Социологът Ев. Славкова: Имената в листите засенчиха програмите на партиите

- Г-жо Славкова, прогнозите за предстоящите избори са такива - ГЕРБ, БСП, Патриотите, ДПС и Воля на Марешки. Има ли разлика с прогнозата на ТРЕНД?

- Всъщност първото изследване, което показа, че в следващия парламент място намират тези политически партии към момента, е на Изследователски център Тренд, което след това беше потвърдено и от нашите колеги. Не мисля, че ще видим особени изненади от тази конфигурация, която е начертана към момента. Една от възможните изненади е евентуално влизането на Реформаторски блок. Изследователски център Тренд ще публикува също данни през тази седмица и ще видим какви са нагласите на българския избирател и има ли някаква разлика от предходните изследвания.

- Според вас решенията на правителството на премиера Огнян Герджиков облагодетелстваха ли някои от партиите преди изборите?

- Трудно е да бъде направен категорично такъв извод, има неща, които ние не виждаме и не знаем за тях. Моментът със смяната на областните управители се създаде усещане за работа на служебния кабинет в полза на БСП, освобождаването от длъжност на Гарелов заради позицията му по отношение конфликта Йончева- Борисов създаде друго усещане. Важно е след 26 март за „имиджа“ на всички участници в този служебен кабинет да се говори, че изборите са били честни и всяка една от политическите партии са били с равен старт по отношение.


- Възможно ли е ДПС и ДОСТ да се окажат извън парламента, като получат приблизително равен процент от избирателите, но малко под необходимата бариера? Ще стане ли това и с "Да, България", "Нова Република" и Реформаторския блок?

- Не мисля, че ДПС ще остане извън парламента. Това показват и социологическите данни.  На обратното мнение съм по отношение на присъствието на ДОСТ в 44-то Народно събрание. Мисля, че ДОСТ ще получат между 80 хил. и 100 хил.гласа, но няма да успеят да прескочат 4% бариера.  Но определено има битка за електорат между ДПС и ДОСТ, но ДПС ще направят всичко, за да запазят монопола си в етническото поле. Относно „Да, България“ и „Нова Република“, то социологическите изследвания на Изследователски център Тренд, както и на други колеги показват, че разделени тези политически партии не успяват да прескочат 4% бариера. Всъщност връщайки се назад всяко разединение на десницата я е оставяла извън парламента. Разбира се, навлизаме в последната седмица на кампанията, която е изключително важна, но не очаквам особени  изненади.

- Коментирайте участието на Евгени Михайлов като кандидат-депутат от ДОСТ, на Слави Бинев от ДПС, на Тома Биков и Антон Тодоров от ГЕРБ, на Тома Томов от БСП.

- Може да разделим тези кандидати за депутати на две: от една страна имаме хора, които в последните години са били близо до дадена политическа партия, визирам Тома Биков и Антон Тодоров и тяхната близост с ГЕРБ, а от друга на хора, чиито биографии трудно се вписват в политическите партии, които представляват днес. По отношение на Тома Биков, в рамките на миналия кабинет той беше съветник на вътрешния министър и е съвсем естествено да продължи да се развива в тази политическа партия. По отношение на Евгени Михайлов  и Слави Бинев, то тук имахме изненада. Търсене на символика е може би най-основният аргумент и за двете партии за включването на тези лица в листите си. По отношение на включването на Тома Томов, то тук виждаме успешният опит на Нинова да „прибере“ представители на лявата интелигенция, които са били критични към БСП.

- Как ще коментирате новите лица в партиите. Някои като че ли са стари кадри с "пластични операции", други са комсомолски активисти и кариеристи, има и такива, които като че ли са кандидат за депутати, за да са полезни само на себе си?

- Трудно може да се направи такава преценка преди да сме видели тези хора каква работа ще свършат. Естествено е да има обновяваме на партийните листи. В някаква степен и поради резултатите от референдума по отношение на мажоритарния елемент, партиите решиха, че е важно да „рекламират“ обновяването си откъм лица. Видяхме, че след обявяването на листите на партиите и програмите, то имената в листите беше по-скоро доминиращата тема за сметка на програмите на политическите партии. Нека да дадем кредит на доверие на новите лица.

- Някои политолози определят предизборната кампания като хаотична с много на брой пресилени обещания от всички партии. Ще се съгласите ли с това мнение?

- Бих определила кампанията като дълга кампания и кампания на „две скорости“ между големите политически партии. Дълга, защото тази кампания стартира още с подаването на оставка на Бойко Борисов, а на „две скорости“ за двете големи партии, защото още след президентските избори и оставката, БСП започнаха активно своята кампания, което доведе до някакъв вид изтощение и липса на ярки идеи и послания на последната пресечка, докато при ГЕРБ се чувстваше вид униние и след това рязка активност със започване официално на кампанията. Относно обещанията, дори бих си позволила да ги определя като традиционните обещания, които чуваме  по време на кампания.

- На 27 март едва ли ще има правителство. Но ако се конституира нов парламент, въпросът за референдума ще се стовари като гилотина върху главите на депутатите и партиите в Народното събрание. Вашият коментар?

- Тъй като е ясно, че ще имаме коалиционно правителство, то ще има период от време за консултации между партиите за съставяне на нов кабинет. И поради липсата на политическа партия, която да бъде доминираща и да има мнозинство, то след 26 март ще бъде още по-интригуващо. Относно резултатите от референдума, независимо, че нямат задължителен характер, тази тема ще има своята тежест в 44-то Народно събрание. Разбира се, зависи какъв ще бъда състава на Народното събрание, но освен ГЕРБ, в момента от другите политически партии няма особени ентусиасти за такава промяна в изборното законодателство.

- Може ли решението на избирателите да бъде повлияно от някакъв инцидент или скандал в последните дни преди изборите?

- Разбира се. Видяхме например трагичният случай с Ечемишка, където много ясно се улови промяна в психофона в полза на БСП, но след това нещата се обърнаха. Нека си припомним скандалът с Костинброд. Това важи не само за България. Знаем, че дори ако времето е лошо, че това ще се отрази на броя гласуващи. Изборният процес е зависим и от такива неща.