участва едновременно в просветното движение, църковните борби и на практика създава националноосвободителното движение на българите. Той е космополитна личност, проевропейски ориентиран, владеел е 8 езика, бил е търговец, дарявал е, имал е бизнес, който е изкарвал понякога милиони. Раковски умира на 46 г. Нито един от възрожденците ни не е много възрастен, когато върши нещата, които върши. Човек може да се раздава за родината си, в същото време да има достатъчно за себе си“.