Дните след изневяра

Очевидно е, че в една връзка в криза, винаги има причини да останем, както и има причини да си тръгнем. Дори тези причини да тежат еднакво, ако успеем някак да ги премерим (все още не съм установил как се „мерят“ причини), в един момент трябва да вземем решение какво ще правим. През първите седмици или месеци отношенията са много крехки и чупливи и не са подходящи да взимаме решения, защото в повечето случаи ще са импулсивни и може да няма връщане назад, особено при двойки, които някога са били щастливи, силни и стабилни.

При всички двойки изневярата трябва да бъде анализирана със спокойствие, което трябва да бъде осигурено. Ако двамата искат да продължат заедно, единственият изход е да работят върху незрелите си черти, да излекуват (а не да се опитат да излекуват!) раните си и да задвижат онази част от отношенията, която е в застой. Друг е въпросът дали е възможно това да се случи при двойка, която е в криза и при която емоциите бушуват и са готови във всеки момент дас изригнат и да пометат всичко.

В по-голяма част от случаите колкото повече се обсъжда случката т.е. изневярата, толкова повече се усложняват отношенията. Получават се все по-големи разминавания в мненията. Това се получава, защото не се разглежда ситуацията с необходимата зрялост – всеки води своята борба за надмощие, установяват се нови собствени пространства на личността, разочарованието, болката и моментното страдание тежат. При навлизане в тъй наречените зони на вътрешна структура (или така наречената „душа“), на повърхността винаги се появява най-незрялото ни, невротично и инфантилно поведение. За да предотвратим това поведение е нужно да се фокусираме върху хубавите аспекти и историята на връзката.

Възможността да се превъзмогне изневярата е много по-вероятна при двойки, които в продължение на години са имали взаимноподхранваща връзка, особено ако между тях е имала силна и истинска духовна връзка. Само върху такава основа може да се работи за преодоляване на изневярата и да се осигури необходимото условие за сигурност, което вече го няма. Но се пригответе за дни, месеци, понякога и години на съжителство или отношения с призраци на съмнение и страх, които дебнат около вас.

От едната страна е изневерилият. Той се опитва по всякакъв начин да покаже, че се е променил. Изтъква своята отдаденост и волята си да израсне в двойката, обаче не е готов да остане винаги заподозрян.

От другата страна е потърпевшият. Той полага усилия да се отвори за промените, настъпили в двойката и да устоява на всекидневното изкушение да упреква или да наказва другия заради стореното. През останалото време се опитва да възстанови доверието между двамата без да се страхува, че може случката да се повтори. Разбира се, внимава и да не впуска директно и стремглаво към новите отношения за да не бъде изтълкувано като липса на самоуважение.

За да се случи промяната най-важното условие е да се обичат т.е. да не могат, въпреки случката, да се разделят. Така може да се спаси връзката. Когато е налице желанието да бъдат заедно, сърцата и на двамата бият прекалено силно и се свиват при мисълта от евентуалната раздяла и продължение на живота без другия човек.

Любовта е необходимо, но не и единственото условие за да продължат отношенията си. Когато вървим хванати за ръка с тъгата и разочарованието е трудно да прозрем чувствата на другия. Страхът от болката замъглява погледа. Затова, както казах, е нужно да мине малко време и да се избистри мирогледа. Когато просветне слънцето, тогава и двамата ще имат нужда от конкретни жестове от другия. Това може да се случи единствено ако другия все още го интересува.

Като начало е редно първо да се обърнем към себе си и да решим какво може да предприемем към партньора ни. Това важи и за двете страни, не само за изневерилия. Въпросът, който стои е какво можем и сме готови да направим за да може нашата половинка да разбере и забележи колко много ни интересува. Въпросът е и за двамата, защото винаги има две страни. От едната страна е посланието, което изневерилият е изпратил, а именно: „Не ме интересуваш.“, но за да го направил е получил посланието: „Не се интересува вече от мен.“

Много двойки срещат трудности да изразяват желанията си към другия убедително, искрено и най-вече последователно. Пътят е от по-маловажните действия към по-важните. Сумата от дребни ежедневни жестове прави климата благоприятен за повторната среща на душите, както и към оценяване на големите жестове. Целта е единият да възвърне доверието, а другия да се почувства зачетен.

Не би било зле да започнем от онези жестове на нежност, от които се нуждае всяка двойка. Често заради ежедневието, дори и преди изневярата, двойката е забравила миговете на романтика и това да накараш другия да се почувства специален. Като препоръка много психолози препоръчват директно да кажеш на партньора от какво имаш нужда, ако той не може да се досети. Няма нищо лошо в това да направиш един списък с всички неща, които биха те накарали да се почувстваш значим, всички неща, които обичаме, всички неща, от които се нуждаем и всички неща, които са важни за нас. Дори и да не използва този списък нашата половинка, няма да се отрази зле да напомним, че ако иска да направи нещо специално за нас, ние държим на тези неща.