Проф. П. Цветков: Свърши ерата "Първанов", срамен период в историята ни

Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини.

Интервю на Коста Георгиев

- Проф. Цветков,  прогнозирайте като историк кое събитие от 2011 г. ще остане в новата история на България?

- Трудно е да се направи такава прогноза, но несъмнено ще бъде запомнено, че след 10-годишно президентстване си отива един човек, за когото ме беше срам, че ми е държавен глава. Освен това политическата сила БСП вече няма да държи властта на „Дондуков” 2. Тоест събитието е, че си отива ерата „Първанов” – един срамен период в най-новата ни история Той открито обслужваше интересите на една чужда недемократична държава, каквато е Русия. Според международните класации доскоро тази страна я определяха като смесен режим, даже никога не е проблемна демокрация, като България. Русия се намира някъде в зоната на здрача между демокрацията и авторитаризма, а сега, след като Путин се обяви отново като кандидат за президент, вече я определят като авторитарна държава. Жалкото е, че българският президент по най-безсрамен начин обслужваше интересите на тази държава.

- Какво наследство оставя Първанов?

- Наследството и за новия президент, а и за всички нас остава още по-голямата зависимост на България от руските енергийни източници, от една страна, а от друга - падение в морала изобщо на ценностите, които един президент би трябвало да носи като олицетворител на нацията. Като манталитет и поведение Първанов си остана комунист. Спечели изборите с лъжа, без да признае открито, че е бил агент на ДС. Към наследството му естествено можем да прибавим и олигархичните кръгове, които той лично не ги е създал, но ги обсулжваше и се оказа неотделим от тези среди.

- Занимавате се с митовете в историята, кой е най-големият мит за Първанов?

- Мисля, че за него не успяха да наложат някакъв голям мит, дори тези поръчкови социолози, които му дават голям рейтинг, сега признават, че това е рейтинг на институцията, а не на него като личност. Поради липсата на горна камара в нашия парламент президентската институция реално е единствената, която може да играе някаква такава роля и от такава гледна точка е съвсем естествено да се търси в президента някакъв, макар и слаб контрол срещу това, което се върши в НС, той
да бъде някаква гаранция срещу амбициите и действията на мнозинството в парламента. Този контрол е много условен, да не говорим, че по време на Тройната коалиция президент и правителство бяха едно и контролът тогава реално липсваше.

Последните социологически проучвания потвърдиха, че Първанов не е безспорен водач на одобряваните личности в държавата. Лично на мен неприятно впечатление ми правеше кампанията да го представят като социалния президент. Част от този мит беше кампанията „Българската Коледа”, аз не давам пари за такава благотворителност, защото тя е реклама за президента, а не работи за проблемите на тези дечица, които се нуждаят от помощ. Другият мит за Първанов, който също не сполучи, беше да го представят като открит, прям, честен и делови, а той години наред криеше, че е агент на ДС. После започна да обяснява, че е работил всъщност за благото на страната. Дебело трябва да се подчертае, че ДС е инструментът, с който Москва контролираше България.

Който е служил на ДС е служил на СССР, така че всичките приказки за някакъв патриотизъм са просто един цинизъм. Ако казват, че са служили на родината, просто са служили на съветската държава  това е истината. Но Първанов никога не е бил открит политик, а двойствен, задкулисен, като всеки комунист е дразнел с този студен и безизразен начин на изразяване, като човек, който се страхува от гафове и фалове, а знаем, че като реални, живи хора всички допускаме грешки. В САЩ даже се шегуват открито с гафовете на Буш, Обама, а у нас се изживяват като безгрешни. Затова няма нормален човек, който да не е подразнен от неговата безизразна физиономия, която повтаря баналности. Освен, че си остана комунист и дозароби страната с руските енергийни източници, ще го запомня като някакъв робот, като фалшива машина.

- Как си обяснявате разрастващата се рекомунизация в обществото, на какво се дължи носталгията по Живково време?

- Първанов изигра съществена роля за този процес, както и цялата кагебистко-кадесарска мафия, но този процес е и един архетип освен многото обективни причини. По принцип човек съжалява за младостта, тази младост за голяма част от българите мина по времето на комунизма и вероятно за това е носталгията. Проучвания обаче показват, че при унгарците процентът на носталгиците към комунизма е много по-голям, отколкото при нас. Все пак говорим за Унгария, която 1956 г. направи революция срещу комунизма, това е Унгария, която уж най-успешно премина от комунизъм към демокрация. А сега се оказва, че там най-много тъгуват за онова време. Архетипа, за който говоря, е описан в Библията, в гл.11 на книга „Числа”. След като са освободени от робство и вървят вече към обетованата земя, евреите се вдигат на бунт срещу водача си Моисей и искат да го убият с камъни. Вопълът им е следният: „Добре си бяхме в Египет под робство, защото там рибата беше даром, имахме дини, краставици, лук и чесън”. Значи всичко се повтаря.

 

 - Както казва Еклесиаст: Нищо ново под слънцето.

- Точно така, това ни поведение явно е свързано с човешката приро­да, не можем да поемем отговорността на свободата.

- В някаква степен вие сте жертва на тази рекомунизация, миналата година бяхте осъден от Комисията по дискриминация, какво се случва с делото?

- Хубавата новина е, че тричленен състав на ВАС отмени това абсурдно решение. То предвиждаше две глоби за мен от по 250 лв. заради това, че съм обидил жителите на Димитров­град. Дискриминацията се състоеше в това, че аз искам този град да си смени името, защото е позорно и скандално да е кръстен на името на масов убиец и подметка на Сталин.

Апелът ми беше към гражданите му да обърнат внимание на тези про­блеми, да поочовечат тази архитек­тура, която е сталинска и грозна, да издигнат един храм християнски, защото там все още няма църква. Това ми беше апелът, но се оказа, че е дискриминация, защото съм идентифицирал жителите на града с Георги Димитров, а това и през ум не ми е минавало.

Имах една изпусната реплика тога­ва за „сбърканите хора”, но се изви ­них за нея. ВАС отчете всички тези мои доводи, че съм изказал позиция като гражданин и историк и няма основание за наказание за дискрими­нация. Реално чрез тази комисия се случи нещо недопустимо за страна, член на ЕС – да те преследват за изразено мнение, това може да е проблем на Турция и точно заради преследване на свободното слово тази страна не я приемат в ЕС.

- Това, че сме член на ЕС, не ни прави по-щастливи, как да обясним факта, че всеки втори българин днес мечтае да е емигрант и вижда реализация навън?

- Това е тъжната ситуация, ние сме най-бедната страна в съюза и го дължим именно на комунистиче­ския режим и мафията, която той създаде. Първо, у нас не се роди истинска левица, тя беше подменена от комунистическата партия. Леви­ца и десница има в пространството на демокрацията. А комунистите не могат да бъдат нито леви, нито десни.

същото се отнася и за националсо­циалистите и фашистите, те са също извън това пространство. Но освен проблема с лявото, у нас се подмени и консервативната десница. Това, което е ГЕРБ, трудно може да се на ­рече истинска десница. Поведението им го доказва. Сега под напора на ЕС могат да се решат на някакви рефор ­ми, но около Борисов са хора, които искат да се харесат на всички, а са избрани, за да вършат работа. Без­радостна ни е съдбата. Държавата прекалено много зависи от мутрите и комунистическата номенклатура, няма особени възможности за изява, хората са зле платени. Всичко това ражда емигрантите у нас.

- Европейско изследване от края на декември показва, че хора от цял свят, включително и от страни като Франция, Испания, Италия мечтаят да живеят в Германия и я определят като най-доброто място за живеене.

- Това е естествено. Германия винаги е била притегателна за света. Много преди турците да се превър­нат в гастарбайтери номер едно – италианци и испанци първи тръгнаха да търсят там трудов пазар и лична реализация. Това е страната с най- ниска безработица, въпреки кризата продължава да върви напред. Герма­ния е просто една уютна, уредена държава

Всичко там е подредено. Но най- важното е, че всеки си знае отговор ­ностите. Това пък е причина много българи да искат да се изселват от родината, защото нито си знаят пра­вата, нито задълженията.

- Ще запазят ли ГЕРБ властта на фона на икономическата криза и протестите на различни социални групи?

- Проблемът е, че управляващите сега няма кой да ги замени. Ако Синята коалиция успее да изцери раните си и да се въздигне, може да бъде алтернатива на ГЕРБ, но БСП очевидно не е изход. Социалистите са по-страшният вариант, затова сега отговорността на Синята колация е много голяма.

- Допускате ли коалиране на БСП и ГЕРБ?

- Не е изключено. Възходът на ГЕРБ се дължи на същите среди, свързани с комунистическата номенклатура, но в един момент решиха, че не е изгодно повече да поддържат БСП и прехвърлиха подкрепата си за ГЕРБ. Прави впечатление, че профилът на средностатистическия избирател на БСП, СДС и ГЕРБ е един и същ – те се борят за един и същ избирател – по-пасивния, по-необразования, по-нерешителния, жител на малки­те градчета и села. И трите сили се състезават за този избирател. Голя­мата задача на ДСБ е да активира и привлече образованите, които не гласуват.

- Какво първо трябва да свърши на „Дондуков” 2 новият президент Росен Плевнелиев?

- Плевнелиев обеща много неща, които са важни за десния човек. Той каза, че отхвърля идеята за големия енергиен шлем, иска да разнообра­зим енергийните си източници и да се освободим от зависимост от Русия. На първо време това не са леки задачи, но бъдещето ще покаже дали ще изпълни обещаното.

- В интернет след ваши интервюта и анализи се появяват огромни форуми с остри нападки, как приемате „критиците” си?

- Тези хейтъри, прочитайки това интервю, със сигурност ще излеят отново помията си по мой адрес. Проблемът е, че не могат да ми простят това, че никога не съм членувал в БСП, че под никаква форма не съм сътрудничел на Държавна сигурност, не съм членувал дори в комсомола и Отечествения фрон. По форумите ме нападат хора, които вероятно са били съпричастни към ДС и към комунизма. Пожелавам им да намалят малко омразата, която ги разяжда отвътре, защото рискуват тази омраза да изпелели и самите тях.