M. Радева: Костовото управление е недостижим еталон

Мира Радева е създател и управител на Института за маркетинг и социални изследвания – MBMD. Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работила е в CNRS и CEVIROF в Париж, в НЦИОМ и Института по социология към БАН.

Интервю на Калина Георгиева

- Какво се промени на политическата сцена в България през последните години?

- Всички знаем, че през последните 20 години България е управлявана задкулисно с активното присъствие на ченгета и на хора, които имат неясна политическа идеология и кауза. Това, което се случва напоследък е, че наяве излязоха неща, които отдавна се знаят, но сега се виждат много ясно и натрапчиво. По естество процесите, които протичат в България не са нито от политическото представителство, нито от защитата на определени интереси на гражданите, а битка на определени олигархизирани кръгове. Това се случва от началото на прехода до ден днешен, обаче никога не е било толкова фрапантно и толкова набиващо се на очи. Истинският проблем е, че ние не успяхме да създадем същински икономически кръгове, които да разполагат с алтернативна, чисто икономическа власт. Политиката се оказа най-добрият и най-сигурният източник не просто на доходи, а на извънредно забогатяване. Основните пари идват от и чрез политиката. Затова така стряскащо се оголиха нещата. Вече дори никой не се опитва да скрива, че политиката е средство за икономическа власт и за забогатяване. Всички съвсем директно взеха да заявяват, че само и единствено чрез политиката може да се печели и в икономиката. Преди казвах, че това е олигархична структура, а не демократична, а сега това много явно и натрапчиво се показва. Тя се превърна в повод да печелиш само обществени поръчки, да разпределяш власт и влияние, просто нещата се оголиха по един много шокиращ начин.

- Как ще се отрази компроматната война върху кабинета „Борисов”?

- Управляващите наистина са поставени в тежка ситуация. И тъй като този кабинет имаше определени дефицити, очаквам положението му да се затрудни максимално. Някак си логично е това, което се случва, да предизвика реакция у публиката. Правителство дойде с идеята да въведе и да върне справедливостта, а в момента те са поставени в ситуация да се защитават, да доказват, че критикуващите ги нямат право, а винаги, когато си поставен в ситуация на защита, започваш да изглеждаш неубедително. Струва ми се, че оттук нататък ще има доста тежки последствия за чисто политическия рейтинг на кабинета, очаквам той да започне да се понижава през следващите месеци. Вероятно резултатите нямаше да бъдат толкова тежки, ако правителството беше доказало качествата си и в други сфери, освен в борбата си с престъпността. За съжаление обаче ударите, които са срещу Цветанов, засягат доверието в управляващите и то в най-силната му част, там, където хората бяха най-склонни да се доверяват, да ги защитават, да ги бранят и т.н. В момента, в който рухне имиджът на този кабинет, раздаващ справедливост, най-общо казано, това неизбежно ще доведе до сгромолясване на целия постамент. Не случайно ударът е насочен директно към Цветанов. Бойко Борисов се лъже, ако си мисли, че това е срещу Цветан Цветанов, а не е срещу него. Това е директен поход срещу имиджа му, който ще бъде платен от него и от цялата партия ГЕРБ, той няма да остане само за сметка на вътрешния министър. При всички случаи ситуацията, в която е поставен кабинетът на Бойко Борисов, е изключително тежка.

- Георги Първанов със своя политически проект „АБВ” може ли да бъде някаква алтернатива на ГЕРБ?

- Празно пространство не остана, хората все някъде трябва да виждат опора, така че, ако този кабинет се дискредитира, това неизбежно ще повиши шансовете на Първанов. Доста странна е ситуацията и вътре в социалистическата партия. Те или ще се обединят с Първанов, или ще търсят свой път, може да има противоречия между тези различни групи, всичко това е важно. За много кратък период политическата обстановка у нас се нажежава, не знам в каква степен това няма да се окаже предвестник на икономически сътресения и това притеснява най-много хората. Една политическа дестабилизация може да ни струва скъпо икономически.

- Съюзът между Волен Сидеров и Бойко Борисов може ли да бъде засегнат от искането на референдум за приемането на Турция в ЕС?

- Смятам, че не само Волен Сидеров, но и ВМРО се поизхвърлиха много. Те не прецениха добре ходовете си. Аз имам много различно мнение от това на Сидеров и Красимир Каракачанов. Относно този въпрос, не може така лежерно да се поставят нещата, трябва да се мисли много по-дългосрочно. Аз лично бих гласувала „За” на един такъв референдум за присъединяването на Турция към ЕС. Но не мога да се изказвам много категорично по този въпрос. Очевидно нещата не зависят от България. Ние имаме интерес Турция да стане членка на Европейския съюз, а не обратното, т.е. поведението на Волен Сидеров и на Красимир Каракачанов работи директно срещу интересите на България, това е моята визия, но аз не съм политик.

- Да очакваме ли „Бойкова зима ”, както ни плашат от БСП?

- Да, имам опасения, и не само аз, за жалост, много хора се страхуват, че влошаването на политическата обстановка ще доведе до влошаване на икономическата сфера. Дано прогнозите ни не се сбъднат, никой не иска да ни се случват лоши неща и в политиката, и в икономиката. Ако обаче БСП не се взема в ръце и не разреши проблемите от структурите на партията, ще започнат да се отцепват индивиди и да преминават към проекта на Първанов.

- Можете ли да прогнозирате какво ни очаква на политическата сцена до края на годината?

- Много ми е трудно и то, защото много бурно се развиват процесите, неочаквано бързо. Вчера едва ли не освободиха Алексей Петров и започна едно мятане на „камъни”, като че ли беше даден много скоростен старт и затова не може да се прогнозира, а да изчакаме нещата да се развиват от само себе си.

- Какво мислите за политиката, която води Иван Костов? Каква е вероятността да се върне на бял кон като премиер , например?

- Премиерският пост е една много далечна перспектива, за да я обсъждаме в момента. Но колкото и да съм говорила и да съм критикувала поведението на Костов, неговото управление има шанс да се окаже недостижим еталон спрямо следващите. Факт е, че Костов навремето прояви една изключителна категоричност по отношение на реформите. Много хора ще кажат: защото тогава нямаше накъде, но ние сега сме в същата ситуация – да, няма на къде. Той имаше кураж и воля да проведе тежки реформи, спомняме си, че управлението на Иван Костов плати много висока цена за това, че категорично пое по пътя на рисковете, които доведоха до падане на рейтинга и до слизането от властта. Винаги съм твърдяла и съм го критикувала за това, че не беше в достатъчна степен компромисен и внимателен към процесите, които вървяха в обществото. Но не може да се отрече, че той си свърши работата към онзи момент, нещо, което за жалост не виждаме сега. Кабинетът на Борисов непрекъснато се лута, непрекъснато казва нещо, което днес ще се случи, но в следващия момент не се случва. Или се променя позицията, или не точно това са имали предвид, а нещо друго, т.е. хората, експертите и бизнесът се уплашиха от тази неустойчивост на решенията на управляващите. Когато съществува подобна неустойчивост, се създава един плацдарм за атаки от онези, които искат това правителство да си отиде. Ако те бяха достатъчно стабилни, хора като Алексей Петров нямаше да имат възможност да си покажат главите, обаче в момента кабинетът изглежда слаб, поради което такъв тип хора се възползват веднага от възможността да натрупат политически дивиденти.