Пропагандата е кръвоносната система в управлението на Путин: Николай Кръстев пред ФрогНюз за филма си "Другата Русия"

Това са само част от думите на Марина Овсянникова - безстрашната руска журналистка, която размаха антивоенен плакат в ефира на държавната телевизия “Первый канал”. С нея се срещна журналистът Николай Кръстев. Предстои тази вечер в ефира на Българската национална телевизия от 22.00 ч. да бъде излъчен филма "Другата Русия". Кръстев разговаря с Овсянникова, Михаил Ходорковски и още представители на руската опозиция. Срещаме се с него, за да ни разкаже за сблъсъка си с руската реалност. 

Ето и интервюто: 

Господин Кръстев, утре в ефира на Българската национална телевизия ще бъде излъчен филмът Ви “Другата Русия”. Разговаряли сте с много емблематични личности - Марина Овсянникова, Михаил Ходорковски. Как се появи изобщо нуждата от този филм?

Дискусията въобще за ставащото в руската опозиция и как тя тръгва напред към предстоящите на 17 март президентски избори ме провокира да търся точката между онова, което се случва в политически план и ситуацията, създадена около Марина Овсянникова преди две години. Исках Овсянникова да ми разкаже как работи пропагандният инструментариум на медиите, които са били под контрола на Кремъл и да го обединя с един ъгъл за това как руската опозиция гледа на това. 

Какво ви разказа Марина Овсянникова за пропагандната машина на Кремъл? 

Разказа нещо, в което не се съмнявах. Друго е обаче да го чуеш от първа ръка от човек, влязъл в световните медии със своята постъпка. Овсянникова каза, че всяка седмица, всеки месец ръководителите на руските информационни медии, които са под контрола на Москва, ходят в Кремъл и получават нареждане по т.нар. “наръчници”, с които боравят - как подреждат новините, как решават да говорят, че украинският президент Володимир Зеленски е предстаставител на киевската хунта и че е наркоман. Или че Украйна е зависима от Запада. Стереотипите, които се насаждат в руското общество през медиите, всъщност идват именно от Кремъл и се мултиплицират в медиите.

Ясно е, че за да се случи това мултиплициране, журналистите трябва да пренебрегнат по някакъв начин своята съвест. Овсянникова разказа ли за срещите си с, да речем, с хора като Маргарита Симонян, която е рупор на кремълската пропаганда? 

Тя със Симонян лично в последно време не е говорила, но бившият й съпруг работи в “Russia Today” и е много близко до Симонян. 

Интересно е, че Овсянникова получава подкрепа от колегите си от “Первый канал” за постъпката й и те частично приемат постъпката й, но явно са подложени на натиска на пропагандния инструментариум. Руското общество и журналисти живеят в информационен вакуум, който успява да изсмуче в определена степен съпротивителните сили на руските журналисти, които все по-безпроблемно възприемат спуснатите от Кремъл гледни точки. 

Овсянникова казва: Пропаганда е кръвоносната система на управлението на Путин.

Как протекоха разговорите Ви с Михаил Ходорковски? 

С Ходорковски говорихме какво е днес Русия, защо по никакъв начин не трябва да ни изненадва онова, което се случва там днес. Той казва, че избори в Русия от 10 години няма. Връщайки назад лентата към 2011-2012 г., когато бяха големите протести след парламентарните избори в страната, които за първи път бяха откраднати от прозападно настроената опозиция и разумната част от обществото. Според Ходорковски от тогава в Русия вече няма истински избори: Да, може и да има такива, може да се преброят резултатите, но всъщност няма такива, а всичко е мимикрия на режима на Путин.

Ходорковски говореше и за неоимперските амбиции на Путин, какво е Русия днес и дали е олицетворение на онова, което е била през 1917 г. или е по нов начин представена имперската същност на Русия с идването на Путин на власт преди 23 години.

Изглежда, че изходът от изборите в Русия е напълно предизвестен. В този смисъл - как гледате на кандидатурата на Борис Надеждин?

Много са нееднозначни реакциите за кандидатурата му. Да, той е единственият в момента представител на руската опозиция, подал документи за регистрация за изборите. Предстои да видим дали ще бъде допуснат. Дали ще даде той надежда на руската общество и кураж на опозиция е много рано да се каже. Другият момент на ставащото е разделението в руската опозиция.

Коя е основната причина за това разделение? Визията за бъдещето на Русия ли е препъникамъкът? 

Не точно. По-скоро начинът, по който трябва да се постигне свалянето на Путин. Това е разделителната линия - дали трябва да стане с избори, дали с ефективни протести. 

Бившият депутат от Думата Генадий Гудков, който също участва във филма и е работил в специалните служби на Съветския съюз, познава добре обкръжението на Кремъл и цялата трансформация на Путин. Той пък казва, че всъщност има една интересна идея Западът, ЕС, ОССЕ да не признават Путин за легитимен лидер на Русия след изборите. 

За това говореше и Ходорковски - че ще се съсредоточат върху това да убеждават Запада да не признава Путин за легитимен лидер на Русия. Може би около това ще се обедини руската опозиция. 

Споменахте Запада. Европейският съюз постигна споразумение за предоставянето на 50 млрд. евро в помощ на Украйна, въпреки упоритите опити на Виктор Орбан да попречи на това. Брюксел ли надигра Орбан или унгарският премиер успя да постигне максимално целите си?

Спомням си една максима на Виктор Юго: Victor sed victored - Победител, но победен. Орбан може и да е победител от неговата гледна точка, но в крайна сметка беше победен и надделя ЕС и единната европейска стратегия за това какво трябва да се прави по отношение на Украйна, за да може в крайна сметка да се постигне справедлив мир. Това означава да няма мир на всяка цена, какъвто се опитва да наложи Путин. Смятам, че победи разумът, победи европейското единство, което дава възможност на Европа да върви напред и да се утвърждава като един сериозен геополитически фактор.

Кое е основното нещо, което искате зрителите на филма да запомнят? 

Искам да запомнят историята на Марина Овсянникова, която казва, че майка й я смята за враг на Русия, да запомнят как бяга с дъщеря си от Русия, как за съжаление синът и майка й отказват да общуват с нея.Също така как сваля гривната, която носи на крака си и я оставя на руските правозащитни органи преди да избяга, защото казва, че тя е за руския президент, заслужаващ да бъде съден за военните престъпления. Режисьорът Емил Минков предприе много интересни подходи, които вашите читатели ще видят във филма. Основното послание на Овсянникова е, че Русия все пак може и трябва да има шанс да се върне към демокрацията.

интервю на Джесика Вълчева