А. Стефанов за Фрог: Като нагласен мач изглеждат изборните промени

 - Задължителното гласуване не нарушава ли конституционните ни права?  

- Задължителното гласуване тепърва подлежи на анализ от Конституционния съд. Каквито и примери да се даваха по време на дебатите от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов става въпрос за право на глас, а не за задължение. Изтриването от избирателните списъци защото не си упражнил правото си на глас не е оправдано, тъй като за едни избори гражданинът може да не е имал възможност да гласува, но да е искал. При провеждането на местни избори даден човек се намира в друг град и не може да отиде до урните, няма да е демократично да го изтриват. Същият човек може да иска да гласува следващия път, но като знае, че е изтрит, това ще го демотивира. Ако отписването започне да става масово, то няма ли да затрудни администрирането на изборния процес? Дали няма да се получат отново големи опашки и хората да се отказват да гласуват?

Дискусията се върти около същностните проблеми, но не засяга тяхната сърцевина. Не пипаме там където е кално, а създаваме допълнително мътилка.

Изборните промени са мина, които на следващите избори ще настъпим и в следващия парламент ще трябва да оправяме. Не вървим напред като еволюционен демократичен опит в изборния процес, а правим стъпка напред и стъпка назад.   

Самият факт, че Реформаторския блок успя да се обедини срещу ГЕРБ в изборните промени, показва, че това донякъде са фрустриращи промени. Радан Кънев от ДБС застана на една позиция с България на гражданите. В политически план това нанася удар върху легитимността на това коалиционно управление. Найден Зеленогорски правилно обяви, че тези промени не отговарят на програмната декларация за съвместно управление. Наблюдаваме гласуване на закони в дисбаланси и дисинхрони. Възниква въпросът какво прави РБ след като се нарушават основни параметри на това, което се нарича коалиционно споразумение и което не сме видели подписано. Вътре в РБ има нерешени проблеми относно подписването му. Може да има договорки, които засягат периферни негови теми.

Лош имидж е малко преди изборите да правиш промени. Всичко изглежда все едно нагласяш мач. Не е аргументирано защо трябва да се направи нещо. Всяка една промяна на Изборния кодекс му се нанася публична щета, защото се демонстрира, че елитът винаги прекроява нещо по свой образ и подобие, така че да отговаря на неговите, а не на обществените интереси.

- Трябва ли референдумите да бъдат отделно от изборите?

- Разделянето на изборите от референдума е осъзната грешка от ГЕРБ. Тази промяна е от миналата година. Идеята на ГЕРБ беше, ако има насрочени избори, референдумът да бъде организиран заедно с тях.  Референдумът на Слави Трифонов трябва да се случи с президентските избори, което ще вдигне избирателната активност. Аз лично смятам обаче, че референдум не трябва да се провежда заедно с изборите, защото те са избор между много различни политически алтернативи за определен тип управление, а референдумът като избор с „да” или „не” е гласуване по определен казус. Нямаме политическата култура за такова комплексно гласуване. Чисто административно също не сме готови и това си пролича на последните местни избори. Допитването може да бъде насрочено и преди активния летен сезон – да речем през юни. През юни избирахме Симеон Сакскобургготски и той получи подкрепа от 2 млн. граждани. За тройната коалиция също гласувахме през юни 2005 г.

Въпросът кога да се провежда референдумът далеч не е по-важен от въпроса за намаляването на броя на депутатите. Самият факт, че 6 000 души са се подписали за референдума, поставя под въпрос имаме ли доверие на парламентарната форма на управление. Имаме ли нужда от тези 240 народни представители?

- Трябва ли хората да имат материални стимули да гласуват каквито Валери Симеонов предлагаше?

- Идеята е несериозна. Не е сериозно да се прави такова предложение от трибуната на парламента. Дори е трагично, защото ти приравняваш демократичния избор на телевизор, печка, фритюрник... Това е обида към тези, които все още искат да отидат да дадат правото си на глас. Удар е върху сериозността на темата за демокрацията и изборите. Не може правото на глас да бъде остойностявано. Имало е революции за правото на глас, а ние сега искаме да правим покупко-продажба.

- Миналата седмица бе внесен от ПФ и законът за бурките. Той ще бъде ли бойкотиран от ДПС?

- Не вярвам да се стигне до гласуване във вида, в който е внесен. Това е закон, който ще създаде дискусия относно толерантността, относно бежанците, исляма, относно това кои сме ние и къде сме, относно европейските и демократичните ценности. Законът ще даде възможност определени лидери да упражнят риториката си от парламентарната трибуна в това число и Местан. Той по-скоро създава възможност за изява и не би променил нещо сериозно в нашата страна.

- През изминалата седмица имаше и друго политическо събитие - националната работна среща на ГЕРБ. Форумът какви послания отправи?

- ГЕРБ като политическата сила демонстрираше колко здраво е във властта и на колко много места е направила пробив - в местната власт например. Това е може би изпреварващ ход от страна на партията на Борисов, тъй като на другите политически сили им предстоят конгреси. Срещата беше активно пиармероприятие, в което се очертаха 2 линии. Първата е линията на антикорупционната риторика на Борисов, който твърди, че е безкомпромисен и към своите.

Опорните точки за контрабандата и антикорупцията са утвърден сюжет от кабинета Борисов 2. Този сюжет го гледаме вече 1 година. Под външен натиск премиерът донякъде е принуден да прави такъв сюжет и ще продължи да го налага.

Втората линия е на Цветанов, която е вътрешнопартийна и организационна: Цветанов подчерта своята ключова роля в организационния живот на политическата сила. Това е заявка, че иска продължава да играе такава роля и в следващата предизборна кампания.

Цветанов изтъкна, че той е зам.-председателят, а не Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

Интервю на Даниела Николова