Нищото – изключително интересно нещо

Предполагам много хора са чели книги на великите мислители по онова време. Наричани са велики, защото делата им се четат до наши дни – а ние си мислим, че Шифърът на Леонардо и Хари Потър са фурора на книгите. Най-интересното нещо е, че все още някои неща не са преосмислени. Преди много време прочетох една мисъл, която искам да споделя и да се опитам да разшифровам – “Нищото има способността да бъде изключително разнообразно.”

Е, как така? Нали е нищо – тоест празнота, равнодушие, скука, бездействие – как могат тези неща да бъдат толкова разнообразни? Причината е само една – думата нищо замества точно тези малки частици, които правят големите неща. Всички знаят за тези малки детайли и частици, които всъщност навързани едно за друго правят нещо голямо, нещо внушително и най-вече запомнящо се. Но една без друга сякаш не вървят. Нещо като пъзела – дори една частица да я няма, работата куца, не е завършена.

Предполагам често ви се е случвало, да не кажа всеки ден, като питаш някой: “Кво правиш?” и той да ти отговори “Нищо.” – Е как нищо? В този момент този човек е на работа, изкарва пари, след това ще отиде и ще си вземе колата от сервиза, преди това трябва да плати сметката за водата, а сутринта е пил кафе в компанията на млада привкекателна дама. Е това, ако е нищо, здраве му кажи! Същото се отнася и за въпроса: “Какво прави тези дни?” – Отговора е пък с думата нищо. През тези дни този човек е подал документи за работа, излезнал е на разходка с приятелката си, бил е на кино, а дори си е купил билет за концерта на Мадона.

Проблема идва оттам, че често пъзелите са много трудни за подреждане. Често съм се чудил как се подрежда пъзел, който представлява едно огромно море с едно миниатюрно островче или някоя невероятно красива поляна и само дървета на нея. Тези пъзели от толкова много и еднакви парчета едва ли и производителя може да ги подреди. Същото се отнася и за Нищото. Самият производител на нищото не може да подреди самата картина на действия през изминалия период от време. Толкова много парчета от пъзела са му се случили, че не може да сглоби картината. Дори не знае от къде да започне – от средата, от рамката или от някое ъгълче. Затова, както става най-често – оставяме пъзела да стои в някой ъгъл, така оставяме и историята някъде в миналото и казваме “Нищо т.е. не мога да сглобя пъзела или е толкова голям, че не си струва да го почвам – нямам нито нерви, нито време за такива усилия.” Но тук има и 1 закон, който ни казва: “От нищото не се появява нищо.” Тоест, ако господин Х ни е казал, че е правил нищо тези дни, но от другата седмица започва работа, значи фразата “От нищото не се появява нищо” е напълно в реда на нещата.

След толкова много фрази и изречения мисля, че стигнах, дори косвено до сложния извод, че нищото не е логически порядък, а фундаментално отрицание на всеобщността на биващото.Не е отрицание, нито е унищожение, а едно изначално онищяване от страна на самото нищо. Стана малко трудно, нали?

Като край на това дълго писание съм подбрал едно любимо мое изречение, което задължително те спира и те кара да се замислиш над самия му замисъл и често пъти остава неразгадан…

“Аз ще седна до теб – там, на ръба на Съществуващото и ще си провеся краката в нищото, даже ще си ги поклатя. Ще си седим, загледани напред и ще си говорим. Само че… не се сещам какво да кажа.
Но чувствам, че започвам да се усмихвам.”

Борислав Борисов