Екобижута от отпадъци подлудиха младите

текст и снимки: Ju_17

„Батерия със закъснител”; „Гугъл също замърсява околната среда”; „Използваните батерии замърсяват околната среда”; „Унищожаваме природата около нас, без дори да знаем” ‒ всичко това са заглавия, които тревожно алармират за бясната скорост, с която съсипваме природата около себе си. Тъжно е обаче, че повечето от нас дори не се спират и не хвърлят поглед върху подобни заглавия от пресата, които малко или много им се струват скучни или безинтересни. Мнозина си казват: „Еее, пак ли екология, писна ми, само с това ми надуват главата, вместо да пуснат някоя пиканта клюкичка”. Проблемът е там, че за изсичането на хиляди гори, замърсяването на безброй водоеми и пресушаването им, сме си виновни само ние. Разрушавайки и последното стръкче тревичка пред блока, за да направим паркинг, ние всъщност унищожаваме постепенно самите себе си. Големите проблеми, свързани с екологията и изобщо с глобалното затопляне, тормозят милиони и ако не си струваше да се говори и предупреждава толкова много, едва ли и на мен щеше да ми хрумне да пиша тези редове.

Неслучайно из цял свят са създадени организации за защита на природата и всичко диво около нас. Те строго пазят и се борят за правата си, а в гениалните им мозъци се раждат безброй идеи за това как всеки сам може да допринесе с цел да се спаси някой друг изчезнал вид птичка.
Наскоро се срещнах именно с такива млади и дейни хора, които ми показаха как всъщност можеш да оползотвориш дори и най‒малкия излишен отпадък (като стара ненужна тел например) и да го превърнеш в красиво бижу.



На тазгодишния втори екофест на Поморийското солено езеро (едно от малкото запазени, в този случай въпреки човека, решил да застроява поголовно и в същото време да руши жестоко природата) едно от заниманията беше саморъчна изработка на въпросните така наречени екобижута. Интересни се оказаха самите подръчни материали, които не бяха обичайните, закупени от магазин, а всевъзможни отпадъци, стари части от компютър, капачки от бутилки, бобчета, бадеми, тел, стъкълца, най‒различни мъниста. Все неща, които са ни непрекъснато пред очите, а никой не се сеща да ги използва. Организаторите, между които крехко момиче‒чехкиня, студентка у нас, приканваха хора от различна възраст да се включат и сами за себе си да измайсторят каквото поискат. Нужни са само два‒три вида клещи, желание и много въображение. Каузата е с цел да не се изхвърлят тези така вредни за околната среда отпадъци, а да се употребят повторно, при това за нещо красиво.





Сред най‒интересните продукти на всеобщия труд бяха различни обеци, но не какви да е, ами от копчета на стара компютърна клавиатура например, или от платка на PC, от капачки на бира, кола, изчукани с чукче и направени на правилен кръг, от бобчета, красиво увити с тънка тел, от разноцветни мъниста. Имаше и други видове бижута като пръстенчета и герданчета, кое от кое по‒шантаво. Самото измайсторяване е адски забавно и освен това зарибяващо. Затова се включваха не само деца, а дори и възрастни дами, които дори и с по‒голям интерес, разпитваха за метода, по който да си измайсторят колие.



Съвместната работа може да бъде толкова приятна, но колко жалко наистина, че подобни мероприятия са нещо рядко и екзотично, именно сега, когато природата има най‒голяма нужда от нашата помощ. Нека всеки път, когато понечим да изхвърлим нещо на пръв поглед безполезно, се замислим дали все пак бихме могли да го използваме. А ако всички направим така...