Я. Скумов: Правителството да не се подава на натиск за Бургас - Александруполис

Яни Скумов е един от членовете на инициативния комитет за местен референдум в черноморския град Поморие, където гражданите масово гласуваха против проекта за трасето на петролопровода Бургас‒Александруполис. Това е първият успешен референдум в новата история на България.

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Скумов, явно протестите срещу настоящия проект за трасето на петролопровода Бургас‒Александруполис в Поморие не стихват, вкл. и през активния туристически сезон. Снощи се откри Седмицата на морето, а активистите на „Чисто море” отново излязоха с плакатите. На какво се дължи тази постоянна активност особено след референдума и след обещанията от проектната компания, че Поморие няма да бъде е засегнато?

‒ Още в началото действията на Инициативния комитет бяха насочени не само срещу трасето и инсталациите на петролопровода на територията на община Поморие, а най-вече срещу избраната технология на разтоварване на петрола. Да не говорим, че икономическата целесъобразност на целия проект въобще все още не е доказана. Затова стратегически приехме индуктивният метод на действие – от частния към общия проблем. Така че нашата активност следва да се приеме като естествено продължение на тези намерения. От друга страна, не забравяйте, че поморийският референдум осмисли усилията и на другите две общини, които проведоха преди нас подобни референдуми – Бургас и Созопол. Там около 55 000 жители също гласуваха „против” на подобен въпрос. Така че, след като още в началото сме осъзнали, че проблемът не е частен за дадена община, напълно логично е усилията на всички нас оттук нататък да продължат обединени заедно с другите черноморските общини. Това е основната причина да предприемем и формални стъпки за регистрацията на инициативния комитет като сдружение с нестопанска цел „Чисто море”. Отделно от това ние имаме нужда от популяризирането на проблема като цяло и извън границите на черноморските общини, извън границите на България ако щете. Нали разбирате, че проблемът се превръща в общоевропейски с оглед на значителните инвестиции на чужди граждани в недвижими имоти по Черноморието. Затова и всички действия през активния туристически сезон са особено важни за популяризацията му в национален и общоевропейски мащаб.

‒ Доверявате ли се действително на обещанията, които ви дадоха, минава ли ви мисълта, че хората може да бъдат изиграни?

‒ Обещания за какво? Както Ви казах, това че трасето и инсталациите няма да минават през община Поморие, не е нашата крайна цел. Тази малка цел, част от общата, вече сами си я постигнахме след успеха на местния референдум. Ако държавата ни е основана на закона, нямаме основания да се притесняваме, че жителите на община Поморие ще бъдат изиграни, като не им бъде зачетен резултатът от референдума. Ние като цяло не се фокусираме към интереса и обещанията на Транс Болкан Пайплайн. Като гражданско сдружение целим защита на местния и национален интерес и като такъв, адресата на нашите искания е държавата, а не фирмата.

‒ Как оценявате заявката на новото правителство да замрази неефективните енергийни проекти, вкл. и този?

‒ Съзирам известно противоречие във въпроса Ви. Ако проектът действително е неефективен, той трябва да бъде спрян, а не замразен. Заявката на новото правителство е именно такава, че енергийните проекти ще бъдат преоценени, за да се види изгодата на държавата от тях и ако се окажат в противоречие с българските интереси, ще се намери начин да бъдат спрени.

‒ А имало ли е някакви разговори по този повод, дори и неофициални, наясно ли е новият премиер с позицията на хората от региона? Да не забравяме и фактът, че след парламентарните избори Поморие се сдоби със свой депутат в новото НС. Разчитате ли на неговата помощ, в коя комисия ще работи той?

‒ Разбира се, че сме водили разговори - не директно с премиера, но с голяма част от неговия екип. Да припомня, че г-н Иван Алексиев, който в качеството си на зам. кмет на община Поморие, взе активно участие в подготовката и провеждането на референдума, вече е депутат от бургаската листа на ГЕРБ и е избран за зам. председател на Комисията по околна среда в новия български парламент. Двамата зам.-министри на околната среда и водите също са активни наши съмишленици, взели участие като експерти в досегашните ни действия – г-жа Ивелина Василева – бивш зам. кмет на община Бургас и г-жа Евдокия Манева – бивш министър на Околната среда и водите. Сами виждате, че имаме достатъчно лоби в изпълнителната власт, което естествено не приспива нашата гражданска бдителност. Осъзнаваме, разбира се, че новото правителство има нужда все пак от известно технологично време за запознаване с проблема в дълбочина преди да предприеме необходимите действия, но силно се надяваме, че това ще се случи в близко бъдеще.

‒ Гърция е готова със законопроекта за петролопровода Бургас-Александруполис, натискът оттам е сериозен. Как ще му се противодейства?

‒ Това, че Гърция е готова със законопроекта само доказва, че Гърция има интерес от изграждане на петролопровода. Това, което нас ни интересува, е дали България има такъв интерес. Не би следвало да има натиск от когото и да е било, когато става въпрос за защита национални интереси и ние силно се надяваме новото правителство да не повтаря грешките на предишното и да не се подава на такъв натиск. Докато то действа по този начин може да разчита на пълната подкрепа на всички тези 70 000 души, гласували против петролопровода в трите общини.

‒ Като противници на съоръжението настоявате за нова независима експертна оценка. Кой трябва да я направи?

‒ Това е един от основните моменти, по които този проект е атакуем. Буди пълно недоумение как държавата подписва споразумение за изграждането на петролопровод, едно такова значимо съоръжение, в нарушение на чл. 81, ал.1 т.1, както и ал.5 от Закона за опазване на околната среда, които изискват за такъв тип проекти да има комплексна оценка на въздействието върху околната среда още в предпроектната фаза – като инвестиционно предложение за строителство. Логиката на тази законова норма е такава, че ако има такова значително по обем инвестиционно намерение, то да бъде оценено комплексно още преди фирмата да инвестира в проектиране, което само по себе си е достатъчно скъпо. Това неспазване на закона буди основателни съмнения дали проектът би могъл да издържи на такава комплексна оценка. Тя следва да бъде поръчана от МОСВ по предложение на заинтересована страна, каквато в случая се явява сдружението „Чисто море”.

‒ Има ли разнобой в позицията на отделните политически сили в региона във връзка с позицията им по трасето на петролопровода. Какви са нюансите?

‒ Ще ми се да има все пак въпроси от национално значение, по които политическите сили да са на едно мнение. В конкретния случай дори представители на партиите, които на национално ниво бяха за реализирането на проекта, на местно ниво подкрепяха нашите действия. Това е силно обнадеждаващо, тъй като проблем от такъв характер не може да разделя хората, а само да ги обединява. Считаме, че всяка национално отговорна партия би следвало да се движи от реализирането на българския национален интерес и в този смисъл всеки сам може да си направи изводите коя партия го защитава и коя не. Но нека от мен да не излиза такъв коментар, тъй като в момента представлявам гражданското сдружение, а не коментирам темата в качеството си на член на определена политическа сила.

‒ Действията ви оттук нататък?

‒ Ще следваме логиката на нашите действия досега – запознаване на българската и европейската общественост с проблема, действия по спазването на Закона за опазване на околната среда, чрез назначаването на комплексна независима експертна оценка, както и сезирането на европейските институции по въпроса. Трябва да бъде пределно ясно, че гаранциите за икономическата целесъобразност на всеки проект, както и за екологичната му безопасност е задължение на държавата и ролята на гражданско сдружение като нашето е да предизвика институциите да си влязат в отредената им от закона роля.