Един неразделен клас ... си отива

Ju_16

Най–прекрасните години от живота на тийновете са ученическите, затова несъмнено в съзнанието на човек най–ярко се запечатват както първият, така и последният учебен ден. А наред с всички воли и неволи, петте гимнзиални години се изплъзват с невиждана скорост, остават единствено безбройните хубави мигове, преживявания и приятелите за цял живот.
Дойде ли месец май, започват абитуриентските балове, а преди тях е изпращането на дванадесетокласниците от родното им школо. Прощаването за мнозина е трогателно, но и изключително тъжно. Оставяйки по–малките си съученици да вървят по техните стъпки, зрелостниците поемат по нов, дълъг път, стъпват в един непознат свят.

А миговете на изпращането са най–мили за всички. Във всяко българско училище последният ден е съпроводен от многобройни емоции. Освен последния училищен звънец, последното сбогуване с учители, последната обиколка из сградата, зрелостниците преосмислят всички недоразумения – това е денят, в който всички са приятели, всички се обичат и милеят един за друг. Изключително е, да видиш как вчерашни врагове, хора, които цяла година не са си разменили и едно изречение, сега се прегръщат и плачат един за друг и всичко това е толкова искрено! Нужен е само един такъв момент, за да се забравят всички обиди, да се прости всичко сторено или объркано.


зрелостниците се сбогуват

Самото изпращане протича както всяка една предходна година, но колкото повече се приближаваш до завършването си, толкова повече го преживяваш и ти. Последният учебен ден е и един от малкото, в които можеш да видиш всички ученици, събрани на двора, обзети от една обща мисъл – неминуемата липса, която ще се почувста след изпращането и на последния абитуриент. Изведнъж училището се изпразва, остават само милите спомени по поредния невероятен випуск.
Празненството започва с „ходом марш”, с обиколка на знаменосците и с предаване на знамето от 12 на 11 клас, истинска чест за отличниците. Звучи българският химн, всички се разчувстват, а след това директорката държи пламенна реч. Чак сега всяка една изказана дума те кара да се замислиш и да проумееш това, че старата гадна даскалка по математика, която все ти е оставяла петица, всъщност не го е правила от злоба, както много пъти сме казвали, а винаги ти е мислила доброто и е давала всичко, само и само да излезеш изучен и горд със себе си. Дори недотам долюбваните даскали се превръщат в любимци и всичко това се случва в този вълшебен, но и много тъжен ден. Забележителено е как никой не е осъзнавал цялата всеотдайност и загриженост, с които са работели учителите, че всичко определено си е струвало.




Следващата стъпка от програмата по изпращането е самото прощаване с учителите – нареден в редичка, всеки абитуриент минава и се поздравява поотделно, като при учители се задържа повечко, при други по–малко. Най–тъжната картинка е сбогуването на по–малките с вече изкласяващите и елегантни дами и младежи – всички плачат, едни на глас, други само насълзяват очи, но въпреки това са обхванати от цялостна носталгия, защото става ясно, че тези хора наистина ще ни липсват. Тъжното е, че го осъзнаваме чак, накрая, когато всичко свършва. Все пак остава надеждата, че те все пак ще се сещат чат–пат за нас и ще ни посещават, докато не дойде и нашето време да пеем „Клетва”. Точно в този ден обаче със сигурност няма такива желаещи.

Някои училища организират и концерт в чест на абитуриентите, а това означава още няколко часа заедно. Цялата програма е подготвена лично от учениците и техните клубове в даскало – най–често това са децата ентусиасти, които искат да са навсякъде, но пък са доста дейни, така че се получава много готино преживяване. Участниците са отново самите ученици – някои си имат рок–групи, други са танциори, певци или актьори – от талантливи, по–талантливи. По–изявените учители също вземат участие, свирейки на необикновени инструменти. Последните дни абитуриентите имат право да изразят своите пристрастия, като правят класации на различни учители и ученици, например: за „Най–голяма шматка” и „Най–голям шемет на випуска”; за „Докоснат от изкуството”; за „Най–добър спортист”; за „Най–голям купонджия”; за „Най–лудия”; за „Двойка на випуска”; за „Най–големия умник”. Номинациите за учителите са за „Най–вдъхновяващ учител”, за „Най–голям принос”, за „Учител, събрал най–много пищови” и други. А на фона на всичко това, се чува непрестанното безкрайно броене 1, 2, 3, 4...12 Тъгата идва в онзи момент, в който заглъхне и последното „Уаааааа”…

Ех, къде останахте чудни вечери, с безброй желания неизречени...!