Цвета Кирилова: Фолкът и жълтата преса съсипаха ценностите ни

Звездата на Нова телевизия е запалена планинарка. От дете е луда по плуване, тенис на маса и лека атлетика. Последната й страст е гмуркане в дълбоки води. Слизала е до 10 м. под морското ниво, а това лято планира да преодолее 30 м., разхождайки се на дъното на Черно море сред потънали кораби. От 10 години обаче се е посветила на журналистиката и е извървяла търпеливо пътя от столична кабеларка до голямата медия. Голямата и мечта е да гледа наживо интервю на Кеворк Кеворкян.

Интервю на Стойко Стоянов

- Цвета, трудно ли е да казваш „Здравей, България” от студиото, в което рейтинги преди това са трупали звезди като Коритаров, Лора Крумова, Милен Цветков?

- Преди да започна да водя сутрешния блок на Нова телевизия, разсъждавах доколко адекватно ще бъде присъствието ми. Безспорно е, че хората, които са били преди мен на този стол, са с много голям опит, знания и практика. Винаги съм имала респект от колеги с по-голяма практика. Отделен въпрос е доколко по-старата гилдия е възприемала позитивно и е допускала до себе си по-младите. Когато преди 10 години се хванах с този занаят, винаги съм се стремяла да общувам с по-зрелите журналисти, да уча от тях, да си крада занаята, /дето се казва/.

- Тоест нямаш комплекси от предшествениците си?

- По никакъв начин не се чувствам комплексирана. Всеки е бил полезен за медията и е допринесъл с нещо за развитието й. Освен това съм наясно, че имам още много да уча в тази професия и не се надценявам.

- Кои са ти били фаворити от старите водещи в „Здравей, България”?

- Милен Цветков е изключително провокативен, обича да бъде динамичен дори и с риск, че обтяга контакта си със зрителите. С него не можеш да останеш безразличен към темата, ангажира те. Винаги има позиция. При мен е по-различно, аз се въздържам да правя често коментари и да налагам позиция. Искам да работя като обективен журналист, избягвам да налагам публично пристрастия и нагласи от екрана.

- С какви теми и лица ще оцелявате в телевизионната битка за рейтинги?

- Много е трудно, зрителите си искат своето. Стараем се да сме адекватни на желанията им. Във Фейсбук коментират, че не искат толкова много политика, търсят нещо по-свежо. Искат да се събуждат с весели и позитивни новини. Но повечето от темите се формират от политиците, те задават често дневния ред на медиите и е трудно да избягаме от тези нагласи. Дори и когато говорим за социални теми и здравеопазване, немислимо е да минем без политици, много от решенията опират до тях. Ние като екип с колегите ми в момента се напасваме, не сме работили заедно, но сработваме идеи, позиции и теми. Опитваме се да напипваме пулса на /самото/ предаването. Искаме така да пренастроим нагласата и навика на зрителя, че в точното време да си пусне телевизора и да гледа нашия сутрешен блок. Стараем се да бъдем по различни. Давам си сметка, че като привлечеш популярен политик, това съвсем не значи, че ще се получи читаво предаване. Има нужда от различни съставки. Даже често добрите попадения стават със случайни хора от улицата.

- Но в сутрешните блокове от години се канят едни и същи муцуни, а на зрителите им се повръща от тях?

- Ще отговоря не като водеща, а като редови зрител. Много от най-тиржните лица са ми втръснали и на мен. Те са като изсмукани, от единия ефир се прехвърлят в другия, там ги доизцеждат, после информацията се подема от електронните сайтове, на другия ден е във вестниците. И се получава като едно незаглъхващо ехо, а накрая зрителят и читателят даже забравят за какво се е говорило, но това износено лице се върти, и върти, и върти. Питам обаче къде са новите лица на партиите, защо ги няма?

- Какъв е възможният отговор?

- Просто е, старата генерация не дава възможност за изява на младите, не работи да си ги отгледа. Създала се е една каста от вечни политици, които бранят ревниво статуквото. Обявили са по един медиен диван и не искат да го напускат. Но не осъзнават, че така спират притока на нова и свежа енергия. Без нови лица политиката се обезкървява. Ако не се подаде ръка и не се потърсят свежи сили, този политически казан няма как да заври, да има процес, реакция, резултат. Затова зрителят също трябва да иска смяна на дежурните. Постига се лесно с изключване на телевизора.

- Кои са предпочитаните медийни лица с чуваемост и търпимост от публиката?

- Предпочитанията на зрителите често съвпадат с рейтингите, които им дават социолозите. Да вземем премиерът Бойко Борисов като пример – щом зрителите очакват да чуаят от него отговори по наболели теми - окей. Проблемът е дали той иска да обиколи 20 медии днес и да стане безинтересен като лице и послание, или да каже нещо само от една телевизия, но да го направи така, че изявата му да държи влага в общественото и медийното пространство.

- Но обикновено герои като премиера преливат отвсякъде, защо се случва?

- Обяснявам си го като с марковите дрехи, всеки иска да ги носи. Всяка медия се бори да покаже високопоставен гост. И много често самите журналисти сме виновни, че ги търсим едновременно.

- Познаваш родните политици зад кадър, какво ги прави еднакви?

- Стигайки до определено ниво в йерархията на властта, стават като лешояди помежду си, вероятно невинаги го осъзнават. Изживяват се като незаменими. Никой от тях не обича директните и честни въпроси. Ако пък не са пречупени през личното им виждане, настъпва тотален дисбаланс. Напрягат се, /нервят се/, че не ги ухажваме. Смятат, че журналистите трябва да бъдем просто равнодушни слушатели. Политиците обичат да бъдат ласкани, живеят си в един свой свят и особено /се самозабравят/, когато камерите, прожекторите и микрофоните са вперени към тях от всички страни. Така загубват първообраза си. Но не трябва да забравят, че реално ние, медиите, ги създаваме.

- Бягайки от сериозните теми заради рейтинги и тиражи, не изпадаме ли в другата крайност - на жълтото, скандално пошлото, измислената новина. Тази тенденция не е ли по-опасна?

- Все повече хора приемат жълтата преса като нещо сериозно, а това е страшно. За тях е важно, че го пише във вестник, но не им пука дали е истина, доколко изнесените факти са достоверни. Възможно ли е вестник, който започва с порно и завършва с порно, да бъде обективен и надежден източник на информация. Отделно никой не държи сметка за такива писания, а това е все едно някой да те следи в къщата ти, да наднича под чаршафа ти и да коментира както той си иска ставащото. Всичко това опира до ценностна система.

- Защо българинът се доверява на жълтата и измислена новина?

- Няма нужда от сложни обяснения – българинът си обича клюката. Преди години съм живяла в блок и когато ни идваха гости, от съседните апартаменти все някой надничаше кой те посещава. Много хора живеят с чувството, че си длъжен да ги допуснеш навсякъде в живота си. Лично аз приемам жълтата преса като един голям виц с различни сюжети и ако това ще е терапията на обществото да излезе от сивотата на ежедневието си и да се забавлява – добре, но дотук. Ясно трябва да се знае, че тази преса няма претенция за достоверност, за обективност, че не може чрез нея да се възпитава и тя да формира ценности. За жалост обаче се случва точно обратното и това е страшното. Трябва да си признаем, че сме си клюкарска нация и клюкичката ни е в характера. Когато снимаш Силвио Берлускони гол, колкото и да е жълто и скандално, това си е Берлускони, тоест новината е автентична. Но когато се правят разкази по картинка и се плетат абсурдни интриги, за да се докаже още по-невероятна теза, е направо зловещо. Но българинът обича да се храни с клюки, с лоши новини за съседа, още повече пък, ако е богат и преуспял. Имам и друга теория по тази тема –попфолкът и чалгата промиха мозъка на хората и това се случи само за 20 г. Тази музика преобърна ценностната система на българина, на разбиранията му, на поведението му. Усещането ни за добро и лошо мина през фолка. Ако се направи изследване защо и как се е променило мисленето и животът на българина, ще стигнат до фолка. От жълтите новини има и по-лошо – изчезнаха позитивните нови, няма нито една със знак плюс, всички са с много минуси.

- Следиш новините и скандалите в държавата – отговори ли ГЕРБ на големите очаквания за промяна?

- Определям себе си като филантроп и искам всичко в държавата да се промени позитивно, независимо кой е на власт, да има възход, да можем да се чувстваме като европейците - доста по-ведри, спокойни, уверени, животът ни да протича по-ненатрапчиво. А у нас има обтегнати настроения, и то от години. Ще ви кажа един пример – от дете в съзнанието ми е, че пътят до морето все се прави и ремонтира, все се гради магистрала, а минах трийсетте, а си пътуваме по стария път и магистрала няма. Баща ми сега прави констатация и съжалява, че не се е изселил от страната още с идването на демокрацията. Чувства се излъган, а е вярвал, че нещо ще потръгне. Да, комунизмът си е отишъл, светът е по-модерен, технологиите по-бързо навлизат, но това не е достатъчно. Що се отнася до сегашната власт, ще имат успех, ако на премиера му се даде шанс да пренареди темелите, основите на държавата. Трябват ни нови основи, премиерът се е насочил към тях, ако успее, ще е много важно.

- Ще устискат ли?

- Надявам се, заради цялото общество.

- Искала ли си да загърбиш България?

- Често и имам обяснения за това. Уморих се от това неизчерпаемо недоволство на българина, от нестихващата му мрачност. Да, парите не ни стигат, но това не ни пречи да сме по-ведри, по-малко негативни.

- В националната клюкарка интернет за теб информацията все още е много оскъдна – върти се една изпусната ругатня в ефир и те обсъждат за букети, които ти пращал премиерът Борисов за рожден ден.

- Слава Богу, че клюките са все още малко, а тези две истории са доста стари. Преди получавах много цветя от моя приятел, с когото вече нямам контакт. Буквално затрупваше офиса ми с букети, ухажваше ме. От Бойко Борисов съм получила един букет, и то по странен начин, но не за рожден ден. Преди доста години бях поканена да водя церемонията „Пожарникар на годината”. В един момент започнаха да се раздават цветя и някой подари огромен букет на шефа на НДК ХристоДрумев. Той се почувства неловко и го подаде на ген. Кирил Войнов. И той се чудеше какво да го прави в ръцете си и тогава Бойко Борисов, който бе до тях, с типичното си чувство за хумор взе букета и ми го подари. Стана в присъствието на много хора. После с цветята се прибрах в редакцията. А гафа с ругатнята стана неволно. Изпуснах репликата, докато разгрявам преди предаване, а не в ефир. Казах „Мамка му...” и после веднага допълних „Извинявайте”. Понякога напрежението е огромно и изпускаме неточни думи, но се завъртя само ругатнята, а всички подминаха извинението ми.