Горан Благоев пред clubZ: Не може бивш агент на ДС да ви определя бъдещето

Г-н Благоев, да започнем това интервю както започва предизборната програма на Републиканци за България: „Днес България е разделена между Изтока и Запада“. Трябва ли да изберем страна, възможен ли е баланс?

В държава като нашата печелившата политика винаги е била въпрос на разумен баланс между големите сили. Когато сме съумявали да го намерим, сме успявали. Това важи и за отношенията ни с Русия – те да бъдат балансирани, но в никакъв случай срещу българския интерес, а особено да сме бдителни спрямо опитите за олигархично влияние. Не бива да се фокусираме и само върху САЩ, българският интерес повелява да отстояваме нашата евроатлантическа ориентация. Трябва да запазим България в Европа, а не да я тласкаме към Евразия.

В партията отговаряте и за демографската политика. Но каква е разликата между Републиканци и ВМРО, когато говорите за семейството като съюз между мъж и жена, за семейно подоходно облагане и пр.? Къде е границата между социалната политика и „борбата с джендъризма“ и влаковите композиции с норвежци, които чакат на границата да отвлекат децата ни?

Това е популизъм и ние не залитаме в тази посока. Иначе няма партия, която да отрича семейството като ценност и затова може да има съвпадение в политиките.

Съвпадението в политиките ражда партньорствата.

Намираме се в ситуация, в която волята за диалог трябва да е над всичко, особено сега, когато сме изправени пред невидимия враг COVID-19. Разбира се, не на всяка цена. Ние обвързваме демографската политика с регионалното развитие. Искаме да се въведат детски надбавки за всички семейства и семейно подоходно облагане. Но трябва да намалим разликата между много бедните и сравнително богатите региони. Как едно семейство да отглежда децата си в малък град без поликлиника и липса на междуселищен общински транспорт? Или в квартал без училище и детска градина. Този проблем е въпиющ дори в София – само в моя 23-ти МИР има поне три такива големи квартала.

Опираме до критиката към ГЕРБ „асфалтът не се яде“. Оказва се, че се яде.

Видяхме, че доста се понаядоха с асфалта. Въпросът е, че този асфалт е необходим не само на магистралите. Пример: пътят Царево – Малко Търново. Лунен пейзаж. От години.

Защо? Нима в Малко Търново или в прекрасните странджански села не живеят хора?

Питате за разликата ни с ВМРО. Първо – ние не сме били в управлението и партия като ВМРО трябва да носи отговорността и за това, което не се е случило, докато са били на власт. Ако толкова милеят за българите, защо допускат все още да има обедняващи райони?

Това не е ли въпрос и за реалната децентрализация на местната власт?

Точно така. Предлагаме да има делегирани бюджети за всички кметства, като за малките общини държавата да гарантира отпускането на минимум 10 000 лв. годишно.

Покрай големите харчове на държавата заради коронакризата експерти заговориха за влизане в дългова спирала, вдигане на данъци или намаляване на други плащания. Какво предлагате от „Републиканци за България“ за предотвратяване на такъв сценарий?

Не може държавата да контролира всичко, дори работната заплата. Тя не може и да е основният донор. Трябва да се стремим към стабилност на малкия и средния бизнес – само така се създава и стабилно гражданско общество. Трябва работеща икономика в условия на пандемията, защото дълговата спирала може да се окаже бич чак за праправнуците ни.

Но ето, казват COVID криза, а държавата не обяви пълно затваряне. Закъсняха ли мерките?

Мерките са абсолютно неадекватни. Пропуснато бе много време. Защо през лятото не се разработиха адекватни дигитални версии на преподаване в училище, защо не се помисли за раздробяване на класовете? Защо във всеки областен център не бе създадена поне по една COVID-болница? Защо не се вложиха още средства в Бърза помощ?

Искате запазване на плоския данък, който обаче сякаш вече не изглежда много модерен тези дни. Все повече партии го определят като несправедлив.

Видя се, че е работещ и настояваме да не се променя моделът. Но при разговорите ни в страната много добре се възприема предложението ни да се разшири обхватът на патентния данък.

Имате идеи за ваучери за семейства с ниски доходи, за безлихвени жилищни кредити за млади семейства, детски надбавки за всички и пр. Но ако си представим, че пишем бюджета за 2022-ра - откъде пари? Откъде ще се реже или взема, за да се даде?

Нашите икономически експерти изчисляват, че има несъбрано ДДС за 4,5 милиарда лева – ето откъде. Когато убедим българина да се осигурява на пълната си работна заплата, както и работодателят му да го прави – ето откъде. Преустановяване на корупционните практики в обществените поръчки – ето откъде. Трябва да има и работещо е-управление. То няма как да стимулира корупцията, няма как да се осъществи.

В този смисъл в програмата си сте записали 50% съкращение на администрацията, а тя е определяна като „стожер“ на властта по време на избори. Как с такава заявка ще привлечете администрацията към „Републиканци за България“?

Има опасност точно този стожер да превърне партията, която 10 г. е на власт, във второ БКП – ако искаш сигурно препитание в администрацията, трябва да си член на ГЕРБ. Тези хора ще бъдат спечелени, когато им дадем гаранция, че добрият ще продължи да се развива и заплатата му ще бъде повишена. Клиентелизмът и партизанщината винаги се връщат като бумеранг.

Четейки програмата ви, няма как да не направят впечатление точки като тази за съдебната реформа например и тогава човек неизбежно се пита – как г-н Цветан Цветанов допреди две години, в качеството си на дясна ръка на Бойко Борисов, е защитавал обратните тези.

Тук не става въпрос за политическо мимикриране, така актуално в момента. Като вътрешен министър Цветанов положи основите на борбата с организираната престъпност. Имаме къса памет и забравихме, че Делян Пеевски го заплаши от трибуната на НС със съдебна разправа и го изпълни. Така че съдебната реформа е неизбежна и ние имаме предложения за това.

В портфолиото ви е и интеграция на ромското население. Практиката е показала, че това обикновено е проформа обещание, партиите се сещат за ромите само покрай избори...

Като човек буквално ме боли, че има хора, които в 21-ви век живеят в гета. Държавата не си е свършила работата. Ние говорим за съдебна реформа и корупция, но това е другият съществен проблем за бъдещето. Нашите роми трябва пълноценно да бъдат интегрирани в обществото, ще настояваме за образователни курсове дори за хората на средна възраст.

Задължително средно образование, университети в по-изостаналите райони... не са ли ни и сега много вузовете?

По-скоро идеята е да се направят университетски кампуси в по-бедните райони, да се привличат университетски преподаватели, но всичко да бъде с оглед на местната специфика и нужди от работна ръка.

Но говорейки за образование и наука, ще отворя една скоба – лустрацията. Колко агенти на ДС има дори в БАН или университетите? Това е едно от нещата, които ме привлякоха в „Републиканци за България“ – позицията на г-н Цветанов за декомунизация, за разсекретяване на досиетата. Този процес трябва да завършим. Не може да има агенти на ДС на ключови позиции и те определят бъдещето ви. Това са хора, които продължават да съсипват съдби.

Отраснала съм с този процес, все така незавършен...

Докато не приключим с него, ще продължаваме да бъдем зависими от задкулисието. Тук не става въпрос, че ДС е все така вездесъща. Става въпрос за ДС-манталитета и това е страшното. Преходът се случи по много дирижиран начин. Не може част от демократичната опозиция да е създадена от ДС и да очакваме, че тази същата опозиция ще осъществи лустрация.

Вие сте журналист, а в Републиканци за България обръщате в програмата си и специално внимание на медийната среда. Какво не е наред с българските медии?

Средата е лоша и не го казвам само като потърпевш. В България медийната свобода е в много критично състояние. Това важи особено за обществена медия като БНТ. Докато не се промени зависимостта на обществените медии от държавното финансиране, нещата няма как да се случат. Затова предлагаме те да финансират с процент от БВП. Когато има тази гаранция, те са обществени, когато я няма – са правителствени медии, слуги на управляващите. За частните медии трябва да се знае реалният собственик.