Доц. Николай Цонков: Разузнаването е една от най-успешните форми за защита на националните интереси

Разузнаването е една от най-успешните форми и инструменти за защита на националните интереси. Разузнавателните служби са основа за съхранение на държавността и гарант за независимост и суверенитет на държавата. Тяхна главна задача е да добиват посредством различни регламентирани или нерегламентирани способи информация, която да позволява държавното ръководство да взема адекватни и изпреварващи политически решения. Информационните ни служби с външна насоченост, би трябвало, да са готови да извършват и превантивни действия, касаещи враждебни намерения, за защита на българските интереси, включително против възникващите заплахи и рискове от външно-политически характер за нормалното функциониране на държавните органи в България или нарушаване на нейния суверенитет. В този смисъл е изключително важно как функционират тези служби и какво е качеството на информацията, която добиват.

През последните години разузнавателните служби в България не функционират ефективно. Все по явно става, че те се нуждаят от кардинални промени. Наблюденията и анализите показват, че през последните години, информационните ни служби се политизираха и изпаднаха в сериозна зависимост от политически кръгове. Ето защо са необходими промени с цел да се спрат тези процеси в разузнавателните служби. Необходимо е да се осигури придобиването на обективна и ценна информация и то не чрез „ интернет разузнаване“, а чрез подобряване на агентурната и вербовъчната дейност ; да се подобри материално-техническата база и финансовите възможности. Основна задача на информационните служби би трябвало да бъде борбата зад граница с българската мафия и корупцията на високите етажи на политическата власт.

През последните години прави впечатление, че разузнавателните служби - служба Военно разузнаване и Държавна агенция Разузнаване, влязоха повече отколкото е необходимо в публичното пространство. А те би трябвало да работят ефективно, защитавайки държавността, без особена видимост в обществото. Тези обстоятелства пораждат редица въпроси, свързани с тяхната работа. По същество те са свързани и с начина, по който се гледа на тези служби от страна на висшето държавно ръководство. Бих искал да очертая няколко кръга въпроси, които поне трябва да бъдат решени, за да си подобри работата и ефективността на разузнавателните служби.

Първия проблем, който бих искал да поставя, е свързан с професионализма и компетентността на служителите. Този въпрос касае системата на подготовка и преподготовка на служителите. Важно е да се отбележи, че за добрите резултати на службите е важно каква е структурата им – организационна и функционална. Бих искал да припомня, че преди години във Висшия институт на МВР „Симеоново“ функционираше факултет „Държавна сигурност“, в който се извършваше подготовка и преподготовка на служителите. И ако подготовката създава основата от умения и знания, то преподготовката трябва да се извършва периодично с цел усъвършенстване. Например след връщане на служителите от задгранична работа е необходимо да се преминава през курс за преквалификация. Разбира се това не изключва изпращането на служителите на задгранични курсове за подготовка в партньорски служби, каквато практика е имало. Днес тази практика също съществува, но курсовете за подготовка са прекалено кратки, което не води до желаните резултати.

По отношение на структурата съществуват обективни ограничения, свързани с мандатността и визията на държавното управление. Всяко българско правителство има собствена политика. Това е проблем поради причината, че действайки по този начин всяко ново правителство, идвайки на власт, сменя не само висшето ръководство на разузнавателните служби, но също така се подменят ръководителите на всяко ниво, като се променя и структурата на службите. Това създава условия на несигурност и демотивира служителите да си вършат добре работата. Затова за области като сигурност и отбрана би трябвало да има политически консенсус, защото разузнавателните служби трябва да гарантират жизненоважните национални интереси на държавата. Не случайно кадровия дефицит достига над 30% в една от разузнавателните служби, което създава сериозни затруднения в работата й.

От особена важност е въпроса, свързан с организационната същност на информационните служби и виждането на държавното ръководство какво трябва да правят. Ето защо е необходимо да се реши въпроса със съставянето на годишни задачи на службите. Т.е. задачите трябва да са не само политически, но и прагматични. Това означава, че когато се постави задачата да се събира информация за съответен обект, е важно да се конкретизира задачата - каква информация и с каква цел. В този смисъл говорейки за прагматизъм при извършването на стратегически задачи в службите е важно да се обособят отделни направления за дейност. Разделянето и специализирането на областите на разузнаване ще подобри значително дейността и резултатите на информационните служби. Обективно и адекватно на условията е да се помисли за преструктуриране на ДАР, като се обособят научно-техническо и икономическо разузнаване с конкретни задачи към тях. Ако съществуваше тази структурна обособеност и специализация, досега щяхме да сме разработили ваксини за българското население и да решим най-големия проблем в България, и света в момента.

Говорейки за структурата и кадровото осигуряване на службите не може да се подмине един съществен въпрос за дейността на Комисията по досиетата. Използвайки тази комисия през последните 30 години бяха предадени и осветени голяма част от оперативните работници и техните оперативни източници, включително и зад граница. Това доведе до ситуация, в която много трудно се привличат хора, които да работят за държавата.

На следващо място бих искал да повдигна въпроса относно същностната дейност на информационните служби. Функционирането на разузнавателните служби трябва да почива на експертна основа и приемственост. Това ще осигурява ефективност и добри резултати при работата и развитието им. Кадровото осигуряване и развитие на службите се гарантира посредством правилно управление на процеса по привличане, подбор, назначаване, подготовка, развитие, преподготовка на хората. В основата на този процес стои патриотизма, който трябва да бъде основния стимул за работа в тези служби. В момента анализа на тяхната работа говори, че състоянието на службите не е добро. И тук възниква един основен проблем – за информацията, което е основната задача на службите. Както посочих в началото на моето изложение информационните служби трябва да извършват няколко вида дейност – включително и агентурна и вербовъчна дейност. Не може да очакваме високи резултати на службите, когато основния начин за добиване на информация е интернет разузнаване и справки от партньорски служби. Всъщност по този начин до държавното ръководство не достига адекватна и вярна информация, защото е нормално партньорските служби да манипулират и филтрират информацията, пречупвайки я през призмата на техните национални интереси. В крайна сметка приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.

Бих искал да завърша моя анализ с цитат от уважавания от мен професионалист ген. Тодор Бояджиев. Той казва, че „Трябва да се появят водачи, които имат смелостта не само да заявяват, но и да действат така, че да не плащаме с пренебрежение към нашите национални интереси, за да изпълняваме чужди национални интереси.“.