Татяна Дончева: ИБГНИ е камъче в обувката. Няма да се превърнем в смокиново листо

Това заяви в интервю Татяна Дончева от коалицията "Изправи се. БГ! Ние идваме".

Ето и цялото интервю:

Госпожо Дончева, какво се промени в българския политически живот през последните два парламента и какво показаха 45-тото и 46-тото Народно събрание на избирателите? Какво попречи да бъде съставено правителство?

След 2009 г. парламентарният живот на България претърпя драматична промяна и връщане към парламента отпреди 1989 г. Решаваща роля беше на правителството, решаваща - до степен председател на Народното събрание да може бъде уволнен от министър-председателя за 10 минути. Никакви дискусии, никакво нормално обсъждане на законопроекти, законодателстване в пълно противоречие със Закона за нормативните актове, възможности да бъдат обнародвани закони с разпоредби, които не са приемани.

И  това продължи с малки прекъсвания до 45-то Народно събрание. 

В 45-то Народно събрание интересът към парламента се поднови, защото ГЕРБ беше поставен в ъгъла и независимо, че имаха едно прилично количество депутати, те на практика не можеха да решат нищо. Българинът се върна към 1990 г., когато можеше да слуша дискусии.

46-тото Народно събрание продължи с налагане на линията на ясни отношение между правителството и парламента, при които парламентът все пак е водеща институция, която може да упражнява парламентарен контрол върху правителството. Проблемът на 46-то Народно събрание беше в законодателната дейност, по точно в нейната липса. Липсата ѝ и приемането само на два закона – актуализацията на бюджета и закриването на бюрото за защита на главния прокурор, е много нисък атестат за законодателна компетентност.

Причина за това е несъздаването своевременно на парламентарни комисии, загуба на повече от месец парламентарно време в самоцелно изслушване на министри, сбъркана организация на парламента, както на пленарния състав, така и на комисиите. Това определи липсата на законодателен продукт. Ако не беше настойчивостта на президента Румен Радев, ние всъщност нямаше да приемем дори актуализацията на бюджета.

„Има такъв народ“ попречи да бъде съставено правителство. Беше ясно, че ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат поне външно изолирани, за да можем да постигнем ликвидиране на модела на управление на ГЕРБ. Само че ДПС продължи да играе водеща роля с влиянието си върху „Има такъв народ“. ИТН винаги говореха формално правилни неща, но направиха всичко възможно тези неща да не бъдат постигнати, включително закриване на спецсъдилища и прокуратури, промяна на ВСС. Всъщност парламентът беше използван за отдушник на стаения гняв в хората, а е не за да свърши реалните действия, които биха били сериозна крачка по унищожаване на модела „ГЕРБ“.

Липсата на намерения за създаване на правителство, липсата на нормален подход към една такава задача, неразбиране какво означават собствените ти депутатски мандати и тяхното отношение към мандатите на останалите, разбирането, че щом някой е първа политическа сила, останалите са длъжни да подкрепят, което никога и никъде не се е случвало, предлагането на хора, очевидно неставащи за тази работа, които нямат експертиза и нямат познания, отказването да се съобразят с отношението по този въпрос – всичко това доведе до невъзможността да бъде съставено правителство.

Как си представяте следващия парламент? На терена има нов политически проект - този на Кирил Петков и Асен Василев и той очевидно печели подкрепа. Бившите министри обаче странят от определението “партия на протеста”. Изглеждат ли те като приемлив партньор и какви рискове крие това?

Терминът „партии на протеста“ мисля, че вече се изтри. Поначало протестирането може да бъде начало на една политическа кариера, но не може да бъде трайна визитна картичка за нито един политик. За парламента се изискват други качества и умения, по други резултати се съди за твоята дейност. 

Появата на нови формации в един сравнително кратък период от време показва някакъв вакуум в политическия живот, който няма как да остане незапълнен. В същото време не е ясен субектът, който би могъл да го запълни. 

Добрите отношения между ръководствата на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са налице и те са предпоставка за възможно изграждане на правителство, но това е само предпоставка. Наличието на сериозни хора за управление е голям въпрос, има кадрова криза за какво ли не в България, за политици също. 

Общото впечатление и говорене е, че следващото Народно събрание трябва да излъчи правителство заради купищата предизвикателства - енергийна криза, пандемия, икономически проблеми. Такова общо впечатление имаше и в рамките на предишния парламент, но ето че отиваме на трети за годината парламентарни избори. От какво зависи този път? Убедена ли сте, че могат да се преодолеят различията и да се постигне консенсус в решаването на най-важните в момента проблеми?

Общото впечатление е, че следващото Народно събрание трябва да излъчи правителство, защото неспособността това да се случи създава несигурност в гражданите. Българите не са като белгийците, които могат да карат и по 1 година без парламента им да излъчва правителство и това да не влияе съществено на живота им.

Според мен правителството не може да бъде каквото и да е като коалиция от партии, защото след като сме дефинирали, че трябва да сринем модела „ГЕРБ“, ние не можем да приемем в правителството носителите и създателите на този модел и тези, които са го използвали за облагодетелстване на свързани с управляващата партия хора и фирми. 

Не можем същото така да приемем, че в едно правителство може да има лица, които нямат квалификация и познания да ръководят системата. За мен 10-12-годишното управление на ГЕРБ показва, че ние трябва да преосмислим термина политическо назначение. Вземането на решения в политиката е трудна работа и иска много качества, между които задължително познаване на проблемите, които ще решаваме. Не може да бъде практика, а тя за съжаление стана такава, хора, които имат организационни уменийца и са пребивали тук-там в политиката, да се считат способни да станат министри на всичко. Не може началник на една система да бъде човек, който не е един от първите разбирачи. Излъчването на правителство от некадърници няма да реши нито енергийната криза, нито пандемията, нито икономическите проблеми. 

В предишния парламент политическото говорене ескалира до задочни конфликти. Смятате ли, че партиите са показали, че могат да разговарят помежду си разбрано или ултимативното поведение ще доведе до поредна задънена улица?

Ултимативно поведение имаше само от страна на „Има такъв народ“ и никой не ги уважи. Те би трябвало да разбират, че колкото и ултимативно да се държат, хората не са длъжни да се съобразят с тази работа. И с твоите 65 от 240 депутати няма как да имаш подобно поведение. 

Как ще се случат нещата сега зависи от това кой ще влезе в парламента и какво ще е съотношението на силите. Нашата формация „Изправи се БГ! Ние идваме!“ игра конструктивна роля в предишните два парламента и през следващия отново ще има същата конструктивна роля. Ние обаче няма да допуснем някой да провиди в нас смокиново листо, което прикрие някаква откровена уйдурма, зад която да прозират ГЕРБ и ДПС, и която да е предназначена да заблуди хората, докато бъдат усвоени и раздадени едни 6 млрд. лв. както те си знаят.

 

Как си обяснявате престрелката между Вас и представители на “Има такъв народ”?

В „Има такъв народ“ битуваше разбирането, че „Изправи си БГ! Ние идваме!“ няма какво да прави освен да подкрепи тяхното правителство, начело с продавача на шнорхели. Когато се провали това правителство казват, че някои хора, които са разчитали, че това правителство все пак ще мине, са били много недоволни. Казват, че загубили 6 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Като основни виновници, помогнали на останалите да видят каква е истинската схема върху която се работи, бяхме аз и Христо Иванов.

Така че не съм учудена, че представители на ИТН направиха каквото можаха, за да водят лична война. Досега, 30 години, в политиката лични войни никой с никого не е водил. Има политически противници и понякога се водят ожесточени престрелки, но лична война не е водена, а сега е точно такава.

Изглежда всеки бяга като “дявол от тамян” когато стане дума за предварителни разговори. Вие като формация водите ли такива с някого и това приемлив политически подход ли е?

В политиката воденето на предварителни разговори е задължително. В по-демократичните от нас страни, политици от различни формации поддържат помежду си много прилични човешки отношения и разбира се, разговарят за политика. Това не означава, че променят възгледите си. Между 2001 г. и 2009 г. в парламентарното кафе настана голяма промяна в сравнение с преди това. В мандата 1997-2001 г. по средата на парламентарното кафе минаваше невидима граница. От едната страна седяха депутатите на левите, а от другата – на десните, и тази граница не се прекрачваше. След 2001 г. по масите вече можеха да се видят на хора от различни политически сили, които общуват и обсъждат различни теми. Във връзка с приемането на България в ЕС се наложи в рамките на година да се приеме пакет от много на брой и сложни закони и разговорите между партиите допринесоха това да се случи. Това нямаше как да случи дори по отношение на техническото изпълнение на упражнението. За да се ускори процеса и да се направят по-добри законопроекти, се работеше от работни групи извън парламентарните комисии и паралелно с тях. Тези работни групи включваха представители на всички политически сили, включително и на опозицията. И в тях влизаха най-авторитетните специалисти по съответните области. Издънка не е станала.

Всяка парламентарна група имаше възможност чрез своя човек в тази комисия да поставя каквито иска въпроси и да прави промени. Всичко това се обсъждаше на високо професионална плоскост. Това създава необходимото доверие между политическите сили, че се работи за сериозни законодателни решения, а не за дребен лобизъм. Този начин на работа продължи до 2009 г. и така парламента успя да приема новия наказателно-процесуален кодекс, законът за НАП, Законът за досиетата, Законът за културно-историческото наследство и много други.

Това е нормалното развитие на политиката в една държава, когато политиците се ръководят от принципи. Когато казваме, че едно и също парламентарно поведение е добро когато е в наша полза и лошо когато ни вреди, и всеки път изхождаме само от това дали ни носи полза в момента, разбирате, че няма как да има доверие между политическите сили.

Виждам, че едни колеги много злоупотребяват с това къде се водят разговори и как било недопустимо те да се водят в  „разни офиси“. Воденето на разговори по „разни офиси“ и не само наша, тя е световна практика. Имайте добри отношения и водете разговори. Официалните разговори са нещо друго, но те се подготвят и то става с неофициални разговори, които се наричат предварителни. Те не се съобщават по медиите, забранено е в търговски и политически преговори участниците да започнат да разказват подробности от разговорите на първия час след като са излезли от срещата. 

На няколко пъти се забеляза, че във вашата коалиция има противоречия. На какво се дължат те и какъв е ефектът - повече здравословен или тъкмо обратното? Социологическите проучвания ви поставят на ръба на 4-процентовата бариера, говори се за “троянски коне” в коалицията. Ще изгори ли накрая Троя?

Създадохме коалицията, за да изпълним исканията на протеста да бъде отстранен ГЕРБ от власт и за да се премахнат последиците от неговото управление. Нашата коалиция в мини модел показва какво би станало и в по-голяма коалиция, в която ще са събрани хора с различни възгледи. На този етап не мисля, че това е негатив. Например Мая Манолово внася повече социален елемент в коалицията и няма несъгласни с това. Различия имаме по отношение на ядрената енергетика и за някои други неща, но ние имаме правило, че ние сме свободни да гласуваме по съвест и според разбиранията си. Когато става дума за правителство, бюджет и други важни решения ние синхронизираме позициите си и при всички случаи обменяме аргументи. Когато това се прави винаги сме излизали единодушни.

Социологическите проучвания показват това, което хората, които им плащат поръчват. Нашата формация наистина е камъче в обувката, защото нашето наличие дава възможност да се уплътни по-добре вота на хората, които протестираха срещу управлението от последните 12 години и повече шанс да се излъчи правителство на промяната. Противното би означавало преразпределяне на гласове и голямата част от тях да отидат при ГЕРБ, което няма да бъде благоприятно. Както и първия път социологическите агенции поставят под въпрос нашето влизане, но ние ще влезем в парламента и сега. Социологическите агенции отдавна са ангажирани от ГЕРБ, за да се надяваме че сега ние ще ги преангажираме.

Аз не мисля, че ние сме Троя. Не мисля, че един политически вакуум се запълва толкова бързо и самият факт, че за 7-8 месеца трябваше 3 пъти да отидем на избори всеки път в търсене на нещо ново, означава че експериментите ще продължат. Така че не мисля, че става дума за изгарянето на Троя. Просто се търси решение на някаква голяма обществена празнота, а как ние оттук нататък ще участваме, е съвсем друга работа.

Как приехте кандидатурата на проф. Анастас Герджиков за президент, подкрепен от ГЕРБ? Смятате ли, че той ще успее да “пребори” силно стоящия към днешна дата Румен Радев?

Аз съм само гражданин и няма как да приема или не една кандидатура. Политиката е място, в което всеки отговарящ на условията може да се кандидатира, включително проф. Герджиков.

Аз подкрепям Румен Радев.

Възможно ли е в този двубой ДПС да има решаващата дума? Съзирате ли тактика в това те да издигнат за първи път кандидат за президент?

Възможно е, винаги досега ДПС е имало решаваща дума. Сега за първи път на тези избори ДПС играе със собствена кандидатура за президент, което е белег на самочувствие и дава възможност за събиране на целия вот на симпатизантите им. 

И да има тактика, тя е ясна. Те считат, че това ще им даде възможност да привлекат гласове. Дали това ще стане – не знам.

Успяха ли протестиращите да спечелят това, за което месеци наред се бореха? 

Очевидно не. ГЕРБ е отстранен от властта, но съвсем не е лишен от лостовете си и продължават да натискат по всякакви начини, особено по отношение на ресурса, който имат – финансовия, властовия, хората в държавната администрация и бизнеса, на който са плащали авансово стотици милиони, и които се страхуват, че при промяна на конюнктурата могат да отидат дори и в затвора.

въпросите зададе Джесика Вълчева