Г. Тръпков: Сезонът ни се люшка между лукс и евтиния

Георги Тръпков е роден на морето, живее на морето, като се събуди, обича да гледа морето. Естествено и бизнесът му е там, както и всички емоции и преживявания. От близо 20 години се занимава с икономика, търговия и туризъм. Хотелиер и ресторантьор е, председател на сдружение Хотели§Ресторанти в Поморие и региона,член на УС на БСБСПА и БХРА; той е един от пионерите в частния туристически бизнес. Няма политическа кариера и никога не е мечтал за такава. Сам казва, че само политически е необвързан, иначе е семеен, с 2 деца.

интервю на Ана Кочева

‒ Защо ваши колеги определят настоящия сезон като странен, г‒н Тръпков?

‒ Сезонът започна странно още през пролетта, когато се обърка самолетният трафик заради вулкана в Исландия. И така продължи. Това, което със сигурност констатираме обаче, е, че по популярност и тази година не сме надскочили нивото си. Държавата все още не е взела дейно участие с финансови и други средства, за да направи България по‒популярна дестинация. Става дума за реклама в чужбина, но не хаотична, а в правилните страни ‒ там, където има туристическа култура и възпитание ‒ в Холандия, Дания, Германия, Великобритания. В тези страни хората пътуват, обикалят, опознават, а и знаят какво искат. Към „странностите” на сезона се прибавя и отпечатъкът на финансовата криза ‒ тя се чувства навсякъде.

‒ А какъв е профилът на чуждустранния турист у нас?

‒ Основно два вида ‒ хора със среден материален статус и младежи. Те, както е известно, залагат преди всичко на т.нар. алкохолен туризъм, но след като този феномен съществува, трябва ли да го изпускаме? Малко лицемерно е да се говори против него, при положение, че го има, а много хотели печелят тъкмо от него. Тази година делът на резервациите по интернет неимоверно много увеличи записванията. Той е по‒директен, въпреки че и в интернет има резервационни системи с посредници. Но, да се върна на профила на туриста ‒ днес той е по‒подвижен, по‒информиран, с повече туристически опит, посетил е повече дестинации. Тук говоря и за чехи, и за поляци, и за унгарци. Туристът вече е и с по‒високи изисквания, особено туристите от Русия и Украйна. Всички търсят повече разнообразие, но и сигурност. Основното обаче е, че той вече е ориентиран по отношение на цена‒качество. Вече знае кое колко струва в Испания, в Хърватска, може да сравни...

‒ Тогава кое го кара да предпочете България?

‒ Тук има атмосфера, има предизвикателство, но и нещо друго ‒ базата ни е много добра.

‒ Все пак България си остава евтина дестинация.

‒ Факт! За добро, или за лошо ние сме евтина дестинация, достъпна. Може би поради факта, че предлагането е много голямо, докато търсенето си остава такова, каквото е било и преди години. Но това неимоверно много свали цената. Само като пример ще посоча, че допреди 5‒6 години цената за нощувка + закуска беше такава, каквато е сега за цената на all inclusive light за един ден (т.е. нещо по‒леко). А това е направо смешно. Но формата all inclusive се налага тотално, агресивно ‒ търсенето й е огромно.

‒ Тя не е любимата на хотелиерите обаче...

‒ Да, аз не я харесвам, както и други мои колеги. Но някои хотелиери я предпочитат, защото в противен случай те просто нямат шанс да си напълнят хотела. Тази форма работи много добре за големите комплекси. Истината обаче е, че тя крие и рискове да се предлагат нискокачествени продукти, евтини вина, водки, варени по всевъзможни домашни лаборатории. За съжаление става дума за доста масова практика, която не бива да търпим. Не е тайна, че по на пръв поглед изобилните маси, красиво аранжирани и подредени, се сервира най‒долно качество храна и напитки. А абсурдното е, че търсенето продължава, дори и за такива хотели.

‒ Тази практика не капсулира ли прекомерно хората само в хотела, в който са отседнали?

‒ Така е. А и за хотелиера е добре, когато туристът излезе извън хотела, защото при подобни случаи той е на печалба. Излизайки от хотела, пък туристът започва да харчи навън. Вижте, напр. една Гърция, там хотелиерите вече всячески се опитват да ограничат тази форма, защото нейното разрастване води до това всички други дребни хотелчета, ресторантчета и бизнеси наоколо да загиват. Такава е тенденцията и у нас. От друга страна, туристът, който избира комплекса с all inclusive, всъщност избира един голям хамбар, в който е анонимник, не е специален гост, но... щом върви и се търси, значи и на тази форма трябва да се обръща внимание. Но пак ще повторя, тази форма при нас е доста изопачена ‒ из другите дестинации тя функционира нормално, там и цената й е по‒висока, докато ние намаляваме цената, но и качеството заедно с нея. Има места, на които сервират такива боклуци, че клиентът направо може да подскочи! Така или иначе, обаче, въпреки всичките „за” и „против” тази форма все повече се утвърждава из нашите курорти.

‒ Но пък не се утвърждава все още като практика доброто обслужване!

‒ Вярно е, че обслужването все още ни куца. Но и това не може да стане изведнъж, въпрос е на добра политика, организация, обучение. Какво лошо има пак да започнем да правим ПУЦ‒ове за сервитьори, за бармани. Няма как това да стане с магическа пръчка, но не можем да виним държавата, трябва ние, от бранша, да поемем инициатива. Има карикатурни ситуации, но мислите ли, че и в Гърция не е така? Отивате в утвърден курорт или яхтено пристанище, пък и там се случва сервитьорът да не знае от коя страна да застане, да не е наясно с напитки, с ястия. Навсякъде го има.

‒ А как протича сезонът в момента?

‒ Целият сезон е сезон на големи намаления на предварителни записвания. Допреди година намаленията бяха 10‒тина %, тази година отидоха на 30%. Сроковете на тези записвания, ако бяха преди до 31 март, сега се оказаха 31 май. Естествено печалбата за хотелиерите пада. Особено на фона на една 2008 г., която беше последната силна година. Сега всички намаляваме цените, за да имаме гаранции, че хотелите ни няма да останат празни, че ще напълним 50‒60‒70% от легловата база. Но има и нещо друго ‒ цената не може да се вдига просто защото така ни е хрумнало. Да допуснем, напр., че за следващата година аз искам да го направя, да вдигна цената. Е, туроператорът веднага ще ме попита какви допълнителни екстри имам, нов басейн ли съм направил, ново обзавеждане ли съм купил. Неприятното е, че сега, щом сме намалили цените, те много трудно ще тръгнат отново нагоре, но никой не ни е виновен за това. Няма защо да виним държавата за нещо, което сме си докарали сами, след като сред нас има хора, които избиват някакви луфтове и дори са склонни да не работят за печалба. А ние поради конкуренцията трябва да се съобразяваме, респ. нагаждаме към тях. Все пак да се върнем на сезона ‒ много зачестиха българските и румънски уикенд почивки, което не е лошо. Аз мисля, че трябва да се обърне специално внимание на румънския пазар, но като започнем от неща като пътища, митница, полицаи ‒ просто всичко това трябва да им бъде ОК. Румънският турист е едно бижу, той е подвижен, с автомобил, харесва нашето Черноморие, харчи...Един пример ‒ след 1989 г. унгарци, чехи, поляци тръгнаха на поразия да пазаруват в Австрия, защото не бяха виждали такива магазини като техните. Австрийците на свой ред за нула време направиха магистрали и пътища, които да водят до тези търговски центрове. Крайно време е същото да стане и у нас, да има разбиране за това, че тази инвестиция се връща.

‒ Очертайте характерните тенденции за тази сезон.

‒ Туристите от Русия, Украйна, Белорус и Полша бележат ръст напоследък. Те са традиционни за нашия пазар. Бяха ни изоставили за един период от време, както и чехите, но вече се връщат. Курортистите от Германия и Унгария са нито повече, нито по‒малко, но тези от Англия и Словакия бележат спад. Сърбите и македонците тази година са много малко; предпочетоха други дестинации, откакто пътуват без визи. Като че ли само ние си мислехме, че броят им ще нарастне, но те явно не го знаят. Малките туристически фирми от Чехия, работещи с нашите малки градчета, започнаха да фалират, съответно и един определен контингент туристи изчезна. Закъснялото становище на България по визовите въпроси в Русия също оказа въздействие, добре че нещата се урегулираха, въпреки че се изтърва моментът на пиковите записвания. Като цяло визовата ни политика е недалновидна; нека да се види как процедират страни като Турция, Гърция, Хърватска в това отношение, да се вземе пример от тях. Като цяло отличителният белег за сезона е движение между лукса и евтинията, парадоксално, но традиционно. Заетостта на хотелската база ще е по‒голяма тази година ‒ между 5 и 10%, но средната цена ще е минимум 10‒20% по‒ниска, оттам и хотелиерската печалба спада между 10 и 15%, ресторантската ‒ още повече. Но пак повтарям, за да заработи този бранш, както всички искаме, трябва да си помагаме взаимно ‒ хотелиери, сдружения, община, държава.

‒ А има ли опасност да гледаме след време от брега танкери с петрол, които се разтоварват по петролопровода Бургас‒Александруполис?

‒ Това би било истинско безумие. Ако някой парафира такъв договор, значи той ще е неадекватен човек. Цялата туристическа база в България ‒ близо 80% от нощувките ‒ са по морето. Близо 60% от хотелската база е на морето. Ако приходите са към три милиарда, представете си загубите само при 10% спад на записвания, на заетост. За мен е безумие да си зачертаем такъв бизнес като туризма, в името на това да прекараме път на Русия да си прокарва петрола в Гърция. А дори системата на разтоварване да не е с буйовете, представяте ли си какво удоволствие ще е да лежиш под чадъра и да гледаш пред себе си 10 огромни танкера как чакат разтоварване. Трябва да е страшно безумен този политик, който би казал: „ОК, това е полезно за България!” Мисля, че няма нито един аргумент в полза на този проект.