А. Тодоров: Вместо да проклинаме тъмнината, по–добре е да запалим свещ
интервю на Ана Кочева
- Г-н Тодоров, докога задкулисието на прехода ще поставя отпечатък върху настоящето ни?
- Въпросът е лесен за отговор – дотогава, докато има критична маса българи, които позволяват това. Тук вече започва трудното – нужни са много усилия, много воля, много инвестиции, ако щете, от страна на „добрите“, за да спечелим битката. Няма да е лесно, няма да е бързо, но в крайна сметка си мисля, че ще поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. Когато загубят възможността да крадат парите ни, нашите пари, тогава ще видите какви дребни душици и човечета са били тези, които отровиха живота на не едно поколение българи. Но за да се случи това, пак повтарям, е нужно най-напред критична маса българи да го пожелаят.
- А после?
- След това ще има дълга и изнурителна одисея, свързана с налагането от тях на нов елит, който да има едно основно качество – меритократичност. Да е съставен от хора, които са там заради достойнствата си, а не защото са се самонарекли „горди“, например.
- Все пак кажете, с какво Меглена Кунева се оказа интересен персонаж в изследвания от Вас аспект?
- Немалко време обмислях тази книга, която след няколко дни ще е на вниманието на българските читатели. Преди да положа в текст откритите и анализирани факти, които вече няколко години събирам за Меглена Кунева. Нека кажа още в началото – нямах съмнение, че ще напиша тази книга. Нещо повече. Бях сигурен, че ще направя това с максимална степен на честност и точност към фактите, такива, каквито съм ги открил, прочел, видял, чул или записал. Тази книга не е само за лидера на „Движение България на гражданите”. Чрез изучаването на генезиса на един български политик (Меглена Кунева), чрез осветляването, анализа и акцентите върху засечените обвързаности, взаимовръзки, схемите на „забелязване” от кукловодите на българския преход, „отглеждането” през годините, инкорпорирането и издигане в новата българска номенклатура, съм се опитал да постигна фрагменти от картината на прехода в България.
- Кои впрочем са по-интересни кукловодите или техните марионетки и сменят ли си местата те?
- Ако анализираме част от „ударния отряд” на Пръмовата снаха ще видите, например, че дясната и ръка е небръснатото лице на българското задкулисие.
- Имате предвид ексминистър на образованието и науката Даниел Вълчев ли?
- Да, за Дани бой става дума. Биографията му е като лексикон на сбъркания български преход. Убеден съм, че дори само тази персона и шлейфа, който влачи след себе си, трябва поне да предизвика полезни въпроси пред готвещите се за тази партия. Дългогодишните връзки със знакови лица от тайните служби на тоталитарна България, от стопанския и политическия ъндърграунд налагат автоматичен и много силен „игнор” на тези хора. Нима е толкова трудно да се проумеят фактите, че Даниел Вълчев и компания бяха в управлението и висшата администрация десетилетие, били са в приватизацията през 90-те и след това. Нима не е ясно, че ако се промъкнат отново на много скъпо ще ни струва мишкуването им отново, когато сме направили грешката да ги допуснем до публичните пари.
- Казвате, че една определена категория хора у нас е била подбрана, обучавана, образована и лансирана, за да стигне до различни нива и на държавната власт, и на големия бизнес, че тези хора днес дърпат конците на държавата. По силата на тази логика те отглеждат ли си „достойни” заместници и къде да търсим пък тях?
- Мисля, Емил Чоран беше писал някъде за това, че паметта е условието и основата на моралния живот! Не мога да повярвам, че толкова плоско се опитват да ни изпързалят за пореден път с новото творение на ченгесарския български д- р Франкенщайн, наречено Движение България на гражданите. Политически деца трябва да сме, щом като 3-4 процента от българите се готвят да извършат демонстративно себеобругаване на парламентарните избори тази година под формата на електорална върволица към новия проект на българското задкулисие. Нима ще сме първите, които да „счупят“ китайската формула, че не може да се стъпи два пъти в една и съща река. Може и ноу-хау-то за това го държат тези 3-4 %. Въпросът Ви изисква дълъг отговор, а той май се намира в книгата ми. В каква степен съм успял може би ще се разбере, когато се затвори и последната страница. Със сигурност след прочитането и няма да се почувствате в ситуация, на която пасва определението на Уинстън Чърчил за Русия: „Загадка, обвита в тайна и разположена в мъгла“. Както се казва, вместо да проклинаме тъмнината, по–добре е да запалим свещ. Опитал съм се да го направя.
Моля, подкрепете ни.