Валери Григоров пред Фрог: Отговорност за чумата трябва да носи гранична полиция

• Г-н  Григоров, лесно ли могат да влизат през границата заразени животни у нас?

Страната ни вложи огромни средства от порядъка на над 250 млн. лв. за изграждане на оградно възпрепятстващо съоръжение. В една не малка част по река при реките Резова и Делийска, това съоръжение изобщо не бе изградено. Знаете, че една част от съоръжението падна заради лошо проектно решение и техническо изпълнение. Това не може да е вариант за решение на епизодични проблеми, каквито имаме в района на Странджа. Съоръжението не е панацея. То само подпомага работата по охрана. Необходими са комплексни мерки, за да има ефективен контрол по границата.

Сблъсквал ли сте се с подобни заболявания при животните, докато сте оглавявал гранична полиция?

 В края на 2001 г. получихме информация, че в Гърция има шап и синя пъпка. Въведоха се комплексни мерки и не бе допуснато свободно движение на животни и пазари, които също могат да се превърнат в огнища на зарази. В резултат на най-старото съоръжение, което беше много по-качествено от сегашното, не допуснахме болестта да се прехвърли у нас. Сега виждаме, че не е имало контрол на прилежащата територия.

• Кой трябва да носи отговорност за възникналата опасност от чума

На първо място е гранична полиция, която осъществява контрол по граничната зона. Животните се движат свободно. През 2000 година по проект на ЕК беше изградено препятстващо съоръжение в зоната от р. Марица до Болярово-32 км. Целта беше да предпази свободното движение на диви и всякакви други животни. Сега това съоръжение можете да видите как се опазва и стопанисва.

Как да го видим, след като въведоха забрана да се доближаваме до оградата?

Направиха го, за да скрият, че порочно са изградили скъпо и тежко съоръжение. Разбира се, откраднаха голяма част от парите. Част от това съоръжение падна на земята. То не може да носи собственото си тегло, та камо ли да върши работата.

 Имаше предположения, че нелегалните мигранти също биха могли да влизат със заразени животни.

Миграционната политика е неясна. Тя изключва възможност за контрол на друг вид риск като най-различни заболявания, които съпътстват нелегалните мигранти. На 20 ноември 2000 г. на българо-гръцката граница задържахме 93-ма иракчани с краста и дизентерия. Тези болни стояха три месеца в изолационно помещение, което ние направихме благодарение на финансовата подкрепа на Върховния комисариат на бежанците в България. Предпазихме страната от разпространението на изключително опасна болест. Границата е лакмус, който може да предпази, да защити обществото. Сега виждаме произволно и хаотично движение на нелегални мигранти във вътрешността на страната. Няма режимни, медицински и други изисквания за контрол. Примерът с чумата показва, че българската граница не е сигурна външна граница за ЕС.

Интервю на Катя Илиева