7|
10412
|23.06.2016
ИНТЕРВЮ
Владимир Тодоров: Между 70-80 души ще загинат в катастрофи през летните месеци
Между 70- 80 души на месец ще загинат през юли, август и септември по пътищата на страната, прогнозира пред Фрог нюз Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите в катастрофи. Виновна е държавата, която не си събира глобите и не слага камери по пътищата. В моменат вървят облози как да се стигне от София до Бургас само за два часа, добави Тодоров. Ето какаво още сподеи той:
- Г-н Тодоров, започна летният сезон и с него зачестиха и катастрофите по пътищата. Какво показват вашите данни, има ли увеличение на жертвите при пътни инциденти ?
- Тенденцията за увеличаване на загиналите се запазва и тази година. За съжаление през месеците юли, август и септември, по пътищата ще загинат между 70 и 80 души всеки един от тези месеци. Това са най-кървавите месеци на годината. Въпреки това няма развитие при въвеждането на „спирачките" на катастрофите. Това са въвеждане на масирано видеонаблюдение и видеоконтрол, нямаме закупени видеокамери. И няма промяна в увеличението наизбираемостта на глобите.
-Това сякаш продължава да бъде сериозен проблем пред институциите ?
- Да, така е, това е сериозен проблем. Вчера излезе поредната идея за увеличение размера на глобите, но никой не казва, че 50% от тях не се събират. И проблема не е в размера, колко лева ще бъдат. Проблемът е, че като не се събира дадена глоба, това създава чувство за безнаказаност. То се мултиплицира и рано или късно пътният хулиган вижда, че нищо не му се случва и той върши още по-тежки нарушения.
-Чувството за безнаказаност на пътя ли е основната причина за увеличение на жертвите на пътя ?
-Това е една от основните причини. Защото когато направиш 7-8 дребни нарушения и нищо не ти се случва, най-много да ти се напише някой акт, който никога не плащаш, това те поставя над закона и правилата. Като имаш такова отношение, ти решаваш, че може да правиш и тежки нарушения. Може да караш с над 50 км. над разрешените , може да караш пиян, може да изпреварваш и да влизаш в насрещното платно.
Ако ние пресечем дребните нарушения, няма да се стига и до по-тежки. Защото от неплащането на глобите губим всички ние, цялото общество. Катастрофите по пътищата имат много силен социален ефект. Защото когато загиват хора в пътни инциденти, това не е само трагедия за самите пострадали и техните семейства. Това е трагедия за цялото общество. Защото един ден в реанимацията на един пострадал струва над 1000 лв. А това се плаща от всички нас. Тези 8000 души, които се инвалидизират всяка година, техните пенсии и социални плащания идват от нашия джоб. Когато една линейка отива на пътно-транспортно произшествие, тя е пренебрегнала някоя родилка и човек с инфаркт. Този проблем касае всички нас. И аз много се дразня, когато примерно в заведение или компания хората виждат, че техен приятел е пил, но те неглижират факта и се качват в колата при него. Така поставят и себе си в опасност. И не случайно в последните години застрахователите намаляват обезщетенията на тези, които са се качили при пиян шофьор. Което според мен е правилно.
-Видеокамерите ли са решението на проблема с катастрофите и колко са нужни по пътищата на България ?
-В пътната безопасност много от нещата си измислени и няма нужда да откриваме топлата вода. Има примери от Великобритания, от Франция много добър пример и от доста други държави. Във Франция от момента, в който насищат пътищата с камери, катастрофите спадат с над 50%. Защото скоростта е основният проблем за възникването на катастрофи. България в момента разполага със 148 стационарни и около 50 мобилни камери. Те са абсолютно недостатъчни-200 камери за 20 000 км. пътна мрежа. Проблемът е в компетентността на министрите на вътрешните работи и на финансите. Има една празнота. По закон парите от глоби от камерите, трябва да се събират в специален фонд. И тези средства да се използват за закупуване на нови камери. За съжаление този фонд го има само на хартия. И парите от глоби минават в общия бюджет на МВР. И оттам потъват.
И ние питаме какво става с тези пари ? Имаше натрупани около 20 млн. лв., с които можеха да се закупят нови камери. Една камера се изплаща в рамките на 3 до 6 месеца. И не виждам защо държавата е такъв лош стопанин след като не използва нещо, което може да се изплати бързо и да почне да вкарва пари в бюджета. И с купуването на нова техника да се спасят човешки животи. Защо това не се прави ?
За 20 000 км. пътна мрежа трябват поне 500-600 камери.
-Камерите добре. Но вече почти една година парламентът не може да приеме промените в Закона за движение по пътищата, въпреки десетките, в някои случаи и екзотични, идеи и предложения. Защо става толкова бавно ?
-Всичко става много бавно и много мудно. Миналата година премиерът удари по масата и каза: Не може така да продължава, вземете мерки !
Само, че тези мерки са половинчати, защото двата основни въпроса събираемостта на глобите и видеонаблюдението не се случват. Не мога да кажа защо. Фактът е, че когато нещата стигнат до Народното събрание, където и аз участвам в транспортната комисия като експерт, стават някак си много обтекаеми.
Изведнъж започва да се говори за правата на шофьорите-нарушители. Затова как не може да им сваляме регистрационните табели, когато нарушат закона, затова как да ги пазим.
-Е в Гърция как може да свалят регистрационните номера на колите, а тук не ?
-И аз това питам. Значи ние трябва да пазим правата на нарушителите, а не правата на жертвите. В Гърция, Македония и Румъния на нарушители се свалят регистрационните табели и първо глобата се плаща, а след това ти се позволява да я обжалваш, а не обратното както е при нас. Тоест глобата се събира с възможност администрацията да ти „бръкне” в кредитната карта и ти ако не си съгласен отиваш и обжалваш. Но когато има снимка, на която ясно се вижда нарушението и скоростта, няма какво да обжалваш. Но пак казвам, когато нещата стигнат до Народното събрание ставаме по-големи католици от папата по отношение на правата на човека. Давам и пример с младите водачи. Трябваше да има специален статут за тази категория, нозапочваме да си задаваме въпроса ама наистина ли те са много рискови? Ми статистически те са много рискови. 20% от катастрофите са дело на млади водачи. Само, че това някой не иска да го разбере и не иска да се въведат такиварестрикции, каквито има в 20 държави от ЕС.
-Трябва ли да стана нова трагедия с млади хора, както миналата година, за да се променят нещата ?
- За съжаление ние вървим след събитията и трябва да стане някой сакатлък, трябва да загинат млади хора, за да може всички да се сетят, че трябва нещо да се промени.
Държавата няма краткосрочна стратегия, начертана с пет точки, които трябва да се направят. А винаги се действа емоционално и „на парче”. И както виждате година и половина само си говорим, а нищо не се е променило. Напротив. Сигурен съм, че на новите магистрали, които се пуснаха, ще има катастрофи, защото по тях няма никакви камери. В момента в различни групи в интернет вървят облози кой ще стигне от София до Бургас само за два часа. Пускат севидеоклипове за шофиране с 220 километра в час. Не е нормално разстоянието от София до Бургас да се вземат за два часа. Разстояние от 360 км трябва да се вземе със средна скорост от 180 км в час. В тунелите по магистралите станаха тежки катастрофи, но никой не мисли да ги оборудва с камери. Нещата на експертно ниво са ясни, но когато опрат да политически решения, те не се случват.
-Как ще коментирате идеята да се разреши отново на тироветеда се движат в пиковите часове през уикендите и по празниците ?
-Тази административна заповед на пътната агенция, трябва да се атакува пред прокуратурата, защото тя е съгласувана само с организацията на превозвачите. Но общественият интерес е нарушен. Съгласен съм, че няма забрана тировете да спират по магистралите, защото там настилката е нова. Но по първокласни пътища, като кай Кресна, Мездра, Бяла,Русенско, където правят колони, да ги пуснеш в петък следобед е безумие. Забраната за пътуване на тирове при над 35 градуса температура на въздуха. По магистралите може да се движат, но по първокласните пътища-не. После ще се чудим защо пътищата са на „вълнички”.
Интервю на Стефан Ташев
- Тенденцията за увеличаване на загиналите се запазва и тази година. За съжаление през месеците юли, август и септември, по пътищата ще загинат между 70 и 80 души всеки един от тези месеци. Това са най-кървавите месеци на годината. Въпреки това няма развитие при въвеждането на „спирачките" на катастрофите. Това са въвеждане на масирано видеонаблюдение и видеоконтрол, нямаме закупени видеокамери. И няма промяна в увеличението наизбираемостта на глобите.
-Това сякаш продължава да бъде сериозен проблем пред институциите ?
- Да, така е, това е сериозен проблем. Вчера излезе поредната идея за увеличение размера на глобите, но никой не казва, че 50% от тях не се събират. И проблема не е в размера, колко лева ще бъдат. Проблемът е, че като не се събира дадена глоба, това създава чувство за безнаказаност. То се мултиплицира и рано или късно пътният хулиган вижда, че нищо не му се случва и той върши още по-тежки нарушения.
-Чувството за безнаказаност на пътя ли е основната причина за увеличение на жертвите на пътя ?
-Това е една от основните причини. Защото когато направиш 7-8 дребни нарушения и нищо не ти се случва, най-много да ти се напише някой акт, който никога не плащаш, това те поставя над закона и правилата. Като имаш такова отношение, ти решаваш, че може да правиш и тежки нарушения. Може да караш с над 50 км. над разрешените , може да караш пиян, може да изпреварваш и да влизаш в насрещното платно.
Ако ние пресечем дребните нарушения, няма да се стига и до по-тежки. Защото от неплащането на глобите губим всички ние, цялото общество. Катастрофите по пътищата имат много силен социален ефект. Защото когато загиват хора в пътни инциденти, това не е само трагедия за самите пострадали и техните семейства. Това е трагедия за цялото общество. Защото един ден в реанимацията на един пострадал струва над 1000 лв. А това се плаща от всички нас. Тези 8000 души, които се инвалидизират всяка година, техните пенсии и социални плащания идват от нашия джоб. Когато една линейка отива на пътно-транспортно произшествие, тя е пренебрегнала някоя родилка и човек с инфаркт. Този проблем касае всички нас. И аз много се дразня, когато примерно в заведение или компания хората виждат, че техен приятел е пил, но те неглижират факта и се качват в колата при него. Така поставят и себе си в опасност. И не случайно в последните години застрахователите намаляват обезщетенията на тези, които са се качили при пиян шофьор. Което според мен е правилно.
-Видеокамерите ли са решението на проблема с катастрофите и колко са нужни по пътищата на България ?
-В пътната безопасност много от нещата си измислени и няма нужда да откриваме топлата вода. Има примери от Великобритания, от Франция много добър пример и от доста други държави. Във Франция от момента, в който насищат пътищата с камери, катастрофите спадат с над 50%. Защото скоростта е основният проблем за възникването на катастрофи. България в момента разполага със 148 стационарни и около 50 мобилни камери. Те са абсолютно недостатъчни-200 камери за 20 000 км. пътна мрежа. Проблемът е в компетентността на министрите на вътрешните работи и на финансите. Има една празнота. По закон парите от глоби от камерите, трябва да се събират в специален фонд. И тези средства да се използват за закупуване на нови камери. За съжаление този фонд го има само на хартия. И парите от глоби минават в общия бюджет на МВР. И оттам потъват.
И ние питаме какво става с тези пари ? Имаше натрупани около 20 млн. лв., с които можеха да се закупят нови камери. Една камера се изплаща в рамките на 3 до 6 месеца. И не виждам защо държавата е такъв лош стопанин след като не използва нещо, което може да се изплати бързо и да почне да вкарва пари в бюджета. И с купуването на нова техника да се спасят човешки животи. Защо това не се прави ?
За 20 000 км. пътна мрежа трябват поне 500-600 камери.
-Камерите добре. Но вече почти една година парламентът не може да приеме промените в Закона за движение по пътищата, въпреки десетките, в някои случаи и екзотични, идеи и предложения. Защо става толкова бавно ?
-Всичко става много бавно и много мудно. Миналата година премиерът удари по масата и каза: Не може така да продължава, вземете мерки !
Само, че тези мерки са половинчати, защото двата основни въпроса събираемостта на глобите и видеонаблюдението не се случват. Не мога да кажа защо. Фактът е, че когато нещата стигнат до Народното събрание, където и аз участвам в транспортната комисия като експерт, стават някак си много обтекаеми.
Изведнъж започва да се говори за правата на шофьорите-нарушители. Затова как не може да им сваляме регистрационните табели, когато нарушат закона, затова как да ги пазим.
-Е в Гърция как може да свалят регистрационните номера на колите, а тук не ?
-И аз това питам. Значи ние трябва да пазим правата на нарушителите, а не правата на жертвите. В Гърция, Македония и Румъния на нарушители се свалят регистрационните табели и първо глобата се плаща, а след това ти се позволява да я обжалваш, а не обратното както е при нас. Тоест глобата се събира с възможност администрацията да ти „бръкне” в кредитната карта и ти ако не си съгласен отиваш и обжалваш. Но когато има снимка, на която ясно се вижда нарушението и скоростта, няма какво да обжалваш. Но пак казвам, когато нещата стигнат до Народното събрание ставаме по-големи католици от папата по отношение на правата на човека. Давам и пример с младите водачи. Трябваше да има специален статут за тази категория, нозапочваме да си задаваме въпроса ама наистина ли те са много рискови? Ми статистически те са много рискови. 20% от катастрофите са дело на млади водачи. Само, че това някой не иска да го разбере и не иска да се въведат такиварестрикции, каквито има в 20 държави от ЕС.
-Трябва ли да стана нова трагедия с млади хора, както миналата година, за да се променят нещата ?
- За съжаление ние вървим след събитията и трябва да стане някой сакатлък, трябва да загинат млади хора, за да може всички да се сетят, че трябва нещо да се промени.
Държавата няма краткосрочна стратегия, начертана с пет точки, които трябва да се направят. А винаги се действа емоционално и „на парче”. И както виждате година и половина само си говорим, а нищо не се е променило. Напротив. Сигурен съм, че на новите магистрали, които се пуснаха, ще има катастрофи, защото по тях няма никакви камери. В момента в различни групи в интернет вървят облози кой ще стигне от София до Бургас само за два часа. Пускат севидеоклипове за шофиране с 220 километра в час. Не е нормално разстоянието от София до Бургас да се вземат за два часа. Разстояние от 360 км трябва да се вземе със средна скорост от 180 км в час. В тунелите по магистралите станаха тежки катастрофи, но никой не мисли да ги оборудва с камери. Нещата на експертно ниво са ясни, но когато опрат да политически решения, те не се случват.
-Как ще коментирате идеята да се разреши отново на тироветеда се движат в пиковите часове през уикендите и по празниците ?
-Тази административна заповед на пътната агенция, трябва да се атакува пред прокуратурата, защото тя е съгласувана само с организацията на превозвачите. Но общественият интерес е нарушен. Съгласен съм, че няма забрана тировете да спират по магистралите, защото там настилката е нова. Но по първокласни пътища, като кай Кресна, Мездра, Бяла,Русенско, където правят колони, да ги пуснеш в петък следобед е безумие. Забраната за пътуване на тирове при над 35 градуса температура на въздуха. По магистралите може да се движат, но по първокласните пътища-не. После ще се чудим защо пътищата са на „вълнички”.
Интервю на Стефан Ташев
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
